Ура за Биляна, която смело скочи от digital в производството на мед

BiljanaLowndes-city_bees

Познавам Биляна от много, много години и знам, че е сред нетрадиционно мислещите, действени и различни хора. Движеше дигитален бизнес, издаваше списание .Net (в което пишех редовно своя рубрика, беше си чудно списание), а от няколко години заряза всичко това нашата Биляна и се зае с кошери, пчели, разучаване на живота им, вадене на мед и все такива прекрасни неща. За голямата промяна, за промяната, касаеща и всички нас – в един откровен разговор.

Биляна, как дойдоха пчелите в твоя живот?
Уж случайно, но нали няма случайности.. С пчелите се запознавах постепенно първоначално чрез меда. От десетина години вече събирам мед – имам един шкаф в килера, който е пълен с различни „мостри“. Навсякъде, където пътувам по света, си купувам по 2 буркана – единия изяждам, а другият отива в колекцията. Понякога си хапвам и от колекцията, а после допълвам с нови бурканчета. Въобще, това не музейна сбирка, а нещо като сомелиерска колекция – тя е жива и вкусна, и би било жалко да не й се наслаждавам пълноценно.
После четох за пчелите и постепенно се запалих по темата. Попаднах и на един стар пчелар, който ме въведе, но не в занаята, а първо в теорията. Изкарах шестмесечен курс и чак след като се дипломирах, си взех първите кошери. Сега имам пчели, но това ми е хоби, не занаят. Бих казала, че ги изучавам, а не че ги отглеждам. Гледам да не им преча, те много добре знаят как да си се отглеждат и сами.

Днес те са домашен любимец или нещо повече?
За мен пчелите никога не са били стока (в селскостопанския смисъл на думата), защото те не са ми бизнес. Домашни любимци – ако е в смисъла на това, че се грижа за тях, а не ги експлоатирам, да. Но пък не не ги глезя както кучето ми например. Аз имам респект към тях. Още повече, че за мен те са уникално интересни – четейки за тях, наблюдавайки ги, осъзнавам, че тяхната цивилизация е по-добре устроена от човешката. Те са имали милиони години, за да еволюират и все пак, спесимените, намерени в кехлибар, досущ приличат на пчелите от наши дни. От това може да се извади извод, че докато физиологията им си е била съвършена още тогава (вероятно не е променена досега, защото не е имало нужда), то обществото им се е развило до най-висшата форма на демокрация (или пък са си я имали оттогава?). А къде са хората в този аспект? Човешката история е палитра от социални строеве и експерименти, които къде ни доведоха? Никак не съм убедена, че еволюционно нашето общество е пораснало до нивото на пчелите. Например, тяхното общество е усъвършенствало демокрацията и ефективното вземане на решения, използвайки колективен разум. За разлика от човешкия строй, тяхната майка не е монархическа царица, а просто пчела, избрана да служи повече.

Кошерите ти – колко и къде?
Започнах с три кошера, които ми откраднаха още първия месец. Сега имам други, които са 10 и са под 24-часово видео наблюдение и СОТ. Районът около пчелина ми е относително слаб като паша, но път е див и чист, поради което реших да се сертифицирам в био-пчеларство. И без това според моите убеждения на пчелите не бива да се дават химически лекарства и изкуствена храна. Дори в места със слаба паша, те все пак си живеят и се справят. Виждала съм пчели къде ли не – по острови и в полупустинни местности. Пчели има и в Кавказ – там те не разчитат на хората, за да оцеляват, нали?

Разкажи за меда – какво е той за теб, за всички нас и какво правиш с твоя мед?
Имах късмет, (пак уж случайно) че първият мед, който взех от моите пчели, беше чиста акация – абсолютен елексир. Никога преди това не бях вкусвала такова нещо. Сравнявайки го с общоприетия акациев мед, си дадох сметка, че нещото, което слагат в буркан, много често е „подобрено“ (в количествен смисъл, а съответно и в качеството си, но с обратен знак). Освен това, се оказва доста скъпо удоволствие да събереш монофлорен мед – често той е с преобладаващо съдържание, но е почти невъзможно да е чисто само от един растителен вид. От производствена гледна точка за пчеларите е нерентабилно да изваждат меда от конкретна паша, пък и критериите на потребителите не го налагат. Вследствие имаме „купажна“ работа, така да се каже „трапезен мед“. Това обаче на мен не ми харесва. Във време на изтънчено (до превзетост) разпознаване на вина, сирена, че и масла, мисля, че е престъпно небрежно отношението към един истински скъпоценен продукт като меда. Вземете например описанието на ястие от гурме ресторант – описва се биографията на месото, билките – на кой склон са гледани, зеленчуците дали са извадени в точния ден по календара на Мария Тун, солта дали е кашерна, а ако е използван мед, то той е просто мед. Ама как така? Че условията за добиването на меда имат повече характеристики, влияещи на качеството му, отколкото тези на кое да е прехвалено френско вино. Освен това по хранителна и лечебна себестойност неговата цена може да надмине в пъти много други храни.
Напоследък се интересувам от меда именно в тази посока. Много бих искала отношението към него да се измени, но това няма как да бъде инициирано от пчеларите, защото те са просто земеделски производители, желаещи да продадат стоката си на добра цена. Трябва да се появят познавачи като сомелиерите и се надявам, че в сегашната обстановка на силен интерес към кулинарията, е точното време за това.

Как се прескача от медийния бизнес към съвсем ново поприще? Кога човек е готов за това?
Ами то не е като маймунски скок – пускаш единия клон като хванеш следващия  Колкото и да е невидима, връзка има. Моята професионална специализация е в маркетирането на нови продукти, разкривайки и уплътнявайки нови ниши. Аз още се занимавам с медии и продължавам да експериментирам с нови формати. При мен готовността за отклоняване толкова встрани дойде, когато установих, че няма значение с какво се занимаваш, ако си верен на характера си. Въпросът е принципен, пък по-принципни същества от пчелите досега не съм срещала. За това също ги уважавам много.

Пчелите днес, пчелите утре?
Пчелите си живеят на земята от 100 милиона години. Те нямат нужда от нас. Даже, ако не им се бъркаме много в живота, дори май не ни забелязват. В смисъл, знаят, че ни има, но не сме им интересни. Те си имат мисия и си я изпълняват. Повечето хора също не се вълнуват много от пчели (освен като цитират клишето, че без тях ще загинем, и тогава леко се активират да ги запазят). Но дали ги уважаваме? Не мисля. Хората сме арогантни и егоцентрични, а и за съжаление май не сме пригодни за колективен разум (освен в случаите на колективно затъпяване и себеунищожение). В този смисъл, днес има пчели и хора, утре може и да няма хора, но вероятно ще има пчели.

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

IMG_5001

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

Планини от отпадъци – хартии и пластмаси заварихме при посещението си на сепариращата площадка на Екопак в края на София.

Част от сепарацията изисква ръчна работа. Тук се вижда младеж, който придърпва отпадъците от опаковки към поточна линия. Горе, по линията няколко души ги разделят по тип и сортират. После се балират и отвеждат към преработка в различни места.

Производството на хартия е отговорно за около 43% от всички отсечени дървета. Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия спестява около 1 тон дървесен пулп, а рециклирането на 1 тон принтер или факс хартия спасява малко повече от 2 тона.

Дърветата, които се отглеждат специално за използването им като целулоза, представляват 16% от световното производство.

Около 35% от твърдите общински отпадъци (преди рециклиране) са хартия и хартиени продукти.

Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия увеличава обема на сметището с 3 куб.м. Освен рециклирани хартиените отпадъци могат да бъдат и изгаряни. При този процес от тях се отделя метан, който е опасен парников газ.

За разлика от другите рециклируеми материали, хартията не може да се рециклира отново и отново. Рано или късно, влакната стават твърде слаби или къси, за да бъдат използвани. Ето защо, при производството на нови хартиени продукти новите дървесни влакна се смесват с рециклирана хартия. Повечето кашони са смес от 50% нови и 50% рециклирани влакна.

Срок за разпадане на различни неща:
Хранителни отпадъци – около месец
Вестници – от 1 месец до цял сезон
Картон – 3-4 месеца
Хартия за копир – 2 години
Стари обувки – 10 години
Тухли и бетон – 100 години
Фолио и станиол – 100 години
Автомобилни гуми – между 120 и 140 години
Пластмаса и пластмасови бутилки – най-малко 180-200 години
Алуминиеви кенове – 500 години
Стъкло – 1000 години

Ще изхвърляме разделно, нали
IMG_4995

Писах още: Тонове опаковки за рециклиране, Тонове бутилки за рециклиране

IMG_5008

Благодаря на Екопак за възможността да посетя отново сепарираща площадка и да си припомня колко много още можем да спасим от планетата си.

Покана за участие: Уики обича Земята

img_8571

Уикипедия България има нужда от подкрепата ти!

Особено ако снимаш, обикаляш из природата и познаваш растенията. С изумление намирам огромния списък ендемични видове, за които няма снимка в Уикипедия – ето тук е, може да надзърнеш. Уверена съм има хора у нас – любители планинари, с фотоапарати и достатъчно знания, които са и с широки разбирания и сърца и са готови да споделят знанието и дигиталните си собствености със света. Защото знанието е силно, когато е споделено.

Хайде.

За гледане: Зоотрополис

zootropolis-review-1455377101-1108x587

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Зайчето иска да стане полицай. Къде се е чуло и видяло – дребно, женско, не ядящо месо същество, идващо от малко селце да е полицай?! Да, ама то е инат и намира начин. Е, разбира се – то е главният герой на филма!

Лисицата пък е заклет мошеник на дребно. Но покрай зайчето израства и дори помага за разкриване на редица доооста по-значими обществени измами.

Овцата е кметица. И умело се възползва от принципа „Разделяй и владей“. Но тук няма да издавам повече.

А Флаш и сцената от горния кадър са истинска филмова класика!

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Много як. И просто задължителен.

zootropolis-film-big

Покана за участие: Уики обича Земята България 2017

1200px-Wikipedia-logo-v2-en.svgЗа трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

  • Тисата, обл Благоевград
  • Дупката, обл Пазарджик
  • Горна Топчия, обл Ямбол
  • Еленова гора, обл Стара Загора
  • Мантарица, обл Пазарджик
  • Бяла крава, обл Велико Търново
  • Казаните, обл Смолян
  • Букака, обл Шумен
  • Бели Лом, обл Разград и Русе
  • Кутелка, обл Сливен
  • Орлицата, обл Сливен
  • Соколата, обл Благоевград
  • Чамджа, обл Пловдив
  • Изгорялото гюне, обл Пловдив
  • Габра, обл Кюстендил
  • Казъл черпа, обл Кърджали
  • Адрачлъка, обл Сливен
  • Боровец, обл Кърджали
  • Чамлъка, обл Кърджали
  • Шабаница, обл Смолян
  • Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

За гледане: Tomorrow

Demain_main

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

  • храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
  • енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
  • финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
  • образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък 🙂

Tomorrow at IMDB