Ура за Мария Маринова и обновената градина-площадка за игра в Люлин

67761883_458910134697873_6552495191603806208_n

Мария е майка-хакер. Решава, че средата, в която живее не й допада и … я хаква. Как ли? Ами – променя я. С креативност, проактивност и усилия, които си заслужават. Прави чудно междублоковото пространство около дома си. Ето как – споделя в този разговор. Вдъхновение е Мария и ми се иска повече хора да разберат, че каквото не ни допада можем да променим.

Как реши да се заемеш с облагородяването на градината-лощадка около вас?

Всъщност всичко е стечение на обстоятелствата. От няколко години тази площадка се беше беше превърнала в паркинг, въпреки многобройните сигнали. Лично аз съм подавала няколко пъти. Резултатът не се променяше. Дали не са реагирали на сигналите, дали просто отвреме навреме плащат нарушителите глоби – не знам, но си паркираха все така. Площадката от друга страна спря да се посещава от майки с деца, деца, възрастни хора. Има три метални катерушки, които са от моето детство. Една пързалка в полуразпади един пясъчник, който отдавна е превзет от треви , бурени, храст. Преди може би десетина години поставиха пет пейки. Практически нито е привлекателна, нито пък особено безопасна за игра. Прозорците ми гледат към площадката – кофти гледка. Добави и боклуците, които все още някой си хвърлят през прозорците и отврат. Дъщеричката ми е в тази възраст, в която излиза сама навън вече. Все трябваше да клефкам по другите площадки или да си седя на тръни къде е, какво се се случва. Не, че и сега не съм, но е различно. Мога да се покажа на прозореца и да проконтролирам нещата. Живея на първия етаж. Ако, се налага предполагам ще скоча и през прозореца. 😊 И така се стигна до 1 юни 2019 г. Всяка година се виждам в приключение къде да я заведем. Е, тази реших да и създам приключение. Сглобихме в къщи библиотечката. Изнесохме я. Още няколко дъски. Трите чадъра. Бои. И с приятелка и нейните две деца ги боядисвахме, изписвахме, инсталирахме. Децата си изкараха един готин първи юни, а аз започнах надуването на моя балон.

Това за балона – чух нещо подобно от една изключително мотивираща и надъхваща жена – Радосвета Стаменкова. Много моя философия ми дойде. Ако всеки подреди своя свят и сетне го събере с тези на другите, без да навлиза твърде в тяхното лично пространство, нито пък те в неговото, приеме качествата и недостатъците, и те неговите… образно казано, ако всеки надуе балона си, съберем ги и тогава общата ни къща ще полети, ще се издигне. И дори да се спука някой няма да е драма.

68702580_683198932198048_4741490714775388160_n

Как премина подготовката и работата по този проект?

Подготовка!? Няма такава. Вечер ми хрумва нещо – библиотечка, чаша от гуми за цветя, пейка, роял… – на следващия ден го реализирам. Не, не ми хрумва. Нямам ччак такава фантазия. Ровя се из пинтерест pinterest, виждам нещо, което ми харесва, и стига да е по силите ми, възможностите го претворявам. Истината е, че има стотици невероятно яки идеи, но аз правя само онези, които мога да сглобя и изработя от дъски от палети, плоскости пдч, мдф и подобни. Чадърите пък са от приятели. Написах един статус, че ми трябват цветни чадъри и много приятели се отзоваха.

Имаше ли подкрепа и от кого?

Да, имах и имам. Съпругът ми, който някак остана в сянка. Той е човекът, който към момента се е нагърбил основно с бюджета на семейството ни, което ми дава възможност и време да се захващам с подобни щуротии 😂 Винаги ме е пподкрепял, независимо дали харесва или не някоя поредна моя шантава идея. Подкрепа имам и от приятели – къде морална, къде финансова. Не, градинката и всичко цифром и словом струва 50 – на лева. За бои, за пръст, за цветята. И приятели са се включвали кой с пет, кой с десет лева. Така че, един балон, два балона, дузина балони и продължаваме напреТ😁

68426798_1725933380884575_544630414665318400_n

Кой се радва най-много на новостите? Децата? 

Разбира се, децата. Площадката отново заживя. Страхотно е да чувам под прозореца си отново детска глъч. Епично е да видиш как по късна доба тийнове си светят с телефоните и четат стиховете изписани на пейката. Как всеки божи ден от вече три месеца възрастна жена подкрепяна от дъщеря си, защото е трудно подвижна идва поседява на пейката, гледайки децата как играят на „Не се сърди човече“, което се оказа голям хит 😊 Автомобилите драстично намаляха. Мръсотията също. Всеки ден преди да си тръгнат една компания измита и изхвърля импровизиринати кошчета – две кутии от сирене, май. Имам планове да направя и такива, които ще се впишат в „стила“ на градинката. Не всички са радостни и доволни. Но, са малцинство. Дори не желая да говоря за тях. Такива турбо киселяци винаги е имало. И по врремето, когато аз бях дете…в динозавърската епоха 😁

Какво ти донесе този проект?

Какво ми донесе ли? Много, ужасно много. Най – вече ми върна вярата и надеждата, че рано или късно отново ще сме държава на гражданите, а не на мафията, че ще бъдем нормални, казано простичко. Няма начин това, в което се затънали днес да е вечно. Не така е устроен светът. Ще рухне. Може би няма да доживея този момент, но поне ще знам, че аз съм направила всичко по силите си, така както го разбирам, за да останем на светлата страна. И най – паче ми носи увереност, че децата ми искат също да са от джедайте 😊

Не знам точно. Казах го и на друго място. Това да дам интервю, да изляза от зоната си на комфорт – анонимността е само и единствено, защото предполагам, че това може да се превърне в „Предай нататък“. Един невероятен филм впрочем. Изключително вдъхновяващ. Истината е, че не е трудно. Не отнема и кой знае колко време. За средства вече казах. Минимум. Моят опит – стана ми смешно, честно. Не съм направила нищо, което да не може да направи всеки.

Сигурна съм, че има много хора, с далеч по – големи умения от мен с боравенето със зеге, чук, тесла и четки. Тук няма не мога. Единствено искам – не искам. Трима съседи, примерно и един уикенд. Ще кажат, да ама общината, държавата… и ще са прави, но аз просто се уморих и остарях да ги чакам да си свършат работата. Не искам и децата ми да остареят в очакване.

Как може твоят опит да се приложи и другаде и би ли помагала?

Да, бих помогнала, но единствено на гражданска инициатива. Нищо, което което би имало общо с община или пък, ако усетя, че е с някакви скрити подбуди.

Ура за Люба и екипа на Наградата!

45197795_10155748038241129_7222864815423750144_nЛюбомира Велчева е винаги усмихната и мила, винаги с желание да помогне, с устрем да променя света, с внимание към детайла и е истински вдъхновяваща! Занимава се с различни каузи, като за днешния разговор с нея фокусът е върху Международната награда на херцога на Единбург – България, накратко Наградата. Защо и как Люба се занимава с това – още в първия въпрос става ясно. А защо сега правим това интервю – защото тази година за Щедрия вторник се включих лично в подкрепа на тази кауза и с усилия и с чудеса Наградата събраха нужната сума, за което и двете с Люба и екипа й сме много радостни и благодарни!

Как Люба и Наградата се намериха?
Преди повече от 5 години в Борисовата градина, на сладка раздумка с Тео Василев, който разказваше за програма, която помага на младежите да повярват повече в себе си, как да помагат на себе си, помагайки на другите и как всеки млад човек има нужда от добър пример и някой, който безусловно да вярва в тях (ние в Наградата ги наричаме Лидери). Тогава работех за голяма международна компания. Не е тайна, че бях и ухажвана от друга голяма международна компания. Замисляйки се, всичко сочеше, че това, за което Тео ми говореше е доста наивно, несигурно и предизвикателно начинание, особено в България. Аз бях на 27. Казах си сега или никога. Днес, обръщайки се назад, мисля че съм взела едно от най-разумните и смислени решения в живота си.

Разкажи ни, моля, за това чудо, което завихряте от много години – Наградата.
Наградата, както обичаме да казваме не е награда в материалния или финансов смисъл на думата, и това е само част от общоприетите разбирания, които се опитваме да разчупим. Наградата си ти! Това, което постигаш, с усилия, цели, които си поставяш в 4 основни направления (доброволчество, умения, физическа активност и приключение в природата), упоритост и постоянство, защото всяка седмица следва да отделяш поне час, за да постигаш целите си и не на последно място осъзнаване на цялото това преживяване, с помощта на опитен възрастен, който не те следи и контролира а е до теб, за да те подкрепя и да ти казва „Браво! Ти можеш!“. Ние вярваме, че ученето се случва и ИЗВЪН класната стая, а Наградата е нещото, което да те стимулира да го правиш повече и да го структурира в рамка, която да ти помага да го правиш още повече. Работим предимно с училища и неправителствени организации, вече в 21 града и 52 места, с над 650 младежи и над 350 обучени доброволци, предимно учители. Иска ни се Наградата да влезе и в бизнеса или най-малкото да изгради моста между него и училищата, защото ценностите ѝ предполагат изживяване, което да е запомнящо се за всички страни.

Кои младежи могат да се възползват от тези възможности и как се случва организацията?

Всички младежи на възраст 14-24 могат да се включат, разбира се като ни пишат и/или пък разкажат за Наградата на своя директор (ако са ученици) или пряк ръководител (ако са част от бизнес организация). От там следва среща, разговори и един вълшебен обучителен курс за техните бъдещи наставници (учители или колеги в офиса), в който разкриваме ценностите на Наградата и как тя може да послужи за структуриране на извънкласните дейности на учениците и свободното време на стажанти или служители под 24 г. Казано на кратко, да ни пишат в сайта или във Фейсбук страницата ни, ние ще направим останалото.

14034791_1710916492494507_4905233772154745955_n

Как премина акцията #ЩедърВторник тази година?

Бързо и изненадващо, дори за нас самите. Целта на Щедрия вторник е да стимулира и популяризира индивидуалното дарителство, като форма на гражданско участие и инвестиция в едно по-добро общество и бъдеще. Ние силно вярваме, че Наградата е чудесна инициатива в тази насока. И ако два дни преди крайния срок ни се струваше, че няма как да съберем остатъка от сумата, която бе почти половината, се появи Баба Коледа (както предпочита да я наричаме) и ни каза, че иска да дари остатъка. Ние не вярвахме, а тя настоя много. Та чудеса се случват не само по Коледа. Със събраните средства ще започнем работа с 5 нови училища още през февруари, което значи, че най-малко още 100 младежи ще се включат в Наградата в цяла България. Щедрият вторник ни даде и увереност, че има как да се случват нещата и ни мотивира и обнадежди за бъдещи такива кампании и инициативи, защото е хубаво да сме щедри, не само когато има кризи и лоши беди, а и когато си мечтаем за по-хубаво бъдеще!

Всичко това на теб самата какво носи?

На мен ми носи вяра! И откровено удоволствие. Не веднъж съм казвала, че Наградата (а и други инициативи, с които съм замесена) са моят протест спрямо, нещата, които не харесвам. Та вместо да мрънкам и да се оплаквам, реших, че е нужно да се действа и да се инвестира в човешкия потенциал. А каква по-добра инвестиция от тази в младите хора. Тези, които утре ще бъдат учителите на нашите деца, лекарите на нашите родители, управниците в нашата държава, регулировчиците и полицаите по нашите пътища, репортерите в екраните ни. Та смисъл ми носи. И вяра, че ИМА КАК!

Пожеланието ти към младите хора в България?

Ще си позволя да цитирам Курт Хан, който е един от идеолозите на Наградата (бил е ментор и учител на Принц Филип, който я учредява преди повече от 60 години). „В теб има повече от това, което си мислиш, че си!“ Аз ще добавя само, да се забавляват, правейки смислени, съграждащи и сътворяващи неща.

И към екипа на Наградата?

На екипа на Наградата и на всички доброволци, искам първо да Благодаря за отдадеността, предаността и усилията, които влагат в това начинание. Да им пожелая да са все така прекрасни и истински, да не спират да вярват, че ИМА КАК и, че чудеса се случват всеки ден. Ние самите сме доказателство за това твърдение 😉


За всеки, който чете това и решава, че с радост ще подкрепи Наградата, още информация и възможности за подкрепа има на сайта http://intaward-bg.org/

Може да им дадете и по един лайк във фб, разбира се 🙂
https://web.facebook.com/TheDukeofEdinburghsAwardBulgaria/

Ура за Хотница Car Boot Sale и Карън от книжарничката за книги на английски във Велико Търново

IMG_4608

Карън е симпатична, дейна, много усмихната и блага жена. Живее в България 10-тина години, избрала е Хотница, китно, широко село близо до Велико Търново. И за препитание открива ‘The Book Cave’- книжарничка за книги на английски език в града. А за всички в околността е сред инициаторите на Хотнишкия базар, който се провежда веднъж месечно от пролетта до есента вече също 10-тина години.

(На снимката Карън и щандът й за книги привличат и нашата банда деца, тръгваме с добри покупки)

Преди две седмици бе първият за годината Hotnitsa Car Boot Sale (снимките са от тогава). Със семейството ми и приятелите ни – голяма банда деца и възрастни, намерили чудото на това място, за поредна година бяхме и на базара. Срещнахме и се разговорихме с Карън. Поговорихме за нещата от живота, книгите (и тя чете в момента Homo Deus). Реших, че ще е интересно да споделим разговора си и тук. Благодаря й, че прие поканата!

Карън, как реши да се преместиш в България? Какво ти харесва тук най-много?
Оглеждахме се за място, което ще ни позволи да живеем живота си на по-бавна скорост и където можем да работим за себе си. В Обединеното Кралство има много хубави неща, но и скоростта на живот е забързана, скъпо е и пренаселено.
Преди да дойдем в България знаехме, че тук е по-евтин живота, а и цените на имотите са по-ниски и така дойдохме да огледаме.
Когато дойдохме открихме много хубав климат. Да зимно време е студено, но е и по-суха зимата от тази в UK, но лятото има много повече слънце и настина различни сезони. Открихме също, че хората на село са гостоприемни, имат дарба да откриват щастие в малките неща, имат чувство за хумор и уникална по свое му смелост.
Какво ни харесва тук … пространството около нас, възможността да имаме къща на село, животни, градина. Харесваме много и празниците и целият живот на селото. Не мисля, че сме по-малко заети, отколкото бяхме в UK, но това, което правим сами избираме да го правим.

Базарът на Хотница – Hotnitsa car boot sale – вече е традиция. Участваш в организацията му вече 10 години! Разкажи ни за това.
Базарът е отворен за всеки. Искаме от хората само да си донесат усмивки, да са мили един с друг и да не оставят боклук след себе си.
Мисля, че хората харесват това събитие. Повечето хора от селото идват и излагат неща за разпродажба – различни неща, ръчно работени, градински растения – цветя и зеленчуци, стари вещи.

(На снимката друго семейство англичани проават ръчно работени кукли, плетени динозаври, кактуси, човечета и децата с радост избират пъстри уникални играчки на наистина достъпни цени)
IMG_4612

Има доста чужденци, които живеят тук, нали?
Да, има хора от различни места, които живеят в Хотница. Имаме хора от Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс, а също французи, холанци, белгийци, та дори руснаци.
Някои от тях са вече пенсионери и са тук, защото с пенсиите си могат да живеят по-добре, а други са тук, като нас, за да започнат свой бизнес или работят онлайн от дома си тук.

А твоята книжарница във Велико Търново? Четат ли хората днес? Избират ли да четат и на английски?
Книжарницата се казва ‘The Book Cave’ и отворихме през 2008 година и имаме само книги от UK. Да, хората още четат! Сред нашите клиенти имаме и англичани, но и български студенти, които избират да четат на английски език или го правят като част от обучението си, както и туристи, които предпочитат да четат на английски, вместо на български език. Студентите изглежда обичат да четат Тери Пратчет на английски, може би заради специфичния хумор, езиковите закачки не се превеждат лесно. Също доста търсени са „Игра на тронове“, „Хари Потър“ и „Игрите на глада“.

Какво би казала на читателите на моя блог?
Знам, че България има репутация на „бедно“ място, но тя е богата на много смислени неща. Уважението към семейството и традициите са силни тук, а това е нещо, което е изгубено на много места по света.
Надявам се с развитието на страната тя да успее да запази своята идентичност, да вземе добрите неща от Западния свят, но също да може да устои на изкушенито да възприеме идеята, че най-важното за човека е размера на баланса в банковата му сметка и неговия успех.

IMG_4611

Още за базара в Хотница, който можете да посетите всеки месец по един път – дати и подробности има тук.

Дайте един лайк и наминете за книга и до The Book Cave.

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Милена Радева: Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!

17629621_1496082123797919_7035097212022944432_n

Милена Радева е смел приятел, който никак не се бои да започне нещо ново, в напълно нова област. Така виждайки нужда и възможност тя се захваща с кодене за деца. Да, да, вероятно за мнозина това е голяма екстраваганца, която отдалечава децата ни от ….мммм много неща. Но аз смятам, че е фантастично децата да учат да програмират, да развиват умения, в добра среда, с нови техники и поглед към бъдещето. Затова и се радвам на инициативността на Милена да се занимава с

За програмирането от вчера и днес…
Моята първа среща с програмирането и компютрите беше преди доста време… в периода 1980-1985 г. /това си е в миналия век… /:-)… Тогава бях почти дете… е, тинейджърка де…
Първите персонални компютри, с които се запознах са вече музейни експонати… Ако не сте чували за Правец 8 и Правец 16, Google и Wiki ще Ви разкажат:-)… Първите си програми написах на Basic и забележете на хартия!
Да не забравя да спомена и за ЕИЦ /електронно-изчислителните центрове/, там се учих на Fortran и огромната машина разчиташе програмата ми посредством перфокарти:-) /и това е в музеиите/…
Алгоритмите/ блок-схемите обаче са актуални и днес! Е, сега по-модерно се наричат road maps. Но независимо от името са фундамент в кодирането /поне аз така мисля/…
Не станах програмист, но технологиите и компютрите са част от ежедневието ми, както в професионален, така и в личен план…

Преоткриване след 30 години…
След едно позакъсняло майчинство, след сблъсък с архаичната образователна система и в търсене на модерни платформи за нови знания за децата /които сега тръгват на учище, отговарящо на нуждите на съвремието/ от екрана започнаха да ми „намигат“ примамливи предложения за една нова грамотност. Така заведох любопитното си хлапе в Robopartans и малко след това в Coder Dojo България.
YES! Хареса му! На мен също. Тук технологиите за деца са разрешени! Нещо повече – насърчават тяхното любопитство и откривателство! Тук се добиват знaния за професиите на настоящето и бъдещето…

Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!
Преоткрих програмирането чрез децата и Scratch – блокчета, които се редят като пъзел и получаваш изненадващо забавни рeзултати… По този начин малчуганите могат да си сглобят анимация, игра, история, при това на много крехка възраст: 7-10 години… Забавяляват се и учат, дори не съзнават, че пишат код… Това постави началото на Програмиране за деца, забавно и лесно като игра!
Рабдотилници, в които добиваме знания по забавен начин.

Какво ли?
Как се направи анимирана поздравителна картичка със звук и персонално съобщение;
Как се рисува обект с основни геометрични форми и как се движи;
Как се измислия игра и как се реализира;
А всъщност …. съставяме алгоритми, пишем код 🙂

Къде?
Провеждаме занятия в малки групи /6-8 участника/ в споделени работни IT пространства, където децата усещат реалната работна атмосфера, в един офис на бъдещето.

Кога?
През уикендите; през ваканциите, в делнични дни… или когато Ви е удобно…

Милена е още по-смела и предлага:
Имате зала, служители с деца, които се чудят какво да ги правят в извън учебно време – ще дойдем при Вас
Образователна ваканция /за родители без отпуск и баби, които да ги поемат/
Индивидуални занимяния за много любпзнателн и сръчни деца…
и още много пъти по толкова хрумвания…
Споделянето на знания е истинско щастие в …
Попитайте на телефон: 0888 705 985

Ето едно видео от работата на децата в група с Милена.

Дайте по един лайк на CodingKids.eu тук

Як март 2017 в моя блог – женски март!

b01a8a94666ebab1706e07707f76b069

Този март бе ударно женски за този блог и се радвам, че ми се получи! Затова и правя това обобщение, да не потъне из следващите публикации 🙂

Сияна и Айсен от Design WeekEnd в Севлиево ми гостуваха и споделяха какво е да доброволстваш и какво ти дава.

С Лили от 3Key rooms си говорихме за предприемачеството и жените

С Петя от Ампоа Ателие говорихме за еко в модата и за момичетата предприемачи

Вики разказа за ученето, амбицията и реализацията

Мира, която търси още доброволци да снимат абитуриенти в затруднено положение

Писах и за първия Уикипедиански редактон за създаване статии за значими жени от историята ни

Жените в ДЕОС и изборите с #ДА16 – включиха се Катина, Елена, Кати.

Три силни интервюта за феминизма с Галя, Събина, Енея.

Няма да е единична тази акция.

#щесесправим с климатичните промени

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

ДЕОС в първо лице: Симон. Има хора способни да устоят и да се борят с корупцията

12063381_1212593815434426_2304004491086098337_n

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!