Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.

Ура за Сдружение Кашалот и Спирка за разкази

IMG_2749

Много харесвам смислени граждански инициативи от креативни и проактивни хора, които вместо да мрънкат се захващат и променят средата си, за да живеят по-добре в нея. Отдавна давам за пример инициативата Спирка за разкази, а наскоро научих и повече за инициаторите й – група активни млади хора от Варна. И реших, че си струва повече хора да научат за тях, пък може и някой още да се вдъхнови за действие в своя град или своето място.

Ето и целия ни разговор с Теодора от Сдружение „Кашалот“

Как възникна вашата група и дейност и какви бяха мотивите ви в началото?
„Кашалот“ възникна спонтанно – от една идея на група приятели, които искаха да направят нещо интересно във Варна. Започнахме като неформална група, която се запази и впоследствие се регистрирахме като формално сдружение. Идеята беше за „Морски слънчогледи“ – да преобразим плажните чадъри, които се намират на всеки градски плаж и да ги превърнем в соларни зарядни станции. Да вземем нещо, което всеки познава от ежедневието си, и да го превърнем в нещо малко по-различно, да му дадем малко по-нестандартно приложение и да покажем, че около нас (в градската среда) има много потенциал творчество и създаване. Това ни беше и мотивацията – една хубава идея, която искахме да осъществим в родната ни Варна. Така започнахме преди вече 4 години.

Днес, вече няколко години по-късно, с проекти в няколко града – доволни ли сте и със същия ентусиазъм ли продължавате?
Определено да. Много се гордеем с проектите си (първият „Морски слънчогледи“ и текущият „Спирка за разкази“, който тази година е с второ издание). Работим с много ентусиазъм, ограничени средства и огромна помощ от прекрасни наши приятели, които помагат. Радваме се, че със „Спирка за разкази“ тази година имахме възможност да излезем извън Варна (в София и Пловдив) и да покажем и на други места, че градската среда е неизменна, но често пренебрегвана част от ежедневието ни. Това ни дава още повече сили и вдъхновение да продължаваме и да измисляме нови идеи за „умна“ промяна на средата около нас.

Кои са най-предизвикателните моменти в подобна доброволческа дейност и кои най-възнаграждаващите?
Най-голямото предизвикателство, разбира се, е намирането на достатъчно средства, с които да осъществим проекта. Целта ни е да успеем да набавим средства за основната част на всеки проект, като нашият труд на този етап наистина е доброволен (макар и да ни отнема немалко време). Но безспорно е изключително удоволетворяващо да видиш идеята си осъществена не само в родния си град, но и в София и Пловдив, например. Радваме се също, че успяваме да въвлечем много съмишленици, които да помогат за реализацията на идеите ни (които макар и прости, невинаги са много лесни за осъществяване).

Лично за Вас какво Ви донесе работата на доброволец по този проект? Имате ли си любим?
Както казах, най-много ме радва, когато видя една идея осъществена. Радва ме това, че се стремим проектите ни да не са само визуално приятни, но и полезни и практични. Любим проект нямам, защото всичките ни проекти са родени и осъществени с много любов и желание (и не малко упорство) и обичам всеки от тях еднакво.

Ако някой иска да помага на своя град, да го променя, а още не се е престрашил – как ще го окуражите и какви съвети бихте дали накратко?
Ще му кажа да не се страхува и просто да пробва. Да не мисли за всички възможни трудности, които го чакат (такива неизбежно има, но ако започнем да мислим за тях от самото начало, няма да стигнем много далеч). Големите идеи се крият в малките неща около нас. Градската среда е едно прекрасно поле за реализация на творчески идеи и позволява да развихрим въображението си, без да трябват непосимно много средства. Затова ще кажа – давай, пробвай, нищо няма да изгубиш, дори и да не стане, като си го представяш. Най-важният съвет, който мога да дам, е „Вярвайте си“. Всеки от нас може да направи нещо и просто трябва да се престрашим. А най-добре е да не сме сами, а заобиколени от приятели и съмишленици, защото така успехът ни наистина ще е гарантиран. Ние сме добър пример за това.

Какво предстои?
В момента приключваме с второто издание на „Спирка за разкази“ и имаме финални дейности по проекта. Надяваме се да успеем да намерим достатъчно финансиране, за да стане „Спирка за разкази“ устойчив във времето проект, който да може да се осъществява и на други места в страната.
Имаме идея и за преобразяването на старите улични телефони, но това е още на доста ранен етап и имаме много работа, докато го докараме до работещ проект.
Като цяло надяваме се да продължим започнатото, да го надграждаме и да вдъхновяваме хората още повече.

 

IMG_2748

Ако и на вас ви допада дейността им – дайте им поне по един лайк във фб – Сдружение „Кашалот“ или се свържете с тях и помогнете с друго  🙂

Браво за Ботевград! Първият български уики град! WikiBotevgrad

Desi-Alexova

Деси Алексова е голям борец! Работи по редица каузи, най-вече свързани със зелени инициативи и Ботевград. Ето я отново, инициатор на един много силен регионален уики проект – WikiBotevgrad! Защото е неуморна и лъчезарна и наистина връхновяваща, нямаше как да не си поговорим по темата и да споделим, поканим, запалим и вас!

Как Деси се срещна с хората от Уикипедия и как се зароди този проект?
Единственият уикипедианец, когото познавах беше Спасимир Пилев. Преди няколко години доброволствахме заедно във връзка с проект за опазване на костенурки, растения и птици. Нищо общо с Уикипедия. Случайно коментира мой пост във фейсбук и подхвърли идеята Ботевград да стане първият уикиград в България. Допадна ми, макар понятието да не ми говореше абсолютно нищо. Най-малкото, защото предразполагаше за нещо ново и креативно. Събрахме се правилните хора, проучихме добри практики, разработихме концепция, кмета адмирира, формирахме екип и започнахме да действаме. Отлично се оказа, че се допълваме и работим в синхрон доброволци, общински служители, представители на библиотека, читалище и музей.

Какво си поставяте като цели? И кой е поканен да помогне за постигането им?
Целите и ползите, произтичащи от тях бих определила в няколко насоки: сплотяване на местната общност; насърчаване на интерес и любов към родния край и книгите; синергия между гражданите и различните институции; изграждане и утвърждаване на положителен имидж за Ботевград и региона. Добротворчество бих го нарекла, ако трябва да се изразя с една дума.
Добре дошли да създадем WikiBotevgrad са ученици, студенти, млади и стари, които са любознателни и биха се вдъхновили от идеята да пишат статии за родния си край. Покани ще бъдат изпратени до училищата, езиковите центрове, читалищата, библиотеките, кметствата в общината, а също така до литературните клбове, МВБУ, Техническия колеж, младежкия общински съвет и др.

Има ли достатъчен обем обекти и информация, свързани с Ботевград, които все още не са представени в Уикипедия?
Има, и то повече, отколкото си мислехме в началото. В интернет като цяло или липсва информация за Ботевград и региона или преобладава негативна. В Уикипедия статиите свързани с Ботевград са малко и повечето са непълни. Инициативата включва, както допълването на вече съществуващи статии, така и създаването на нови такива, като се предвижда общият им брой да достигне около 150. Публикациите ще бъдат придружени от снимков материал.

На какви езици ще може да се допринася?
Няма ограничения. Надяваме се повечето статии да бъдет преведени и на английски език. В езиковите центрове в града доколкото разбрах се изучават и редки езици. Ще се радваме да привлечем участници, които да разнообразят езиковата палитра.

Още малко подробности за проекта – какво предстои, до кога е …

22141213_1605876186130301_6477165560324043048_n
С цел всички заинтересовани граждани да се запознаят с проекта на 11 октомври от 17:30 ч. в сградата на библиотеката ще бъде проведен семинар, съвместна инициатива на Община Ботевград и Уикипедия. По време на събитието всички желаещи – от ученици, през любители, до учени и изследователи – ще разберат как могат да станат част от проекта „Ботевград – първият уикиград в България”. Паралелно ще се разпространяват и информационни брошури.
За желаещите да участват в проекта и да допринесат за създаването на първият уикиград в България на 18 октомври от 10:00ч. и 14:00ч. в сградата на библиотеката ще бъдат проведени работилници от специалисти на Уикипедия България на тема „Как да допринасяме в Уикипедия?”

Самото писане на статиите ще се извърши на конкурсен принцип на три етапа. Трите конкурса рашихме да бъдат проведени последователно и да бъдат на теми: 1) Културно-исторически обекти в община Ботевград; 2) Изявени личности свързани с Ботевград; 3) Природни, културно-просветни и спортни обекти в община Ботевград.
Любопитното е, че проекта предвижда подготовка на информационни табели с QR кодове, които след сканиране с мобилно устройство препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.

Не сме фиксирали крайна дата, но може би третият конкурс ще бъде проведен в края на април 2018 г. и след поставянето на информационни табели на съответните обекти ще можем да обявим първият уикиград в България за реализиран.

Активист си по различни каузи. Какво е за теб самата този проект?
Вдъхновение! Реално всичко свързано с този проект ме вдъхновява: лекотата, с която толкова различни хора работим заедно в името на обща кауза, ентусиазмът на доброволците, блясъкът в очите на кмета и директорката на библиотеката, предизвикателството да осъществем нещо, което е ново и за България и за всеки един от нас. Надявам се съвсем скоро допълнително да ме вдъхнови и удовлетворението на самите участници.
Доброволчеството е заразително.

Покана за участие: Уики обича Земята България 2017

1200px-Wikipedia-logo-v2-en.svgЗа трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

  • Тисата, обл Благоевград
  • Дупката, обл Пазарджик
  • Горна Топчия, обл Ямбол
  • Еленова гора, обл Стара Загора
  • Мантарица, обл Пазарджик
  • Бяла крава, обл Велико Търново
  • Казаните, обл Смолян
  • Букака, обл Шумен
  • Бели Лом, обл Разград и Русе
  • Кутелка, обл Сливен
  • Орлицата, обл Сливен
  • Соколата, обл Благоевград
  • Чамджа, обл Пловдив
  • Изгорялото гюне, обл Пловдив
  • Габра, обл Кюстендил
  • Казъл черпа, обл Кърджали
  • Адрачлъка, обл Сливен
  • Боровец, обл Кърджали
  • Чамлъка, обл Кърджали
  • Шабаница, обл Смолян
  • Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

Як март 2017 в моя блог – женски март!

b01a8a94666ebab1706e07707f76b069

Този март бе ударно женски за този блог и се радвам, че ми се получи! Затова и правя това обобщение, да не потъне из следващите публикации 🙂

Сияна и Айсен от Design WeekEnd в Севлиево ми гостуваха и споделяха какво е да доброволстваш и какво ти дава.

С Лили от 3Key rooms си говорихме за предприемачеството и жените

С Петя от Ампоа Ателие говорихме за еко в модата и за момичетата предприемачи

Вики разказа за ученето, амбицията и реализацията

Мира, която търси още доброволци да снимат абитуриенти в затруднено положение

Писах и за първия Уикипедиански редактон за създаване статии за значими жени от историята ни

Жените в ДЕОС и изборите с #ДА16 – включиха се Катина, Елена, Кати.

Три силни интервюта за феминизма с Галя, Събина, Енея.

Няма да е единична тази акция.

Ура за Айсен и Сияна и Design Weekend 2 в Севлиево!

IMG_2650

Разкажи ни за теб – къде учиш и къде планираш да продължиш.
Айсен: Казвам се Айсен Кременлиева, на 17 години, живея в град Севлиево. Градът, в който се случват уникални събития, като Design Weekend. Аз съм позитивен и много усмихнат човек, поне така ми казват хората. Обичам да спортувам активно и да запълвам ежедневието си. Именно за това съм поела инициативността да участвам в различни организации като: Младежки център, Ученически съвет, Интеракт клуб. Старая се през деня макар и за 30 минути да прелистя няколко страници, за да прочета нещо полезно и интересно. Благодарение на доброволческите организации съм сигурна с какво искам да продължа пътя си, а именно да следвам ,, Предучилищна и Начална педагогика ’’. Wooow, деца? Да, точно така. Децата и методът да работиш с тях те възпитават много.

Сияна: Казвам се Сияна Калоянова и съм в 11 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Севлиево. Накратко, занимавам се с музика (пеене) много преди да се помня 😀 . Мисля да продължа в това, като вече съм се насочила към университет в София.

Втори Дизайн уикенд – как беше този път?
Сияна: Нереално – трудно ми беше да повярвам, че такова нещо се случва още първия път, какво остава да се повтори и то в новия си формат на състезание. Да стоиш зад събитие, което събира толкова невероятни непознати хора, може да ме мотивира с месеци за нещо, които никой друг не може. Въпреки, че тази година беше три дена, беше си кратко.

Айсен: Дизайн Уикенд, определено тази година вдигна левела, но знам, че можем още. След Нова Година, нямах търпение да започнем подготовка за събитието, нямах търпение да се видя с хората от миналата година, с които в рамките на три дена станахме приятели, нямах търпение да взема опит от новите ни лектори, нямах търпение да се срещна с нови готини хора. Атмосферата на такъв тип събития е неописуема, това нещо е като магия. Магия, която те държи дълго време, а спомените са завинаги. Емо, благодари ти, че съм част от семейството на Design Weekend.

Какво те мотивира да се включиш отново с доброволческа работа в подготовката?
Айсен: Мотивацията за мен е навсякъде. След като видях, какво се случи миналата година както по-горе споменах, нямах търпение да дойде времето за подготовка, нямах търпение да дойде времето за самото събитие. Един път участваш ли в нещо толкова добро, няма къде да избягаш. Без никой да те покани, ти си: „Хайде, какво правим сега“. Единственото нещо, което никак не обичам, е финалът. Сбогуването с приятелите още повече. Три дена минават като няколко часа.

Сияна: Мисля, че това е възможност едно на стотици. В момента, в който ви предложат да се включите в нещо такова трябва да сте показали палец, навклякли „работната“ тениска, да тичате насам натам и да вършите работа. Дори при мен да не стана точно така миналата година се радвам, че не изтървах тази невероятна възможност. Освен, че съм тотално различен човек, след като се сблъсках с „дизайнерския“ свят, се радвам, че имам възможност да помагам на хората да се развиват. Хората от екипа са причината не само да съм част от това събитие, а и от много бъдещи други.

Как Дизайн уикенд променя теб самата?
Сияна: По-позитивно настроена съм към големите идеи, вече всичко е възможно. Говоря по-свободно пред хора, дори да са непознати. От интровертен тип за отрицателно време станах човек, които не изпитва особена трудност да създава нови контакти и виждам, че го прави и с други хора.

Айсен: Промени ме в много различни области. За начало никога до сега не бях и сигурно нямаше да присъствам на такъв тип събитие. Въпреки че не се занимавам с фотография, дизайн или още повече с програмиране, благодарене на събитието, натрупах ценни знания. Даде ми, например сцена, на която мога да се изявявам, за да кажа нещо, за да свиквам да не притеснявам да говоря пред публика.Най-ценното, което ми даде, е запознанството ми с професионалисти и готини хора, които няма как да не спомена, те са: Димитър Петров, Жюстин Томс, Мирослав Маринов и не на последно място Иван Гинев, плюс всичките ми приятели, те се знаят кои са.

А как променя Севлиево, според теб?
Айсен: Лично за мен, Дизайн Уикенд промени Севлиево в много аспекти. Даде на хората много възможности, макар да се споменава – „малкият град Севлиево“. Не всичко се случва в големите градове или в чужбина. Искаш ли, можеш навсякъде. Представяте ли си, идват хора от 300 км., тук в Севлиево. Изводът е независимо къде, искаш ли, имаш ли желание има и начини.

Сияна: Севлиево е малък град с не големи възможности и занимания за младите хора. Дори веднъж в годината едно такова събитие променя много града. Сякаш се оживява от 70 непознати хора и носи тяхната толкова положителна енергия. Представя на севлиевците възможност да научат нови неща и дори да вземат участие в събитието ни. Все повече хора запознаваме или случайно разбират за Design WeekEnd, интересно им е. Дано хората вече знаят къде се намира Севлиево на картата и с радост да се връщат за поредната доза мотивация.

Какво ще кажеш на тези, които не бяха с вас този уикенд?
Сияна: Да не пропускат следващия подобен. Могат да намерят стриймове от събитието на страницата ни във Фейсбук. И ако просто не са има ли възможността, да събират багажа тази седмица и ще се видим на събитието на нашите приятели и партньори Design Mix в Пазарджик.

Айсен: Това, което ще им кажа, че могат да съжаляват. Изпуснаха много, дори бонбоните ,,Черноморец ’’. Тези, които имат дори и малък потенциал в определената област и разбират бих им казала, че няма нищо страшно да участват. Трябва да излизаме от зоната си на комфорт. Да, има го притеснението, има я мисълта ‘’ Ако се изложа? ’’ Какво от това? С какво се излагаш? Убиваш невинни хора или просто се учиш. Ако не на събития, обучения, кога? Не очаквай някой да ти предостави толкова достъпна и практически информацията, колкото събитията и разговорите с професионалисти. Участвайте! Ходете! Излагайте се! Но НЕ се отказвайте! #ChallengeyourLimits

Какво си пожелаваш?
Айсен: Пожелавам си, докато сме живи, да правим Дизайн Уикенд. Да сбъдна мечтата си! Да не спирам да участвам навсякъде! Да излизам от зоната си на комфорт! Да си вярвам повече! Пожелавам да виждам повече усмивки в лицата на хората!

Сияна: Пожелавам си още много концерти като този, които имах възможност да направя за отриването миналата седмица, повече време, което да мога да запълня с нещата които харесвам и също да пробвам нови. Повече самоувереност и по-малко пица.

Браво на Емил Тотев, Сияна и Айсен и целия екип ученици, които за втори път направиха Севлиево център на дизайна и стремежа на младите хора към развитие и успешна творческа кариера! Наистина сте вдъхновение!

Ура за Мира, която търси да помогне на абитуриенти!

image1

В два реда за нея: казва се Любомира, на 23 години, дизайнер по образование, но фотограф по призвание, доброволец. Човек, търсещ добри каузи.  Човек, търсещ доброто в другите.

Мира иска да подаде ръка. Ето какво сподели и с това предизвика поканата ми за това интервю:
„С приближаването на баловете реших да направя подарък от мен на дете в неравностойно социално и финансово положение, от град София,което не може да си позволи фотограф на бала. Искам детето да се почувства като истинска принцеса или принц,защото всички деца го заслужават! За целта ще се радвам да чуя личните Ви истории и да избера човека, който да снимам.“

Разкажи ни за тази инициатива – как ти хрумна и как се случва?
Идеята се роди много спонтанно и в същото време роди много силно желание в мен да направя всичко възможно да се случи. От малка съм възпитавана да помагам и да давам от сърце, а в случая нищо не ми пречи да го направя, още повече, че усмивките, които мога да получа в замяна ме карат да се чувствам щастлива. Идеята ми първоначано беше да издиря чрез познати, познати на познатите и тн, абитуриент, което е в неравностойно финансово и социално състояние. Без значение момче или момиче, което наистина има нужда от повече усмивки в този ден. След това споделих на колегите си тази моя идея и двама от тях пожелаха да се включат в моята кауза. Така стават три пъти повече усмивки ❤ много бих се радвала ако с годините стане една традиция и има все повече зарадвани деца.

Каква помощ е нужна и кой може да се включи да помага?
На този етап ни е нужно споделяне, за да можем да открием нашите деца, както и фотографи, които биха искали да се присъединят към нас. Всеки, който би искал да се включи по някакъв начин към нас, може да се свърже с мен и да обсъдим идеята, за да я развием към нещо още по-добро.

Защо го правиш? Кое те мотивира?
Мотивира ме щастието на другите. Мотивира ме това, че мога да зарадвам някого с нещо, което правя от сърце. Мотивира ме това, че мога да покажа на всички,че нашето поколение си струва, че има талант и той може да се използва за нещо добро. Едно е сигурно – правя го от сърце ❤

Дайте по един лайк, споделете и помогнете!

Още свободно знание и още значими жени в българоезичната Уикипедия! Ура!

17097267_1337544462960255_6806413455674143978_o

Много се радвам, че този март се случиха две събития в подкрепа на свободното знание, жените и българщината – студентите от втори курс Журналистика в НБУ писаха в Уикипедия, а на 11 март в Гьоте институт се проведе и първият Уики редактон в България именно на тема бележити българки!

Ето линкове към създадените нови статии от студентите:

Мария-Луиза Досева-Георгиева – първата жена-архитект в България

Влада Карастоянова – журналист

Ралица Филипова – журналист

София Юрукова – преводач

Анна Крамер – художник

Илина Парпулова – художник

Теодора Петкова – архитект

Донка Константинова – художник

Отделно близо 30-те доброволеца в редактона създадоха още около 30 статии за значими жени от близкото ни минало.

Благодарна съм за това, че бях част от това събитие! Мили хора, редактирането в Уикипедия може да го опита поне всеки. Можете да се включите и вие!

17155728_10210287526798441_846310783283087732_n

Браво за екипа от БХК! Браво на Вася Атанасова и доброволците от българоезичната Уикипедианска общност! И на всички 30-тина доброволци плюс 10-тина студенти пак доброволци, включили се в инициативата!

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!