Sticky Post

If Cats Disappeared From The World. Genki Kawamura

При едно от последните ми пътувания изчетох бързико каквото си носех за из път и с голяма радост влязох в голяма книжарница в центъра на Флоренция. Бях с тийнейджъри и за тях това също бе любопитно и желано. Отнесохме почти час в триетажната книжарница и си тръгнахме с няколко книги. Сред тях бе и If Cats Disappeared From The World, за която ще споделя накратко тук.

Обичам японските автори, защото винаги поднасят нещо неочаквано за мен, умеят да преплитат магическото в здраво стъпилия на земята реализъм, не са прекалено разточителни и винаги има котки, музика и забавни елементи. Разбира се и любов, една така прибрана и не шумна любов, както и храна, мда. Е, книгата на Генки Кавамура не прави изключение.

Оставям си няколко цитата, като си ги превеждам на български сама:

„Виждал ли си Дявола? … Дяволът изглежда точно като теб.“

„Хората винаги опитват да вземат нещо срещу нищо. Но това е кражба. Ако вземеш нещо, то това означава че някой, някъде губи нещо.“

„Мобилните телефони ги има от около 20-тина години, но наистина за толкова кратко време те успяха да постигнат пълен контрол върху нас.“

Забавна, лека, въпреки преплетените сериозни теми, актуална е тази книга и ако ви попадне – не се колебайте, зачетете и прочетете я.

Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

Следата Шекспир 2025

Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.

Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.

Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.

Първата дискусия бе в голямата зала на новата библиотека на НБУ, СЕМИНАР: Образователното представление „Венецианският търговец“ на Народния театър.

Модератор: проф. Виолета Дечева, д.н.

Дискутанти:

доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“                                                                    доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“

доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“

гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“

Гост: д-р Явор Гърдев

Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.

Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:

народно (Народен театър) – лукс

цветно (Венеция) – черно-знатно

пищно (Венеция) – минимализъм

комедия – некомедия

преобличане – липса на такова

магично – реалистично

Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.

Ето кадър от дискусията

Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.

Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ: „Как да превръщаме теоретични хипотези в практически инструменти на постановъчната интерпретация“ – от тази лекция си тръгнах с най-много записки.

лектор: д-р Явор Гърдев

Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.

Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!

За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!

Догодина не пропускайте!