Clair de Lune – задълбочената работа върху историята на България и соц-а

justine toms book-6

Допълвам още малко за работата си по романа Clair de Lune в последните 10-тина години и начина, по който опитах да съм максимално вярна към епохата и да я пресъздам възможно най-достоверно.

В допълнение на интервютата и разговорите, които имах със свидетели на епохата, за които писах вече, задълбочено изследвах историята от този период.

София от епохата на 30-те, преди войната, вълнуваше ме много, духът на града, животът, който е кипял тук и се постарах да го опиша, доколкото фабулата позволява.

Снимките на чичо ми Онник Безазян, няколко албума с малки черно-бели снимки от няколкото му идвания в България около 20-те и 30-те години на миналия век бяха огромен източник за вдъхновение и за детайли от епохата, която описвах.

Доста посещавах Държавния архив – сайтът е много пълен и има детайли, иска си ровичкане.

Изчетох много, много книги и статии по темата за соц-а. Наистина има доста исторически, нелитературни текстове и за лагерите и за соц-а като цяло у нас. Има и няколко романа, за които съм писала вече тук в блога си, особено от последните години. Те също бяха важна отправна точка за моето писане.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Има няколко групи онлайн за стари снимки като Стара София във фб например. Отделно из София има на няколко места снимки от онази епоха и винаги ги разглеждах с интерес и си водех записки, когато попадах на такива.

Докато пишех активно, т.е. преработвах филмовия сценарий в роман, в периода на Ковид 19, пролетта, лятото и есента на 2020, слушах много подкаста на Стефан Русинов „Бележка под линия“. За редовните му слушатели няма да е изненада кои моменти и елементи в романа са вдъхновени от него. Също за детайли около колорита на епохата преди Втората световна война в България ми помогнаха някои епизоди на подкаста „Градски Детектив“, както и на „Анекдоткаст“.

Изчетох внимателно и няколкото книги, които излязоха в последните няколко години, посветени на София от първата половина на миналия век, на хората и архитектурата й.

Ходих по места. Плаках. Много плаках. И писах. И плаках и пак писах.

И така – резултатът е на лице.

justine toms book-73

Благодаря на Албена за красивия сайт на романа Clair de Lune. Отново благодаря и на Петя за корицата и целия арт, на Марти за подкрепата и издаването и на семейството си за цялостната подкрепа по работата ми върху тази книга.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Има го и в Книжарницата зад ъгъла (ул. Найден Геров 6) и в Fox Book (Гладстоун 32) в София.

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

Представянето на романа Clair de Lune – Лунна светлина

МартинХристов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

Мартин Христов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

На 10-ти май в бар Kanaal представихме моя роман Clair de Lune, над който работих последните 10-тина години (тук разказах повече за написването).

За мен бе щастие, че романа като книга и като представяне, направихме заедно с хора, с които имаме еднаква ценностна система, споделяме сходни възгледи към света и оптимизъм. Ще разкажа по малко за всеки.

Водещ на събитието бе Игор Дамянов, който внесе усмивки и чар, както само той си може. Игор е млад актьор, със свой собствен почерк, великолепен импровизатор и се радвам, че прие поканата ми и направи събитието лежерно и динамично.

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

 

В началото няколко думи сподели издателя Мартин Христов, под чиято редакция излиза книгата. Той разказа и за Издателство ЕРГО и порецидата Нова българска проза.

justine toms book-164

След него говориха последователно емоционално и с добри думи за написаното Юлия Берберян, Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в-к Ереван, Мариана Мелнишка, автор и преводач. Откъс прочете Зорница София Попганчева.

justine toms book-172

Всичко това в готиния бар Kanaal – уютно се получи и мило.

justine toms book-179

Благодаря на всички, които споделиха с мен този важен ден.
И се надявам да пишете, след като прочетете романа.

justine toms book-183

Много хубав разговор за романа и от гледна точка на днешния ден се получи с Мария Мира Христова в „Нашия ден“ в БНР на 11 май 2022.

justine toms book-195

Писах още за създаването на романа – тук.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Clair de Lune – как написах тази история

justine toms book-73
Искрено и лично тук ще разкажа за моя романа Clair de Lune, който излезе в началото на май 2022 от в поредицата Нова българска проза на Издателство ЕРГО.

През последните 10 години работих задълбочено по темата. Проучвах в детайл времето на гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите тук. В резултат – романът Clair de Lune е вече факт.

Clair de Lune покана за представяне на романа

Clair de Lune покана за представяне на романа

Сюжетът ми се въртеше в главата отдавна, но около 2012-та-2013 реших, че хората, които си спомнят епохата си отиват един по един. Затова се мобилизирах, издирих възрастни хора на около 80-90 години тогава и започнах да правя интервюта с тях. Разпитвах ги, записвах прилежно. След няколко въпроса се отприщваха и започваха да разказват и без да задавам въпроси. Детството си, младостта си, въпреки тежкото време – разприказваха ли се насълзяваха очи, припомняха си, споделиха. Повечето пожелаха да останат анонимни, все още носеха страх, дълбок страх, че могат да бъдат и сега преследвани за думите си. Други ме съветваха да не се занимавам, че това е минало време и няма нужда да се помни. Болезнено минало време, изживяно в първо лице от тях … Четях болката в очите им, в многоточията след думите, в насълзените очи или силно стиснатите юмруци, готови да се отбраняват дори толкова десетилетия по-късно.

В края на романа са публикувани част от имената на хората, които разрешиха да бъдат цитирани.

И така, интервютата бяха взети. Мислех много как да започна. После започвах – един път, два пъти, три пъти. Така до 2019-та, когато разбрах и се записах за сценарна работилница при Зорница-София Попганчева. При нея в продължение на няколко месеца работих не по романа, а по сценарий за филм. Историята доби значително по-стегнат вид, подреди се. Бях доволна. И изключително благодарна.

Ходих няколко пъти до местата, в които се развива действието.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Всичко събирах в няколко тефтера и тетрадки.

По време на К19 2020-2021 имах достатъчно време и седнах и я написах – вече като роман. Добавих неща, които във филмовия сценарий бяха отпаднали. Обогатих още малко историята. И през пролетта на 2021-ва се престраших и дадох на няколко близки приятели да четат. Имената им са споменати накрая също и съм им силно благодарна. Тяхната обратна връзка ми беше много полезна, помогна да дооформя и уплътня образите.

След няколко срещи с издатели ЕРГО наистина се оказа най-добрият избор и за това съм благодарна на Влади Христов за насоката, а на Марти Христов още повече за деликатния, отдаден и точен начин на работа, които премина изключително гладко и позитивно. И за споделените ценности, което също е доста важно за мен.

Сюжетът

Не, това не е любовен роман …

Историята започва в Истанбул, преминава през Париж, после до предвоенна, военна и следвоенна София и отвежда до … женския лагер и каменната кариера.

Тина е арменка, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. По-късно се омъжва и заживява в България. Заобичва страната ни. Но идва войната и семейството ѝ е разбито, тя губи децата си, съпруга си, дома си и накрая е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, става майка отново.

Пианото е винаги с нея. Мисълта за децата й – също.

Това е съвсем накратко. Останалото – в романа.

Не е лек, но е светъл, надявам се, както подсказва и името.

Истинските истории

Много хора ме питат – това истина ли е?! Да, истина е. И едновременно – Не, фикция е. Много от случките съм измислила, но и много са истински. Базирани на интервютата и разказите на истински хора, които събирам дълго. Четох много, проучвах, ходих на местата, разучавах, разпитвах свидетели, съседи, потърпевши. Записвах прилежно, подреждах. И след това седнах и написах.

Никой не е забравен. Нищо не е забравено.

И не бива, защото рискуваме да се повтори, ако забравим.

 

Благодарности
Благодаря на Мариана Мелнишка, която бе сред първите читатели на романа и написа мили думи за корицата
Благодаря на Зорница София, която ме насърчи да завърша този текст
Благодаря на Издателство ЕРГО и Мартин Христов
Благодаря на Петя Савова за прекрасната корица
Водещ на представянето – актьорът Игор Дамянов

Благодаря ви, че ще прочетете тази история и ще ми пишете и споделите мнението си – то е важно за мен.

Книгата може да се закупи от Издателство ЕРГО и по-добрите книжарници след 10-ти май 2022. Ще я има след 10 май и в електронен вариант в Озон.

За финал
Това не е леко четиво. Но трябваше да го напиша и ето го. Радвам се, че го завърших и предавам историята нататък. Нека помним.

Още и за романа Clair de Lune – на сайта ми.

Може да се купи:

Е-книга »
На хартия »

Какви възможности дава Европейският съюз на младите хора #БуденЛиСи

Чефо, Флора и Стан

Синът на едни приятели замина да учи в Германия, дъщерята на други – в Холандия, а на трети – в Ирландия, детето на четвърти – в Италия. Избират между университети из цяла Европа и изборът наистина е голям – без значение от специалност. Знаят езици, имат амбиции, пътуват, нашите млади хора, учат. Родителите им са спокойни. И всичко това е възможно, защото сме част от голямото семейство на Европейския съюз.

С една дума – ехаааа!

Помня времето, когато бях самата аз пред избора къде да уча. Той бе мнооого по-малък, а възможността да пътувам и уча в чужбина – почти никаква. Все още не бяхме членове на ЕС, а и като нация едва едва се научавахме, че няма вече бариери и желязната завеса е паднала.

Освен възможността да учат из всички европейски университети, с относително еднакви и поносими финансови условия, младите хора днес имат още много други възможности – да ползват здравни услуги из държавите в ЕС, да пътуват със студентски билети, както и редица други благини.

Ето защо е яко, че и учениците ни научават за правата си и получават гражданско образование в 11 и 12 клас в училище. Вярвам, че #ДаСиГражданинЕСуперЯко , особено ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
На снимката са Флора, Стан и Чефо, чрез чиито онлайн канали информацията за гражданското образование достига тази година до още много млади хора у нас, като част от информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България.

Книгата Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

IMG_8989

Блоговете умряха! Да живеят блоговете! е новата ми книга 🙂

Тя е резултат от няколко години труд и е производна на моята докторска дисертация, която защитих в НБУ през януари тази година. Изглежда като детска, но всъщност си е доста сериозно проучване и анализиране на блоговете и ролята и мястото им (и личните и корпоративните) в епохата на социалните мрежи.

Да започнем с благодарностите:

Проф. Деси Бошнакова – мой научен ръководител и издател, която подканяше, помагаше и има голям пръст в цялото нещо по различни начини;

Доц. Вася Атанасова – за неуморната и прецизна работа на Вася, мой много добър приятел и съмишленик, в този случай като редактор на книгата вече разказахме двете в интервю тук;

Димитър Цонев прие поканата ми и написа свежия и доста замислящ увод, не си го спестявайте 🙂

Петя Киркова работи доста по оформлението на текста от наливен до хубаво структурирано книжно тяло;

Мира Пъдевска направи чудната корица и илюстрациите в края на книгата – има Наръчник за създаване на блогове, който Мира украси със свежи илюстрации в много мой стил.

За книгата и за дисертацията преди това взех интервюта (2018-2021) от много блогъри и хора, които се занимават със създаването на блогове, както и използвах не малко интервюта които мои студенти или аз сме правили през годините с видни български блогъри, публикувани в другия ми блог. Така в книгата присъстват имената на Боян Юруков, Йовко Ламбрев, Григор Гачев, Константин Павлов Комитата, Владо Каладан Петков, Еленко Еленков, Богомил Шопов, Горица Белогушева, Георги Грънчаров, Петя Пандулева, Ана Динкова, Марио Пешев, Василена Вълчанова, Силвина Фурнаджиева, Димитър Цонев, Илия Темелков, Хели Велинова, Росица Николова, Поли Козарова, Кристиян Григоров, Мая Цанева, Петър Нефтелимов и много други.

Няколко корпоративни блога, които от години, а и до днес се списват както трябва и са модел за следване са на фокус като добри примери и практики в книгата и сред тях са блоговете на УниKредит Булбанк, СуперХостинг, Нетпик и други.

Издавам, че има и малки части за българските влогъри и за българските подкасти, които, в сравнение с блоговете, са все още в по-ранен етап на развитие, но са естествено тяхно продължение.

В книгата са и резултатите от проучванията на блоговете, които направих през изминалите 1-2 години.

Самата книга (преработка, адаптация за книга на дисертацията, която си е по-сериозният труд) писах от март до октомври, като изказвам благодарност на уютната и гостоприемна Читалня на Библиотеката в Нов Български Университет, където на спокойствие и в тишина можах да работя. Писах и у дома, разбира се, както и по време на морето и пътуванията. Дължа също благодарност към екипа на Ей Би Си Дизайн, както и към моето семейство.

Благодаря на Гори, която през октомври 2006-та ми каза „Няма ли да си стартираш блог?!“ и така през ноември 2006-та съм написала първата си публикация тук „блогвам, следователно съществувам„. Тогава много хора не знаеха що е то блог, думите блог публикация или блогване бяха чисто нови и като цяло бяхме шепа блогъри, които се познавахме поименно и силно се радвахме на всяка наша среща, окуражавахме се, линквахме се на воля и си помагахме. Бяхме ентусиасти, много активни, с желание нещата да се случват, да се променят и знаехме силата на блоговете в това. Не съм описала някои ключови битки в книгата, но ще остане за следващо издание с победите на блогърите и промяната на обществото от това. Някои важни блогъри в годините станаха предприемачи, други станаха движещи фигури в големи бизнеси, трети се заеха с политика – и позарязаха блоговете си. Но това е в реда на нещата. После, с преподаването си в НБУ имах възможност и давах (както и още правя) на студенти като курсови задачи да стартират блогове, от което „се родиха“ не един и двама от настоящите мега-звезди инфлуенсъри. И блоговете днес (почти) нямат общо с онези от славните първи години. Но са трансформирали ролята си и може да са много по-малко, но тежат значително повече. Подробности -в книгата 🙂

И, както пише Цонев в увода, не, книгата няма за цел да ви зариби да си направите блог, но със сигурност може да очаквате желание да стартирате свой или на фирмата си такъв, след като я прочетете 🙂 И мисля, че няма да съжалявате, ако го направите (блога си).

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

 

Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

Лидери за ново начало – книгата, която Ви каня да прочетете

IMG_2577 (1)

В този пост ще разкажа искрено и лично за големия подарък, който получих през изминалата година – книгата Лидери за ново начало (Leaders for a new beginning). За по-малко любопитните за процеса – не четете по-долу, но книгата искрено се надявам да си купите (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад, Озон.бг или от нашия сайт).

IMG_2569

В ранна пролет 2020 Марина (Марина Стефанова, с която сме съавторки и на други книги, ми се обади с идеята да напишем тази книга – за вдъхновяващото ново лидерство, от което светът има толкова нужда. Беше периода да голям стрес покрай началото на пандемията. Всички бяха / бяхме объркани, уплашени и незнаещи. Ние двете решихме да творим и сериозно се захванахме.

Бяха месеци на много проучване, четене, търсене на информация, селекция, дискусии, обсъждания и после писане, редактиране, писане, коригиране, писане. Пандемията между април и ноември мина за мен основно в работа по този проект. За Марина също. Чувахме се задължително на дълга работна сесия всеки вторник сутрин. И много пъти ежедневно. Разбира се, успоредно с останалите ни служебни и семейни задачи 🙂

Да твориш във време на хаос е добро решение. Фокусираш се върху нещо градивно. Естеството на книгата ни накара да мислим и обсъждаме бъдещето – какво го искаме и виждаме. Хвърлихме котва много напред – 5-10-15 години. И живяхме от бъдеще всички тези месеци. Гледахме и здраво в настоящето, за да не пишем наивно, за да не пропускаме нищо от реалността, която имаме днес и която също определя какво ще има утре.

За теоретичната част Марина имаше силна подготовка, от години работи по темата. А аз бях сред най-редовните посетители на прекрасната и много богата библиотека на НБУ и четох, четох, четох.

Много важен момент в работата ни, отвъд теорията и контекста бе да подберем вдъхновяващи, действени, искрени и истински лидери от различни области на обществения живот, активисти, политици, артисти, спортисти, които да дадем като пример и надежда, че промяната идва, в ход е и е възможна и дори неизбежна. Подбрахме 28 великолепни хора от различни раси, религии, пол, възраст, континенти.

Част от тях са по-познати, други не толкова, но всички са истинско вдъхновение. Сред тях са музиканта Ара Маликян и писателката Елиф Шафак, Папа Франциск, Ювал Харари, футболиста Садио Мане и още и още (няма да издам всички, за да оставя сами да прочетете книгата).

IMG_2578 (1)

И така по пътя на писане към нас се присъедини Джейн Муита, представител на Уницеф за България. Тя идва от Кения, има богат международен опит и поглед и даде много плътност и разбиране за част от глобалните проблеми. И активно мислихме заедно решенията на тези проблеми, които даваме в края на книгата. За нас с Марина да имаме Джейн за съавтор бе искрена радост.

Изключително се радвам и на това, че моята приятелка Естер Гомбаш прие поканата да е част от този много женски екип и създаде докосващи, емоционални и стилни илюстрации за книгата ни, както и корица и цялостна визуална идентичност.

IMG_2579 (1)

Няма как да не спомена още няколко имена за благодарност, макар да осъзнавам, че може да дотежи, а и да сме ги написали и в книгата и в сайта. Подкрепа лично аз получих голяма от Томи, с когото обсъждах през лятото и му разказвах и откривахме заедно нови и нови детайли, които бяха важни за писането ми. Също, освен на екипа Джейн, Естер и Марина, съм благодарна за подкрепата на Веско Дафов, с който имахме задълбочена философска разходка в Южния парк в обсъждане същността на лидерството, Вася, която ни показа пътя към по-академичен и стегнат изказ, Албена, която направи многото графики в книгата да звучат консистентно и сериозно,  Надя, която бе наша чудна редакторка и вложи разбиране и професионализъм в текста ни, Юли, който преведе книгата от английски (на английски писахме) на български, Ася, която се зае с нелеката задача да направи предпечата на този доста не лек текст, пълен с какви ли не джвъчки, на Любен, от издателство Изток-Запад, който прие искрено и присърце този проект и го мина по начин, който ме остави без думи и който не съм виждала при никой издател до момента (а все пак съм понаписала и издала към 15-20 книги вече), на Биляна, която си пише с нашите читатели и изпраща книги ежедневно от поръчките от сайта ни. И към българските лидери за пример, с които направихме интервюта и част от тях влязоха в книгата, а целите са на сайта ни – http://leadersforanewbeginning.org/bg/home-bg/ – 21 души, сред които Деси Бошнакова от НБУ, Симеон от ГЛАС, Никола от ГОРАТА.бг, Марио от Деврикс, Надя от БХК, Елица от bCause и още и още – оставям да ги откриете сами в книгата.

Е, книгата е Лидери за ново начало и силно се надявам да я прочетете (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад или от нашия сайт).

С Марина имаме планове книгата да е само едно начало. 2021-ва е година на избори и от нас зависи не малко. От всеки един от нас. Ще говорим с бизнеса, с младите хора, със студентите и организациите. За изборите, които правим не само на избори, а ежедневно.

Та, книгата не е само за лидери. Защото хипотезата ни е, че всеки е лидер и/или може да бъде такъв, само да осъзнае потенциала си и да действа – в бизнеса, в политиката, в НПО сектора, в активизма.

Мисля, че е чуден подарък за 21-ва за всеки повод и човек, защото носи оптимизъм и вдъхновение.

Благодаря!

Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Дигитален фастинг. След 3 месеца карантина е време за истински офлайн

IMG_9915

 

Отново е лято и отново е време за дигитална диета.

Писах за дигиталната диета лято 2017 тук, дни без мобилен телефон и диета от 2015-та, и от лято 2018-та съм споделяла.

Но днес, лято 2020 мисля, че дигиталната диета е по-важна от всякога и за всеки. Защото прекалихме. Не, не лично аз, бях си наложила дисциплина за онлайн времето по време на тези три месеца. Но официалните статистики сочат силно завишено време пред устройства за периода март – юни 2020. Да, телевизионната консумация също се е повишила, нещо, което преди няколко месеца нямаше как да си го помислим дори.

Нормално. Има извънредна ситуация, която засяга всеки. И търсим още и още информация. Както много психолози обобщиха – това да четем постоянно информация онлайн за случващото се ни носи на нас хората усещане за контрол. Усещане.

Е, бяхме много пред екраните. Време е за истинско време офлайн.

С изумление наблюдавам как за много хора (разумни, умни, интелигентни, образовани и т.н.) става все по-сложно да имат време без телефона си в ръка. Време без да се втурват панически да отговарят веднага и на най-малкия поздрав в месинджър. Време без да скролват като обезумели из см.

Затова мисля, че е дошло времето не за дигитални диети, а за дигитален фастинг.

download

Фастингът като конценпция се отнася към храненето и е вид разтоварващ режим, при който в 24-те часа на денонощието човек има прозорец от няколко часа, в които може да яде всичко, колкото иска. А през останалото време може само вода, но не и храна. Фаства се 16, 80, 20 часа. Много дни последователно. При някои хора си става навик и живеят доста дълги периоди, години по този начин.

Предложението ми за всеки е да опита с дигитален фастинг. Специално в периода на отпуск, защото вероятно ще кажете, че имате работа иначе.

Може да се започне с фастинг само за см / фб / инста например да се използва само в интервала между 14 и 18 ч всеки ден. По-сериозен вариант би бил с изключен телефон и поща и включването им само за тези 2-4 часа на ден, само за важни неща, без скролване безкрайно.

Дигитален фастинг – силно нужен след месеците взиране в екраните.

Знам, че за много хора това е немислимо (към момента, преди да са осъзнали колко надълбоко са станали зависими) и дори вероятно звучи налудничево. Но ви каня да опитате. А после споделете резултата.

Светът ще оцелее и без вие да сте онлайн. Приятелите, добрите, ще знаят и ще уважат това решение. Останалите – ще звъннат отново по-късно, друг път или ще забравят, което не е фатално, значи е нямало значение.

Ще откриете цял нов прекрасен свят, само да отделите очи от екрана, обещавам.

Ще се видим офлайн. ОК, да, ще спазваме и социална дистанция 🙂

p.s. малко след като публикувах видях и публикация в любимия Wired по темата – Doomscrolling Is Slowly Eroding Your Mental Health. Checking your phone for an extra two hours every night won’t stop the apocalypse—but it could stop you from being psychologically prepared for it.