Sticky Post

In memoriam: Владо Kaladan Петков

Пиша този пост с голяма тъга. Вчера, 15 април 2025 г, загубихме Владо – Владимир Kaladan Петков. След близо година битка, все пак ракът победи.

Владо е човек от голям мащаб, важен за развитието на уеб и дигиталната среда в България, мощен двигател, дълги години винаги в авангарда на онлайн пространството, а в допълнение – добър приятел, енциклопедична личност, великолепно чувство за хумор и смях, който не може да бъде забравен.

С Владо се познаваме някъде от края на 90те. От времето на *BPM – вероятно най-ключовия и мащабен проект от онази епоха за хиперкултура, който създаваше поле за свързване, изгради смислена общност, която сякаш е в основата на не малко актуални дигитални проекти и днес. Изключително бе това време, това начинание, тези хора, този проект.

Владо винаги бе пионер. Още от онези години направиха бих го нарекла творчески тандем с Еленко Еленков. Двамата поставяха начала, измисляха си неща от бъдещето (поне за мащаба на България) и превръщаха в мащабни проекти не едно и две свои хрумки.

И Владо и Еленко бяха сред първите блогъри у нас. После бяха сред най-активните в българското туитър пространство. После стартираха Говори Интернет, което с лекота за няколко години превърнаха в на шега, но и наистина в подкаст-империя, с много различни, всички смислени тематични подкасти. Бяха и от първите, както винаги, които говореха, водеха обучения за подкастите.

Владо допринесе много за дигитализацията на Икономедиа, в частност за онлайн версията на Дневник. „В различни роли през годините (между 2006 и 2011) той беше част от екипа, развил „Дневник“ като дигитален продукт и има заслуга за дългия път, който сайтът на бизнес всекидневника извървя до това днес да бъде най-влиятелната онлайн новинарска медия в България. Блогосферата, качването на хартиеното издание в Kindle (2011), разработването на приложения, на социалната мрежа към форума, на някогашната рубрика „Голямата снимка“ и много други функционалности и проекти.“ пишат в Дневник.

Владо имаше око за живота, можеше да го запечата в кадър по своя лек и различен начин. Снимките му, вероятно доста малко от тях, могат да се видят още на сайта му. Една от моите любими ми снимки е именно негово дело.

През 2008-2009-та се създаде българският клон на IAB – Interactive advertising bureau и Владо бе сред основателите, като представител на Икономедиа. Тогава бяхме мисля 6-7-8 души, заедно с представители на Dir.bg – по-често Владо Жеглов, Darik – Радосвет по-често изпращаше Людмил, NetInfo, Жанет Найденова, Момчил от Mail.bg, разбира се и Сашо Варов. Събирахме се веднъж месечно. Доста често на обяд в ресторант Добро, до театър София. Беше време на интензивни разговори, понякога спорове, поставяхме основите на по-организираното и стандартизирано присъствие онлайн. Ролята на Kaladan бе ключова. Славно време.

Нещо, което може би малко хора знаят е, че Владо бе активен доброволец към българската Уикипедия, като качваше щедро снимки. В някои от срещите ни ми разказа, че е подел инициатива да намира лоши снимки от градове из България в уики страници и да ходи да снима от сходен ракурс и да заменя старите с нови по-добри снимки. Уау. Тихо и последователно помагаше и с това.

През 2008-ма на БГУеб връчихме на Владо награда за цялостен принос за българското уеб пространство. Снимката по-горе е от там. Писала съм леко и в блога.

Намерих публикация в сайта на ФМИ, СУ (добре че от 100 години не са сменили сайта си) с програмата от БГСайт 2010 – семинара Крачка напред, където Владо имаше лекция „Мъртъв ли е Web“.

През февруари 2011 съм го снимала и писала редче тук. И именно такъв ще го помня – усмихнат, артистичен, приятел!

На БГУеб 2012 Владо отново е бил лектор, заедно с Бойчев и Варов. Писала съм тук.

Владо беше голям фен на отворената култура, отворения код, линукс. И едно от нещата, с което постоянно ме бъзикаше, беше дебиан на моя лаптоп и крона, който пусках, да си събирам пощата 🙂 Оставям си го тук, макар малко хора ще знаят какво е.

Когато писах книгата за подкастите – „Подкастите – гласът на Интернет“ – направих епизод за Създателите в разговор с Владо и мисля се получи много хубав, онлайн е и може да се чуе.

Към всичко друго Владо и преподаваше – в СУ и в НБУ, като след като времето му не достигаше поех негов курс в НБУ, Уебдизайн, за журналисти. Той държеше да продължа линията му, но някак във всички тези години за уеб мислехме доста еднакво, виждахме се и дискутирахме. Знаехме, знаем, че журналисти и като цяло комуникатори не бива да се боят от код, следва да имат грамотност в тази посока и продължавам да водя курса на Владо в НБУ именно с тази мисия.

Не е маловажно, вероятно не е и изненадващо, че с Владо споделяхме и еднакви политически виждания. Демокрацията, свободата, развитието бяха сред темите, за които говорехме помежду си, но и сред нещата, в които Владо силно вярваше и работеше активно. В последните години и като член на Да България.

Владо бе бохем, от класическите. Едно от нещата, които правихме през годините заедно бе да ме води из малки, уютни местенца за хапване из София. Обичаше хубавата храна и напитки. Както и игрите, филмите, улиците, хората, живота. Такъв ще го помня – усмихнат и забавен, раздаващ, споделящ, търсещ, създаващ.

Вероятно изпускам много неща. Защото Владо бе вселена. Вдъхновител от голяма класа. Приятел, който много ще липсва.

Благодаря ти, Владо! Оставаш с нас, знаеш го. Благодаря!

Sticky Post

My friendly shortlist for exploring Sofia

Sofia is a city that I absolutely love – this is really my place. So if you’re visiting, I want to make sure you get the best out of your time here. Whether you’re into history, art, great food, or just strolling around and soaking up the atmosphere, there’s something for everyone.

Sofia is a fascinating blend of past and present, where rich history and diverse cultures intersect. Nestled at the foot of Vitosha Mountain, Sofia is adorned with remnants of its Byzantine, Ottoman, and Soviet inheritances, visible in its eclectic architecture and cultural tapestry. From the ancient Roman ruins of Serdica to the Ottoman-era mosques and the Soviet-style buildings, Sofia is a living museum of its complex history. Here’s my personal shortlist of must-see places and experiences in Sofia!

So, here we go. The list became quite long, so feel free to jump to what’s interesting for you.

Spots for Art & History

  • Sofia City Gallery
  • National Gallery – located in the former royal palace, it’s packed with stunning artwork and history.
  • National Historical Museum
  • For contemporary art events check Toplocentrala
  • Sofia Opera and Ballet
  • Sofia University‘s main building
  • Central Halls (Central Hali) – A historic market hall in the city center, offering a mix of traditional Bulgarian foods, shops, and architectural beauty.

Best walks in the city

  • Vitosha boulevard and all the small streets around – The heart of the city! Lined with shops, cafés, and street performers, it’s a must for people-watching. Make sure to take a few detours into the side streets – they’re full of hidden gems.
  • Shishman street – One of my favorites! It’s got a cool, artsy vibe with independent shops, cute cafés, and a relaxed atmosphere.
  • Park in front of the National Theatre – This is my go-to spot for a little break. The fountains, benches, and stunning architecture make it perfect for photos (or just some peaceful time). Some performances at the theatre even have English subtitles, so it’s worth checking the schedule!
  • National Palace of Culture park – Another great urban escape with plenty of greenery, a cool fountain, and a lively atmosphere.
  • Eagles Bridge & Lion Bridge – Both are important city landmarks and great spots for a scenic walk, offering beautiful views and a taste of Sofia’s history.

Iconic Landmarks

  • Alexander Nevsky Cathedral – The postcard image of Sofia!
  • St. Sofia Church – One of the oldest buildings in the city
  • St. Nedelya Church – A beautiful and historically significant church in the city center, surrounded by many other remarkable churches worth visiting.
  • Other Churches in Downtown Sofia – There are plenty of other stunning churches scattered around the city center, each with its own unique story and architectural charm
Photo credit - Deensel, Wikipedia

Where I love to eat

  • Little Things – A cozy, charming restaurant with a great menu and lovely ambiance.
  • Crazy Diamond – If you’re looking for a lively place with delicious food, this is a great choice.
  • Villa Rossiche – This one is perfect if you have a sweet tooth – their desserts are amazing!
  • Raketa Rakia Bar – Want to try authentic Bulgarian food with a glass (or two) of rakia?
  • Skara Bar – A great spot for grilled meats and traditional Bulgarian flavors.
  • Georges and Jose – A fantastic option for delicious European-style cuisine with a cozy atmosphere.

Best bars & nightlife

  • Kanaal Bar – A fantastic place if you love craft beer and chill vibes.
  • 65 Svetulki Bar – One of my favorite spots for an evening drink, but heads up—it’s super popular, so a reservation is a good idea.
  • Rock’n’Rolla – A great spot for rock lovers, playing classic and modern rock hits all night.
  • Jazz Bar – If you’re in the mood for some smooth jazz and a cozy atmosphere, this is the place to be.

Sure the list can be very long – Sofia has many nice night clubs, music and / or drinking place.

Getting out of the city

  • Vitosha Mountain – If you have time, definitely head up to Vitosha for some fresh air and incredible views.
  • Dragalevtsi Monastery – a beautiful spot just outside the city
  • Hiking & Monasteries – Sofia is surrounded by beautiful hiking trails and historical monasteries. Even if you only have 2-3 hours, you can easily take a short hike or visit one of the many monasteries nearby. Everything is close and easily accessible for a quick adventure into nature.

Something a bit different

  • Escape Rooms (The 3 Key Rooms & More) – I love a good escape room, and Sofia has some of the best! If you enjoy puzzles and a bit of adventure, definitely check them out.
  • Free Sofia Tour – If you want to learn more about the city’s history and hidden stories, this free walking tour is a fantastic way to explore.
  • Free Graffiti Tour – Sofia has some incredible street art, and this tour is the perfect way to discover the coolest murals and graffiti spots.

Yes, my Sofia has this amazing way of mixing old and new, calm and lively, all in one place. I hope you love exploring it as much as I do! If you visit any of these spots, let me know what you think!

Sticky Post

Коледни подаръци – препоръки декември 2024

Споделям за коледните подаръци, вече по традиция, които избрах да направя за своите близки и приятели. Обикновено избирам подаръците през септември до ноември. Също през ноември рисувам и надписвам картичките. И още в първите дни на декември опаковам и изпращам 🙂

Този пост стои в чернова от 2-ри декември и се радвам, че на 23-ти успявам да го завърша, пък дано вдъхнови някого и за догодина дори. Споделям, защото си мисля, че може някой да се улесни и да хареса някоя от идеите.

Всички по-долу лично и силно препоръчвам, взимам за подаръци, а подарявам много, не само по Рождество и знам, че са супер-избор, поне за мен и моите приятели:

Сугестопедични езикови курсове от Седемте ключа

Шалове от Естер Гомбаш

от Маруда – мили дребни красиви неща, изработени ръчно с много любов

от Кашон Хармоника – хубави храни

от Подари си смисъл – бутилки и термоси за вода Dopper

от Книжарницата зад ъгъла – книги, няма как без книги, най-любимата ми книжарница!

от Pixi фотокниги – фотокниги и календари, а вече и магнитчета с ваши снимки

от Цветята на Камен – цветя в бъдеще време 🙂

от Ателие – чудни аранжировки със сукуленти

Познавам лично хората зад тези места, имам доверие в тях и виждам, че влагат много труд и сърце в това, което правят. Именно затова избирам да ги подкрепя.

О, да, всяка година купувам и от изработените от студентите в НБУ коледни украси – много якииии! Тази година бяха основно еленчета от стъкло.

За себе си, както всяка година, ще подаря дарение на скромни суми на няколко организации, в чиято дейност силно вярвам – Предай нататък, Розовата къща, Карин дом, НМД и ДоброТворилница в помощ на Фондация П.У.Л.С. – взех цяла банда Йода с коледни шапки за подарък и са наистина много якиии.

За себе си тази година подарих и още един супер подарък – една стихосбирка, която веднага стана моя любима. За нея благодаря на Георги Г., който ни отведе в любимата си книжарница в Париж и я намерих чакаща ме една бройка на 3-тия етаж. Но за нея ще пиша отделно.

Пожелавам на всички по-малко нерви, повече мир със себе си, така ще има и повече мир по света. А това пожелавам на всички ни – мир.

Хубави празнични дни!

7 урока от градинарството, които ми помагат в преподаването и работата със студенти

Някак неусетно се понатрупаха при мен около 25 години водене на лекции, семинари, преподаване основно на студенти бакалаври и магистри, но не малко и работа с ученици, млади хора, хора на златна възраст. И този опит ми се иска да споделям, може би малко по малко. Тук ще разкажа за нещата от грижата за градината, които пренасям и в преподаването. Не са малко. Ще обобщя основните седем.

В началото е семето.

Всичко започва с едно семе. Това семе може да попадне на камък, може да се окаже в саксия без вода, може да се окаже в плодородна почва и с малко грижи да се превърне в силно растение.

В учебната зала или класната стая е същото – тя е средата. Всяко създание носи своята сила, но дали и доколко ще я прояви зависи от средата. Тя може да го смаже, може и да му даде крила да полети.

Всички семена си приличат.

Да, на пръв поглед всички семена си приличат. Точно както студентите, които виждам за първи ден в залата, в началото на семестъра. Знам, че ще ме изненадат, ще ги опозная и ще ги различавам, че ще ги чуя и ако им дам мегдан – ще се изявят и ще разбера за талантите им, желанията и мечтите им. Ако продължим ще науча и за страховете, несигурността и объркаността им. А ако останем и след завършването им в контакт – ще видя успехите им и пълната им реализация.

И както са си приличали в началото – толкова ще са различни в края. И колкото по-рано проявят характер – толкова по-хубаво за цялата група, за общността, защото ще е по-колоритна и това ще е добре и за всеки поотделно.

Не е само нагоре.

Много често се заблуждаваме от това, което виждаме – над земята излиза крехко стебълце, което започва да цъфти. Но истината е, че за всяко растение това, което е под земята е еднакво важно с това, което е над земята. Корените, за които не мислим, дават сила, стабилност и дълъг живот на растението.

Същото е с учениците и студентите. Не винаги ще покажат на тест, изпит или в час всичко, което са научили. Не винаги ще могат да го изкажат, напишат, споделят. Това не значи, че не са научили, че не е попило знанието и някога в бъдеще няма да им даде сила, стабилност и успех.

Животът е силен – здравото семе си расте и без нас.

Най-хубавото в цялата работа е, че животът е много силен. Когато е здраво семето – то намира начин. И в живота и в университета е така.

Постоянство.

Градината иска постоянство. Само с едно поливане няма как да мине. Само с едно садене – може и да стане, но по-често не става.

Година с година не си прилича

Всеки сезон е различен – един е по-сух, друг с повече дъждове, трети донася някакви малки мушички или мана. Има и много силни сезони.

Същото е при преподаването – всеки випуск е различен. Очаквам с нетърпение да видя с какво ще ме изненада, какви ще са хората, с които ще се срещна, какви ще са стремежите им, любопитството им докъде ще се простира.

С любов

Най-важният урок от грижата за градината, който може да се отнесе към преподаването е този за любовта. Ако човек подхожда с любов, то естествено и без да е в тежест идва и загрижеността, любопитството, радостта.

Всички снимки са от нашата градина.

Писах и 7 урока, с които градинарството ми помага в бизнеса, и още 7 урока от градината за бизнеса, 7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса, 7 неща, които градинарството учи децата ни.

Съдържанието е цар. Царят е гол.

Съдържанието е цар. Царят е гол. е най-новата ми книга (юни 2024).

С тази книга искам да алармирам, да изкрещя високо, да кажа на всички – хора, поспрете се. Социалните мрежи не са мрежи, нито са социални. Те са платформи за изяждане на време. Алгортимите им са доста добри, използват изкуствен интелект отдавна, хубаво ни профилират и знаят как добре да ни омагьосат, обработят, отвлекат вниманието и времето ни. Времето ни, което за всеки от нас е невъзвръщаем ресурс.

В зверската надпревара на знайни и незнайни инфлуенсъри, медии, бизнеси, организации и обикновени хора, качването на подробни отчети всеки какво прави във всяка минута, съдържанието, бълвано от изкуствения интелект и т.н. хубавото и качественото съдържание се задушава и умира. А като резултат ние плуваме в посредственост, дезинформация и сме мега лесна плячка за всякакви пропагандни намерения.

contentistheking

Около година работих по тази книга. В първите много месеци – сама, като през зимата проведох мащабно проучване с над 200 създателя на съдържание от България, а през пролетта – с онлайн потребители на съдържание. Мисля, че данните от тези две проучвания са много любопитни. Може да ги откриете в книгата 🙂

През пролетта Вася Атанасова, която е най-стриктният редактор на моите текстове, верен приятел и истински детайлен човек, който може да коригира, дописва, обмисля, предлага, да се задълбочава, проверява, пое книгата. Заедно обсъждахме, дискутирахме, търсихме, добавяхме, рязахме. Лично за мен това е най-любим процес по съ-създаване. И макар да отнема време и сили – държа много на него и съм изключително благодарна на Вася!

По същото време и художничката Мира Пъдевска се зае с книгата. Да, стилово трите книги – за блоговете, за подкастите и тази са свързани. Но и всяка има свой характер. Тук Мира придаде симпатично царско звучене, за което й благодаря!

Димитър Цонев по традиция написа увода.

Албена Трилева работи по графиките. Силвия Митова – по оформлението, поизмъчихме я. Научният редактор на книгата отново е любимата Деси Бошнакова. Еди Бошнаков е супер и книгата стана налична бързо и на много места.

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

mybooks-3

Фотокредит: Димитър Цонев

Писах и за процеса по създаване на другите две книги в поредицата:

Подкастите – гласът на Интернет.

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

Дарение на книги за жените, лишени от свобода в затвора в Сливен

Още докато писах романа си Clair de Lune и по-конкретно сцените в свинарника, бях решила, че искам да се срещна с жените, лишени от свобода, които са в затвора в Сливен. И след поредица писма и получени разрешения – посетих Сливен в началото на септември 2022 г. Дължа благодарност тук на няколко души – благодаря ви за подкрепата!

IMG_6130

Срещата бе около час, но бе много емоционална за мен, пълноценна, с дискусия, изслушване, вслушване, споделяне с жените – 20 от около 200 в затвора в момента.

Едно от нещата, които разбрах по време на срещата ни, е че в последните години няма нови книги в библиотеката на затвора. Това провокира мой пост във фейсбук, на който реагираха няколко приятели. Около 10-тина души дариха книги. Оставяха ги при милите хора от Дюкян Меломан в Дом на киното. Минах до там една вечер и прибрах няколко препълнени с книги чанти. Общо малко под 200.

IMG_8795

Сортирах книгите. Някои бяха доста стари и неподходящи, други – чисто тематично не ОК. Тях занесох на Читалнята в градинката на Народния театър, а доста оставих и в къщичката за книги, която Еконт са поставили в градинката на парк Възраждане в София.

IMG_5998

 

Всички подходящи описах и изпратих на две пратки към Сливен. Заедно с писмо до момичетата там.

Всичко това е много малко, но това успях за момента.

Благодаря на всички замесени за подкрепата!

Подкастите – гласът на Интернет

IMG_1233

Преди година и малко Деси (проф. Деси Бошнакова, автор на Бошлаф, издател) ми възложи да се заема по-сериозно с темата за подкастите и тъй като това ми е интересна тема (все пак се занимавам с два – Създателите и АртКаст). И така се заех с това приключение. Подходих научно, със задълбочено проучване, с изследване, с интервюта. Повторих структурата на книгата ми за блоговете, която излезе предходната година – Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

Основна част от текста написах в много уютната и спокойна (имаше ковидни месеци) обстановка на библиотеката на Нов български университет – благодаря на всички мили хора, които работят там. Много любимо ми е това време на безвремие – сред книгите, в търсене, четене, записки. В някои дни преди лекции, в други – след, в трети – между лекции, а често и без лекции си посещавах библиотеката. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец.

Изследването проведох през януари-февруари 2022 г, изцяло онлайн. Знам, че класацията, която направих за най-харесвани подкасти на български език (на стр. 130), на база това изследване, е доста любопитна за мнозина. Може да има засегнати.

През летните месеци Вася се зае с редакторската работа по книгата – две редакции, надявам се малко по-малко като обем от миналия път, за който разказахме тук.

Благодарности:

На Деси, че ме сръчка и ме подкрепяше през цялото пътуване 🙂

На Вася, че отново бе с мен в това приключение като строг, но справедлив редактор

На Мира за чудната корица и илюстрации (с приемственост с книгата за блоговете)

На Петя за оформлението и тялото

На Цонев за предговора

На Йордан за изследванията на българските подкасти, които доста често споделя с мен и частично съм цитирала в книгата

На Венелин за снимките на 4-та корица и тук и на книгата за блоговете, от едно събитие в Русе преди 3 години май 🙂

Благодаря на Андрей за снимките от събитието в НБУ на 28 октомври 2022 🙂

Благодаря на Елица за споделения празник – представянето на книгата и старта на първия за страната Подкаст хакатон, който организираха

IMG_1404

На Ринков и Страхил, за подкаст пътешествията заедно

Благодаря и на всички знайни и незнайни създатели на подкасти в България, особено на първите и най-смели! Интервюта с част от тях има в сайта на Създателите.

Книгата може да се поръча от сайта на издателство РОЙ Комюникейшън.

Clair de Lune – задълбочената работа върху историята на България и соц-а

justine toms book-6

Допълвам още малко за работата си по романа Clair de Lune в последните 10-тина години и начина, по който опитах да съм максимално вярна към епохата и да я пресъздам възможно най-достоверно.

В допълнение на интервютата и разговорите, които имах със свидетели на епохата, за които писах вече, задълбочено изследвах историята от този период.

София от епохата на 30-те, преди войната, вълнуваше ме много, духът на града, животът, който е кипял тук и се постарах да го опиша, доколкото фабулата позволява.

Снимките на чичо ми Онник Безазян, няколко албума с малки черно-бели снимки от няколкото му идвания в България около 20-те и 30-те години на миналия век бяха огромен източник за вдъхновение и за детайли от епохата, която описвах.

Доста посещавах Държавния архив – сайтът е много пълен и има детайли, иска си ровичкане.

Изчетох много, много книги и статии по темата за соц-а. Наистина има доста исторически, нелитературни текстове и за лагерите и за соц-а като цяло у нас. Има и няколко романа, за които съм писала вече тук в блога си, особено от последните години. Те също бяха важна отправна точка за моето писане.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Има няколко групи онлайн за стари снимки като Стара София във фб например. Отделно из София има на няколко места снимки от онази епоха и винаги ги разглеждах с интерес и си водех записки, когато попадах на такива.

Докато пишех активно, т.е. преработвах филмовия сценарий в роман, в периода на Ковид 19, пролетта, лятото и есента на 2020, слушах много подкаста на Стефан Русинов „Бележка под линия“. За редовните му слушатели няма да е изненада кои моменти и елементи в романа са вдъхновени от него. Също за детайли около колорита на епохата преди Втората световна война в България ми помогнаха някои епизоди на подкаста „Градски Детектив“, както и на „Анекдоткаст“.

Изчетох внимателно и няколкото книги, които излязоха в последните няколко години, посветени на София от първата половина на миналия век, на хората и архитектурата й.

Ходих по места. Плаках. Много плаках. И писах. И плаках и пак писах.

И така – резултатът е на лице.

justine toms book-73

Благодаря на Албена за красивия сайт на романа Clair de Lune. Отново благодаря и на Петя за корицата и целия арт, на Марти за подкрепата и издаването и на семейството си за цялостната подкрепа по работата ми върху тази книга.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Има го и в Книжарницата зад ъгъла (ул. Найден Геров 6) и в Fox Book (Гладстоун 32) в София.

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

Представянето на романа Clair de Lune – Лунна светлина

МартинХристов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

Мартин Христов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

На 10-ти май в бар Kanaal представихме моя роман Clair de Lune, над който работих последните 10-тина години (тук разказах повече за написването).

За мен бе щастие, че романа като книга и като представяне, направихме заедно с хора, с които имаме еднаква ценностна система, споделяме сходни възгледи към света и оптимизъм. Ще разкажа по малко за всеки.

Водещ на събитието бе Игор Дамянов, който внесе усмивки и чар, както само той си може. Игор е млад актьор, със свой собствен почерк, великолепен импровизатор и се радвам, че прие поканата ми и направи събитието лежерно и динамично.

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

 

В началото няколко думи сподели издателя Мартин Христов, под чиято редакция излиза книгата. Той разказа и за Издателство ЕРГО и порецидата Нова българска проза.

justine toms book-164

След него говориха последователно емоционално и с добри думи за написаното Юлия Берберян, Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в-к Ереван, Мариана Мелнишка, автор и преводач. Откъс прочете Зорница София Попганчева.

justine toms book-172

Всичко това в готиния бар Kanaal – уютно се получи и мило.

justine toms book-179

Благодаря на всички, които споделиха с мен този важен ден.
И се надявам да пишете, след като прочетете романа.

justine toms book-183

Много хубав разговор за романа и от гледна точка на днешния ден се получи с Мария Мира Христова в „Нашия ден“ в БНР на 11 май 2022.

justine toms book-195

Писах още за създаването на романа – тук.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Clair de Lune – как написах тази история

justine toms book-73
Искрено и лично тук ще разкажа за моя романа Clair de Lune, който излезе в началото на май 2022 от в поредицата Нова българска проза на Издателство ЕРГО.

През последните 10 години работих задълбочено по темата. Проучвах в детайл времето на гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите тук. В резултат – романът Clair de Lune е вече факт.

Clair de Lune покана за представяне на романа

Clair de Lune покана за представяне на романа

Сюжетът ми се въртеше в главата отдавна, но около 2012-та-2013 реших, че хората, които си спомнят епохата си отиват един по един. Затова се мобилизирах, издирих възрастни хора на около 80-90 години тогава и започнах да правя интервюта с тях. Разпитвах ги, записвах прилежно. След няколко въпроса се отприщваха и започваха да разказват и без да задавам въпроси. Детството си, младостта си, въпреки тежкото време – разприказваха ли се насълзяваха очи, припомняха си, споделиха. Повечето пожелаха да останат анонимни, все още носеха страх, дълбок страх, че могат да бъдат и сега преследвани за думите си. Други ме съветваха да не се занимавам, че това е минало време и няма нужда да се помни. Болезнено минало време, изживяно в първо лице от тях … Четях болката в очите им, в многоточията след думите, в насълзените очи или силно стиснатите юмруци, готови да се отбраняват дори толкова десетилетия по-късно.

В края на романа са публикувани част от имената на хората, които разрешиха да бъдат цитирани.

И така, интервютата бяха взети. Мислех много как да започна. После започвах – един път, два пъти, три пъти. Така до 2019-та, когато разбрах и се записах за сценарна работилница при Зорница-София Попганчева. При нея в продължение на няколко месеца работих не по романа, а по сценарий за филм. Историята доби значително по-стегнат вид, подреди се. Бях доволна. И изключително благодарна.

Ходих няколко пъти до местата, в които се развива действието.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Всичко събирах в няколко тефтера и тетрадки.

По време на К19 2020-2021 имах достатъчно време и седнах и я написах – вече като роман. Добавих неща, които във филмовия сценарий бяха отпаднали. Обогатих още малко историята. И през пролетта на 2021-ва се престраших и дадох на няколко близки приятели да четат. Имената им са споменати накрая също и съм им силно благодарна. Тяхната обратна връзка ми беше много полезна, помогна да дооформя и уплътня образите.

След няколко срещи с издатели ЕРГО наистина се оказа най-добрият избор и за това съм благодарна на Влади Христов за насоката, а на Марти Христов още повече за деликатния, отдаден и точен начин на работа, които премина изключително гладко и позитивно. И за споделените ценности, което също е доста важно за мен.

Сюжетът

Не, това не е любовен роман …

Историята започва в Истанбул, преминава през Париж, после до предвоенна, военна и следвоенна София и отвежда до … женския лагер и каменната кариера.

Тина е арменка, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. По-късно се омъжва и заживява в България. Заобичва страната ни. Но идва войната и семейството ѝ е разбито, тя губи децата си, съпруга си, дома си и накрая е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, става майка отново.

Пианото е винаги с нея. Мисълта за децата й – също.

Това е съвсем накратко. Останалото – в романа.

Не е лек, но е светъл, надявам се, както подсказва и името.

Истинските истории

Много хора ме питат – това истина ли е?! Да, истина е. И едновременно – Не, фикция е. Много от случките съм измислила, но и много са истински. Базирани на интервютата и разказите на истински хора, които събирам дълго. Четох много, проучвах, ходих на местата, разучавах, разпитвах свидетели, съседи, потърпевши. Записвах прилежно, подреждах. И след това седнах и написах.

Никой не е забравен. Нищо не е забравено.

И не бива, защото рискуваме да се повтори, ако забравим.

 

Благодарности
Благодаря на Мариана Мелнишка, която бе сред първите читатели на романа и написа мили думи за корицата
Благодаря на Зорница София, която ме насърчи да завърша този текст
Благодаря на Издателство ЕРГО и Мартин Христов
Благодаря на Петя Савова за прекрасната корица
Водещ на представянето – актьорът Игор Дамянов

Благодаря ви, че ще прочетете тази история и ще ми пишете и споделите мнението си – то е важно за мен.

Книгата може да се закупи от Издателство ЕРГО и по-добрите книжарници след 10-ти май 2022. Ще я има след 10 май и в електронен вариант в Озон.

За финал
Това не е леко четиво. Но трябваше да го напиша и ето го. Радвам се, че го завърших и предавам историята нататък. Нека помним.

Още и за романа Clair de Lune – на сайта ми.

Може да се купи:

Е-книга »
На хартия »