Ура за Пролет и Деси! Ура за Trouble Bakers – книги и храна!

dsc_0712

Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu

Книги! И храна! Йеее!

От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.

Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.

Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.

За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.

Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.

Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“

13232931_502748356589058_2504005306896441239_n

Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!

Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂

 

Социално предприемачество в действие: ура за Отсреща и Антон Вълков

img_8206

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

interior

Момчил Якимов: Смелост за Младост

934731_224904187863535_690921192334095826_n

Момчил Якимов ще е ДЕОС кандидат за кмет в Младост, София на кметските избори, които ще се проведат на 6 ноември, заедно с останалите. Защото много харесвам и вярвам в Момчил, реших че е добра идея да си поговорим с него за смелостта му да се кандидатира за кмет на Младост. Също ми се искаше и май се получи – да видим Момчил като човек, отвъд костюма, професията, обществените дейности.
Ако искате да го подкрепите – бюлетина 23 – Момчил Якимов, ДЕОС.

Кой е Момчил, отвъд костюма, работата и ДЕОС?

Роден съм и съм израснал в София. След гимназията станах част от първата вълна младежи, които търсеха да продължат образованието си в чужбина. В ранните ’90 беше малко по-сложно – имаше визи, парични гаранции, не се признаваха дипломите ни. Заминах първо за Австрия, където сме се разминали с Емо А. Георгиев (днешният председател на ДЕОС), както се оказа по-късно. В крайна сметка се установих в Щутгарт и там завърших образованието си на строителен инженер. Спукването на имотния балон в източните германски провинции съвпадна по време със строителния бум в България и тогава видях смисъл да се прибера в България, за което не съжалявам.

Какво обичаш да правиш в неделя, например?

В неделния ден опитвам да запазя повече време за интелектуални занимания. Имам среда от приятели с различни професии, обичам да се събирам с тях поне за малко и заедно да търсим допира в науките. Не съм ти разказвал, но аз също съм задочен докторант, правя експерименти, получават се интересни резултати. Напоследък научната ми работа е най-потърпевшата от обществените ми ангажименти.

Младост е Твоят квартал, защото …?

Защото искам заедно да покажем, че дори да не може всичко хубаво да се случи на мига, то видимо сме хванали вярната посока, наясно сме какво вършим и къде искаме да стигнем. И тогава ще има разбиране за временните неудобства и лишения. Така виждам нещата както за „Младост“, така и за София, така и за България. Иначе аз съм израсъл и живея в момента в „Лозенец“ – друг софийски квартал, станал много по-отдавна прословут със същите проблеми, каквито има и „Младост“ в момента. Затова знам от опит, че половинчатите мерки са губене на време.

Какви са твоите съседи?

(усмихва се) Вече седма година ме преизбират в домсъвета на кооперацията. Заедно правим много неща по естетизацията на околоблоковото пространство. Подсещаш ме да се поровя в личния си архив и да споделя малко снимки „преди и сега“. Но най-хубавото е, че добрият пример се оказва заразителен и виждаме все повече блокове около нас да предприемат нещо с лична инициатива.

Само много пари ли са нужни, за да изглежда един квартал, един град по-добре, според теб? Ако не – какво още?

На първо място е нужна критична маса от граждани с достатъчно високи критерии за „уреден град“. На второ място – те да успеят да излъчат свое адекватно представителство във властта. Парите слагам на трето място и те са по-скоро следствие. Знаеш, в ДЕОС сме на мнение, че България е бедна от пилеене, популизъм и корупция, но не и заради липса на ресурси.

Как хората могат да живеят заедно по-добре – във входа, блока, квартала, града?

Понеже основната тема на моята кампания е регулацията на паркирането, не прикривам например своето възмущение от това, че общината толерира ползването на автомобил в града да става по законите на джунглата. Това години наред насажда омраза и лични вражди между съседи и съседи, местни и приходящи, шофьори и пешеходци, шофьори и велосипедисти. Потрошените тротоари ще ги ремонтираме, изровените градинки ще ги залесим наново, но изляната омразата и изхабените нерви няма как да ги съберем обратно.

Как разказваш на детето си за ДЕОС и участието ти в кметските избори?

Засега ДЕОС губи конкуренцията за вниманието му в полза на таблета.

Какво си пожелаваш?

До 6 ноември най-голямото ми желание ще бъде, аз и ДЕОС да се представим подобава на изборите в „Младост“ и да опровергаем скептиците, които смятат, че нашите намерения (ред в паркирането, чист въздух) не вълнуват обикновения гражданин, защото са изпреварили времето си с 20 или 30 години, докато се сменят поколенията.