Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Социално предприемачество в действие: ура за Отсреща и Антон Вълков

img_8206

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

interior

Коледа без

IMG_0017

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без

предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е:

  • без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук;
  • без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в боклука или ще събират с години прах някъде забравени;
  • без нови домашни любимци от магазина за животни, които скоро след това ще бъдат изоставени на улицата и нещастни;
  • без преяждане и препиване, ама сериозно без преяждане и препиване;
  • без помпозни обещания към себе си и другите, които няма да случим;
  • без купуване на хиляди неща – подаръци, храни, които ще изостанат и в крайна сметка ще приключат в кофата за боклук веднага след празниците;

когато се освоодим от всичко ненужно остават стойностните неща. обич с пари не се купува и не отива на боклука, не замърсява природата и не вреди на здравето.

Коледа с хората, които обичаш. Коледа със семейството. Коледа с приятелите.

писах и миналата година – не на боклуците за Коледа

покана: иновация в действие

5840

иновация в действие е шанс на млади хора с иновативни идеи и желание да направят крачка към реална промяна на света около нас

вдъхновение от успели бизнес мениджъри, както и от иноватори на световно ниво с опит в областта на устойчивите иновации, стартиране на проекти и реализиране на бизнес

академията е отворена за всички учащи или завършили през последните пет години, които имат иновативни идеи свързани с някоя от следните области:

  • управление на отпадъците
  • чиста енергия
  • управление на водите
  • пречистване на въздуха
  • устойчиво земеделие
  • социална отговорност
  • иновативни организации

Отворени семинари
05.11.2012г. от 18:00ч. до 20:00ч. в Аулата на СУ “Св. Климент Охридски”

14.11.2012г. от 15:00ч. до 17:00ч. в Технически университет Варна, зала 114 на Машиностроителен факултет

16.11.2012г. от 12:00ч. до 14:00ч. в зала 407 във ФОН на университет „Проф.д-р Асен Златаров”

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още: