Изповед на един убиец, направена за една нощ. Йозеф Рот

IMG_5580 Large

Изповед на един убиец, направена за една нощ на Йозеф Рот – това чудно издание на Лик! С великолепна корица, която ме грабна веднага (дело на любимия Дамян Дамянов) и в прекрасен превод от немски на Ана Димова.

Много ме впечатли този роман. Дали заради епохата, за която разказва и многото препратки към днешната действителност, дали защото си задавам много въпроси след 24 февруари 2022 за мотивите и причините за случващото се.

Нека започна с това, че Йозеф Рот разказва доста убедително. Динамично, едновременно в детайл, но без да досади. С пикантни думи, апетитни подробности, интрига. И всичко това, за да ни въведе в света на един обикновен руски младеж, който страда от невзрачния си произход и е готов на всичко, дори да убива, за да се издигне, да се докаже.

Унгария, Франция, Русия – действието се развива на широка нога и показва Европа от преди 100 години, като кокента наброска, често карикатурна, която казва силни истини под маската на усмихнато саркастично лице.

„Но в руския ресторант времето нямаше никакво значение … не показваше времето, а му се подиграваше.“

„А под чужденец разбираме европеец, сиреч онези люде, за които смятаме, че имат повече разум, макар да струват всъщност много по-малко. Понякога ни се струва, че Бог е милостив към европейците, макар те да не вярват в него. Но навярно те не вярват тъкмо затова, защото ги е дарил с твърде много неща. И обзети от високомерие, вярват, че те самите са създали света, и на всичкото отгоре са недоволни от света, макар – както си въобразяват – те самите да носят отговорност за него.“

„Когато човек е млад и изпълнен с очакване на чудото, е готов твърде бързо да повярва, че то вече се е случило.“

„Същинската способност да различаваме щастието от страданието идва с възрастта.“

Чудесно четиво – препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

 

Подземната железница. Колсън Уайтхед

Подземната железница

Понякога си купувам книги доста импулсивно, без да съм планирала, без да съм чула или чела нещо за тях. Един път ме привлича корицата, друг път нещо друго. В този случай комбинацията от издателство – Лист – и преводач – Ангел Игов бяха водещи.

Не прочетох нищо за романа Подземната железница на Колсън Уайтхед в аванс.

Историята ме погълна. Тежка, на моменти безмилостна, истинска, разтърсваща, обясняваща по най-човешки начин тегнещи още над главите ни предразсъдъци, които спъват обществото и до днес и са причина за хиляди тежки съдби и до днес.

Научих доста неизвестни ми факти. За жалост, затвърдих си някои разбирания за света.

Родената в плантация за памук Кора („Крал Памук бе натъпкал полетата с роби“) е различна от останалите със смелостта си, дързостта си, желанието да диша свободна. Изминава дълъг път към мечтите си. Устоява.

Книга и за „разностранните ограничения на свободата“.

Макар историята да е за Америка, много референции могат да се направят и с България, в близкото минало и днес. И не само за България. Може би този цитат ще подскаже повече:

„Да възвисим по-низшите раси. Ако не да ги възвисим то да ги подчиним. Ако не да ги подчиним, да ги унищожим.“

Носител на „Пулицър“ (2017), „Националната книжна награда“ и „Артър Кларк“.

Браво на Ангел Игов за превода, на Костадин Кокаланов за корицата и на ИК Лист, че са я издали за българския читател.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.