Ура за Книжарницата зад ъгъла и Троя!

IMG_5661

Много харесвам тенденцията уютни, живи, добри и смислени места да се появяват все повече в нашия град, все повече не само в идеалния център, защото вярвам всеки има нужда от тях – като глътка въздух в забързания ден, като място за срещи, приятелства и вдъхновение. Затова и щом разбрах за смелата Троя, която откри своята „Книжарницата зад ъгъла“ ми се прииска да я поканя за този разговор за мечтите, книгите, четенето, женското предприемачество и малките неща, които ни правят щастливи. Споделям тук.

Как възникна идеята за Книжарницата зад ъгъла?

Може да звучи банално, но имаше просто една мечта, която си стоеше търпеливо и си чакаше своя момент. Исках да имам свое място, в което ще мога да създам усещането за празник, което аз имам, при посещение в книжарница. Дълги години работех за международни компании и напуснах този корпоративен свят едва преди няколко месеца и сега реално се уча как се следва една мечта…И трябва да си призная, че чувството е страхотно и не съжалявам и за миг за решението си!


Има нужда подобни места да има не само в центъра на София, но как хората
приемат Книжарницата?

За моя голяма радост книжарницата се приема страхотно! Моите съседи по квартал, както аз ги наричам, често влизат дори само за да ми пожелаят успех и да кажат, че се радват да имат книжарница в квартала. Радват се на уютната и приятна обстановка. И вече знаят, че могат да намерят или да поръчат книгата, която търсят съвсем наблизо. Вече имам редовни клиенти, които дори минават само да си поговорим. И това още повече ме радва, защото въпреки че сме в големия град, така се създава една малка общност и най-хубавото е, че в основата на всички това стои любовта към книгите.


Кои са най-търсените книги до момента? Имате ли си месечни класации?

Не си правя класации към този момент, но пък с интерес следя класациите за най-продавани книги на големите книжарници и отбелязвам интересния факт, че тук се търсят съвсем различни от заглавията в по-големите и централни книжарници. Изключително много ме радва фактът, че все повече има хора, които търсят книги от съвременни български автори.

В началото имах съмнения за заглавията, които да зареждам в книжарницата и се притеснявах дали моя вкус ще допадне на клиентите. С времето получих поздравления за подбора на книги и смело поръчвам автори, които може да не са в топ класациите, но лично аз много харесвам и искам да имам техните книги в книжарницата.

IMG_E5662

Детски книжки или за възрастни са по-търсените?

Определено детските книжки са по-търсените. Вярвам, че това е така навсякъде, във всички книжарници. Родителите проявяват голямо старание и търпение в желанието си да научат децата си да обичат и ценят книгите. Това е много радостно и вдъхващо надежда. А много често именно децата водят родителите си в книжарницата, защото са видяли нещо любимо на витрината.:) А ние им предлагаме хубави истории и не само. Ето, например една от доста харесваните детски книги при нас е „Бобо Бермундо и отряд „ПиПеР“. Една отговорна книга, както я наричат нейните създатели, направена от еко материали и от страниците на която можете да отгледате малка домашна градина от ядливи цветя, плодове и зеленчуци. Нещо различно, което наистина допада и на децата и на родителите.

Личното Ви мнение – това, че наблизо в квартала има книжарница би ли
насърчило четенето?

Това е моето желание и мечта! В София има много книжарници, но повечето са концентрирани в центъра на града и често хората от различните квартали нямат път до тях и реално не виждат всеки ден книгите, които ги очакват приветливо на витрините на книжарниците. В “Книжарницата зад Ъгъла” организираме четения за деца, понякога ни посещават и групи от детски занимални в района, които провеждат занятия тук. Постарали сме се мястото да изглежда уютно и приветливо, посрещаме всеки с усмивка и искаме да създадем траен интерес към книгата и четенето, особено у децата.

IMG_E5655


Има ли бизнес в книгите и какво може, според Вас да се промени, за да
имат повече хора възможност да закупуват книги? В момента сме на едно от последните места в Европа и по книги на човек годишно издадени … 

Трудно ми е да коментирам бизнес страната, защото за всички е ясно, че е доста трудно и в повечето случаи водещи са желанието и любовта към книгите, а не печалбата. Могат да се случат доста неща, които да подобрят нещата у нас – от намаляване на ДДС върху книгите, до насърчаване на четенето при децата и подрастващите на национално ниво и приемането на четенето не като бройка за през лятото, а ежедневие и удоволствие. Силно се надявам скоро статистиката да се промени в положително отношение и хората да се радват на много хубави заглавия.

Кой е поканен да намине?

О, поканен е всеки един любител на книгата! Всеки един, който обича мириса на нова книга и губи усещане за време, докато разлиства заглавие след заглавие в някоя книжарница. Както и всички, които ни видят зад Ъгъла, защото ние сме там и ги чакаме..:)

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и ентусиазъм. Тези две неща са ми необходими, за да мога всеки ден да отварям вратите на моя втори дом – моята малка книжарница.

И много книги, разбира се – вдъхновяващи и променящи живота ни.

 


Всички, които сте прочели този текст ще се радвам да наминете до Книжарницата зад ъгъла на ул. „Найден Геров“ 6 в София или да им дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/bookstore.behindthecorner/

Успех, Троя!

Доходното здание в Русе – вдъхновяваща история с провокативно име

IMG_2371

Пристигаме в Русе за голямото събитие за електронна търговия (вероятно най-мащабното по тази тема в България) – eCAConf2019 и като локация е указано „Доходно здание“. Картата показва центъра на града. На площада сме и се оглеждаме. Виждаме красива, великолепна, като излязла от приказките сграда и отделяме време да й се възхитим. Мааалко закъсняваме за конференцията, но решаваме да попитаме по-възрастен човек в парка в центъра каква е тази сграда – „Това е Доходно здание!“

От една страна се радваме, че именно в тази чудна сграда се провежда конференция за електронна търговия. От друга се питаме за името. Човекът любезно ни обяснява – това е сграда, построена межди 1898 година и 1902 година с пари от дарения от предприемачи в Русе. Събрали са пари, построили са я с идеята всички доходи от нея да отиват за училището, читалището и библиотеката в града!

Научавайки това си давам сметка, че не случайно се казва, че „Европа влиза в България от Русе“ 🙂

Бизнесът дава пари в града да има образовани хора и култура! Бизнесът, повече от 100 години назад е знаел добре какво е отговорност и е нямал нужда от НПО и КСО и други подобни, за да действа в името на хората, на развитието.

 

IMG_2370

Много хубаво, че сградата изглежда добре, дограмата е сменена (не с дървена, но все пак) и радва всички. Редно е да се каже, че това великолепие е по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк.

Браво за Русе!

IMG_2369

Още за Доходно здание – в Уикипедия.

Планини за рециклиране – уреди от дома и офиса

IMG_1462

В един слънчев априлски ден с група блогъри и подкастъри посетихме площадката за третиране на електроника от дома и офиса на Екологика. Даниел Костов (с оранжевата каска на снимките) се занимава с тази доста специфична задача да преосмисли съществуването на излезли от употреба компютри, телефони, монитори, хладилници, перални, печки, какво ли още не и да оползотвори каквото може от тях. Това под формата на разделяне по видове, сепариране, откарване към заводи за преработка на хартия, пластмаса (различните й много видове), метали … Една никак не лека работа.

 

IMG_1458

Планини, планини от компютри, кутии, копирни машини, телевизори, лаптопи, монитори, какво ли още не чака своя ред да бъде ръчно сортирано, каквото може на макс разглобено. Пластмасата и платките в голямата си част се отранспортират за Австрия, където има голям завод за преработка на тези отпадъци. Най-значимите платки отиват към следващ завод в Дания, където всички ценно се разделя и подготвя за повторна употреба.

IMG_1464

Толкова много електроника. Не ми се иска да мисля колко отива в общия смет и целия този ресурс не вижда продължение. А може. Малки са стъпките, които всеки да предприеме и старите кафе машини, тостери, мобилни телефони, принтери, кабели да продължат, да се рециклират и да спестим ресурс.

IMG_1447

На снимката е Райна. Тя живее в Ихтиман и работи на тази сепарираща площадка. Разглобява устройства. Всичко се разделя за по-нататъчна обработка и заминава в различни посоки към заводи, които имат съответните мощности.

IMG_1457

Даниел подготвя голям кашон, който ще постави пресата за компресиране. Пресата е много мощна и от 1 камион картони прави една бала. Зад Даниел – планина стара техника, която ще бъде разглобена и депортиата за преработка.

57284349_575141526310954_6796108906318790656_n

Вероятно става ясно, че макар да не ми е първото посещение на подобно място съм силно впечатлена. Ще ми се да вярвам, че ще си изрием някак този целия боклук, с който сме наводнили планетата, домовете, градовете, улиците, планините, моретата си. Ще ми се да вярвам, че ще имаме сили да предаваме за рециклиране всичко, което не работи, а няма да го захвърляме на бунището. Ще ми се да вярвам, че ще сме по-разумни в изборите си кога какво да купим и консуматорството си на ежедневна база.

Благодарна съм, че съществуват хора като Даниел, които полагат усилия и превръщат в бизнес, разбирай работа за много хора, това боклука да продължава живота си чрез рециклиране.

Ако имате за изхвърляне техника – чуйте се с Екологика за това. Още сега. В блога им има още доста за четене на тема рециклиране.

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение!

Едно много любимо мое място е споделената градина в парка Темпелхоф, Берлин. И защото отдавна не съм писала по темата за градско земеделие и защото имах чудната даденост на съдбата да съм отново за няколко дена наоколо – реших, че е крайно време да споделя снимки и разкажа 🙂

Темпелхоф днес е парк, но е по-специфичен, голям, с огромни поляни, но без дървета. Това е така, защото всъщност Темпелхоф е било летище по време на Втората световна война. Днес тази площ е разделена на места за разходки, зона за пикник, големи площи за разходка на кучета, много алеи за спортуващи, каращи различни неща, вдъхновяващо много бягащи за здраве по всяко време и прекрасен участък със споделена градска градина.

В споделената градина всеки има своите късчета и ги обработва както иска и сади с каквото иска. Многообразието е разкошно, а духът на мястото – неописуемо позитивен и зареждащ.

IMG_0919

Ето и кътче за насекоми и онагледяване защо са важни пчелите 🙂

IMG_0920

Стара телефонна кабина е превърната в артистична споделена къща за обмен на книги 🙂

Да, денят беше някак мрачен, плюс пролетта едва загатната, но първите насаждения пробиват тук-там и радват окото 🙂
IMG_0921

Стари топки, обувки, дънки и чанти стават чудни саксии и усмихват.

IMG_0922

IMG_0924

Както се вижда – дори чудновати чудовища са добре дошли тук 🙂

IMG_0926

Открих и българска следа, разбира се – някой наскоро бе завързал мартеничката си 🙂

IMG_0972

А ето и общ поглед към парка отвъд споделената градина.

IMG_0987

Разкош е това, та си пожелавам такива места и при нас! Плюс – май е чудесен повод да споделя, че в София вече имаме първата си споделена градина, благодарение усилията на Горичка! Повече – надявам се да успея да пиша скоро за това 🙂

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Позитивните промени, които започнаха през тази година в България

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

В края на годината е време за равносметки. Още не ми беше дошло време да си правя моите, но Любо (от Хармоника) ме провокира тези дни с въпроса „Посочете поне 10 позитивни промени, които започнаха през тази година в България.

Леле, много се затрудних от въпроса. По принцип съм от хората, които се оглеждат активно за доброто наоколо и никак не понасям мрънкане без действие. Нооо тук, така формулирано от Любо се притесних а/ защото се търсеха цели 10 и б/ защото трябваше да са през тази година и в/ защото трябваше да посоча имена на организации, хора, свързани с това.

Е, поразмърдах си мислите, а за по-сигурно и попитах приятел, т.е. постнах въпроса (в по-семпла версия, само с 3 примера) във фб.

Ето споделеното от приятелите ми във фб:

  • Може би продавачите в някои големи магазини станаха по-любезни. Илия Б.
  • Промените по закона за личната помощ, за които протестираха майките на деца с увреждания. Лора Д.
  • Първата започна в мен. Това доведе до всякакви други! Сериозен съм! Орлин Д.
  • Отпадна роуминга, вдигнаха минималната заплата, повишиха заплатите на учителите. Пламен М.
  • Получихме силно представяне на стартъп средата в Silicon valley. Капачки за бъдеще мотивираха обществото да събира за благородна кауза, запитванията за инвестиции в северна България се увеличават. Кристиан М.
  • Много хора около мен започнаха да използват бутилки и торбички за многократна употреба. Николета С.
  • Въведе се предмета „компютърно моделиране“ в 3 клас 🙂 Отвори врати Техномеджикленд. Събрахме пари за ремонт на покрива 🙂 (голям блок с 50+ апартамента). Тодор Я.
  • #несисама Лидия О.
  • Освен, че майките устояха и принудиха висящите в парламента да започнат реформи, честно, за друго не се сещам. Има много хубави неща – медали, инициативи, граждански активности, които се случиха, но те не са промяна. Валентина З.
  • Приеха Закона за личната помощ и ще тръгне реформа там, 3. Научиха се да приемат подадени оставки. (всичко това благодарение на тягостни протести). Милена А.
  • Хората започнаха да протестират аргументирано. Обществото „разбра“,че има хора с увреждания и че те също имат право на нормален живот. Все повече стопани на домашни любимци вече почистват след тях… Росица К.
  • Хората започнаха една идея повече да се интересуват от това доколко медиите им поднасят достоверна информация. Повече хора започнаха да четат повече книги. Хората започнаха да бъдат по-състрадателни едни към други без значение положение/цвят на кожа/сексуална ориентация. Лора К.
  • Проектът за Национална детска болница помръдна от мъртва точка за пръв път от 30 години насам. Цвета Б.
  • Говори се все повече за важността на образованието и четенето. Ремонтираха част от пътя София-Перник и се справиха добре. Погрижих се за здравето на близките си, а болниците се представиха добре – доволна съм от медицинското обслужване през тази година. Поли К.
  • Все повече си личи, че има гражданско общество – гласността срещу лошия ремонт на Графа, протестът на майките, следенето на лошия въздух са първите признаци, че има гражданско общество. Лек ръст на БВП, стабилен BBB-/A-3 рейтинг, вдигане на заплатите… икономиката расте и то по-бързо от повечето страни в Европа. И… като цяло успешно европредседателство. Електронни винетки, електронен документооборот и, да се надяваме, по-малко лелки в общините…Петър С.
  • Кинофестивал не-Възможното образование; Представление по Шекспир пълни театралните салони в страната с тийнейджъри. Наемане на Коледни елхи. Ману М.
  • Закон за хората с увреждания. Закон за личната помощ. Предстои и новият закон за социалните услуги да започне да случва хубави неща за социалното предприемачество. През тази година МОН създаде официално широк консултативен съвет по въпроси, свързани с жестовия език и глухите хора. Започнахме работа и там. И то доста активно. Благодарение на зам. министър Сачева. Протестите показаха, че всъщност можем и по-добре да протестираме. Започнахме реално да ставаме по-съпричастни по теми, свързани с приемането, многообразието и приобщаването. Ашод Д.

Ето и моите мисли за позитивните промени в последно време, добавени към горните:

  • Стартира доста активно проект за споделена градска градина (Горичка)
  • Проведоха се обучения за малкия и среден бизнес в няколко града пилотно в дигитални умения, безплатно за бизнеса, доста смислено, участвах в този проект, тук и новата роля на библиотеките е доста подчертана (Глобални библиотеки). Тук коментар и от приятел Стоян М. „Това, което сте направили по този проект наглед е малко, хаотично и незначително. Всъщност е страхотно и има огромен потенциал, защото е модела, по който може да се шунтира мафиотската ни администрация. Представям си как се разраства и дава шанс на натикания в ъгъла малък бизнес да си стъпи на краката.
  • Александър Шпатов стартира доста мащабна кампания за даряване на нови книги на библиотеките (Читалнята), за първи път в такъв мащаб
  • Първи споделени автомобили в София (Спарк)
  • Много нови места за зареждане на електромобили из цяла София
  • Пънк-рок-балета на Георги Маринов и балет Арабеск – The Bingo Project (поне аз не се сещам да е имало наскоро мащабен проект в тази посока с изцяло българско авторство и изпълнение)
  • Новите издадени вече през тази година книги на български автори тук и по света – все повече са! А това радва!
  • Първото издание на Run2gether на Jamba мина супер силно!
  • София е видимо по-чиста от доста други европейски столици – най-вече от към боклуци, хартии, бутилки из улици и паркове – вече почти няма такова нещо тук, понаучихме се да използваме кофите.
  • Много повече хора изхвърлят разделно – силно ме вълнува тази тема и следя как контейнерите се пълнят все повече.

Лелееее колко много хубави неща ни се случват! Сигурно има още много други, които не сме забелязали или просто за момента не се досещаме за тях.
Любо, благодаря ти, че ме попита! Щастлива съм да знам, че всичко това ни заобикаля, случва се, случваме го тук и сега!

 

Арменците в Силистра

IMG-8585

През месец май водих обучение по медийна грамотност в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра. Библиотекарите от района, които присъстваха на обучението, бяха изключително мили и гостоприемни. Когато разбраха, че съм арменка ми дадоха тази книга „Арменците в Силистра – минало и съвременност“ на Иван Занов и издействаха да отворят специално за мен арменската църква в Силистра, която се оказа най-старата арменска църква в България. Разгледах я и дълго си бъбрих с възрастния арменец, който сега се грижи за нея.

Пиша това, за да споделя, че ми стана много мило – и за книгата, и за възможността да посетя църквата, и от великолепното отношение от страна на дамите от библиотеката.

Книгата е малка, но изумително подробно разглежда историята на арменците в силистренския край, с много факти, имена, цифри. Авторът – Иван Занов явно е бил много интересен човек, с любопитство към темата и желание да се рови и изнамери по села и градове от околността кой, какво и как.

За самата църква – много е красива! Никак не е типична, вероятно защото е доста стара. И има защо да се посети и види.

Благодарна съм, че можах да се запозная с тези хора, книга и място.

Експериментално компостиране на терасата с цитруси

Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018
компост

Компостът в началото на лято 2018
IMG_6006

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Историята на Зара и Иво, които са родили Дани и Вальо в сърцето си

paskalevi_01

Още едина мила история от Мария Касимова-Моасе!

Това е една история, в която двама души, които се обичат и имат много обща любов за раздаване, намират точно тези други двама души в целия свят, които имат най-силна нужда от нея. През април 2017 година моите двама герои официално стават кандидати за осиновители и се подготвят с години да очакват помечтаното малко момиченце. Съвсем случайно в един дъждовен ден Зара съзира паднали до улична канавка двойка малки куклички тролчета. “Бяха новички такива, чистички, момиченце и момченце“, припомня си тя, „и реших да ги заведа у дома.” Вкъщи ги изкъпала, разходила ги из стаите и някак спонтанно казала на Иво: “Ето ги нашите дечица!”.
Няколко дни по-късно получила обаждане от агенцията по осиновяване с предложение да посетят братче и сестриче, настанени в две приемни семейства. Разбира се, на другия ден отпътували за селото, където в две съседни къщи живеели децата…Така през август 2017-та Зара и Иво станали мама и тати на Даниела и Валентин… До ден днешен те поддържат връзка с приемните семейства. И смятат, че децата са имали истински късмет с хората, които са се грижили за тях преди.

Децата, като старите хора, имат способността да изричат на глас някакви сякаш вселенски прозрения. Един ден Зара и Иво гледат с децата си записа от някогашната си сватба. Дани ужасно се впечатлява от ритуала с ритането на менчето с вода и тълкуването на цъфналите пъпчици, излетели от него. Според диджея те предвещавали две деца – по-голямо момиченце и по-малко момченце – които, забележете, ще дойдат при тях по едно и също време. “Мамо, тати!“, възкликва очарована Дани, „ама вие сте ни повикали още на вашата сватба! Аз сега разбрах – вие сте ни родили във вашето сърце!”…
***
Дани е малко, слабичко и пъргаво момиченце с удобно къс бретон, ококорени очички и усмивка, която от само себе си ти дърпа крайчетата на устата в нова усмивка. Влетява в стаята, в която чакам да се срещна с родителите й, и се впуска да обяснява на един впечатляващо академичен за шестте си години български език какво точно прави майка й в момента. В петте минути, докато пред мен се визуализира стройната четиричленна единица, наречена семейство Паскалеви, опитвам да разбера малко повече за майката Лъчезара и бащата Иво от малката им дъщеря Даниела.
“Моля те, Дани”, казвам, “разкажи ми нещо хубаво за мама и татко!”. “Амииии…“, върти очички тя, „те непрекъснато се целуват!”. “Ооо, така ли?! Ами това е толкова хубаво!”, възкликвам аз. “Дааааа, целуват се! Даже се целуват по устата”, допълва моята нова приятелка. “Хората, които се целуват без повод, се обичат”, решавам да обобщя аз. „Пък тези, които се целуват по устата ей така, без причина, направо се обичат ужасно много!”
На Дани й трябва половин секунда да преработи тази информация, да я съотнесе със своето семейство и да ми заяви: “И аз целувам мама по устата!”
След което, сякаш да ми докаже, че масовото целуване в тяхното семейство е факт, се мята на врата на татко си Иво. Зад него се появява и Зара, заедно с едногодишния Валентин. Само след три минути Зари и Иво са организирали безопасно скачане на възглавници, масово семейно гъделичкане, търкаляне по пода и високо хвърляне на топки с пляскане. Междувременно Дани и брат й Вальо са подложени на мятане и подхвърляне, съпроводено с неконтролируем детски смях и викове “Айде пак!” В следващия половин час Иво ще влиза последователно в различни роли, сред които например тренажор по детско безтегловно летене, конче за яздене, вратар, клоун, добродушен звяр и спокоен отговаряч на най-различни детски въпроси. В това време Зара три пъти неусетно е успяла да свали всяка неудобна или мокра от игри дрешка, да раздава вода и бисквитки, да парира десетина опасности от приклещване на детски пръстчета или одиране на нос и едновременно с това да е част от игрите.

Всъщност, Лъчезара и Иво са от двойките, които съдбата нежно, но настоятелно е тикала един към друг. И двамата са от Стара Загора, на една възраст. Според Иво, който е уникален физиономист, първата им среща била в шести клас на морски пионерски лагер от социалистически тип в Равда. Малко след това семействата им заживяват блок до блок в града, а няколко години по-късно и двамата са в една и съща езикова гимназия – той в английска паралелка, а тя – във френска. Съвпаденията продължават. В началото на деветдесетте фамилията на Иво се мести в София, а четири-пет години след това той с изненада установява, че със Зара работят като сервитьори в едно и също заведение. През цялото това време тя няма никакъв спомен за него, но той си знае, че това e “Лъчезара от Стара Загора” и тихо се наслаждава на съдбовните знаци. Иво заминава за Щатите, където живее и работи известно време. През 2003-та се връща, за да си поднови визата, но тъй като се налага да я чака по-дълго, остава в България, където освен с работа, запълва времето си с малки удоволствия. Като ходенето на латино танци например. Точно на една такава латино среща кани на танц момиче в залата. Нали няма да се изненадате, като ви кажа, че момичето се оказва Зара?
Така още в онзи момент, под кръшните звуци на латино музиката, става ясно, че тези двама млади хора имат обща житейска работа за вършене. И една мисия, която ще осъзнаят четиринадесет години по-късно, но която днес ще изпълва почти целия им свят – децата им Даниела и Валентин.
Преди да се появят те обаче, Зара и Иво имат богата обща история. Прекарват година и половина в Щатите, след което се разделят завинаги с представата си за американската мечта и се прибират да осъществят българската си такава. Съвсем в реда на нещата идва и предложението за брак, което Иво прави чрез… авторска поезия…

Докато гледам тези двама пълни с енергия добри човеци на по четиридесет и три години, се опитвам да си представя цената на тяхната семейна заедност. Иво казва, че дължат хармонията в отношенията си най-вече на личната работа на всеки един от тях над себе си. Никога не са възприемали връзката си като даденост и от опит са научили, че ключът за семейното щастие е в постигането на личното такова. Затова и взаимно се подкрепят в мечтите и лудостите и не слагат един другиму спирачки. Приемат децата си за партньори, от които има какво да учат. И не търсят щастието – живеят в него.
В живота има срещи, в които губиш представа за времето. Тази със семейство Паскалеви е от тях. Докато чевръсто облича якето на малкия Вали, Зара ми споделя, че с всеки изминал ден повече и повече обиква Иво. Минута по-късно пък, докато качва на конче сина си, Иво тайно ми казва: “Като си видя какво сме минали с моята Лъчезара, и й казвам: “Зарче, много те обичам! И ти благодаря, че си до мен!”.

Приемам тези независими едно от друго признания на моите нови приятели като знак на съдбата. Този път обаче знак за мен. Затова и първото нещо, което правя, когато половин час по-късно Зара, заедно с двете си деца, ме стоварва пред дома ми, е да се обадя на мъжа си. И да му кажа ей така, без причина, колко много и все повече го обичам. Вярно е, че щастието е заразно…

Историята на семейството на Зара и Иво е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.

Ура за Хотница Car Boot Sale и Карън от книжарничката за книги на английски във Велико Търново

IMG_4608

Карън е симпатична, дейна, много усмихната и блага жена. Живее в България 10-тина години, избрала е Хотница, китно, широко село близо до Велико Търново. И за препитание открива ‘The Book Cave’- книжарничка за книги на английски език в града. А за всички в околността е сред инициаторите на Хотнишкия базар, който се провежда веднъж месечно от пролетта до есента вече също 10-тина години.

(На снимката Карън и щандът й за книги привличат и нашата банда деца, тръгваме с добри покупки)

Преди две седмици бе първият за годината Hotnitsa Car Boot Sale (снимките са от тогава). Със семейството ми и приятелите ни – голяма банда деца и възрастни, намерили чудото на това място, за поредна година бяхме и на базара. Срещнахме и се разговорихме с Карън. Поговорихме за нещата от живота, книгите (и тя чете в момента Homo Deus). Реших, че ще е интересно да споделим разговора си и тук. Благодаря й, че прие поканата!

Карън, как реши да се преместиш в България? Какво ти харесва тук най-много?
Оглеждахме се за място, което ще ни позволи да живеем живота си на по-бавна скорост и където можем да работим за себе си. В Обединеното Кралство има много хубави неща, но и скоростта на живот е забързана, скъпо е и пренаселено.
Преди да дойдем в България знаехме, че тук е по-евтин живота, а и цените на имотите са по-ниски и така дойдохме да огледаме.
Когато дойдохме открихме много хубав климат. Да зимно време е студено, но е и по-суха зимата от тази в UK, но лятото има много повече слънце и настина различни сезони. Открихме също, че хората на село са гостоприемни, имат дарба да откриват щастие в малките неща, имат чувство за хумор и уникална по свое му смелост.
Какво ни харесва тук … пространството около нас, възможността да имаме къща на село, животни, градина. Харесваме много и празниците и целият живот на селото. Не мисля, че сме по-малко заети, отколкото бяхме в UK, но това, което правим сами избираме да го правим.

Базарът на Хотница – Hotnitsa car boot sale – вече е традиция. Участваш в организацията му вече 10 години! Разкажи ни за това.
Базарът е отворен за всеки. Искаме от хората само да си донесат усмивки, да са мили един с друг и да не оставят боклук след себе си.
Мисля, че хората харесват това събитие. Повечето хора от селото идват и излагат неща за разпродажба – различни неща, ръчно работени, градински растения – цветя и зеленчуци, стари вещи.

(На снимката друго семейство англичани проават ръчно работени кукли, плетени динозаври, кактуси, човечета и децата с радост избират пъстри уникални играчки на наистина достъпни цени)
IMG_4612

Има доста чужденци, които живеят тук, нали?
Да, има хора от различни места, които живеят в Хотница. Имаме хора от Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс, а също французи, холанци, белгийци, та дори руснаци.
Някои от тях са вече пенсионери и са тук, защото с пенсиите си могат да живеят по-добре, а други са тук, като нас, за да започнат свой бизнес или работят онлайн от дома си тук.

А твоята книжарница във Велико Търново? Четат ли хората днес? Избират ли да четат и на английски?
Книжарницата се казва ‘The Book Cave’ и отворихме през 2008 година и имаме само книги от UK. Да, хората още четат! Сред нашите клиенти имаме и англичани, но и български студенти, които избират да четат на английски език или го правят като част от обучението си, както и туристи, които предпочитат да четат на английски, вместо на български език. Студентите изглежда обичат да четат Тери Пратчет на английски, може би заради специфичния хумор, езиковите закачки не се превеждат лесно. Също доста търсени са „Игра на тронове“, „Хари Потър“ и „Игрите на глада“.

Какво би казала на читателите на моя блог?
Знам, че България има репутация на „бедно“ място, но тя е богата на много смислени неща. Уважението към семейството и традициите са силни тук, а това е нещо, което е изгубено на много места по света.
Надявам се с развитието на страната тя да успее да запази своята идентичност, да вземе добрите неща от Западния свят, но също да може да устои на изкушенито да възприеме идеята, че най-важното за човека е размера на баланса в банковата му сметка и неговия успех.

IMG_4611

Още за базара в Хотница, който можете да посетите всеки месец по един път – дати и подробности има тук.

Дайте един лайк и наминете за книга и до The Book Cave.