Ура за Георги и Радо и Ценна пластмаса София

IMG_6262

Преди седмица бях на едно специално място – мястото на Ценна пластмаса София, създадено от Георги и Радо. Двамата са ентусиасти – единият е дизайнер – Георги Балинов, другият е гръбначен терапевт – Радостин Русев, но са се захванали сериозно с темата рециклиране на пластмасата (който следи този блог знае, че тази тема и мен доста ме вълнува).

Разкажи ни как започна всичко?
Георги: И аз като всички хора, които дори и малко се интересуват от света в който живеем, в последните години научавах малко по малко за замърсяването от пластмасата и огромните проблеми, които създава за всички нас. В началото на 2019г. започнах да търся начини, с които всеки човек може да помогне и случайно разбрах за огранизацията Precious Plastic. Видях колко много работа са свършили и прекрасните машини и инструменти, които са създали и предоставили за всеки да построи сам. Веднага след това реших, че ще се опитам да построя машините за рециклиране и ще се опитам да покажа на обществото ни, че всеки един от нас може да помогне като рециклира собствените си пластмасови отпадъци. За целта вербувах баща ми, който е пенсионирал се инженер и с негова помощ успяхме да построим и подкараме първите 2 машини, като така поставихме началото.

Кога и как Радо се присъедини към проекта – сподели моля.
Радо: Присъединих се към проекта юни 2021г. Още от преди карантината на 2020г се бях запалил по идеята за рециклирането, която Precious Plastic движението показва и движи в световен мащаб. Веднага щом разбрах, че има има клон на организацията в София – веднага звъннах да си уговоря среща с хората. Така се запознах с Георги, който много се зарадва че ще има още един помощник. От тогава действаме сериозно по постигането на плана на Ценна Пластмаса София.

Защо е важна тази кауза за вас? Защо го правите?
Георги: За мен възможността всеки един от нас сам да рециклира своята отпадъчната пластмаса е лъч надежда сред облаците от негативни новини, свързани със замърсяването и тровенето на планетата и всички живи същества. Моята надежда е все повече хора да научат за нас и дейността ни, така че в бъдеще пластмасата да не се приема като боклук, а като ценен ресурс който сами можем да превърнем отново в нещо стойностно и полезно.

Радо: Защото децата ни ще имат нужда от тези инструменти за справяне с пластмасовият проблем. Всичките ни усилия са за да могат те да се справят. Георги вече има момиченце на 1 година, която е постоянната му мотивация. А аз Радо – искам тепърва да създам семейство и деца.

С какво разполагате до момента? На какъв етап сте?
Георги: След като заработиха първите 2 машини, следващата важна стъпка беше намирането на подкрепа от екипа на Resonator които щедро ни предоставиха място в София, където да изградим първия по рода си център за рециклиране. Успоредно с това получихме и дарение от Сдружение „1% Промяна” с което да построим трета машина и да закупим допълнително оборудване и инструменти. А съвсем наскоро се присъедини и Радо, с чиято помощ успяваме да развиваме нашата малка организация, така че да имаме все по-голямо въздействие.

Радо: Вече сме на вторият етап от плана ни. Разполагаме с три машини от колекцията на Precious Plastic – мелачка, инжектор и екструдер. С тях можем да рециклираме директно всичката донесена пластмаса при нас. Можем да създаваме директно малки по обем предмети, както и да създаваме калъпи за нови предмети.

IMG_6264

От каква подкрепа имате нужда?
Радо: Няколко са нещата, от които имаме нужда:
В момента ни трябват още няколко доброволци, които да ни помагат с:
– различна физическа дейност в базата ни
– заснемане на снимков и видео материал
– нашето онлайн присъствие във социалните мрежи
– идеи, разработки и тестове за нови предмети и изделия, които да почнем да произвеждаме

Георги: Другото важно нещо за нас в момента е да популяризираме нашата дейност, така че повече хора да започнат да рециклират своята отпадъчна пластмасата.

IMG_6267

Как могат хората да допринесат към Ценна Пластмаса София?
Радо: Няколко са начините:
1) Събирайки и носейки ни ежемесечно пластмаса за рециклиране.
2) С физически доброволчески труд в нашата база
3) С умения и познания за подобрение и развитие на машините и процесите ни
4) С парични дарения за закупуване на още машини

IMG_6270

Научете повече за Ценна Пластмаса София:
Нашият уебсайт
Facebook
Instagram


Искрено се зарадвах да видя колко са напреднали Георги и Радо и че вече има подобна инициатива в България!

Ще помагам с каквото мога и каня и вас да се включите 🙂

нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Ура за Деси от Дамата с шестте шапки

МИКС резерва

Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Деси 39_DSC_5781-1

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!


От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.

Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Каузи и организации. 02. Българско дружество за защита на птиците. Преброяване на водолюбивите птици

Photo credit: Svilen_Cheshmedziev

Приключи преброяването на водолюбивите птици у нас!

Преброяването на водолюбивите птици се провежда за 45-та година по цял свят. През януари 42 екипа от експерти и доброволци обхождат и събират данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е с високо ниво и липсват т. нар. пясъчни коси, които иначе привличат хиляди птици.

Поради необичайно високите температури в страната е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите са преброили едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са:

  • световно застрашената кафявоглава потапница (40 274 инд.),
  • зеленоглавата патица (31 747 инд.)
  • обикновената лиска (24 772 инд.).

Общата численост на установените видове птици е 229 502 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.

Тази година почти всички екипи са използвали мобилно приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което са събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Photo credit: Neli Doncheva

Много се радвам, че има организации като БЗДП – действени, устойчиви, които неуморно работят по тази важна кауза – птиците и природата.

Повече – на сайта им https://bspb.org/

Каузи и организации. 01. Българска организация за доброволно кръводаряване

Започвам поредица публикации за каузи и организации, които харесвам, подкрепям, намирам за смислени и важни за цялото ни общество. Всички, за които ще пиша са такива, в които вярвам и имам пълно доверие, че работят, имат смисъл и правят добро за хората, планетата и обществото ни.

Започвам с БОДК – Българска организация за доброволно кръводаряване.

Личната ми история. Много ме беше страх когато бях малка и в младежките ми години от инжекции и кръв. Дори припадах, когато се налагаше да ми слагат абокат или да ми взимат кръв. Разбирам, че този страх е споделен от мнозина. След трите раждания и няколко пъти налагане да даря кръв за приятели и роднини, някъде от 2012 година съм редовен кръводарител. Първо дарявах по 1-2 пъти годишно, ставаше ми лошо, докато ми взимаха кръв. Но с времето го преодолях. Не винаги мога да даря, защото понякога отивам и ме връщат, защото ми е нисък хемоглобина. Но ако съм се хранила правилно и спортувала хемоглобинът ми е добре и дарявам. Така в последните няколко години успявам да даря по 3-4 пъти годишно. Понякога го казвам в социалните мрежи, за да мотивирам повече хора да го правят. Тази публикация цели същото.

Благодарна съм, че имам сред приятелите си не малко хора, които даряват редовно и това е вдъхновяващо!

За БОДК – Тук копирам мейл за Нова година, който ми изпратиха.

Christmas

Изминалата година беше пълна с предизвикателства – в резултат на пандемията:
– броят на кръводарителите намаля с 30%;
– изнесените акции бяха прекратени почти на 100%;
– в резултат на многото заболели от Covid-19 и още повечето карантинирани във всеки един момент, броят на потенциалните кръводарители драстично намаля.
Трудностите ни бяха многобройни, но вероятно годината не е била лека за никого, затова сега няма да Ви разказваме за сложното…

Сега с радост искаме да споделим с Вас, че през изминалата 2020 година станахме на 10 години. Е, не успяхме да го отпразнуваме, както си го представяхме, но по-важното е, че:
– успяхме да проведем повече от 180 успешни акции за спешна помощ от кръводарители в цялата страна, от които около 35% бяха с търсене на дарители с конкретна кръвна група;
– отговорихме на повече от 1100 запитвания, свързани с проблеми, трудности и неясноти относно кръводаряването в България, противопоказанията, процеса и т.н.;
– благодарение на безвъзмездната техническа помощ на Accedia успяхме изцяло да обновим мобилното ни приложение Дари кръв и от месец юли то вече е налично както за iOs, така и за Android. Само няколко месеца по-късно, приложението бе избрано за победител на публиката в конкурса на bgweb.bg, в категорията Mobile App 2020, което допълнително доказва и потвърждава неговото значение.

Благодарни сме за доверието Ви, подкрепата Ви и най-вече затова, че в резултат от всички наши общи усилия успяхме да помогнем на стотици, нуждаещи се от кръводаряване, както и на техните семейства – нашите семейства, Вашите семейства, семействата на нашите и Вашите приятели!

Успяхме да си дадем надежда и живот…

Знаем, че няма да е лесно, но всичко постигнато до момента ни кара да вярваме, че си заслужава да продължим.
Помощта, съдействието и усилията от страна на БОДК са изцяло безвъзмездни и доброволни. Не събираме такси или членски внос, всички работим на доброволни начала и никой не получава пари за това, което прави в организацията. Затова имаме нужда от помощ – за да може да продължи да съществува, за да може да продължи да помага, БОДК има нужда от Вашата финансова подкрепа – направете дарение, за да можем да планираме и осъществим дейностите си и през 2021 година.
Подкрепете ни според Вашите възможностите – с основание: дарение за дейностите на БОДК, на следната банкова сметка:

Българска организация за доброволно кръводаряване /БОДК/
Банка: ОББ
IBAN: BG80 UBBS 8888 1000 8667 82
BIC: UBBS BG SF

Знаем, че има много каузи, които имат нужда от подкрепа, знаем и че моментът е труден, затова няма да Ви се разсърдим дори и да не направите Вашето дарение за нас, но ако ни подкрепите искаме да знаете, че за нас това ще значи много, ще е изключително ценно и ще положим усилия да оправдаем доверието Ви!

Пожелаваме си предстоящата 2021 година да е по-добра за всички, да донесе много здраве, благоденствие и спокойствие!
Дано по-малко хора се нуждаят от помощта ни, а тези които помагаме да сме повече! Продължаваме, защото знаем, че това което правим е важно, защото кръвта няма аналог, защото нуждата от кръв не различава празник от делник и защото рано или късно всички разбираме, че във вените ни тече кръв.

Желаем много здраве на Вас и на цялото Ви семейство!

Екипът на БОДК

Лидери за ново начало – книгата, която Ви каня да прочетете

IMG_2577 (1)

В този пост ще разкажа искрено и лично за големия подарък, който получих през изминалата година – книгата Лидери за ново начало (Leaders for a new beginning). За по-малко любопитните за процеса – не четете по-долу, но книгата искрено се надявам да си купите (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад, Озон.бг или от нашия сайт).

IMG_2569

В ранна пролет 2020 Марина (Марина Стефанова, с която сме съавторки и на други книги, ми се обади с идеята да напишем тази книга – за вдъхновяващото ново лидерство, от което светът има толкова нужда. Беше периода да голям стрес покрай началото на пандемията. Всички бяха / бяхме объркани, уплашени и незнаещи. Ние двете решихме да творим и сериозно се захванахме.

Бяха месеци на много проучване, четене, търсене на информация, селекция, дискусии, обсъждания и после писане, редактиране, писане, коригиране, писане. Пандемията между април и ноември мина за мен основно в работа по този проект. За Марина също. Чувахме се задължително на дълга работна сесия всеки вторник сутрин. И много пъти ежедневно. Разбира се, успоредно с останалите ни служебни и семейни задачи 🙂

Да твориш във време на хаос е добро решение. Фокусираш се върху нещо градивно. Естеството на книгата ни накара да мислим и обсъждаме бъдещето – какво го искаме и виждаме. Хвърлихме котва много напред – 5-10-15 години. И живяхме от бъдеще всички тези месеци. Гледахме и здраво в настоящето, за да не пишем наивно, за да не пропускаме нищо от реалността, която имаме днес и която също определя какво ще има утре.

За теоретичната част Марина имаше силна подготовка, от години работи по темата. А аз бях сред най-редовните посетители на прекрасната и много богата библиотека на НБУ и четох, четох, четох.

Много важен момент в работата ни, отвъд теорията и контекста бе да подберем вдъхновяващи, действени, искрени и истински лидери от различни области на обществения живот, активисти, политици, артисти, спортисти, които да дадем като пример и надежда, че промяната идва, в ход е и е възможна и дори неизбежна. Подбрахме 28 великолепни хора от различни раси, религии, пол, възраст, континенти.

Част от тях са по-познати, други не толкова, но всички са истинско вдъхновение. Сред тях са музиканта Ара Маликян и писателката Елиф Шафак, Папа Франциск, Ювал Харари, футболиста Садио Мане и още и още (няма да издам всички, за да оставя сами да прочетете книгата).

IMG_2578 (1)

И така по пътя на писане към нас се присъедини Джейн Муита, представител на Уницеф за България. Тя идва от Кения, има богат международен опит и поглед и даде много плътност и разбиране за част от глобалните проблеми. И активно мислихме заедно решенията на тези проблеми, които даваме в края на книгата. За нас с Марина да имаме Джейн за съавтор бе искрена радост.

Изключително се радвам и на това, че моята приятелка Естер Гомбаш прие поканата да е част от този много женски екип и създаде докосващи, емоционални и стилни илюстрации за книгата ни, както и корица и цялостна визуална идентичност.

IMG_2579 (1)

Няма как да не спомена още няколко имена за благодарност, макар да осъзнавам, че може да дотежи, а и да сме ги написали и в книгата и в сайта. Подкрепа лично аз получих голяма от Томи, с когото обсъждах през лятото и му разказвах и откривахме заедно нови и нови детайли, които бяха важни за писането ми. Също, освен на екипа Джейн, Естер и Марина, съм благодарна за подкрепата на Веско Дафов, с който имахме задълбочена философска разходка в Южния парк в обсъждане същността на лидерството, Вася, която ни показа пътя към по-академичен и стегнат изказ, Албена, която направи многото графики в книгата да звучат консистентно и сериозно,  Надя, която бе наша чудна редакторка и вложи разбиране и професионализъм в текста ни, Юли, който преведе книгата от английски (на английски писахме) на български, Ася, която се зае с нелеката задача да направи предпечата на този доста не лек текст, пълен с какви ли не джвъчки, на Любен, от издателство Изток-Запад, който прие искрено и присърце този проект и го мина по начин, който ме остави без думи и който не съм виждала при никой издател до момента (а все пак съм понаписала и издала към 15-20 книги вече), на Биляна, която си пише с нашите читатели и изпраща книги ежедневно от поръчките от сайта ни. И към българските лидери за пример, с които направихме интервюта и част от тях влязоха в книгата, а целите са на сайта ни – http://leadersforanewbeginning.org/bg/home-bg/ – 21 души, сред които Деси Бошнакова от НБУ, Симеон от ГЛАС, Никола от ГОРАТА.бг, Марио от Деврикс, Надя от БХК, Елица от bCause и още и още – оставям да ги откриете сами в книгата.

Е, книгата е Лидери за ново начало и силно се надявам да я прочетете (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад или от нашия сайт).

С Марина имаме планове книгата да е само едно начало. 2021-ва е година на избори и от нас зависи не малко. От всеки един от нас. Ще говорим с бизнеса, с младите хора, със студентите и организациите. За изборите, които правим не само на избори, а ежедневно.

Та, книгата не е само за лидери. Защото хипотезата ни е, че всеки е лидер и/или може да бъде такъв, само да осъзнае потенциала си и да действа – в бизнеса, в политиката, в НПО сектора, в активизма.

Мисля, че е чуден подарък за 21-ва за всеки повод и човек, защото носи оптимизъм и вдъхновение.

Благодаря!

Картофи от балкона или за кефа от компостирането

Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂

Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.

На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.

И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!

IMG_0066

Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:

IMG_0067

Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.

IMG_0070

Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.

IMG_0072

И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂

Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.

Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂

Тези картофи са си наши. Ама баш.

Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.

Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂


За компостирането писах:

Компостиране на терасата с цитруси

Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Още по темата писах:

Градско земеделие от Словакия.

Споделената зеленчукова градина на Горичка

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.