Студентите ми в НБУ са …

IMG_9242

На първата ни среща с новата порция студенти в НБУ се запознахме и помолих всеки да се представи с три думи. Резултатът бе чуден и бързам да го споделя:

Истинска.
Романтична.
Креативен.
Искрен.
Добра.
Харизматична.
Забавна.
Изненадваща.
Социална.
Грижовна.
Позитивен.
Отворен.
Енергичен.
Висок, красив и умен.
Дейна.
Честна.
Емоции, сезони, любов.
Амбициозен.
Находчив.
Чаровен.
Обича новостите.
Трудолюбива.
Усмихната.
Инат.
Интелигентна.
Ученолюбива.
Емпатия, дисциплина, отговорност.
Упорита.
Свободна.
(Малко) мързелив.
Лоялна.
Различен.
Мечтателка.
Талантлив.
Оптимист.
Нахъсана.
Любопитна.
Целеустремен.
Пътешественик.
Умен, див, красив.
Съпричастност.
Въображение.

Получих също алтернативни като:
„Нека силата бъде с вас.“
„Пътувам в черно.“
„Аз съм – тук и сега.“

Ето какви са студентите (ми) в НБУ. Ами, доволна съм за начало!

Успешна учебна година!

Студентите от НБУ си пожелават такава България

студентите от НБУ искат България да бъде:
. единна
. свободна
. без корупция
. с по-добра инфраструктура
. без анархия, със закон и ред
. по-отговорна
. независима
. истинска
. честна
. толерантна
. водеща
. чиста
. виждаща
. вдъхновена и вдъхновяваща
. впечатляваща
. със светло бъдеще
. по-усмихната

цялото видео е тук

благодаря на всички от курса, които се включиха с идеи и в реализацията! чудесни сте! пожелаваме си вашата България да ни се случи!

#дансwithme #промяна #България

на студентите с любов

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит

тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!

семестърът показа

  • че ученето е забавление
  • че през собствен опит научаваш най-много
  • че екипната работа има много силни страни и помага
  • че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти

преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.

успех, хора! не губете ентусиазма си!

писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България

бъди различен. ризите в нбу

4пространствата в и около НБУ винаги са пълни с изкуство. понякога наивно, понякога грабващо, понякога незабелязвано.като в университет, като в готино място с мислещи и креативни млади хора.

ризите, проснати на простор из целия партер днес нямаше как да не се забележат. и всички минаващи старателно разглеждаха цялата експозиция. отчасти с досада в бързането, отчасти с любопитство. проектът е на студенти от програма „Графичен дизайн“, департамент „Изящни изкуства“. после ще ги разпродават. избрах си и аз.

готино. различно.

млад в България

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

жените са много добри в бизнеса

1

две млади дами – Нора Минкова (на снимката) и Анелия Видинова основаха днес Клуб за млади предприемачи в НБУ

имах честта да съм първият им гост и поговорих в компанията на множество млади дами и неколцина господа на тема жени и бизнес, днес тук, предизвикателства и възможности

основното: жените са толкова ОК да правят бизнес колкото са и мъжете, нито грам по-малко

защо са малко жените в бизнеса?

  • защото нямат достатъчно самочувствие и увереност, че ще се справят;
  • защото им е вменено, че мястото им е у дома;
  • защото нямат ни най-малка подкрепа от обществото.

основен проблем на стартиращия бизнес у нас (не от жени, а по принцип):

  • нисък хоризонт,
  • липса на кауза,
  • липса на достатъчна подготовка (предприемачи се възпитават от деца, на 25 е късно …)

и все пак, млади дами, ако искате да започнете нещо свое:

още малко детайли за предприемачите:

  • няма срамно да кърмите бебето си в офиса, и страшно няма
  • пригответе се да дишате и живеете с работата си далеч отвъд традиционните 8 часа на денонощие
  • пригответе се за големи успехи, но и за дни без пукнат грош, особено в началото
  • ако всичко това не ви отказва, а само ви нахъсва – действайте

от мен, млади хора, успех!

ето и линк към презентацията ми от днес /цък/

още за предприемачество писах: новите предприемачи на България; как да създаваме предприемачи и майките предприемачи

новите студенти ‘2010

вдъхновяващо начало на новата учебна година в НБУ!

трима души с личен блог (яки лични блогове!) vs един миналата година

от 60 само 3 без fb

около 1/3 са пазарували онлайн, основно дрехи, билети (самолет, концерт) и книги (!)

редактирали / писали в wikipedia – 1, отдавна и 1 активно (на английски език)

3/4 ползват Интернет и през мобилния си телефон (срещу около 1/4 миналата година)

около 5% имат twitter account, 1 човек има linkedin профил, 1 беше чувал за second life, за foursquare – никой

основно поща в @abv и @gmail

веднага си проимахме fb група и започнахме виртуални разговори

групата е мнооого интересна и наистина изглежда ще е приключение да сме заедно този семестър.

Шареният ПР и Google

тези дни в НБУ се състоя Лятна школа по ПР под надслов Шареният ПР
присъствах вчера и туитвах от там (#summerNBUpr). това, което ми направи впечатление бе, че почти всяка презентация започваше с „и потърсих в Google“, макар темата за Интернет да бе засегната минимално. за пореден път си дадох сметка колко е важна Google репутация и онлайн репутация като цяло

на база това днес направих бърз тест и под „лятна школа ПР НБУ“ Google ми показа резултати от 2003-та до 2008-ма, но нищичко за 2009-та, дори при търсене на „лятна школа ПР НБУ 2009“ релевантният линк бе само един и то на втора страница. ще оставя без коментар

като цяло студентите се бяха постарали, макар на моменти в опита си да са оригинални ставаха леко смешни дори за колегите си

сред нещата, които откроих за себе си бе смелото сравнение на Андрей Велчев в темата му Хип-хоп Журналистика и Рап ПР, аналогията му е много добра, едните правят нещо на база вече направено, а другите само го миксират и пускат, доста точна оценка за родната журналистическа и пр практика

от своя страна разказах за успешното участие на студентския екип от НБУ под мое ръководство в Google online marketing challenge 2009

ето така, пр-ът продължава да е все по-шарен

най-силният ми курс!

тъй като днес им го казах, да го легитимирам и тук – текущият ми курс в НБУ е най-силният ми до сега и искам да ги поздравя специално!

курсът е от около 100 души, но на лекции идват традиционно около половината

факт е, че се справят много добре, активни са по време на час и взимат дейно участие, имат желание да се учат и достатъчно въображение и добри идеи, за да се превърнат в добри практици скоро! радвам им се и им го желая от сърце!

университетски

новата учебна година започна.всъщност, започна в Глазгоу, както вече споменах, но истински – снощи в НБУ

курсът ми отново е доста голям – около 100 души
изненада ме приятно готовността за работа от първия час, активността на групата като цяло, любопитството и прямотата на тези нови мои студенти
малко статистики за това от къде тръгваме с тях:
около 25% едва са във Facebook или MySpace
около 40% имат поща и в gmail.com (за сравнение преди 3 години бяха едва 2-ма)
двама работят по специалността текущо
нито един не ми обясни защо е добре студент по ПР да има профил във FB например, но получих няколко аргумента защо FB и социалните мрежи не са добро нещо за когото и да е

обнадеждена съм. стартът е висок.

***

бързо сравнение на университетите в Глазгоу и НБУ например:
– там студентите масово ходят с колела на училище (нищо че вали често), а тук студентите ходят на училище най-вече с коли (или с градски транспорт)
– там студентите са може би една идея по-лежерно облечени
– и там често залите не достигат или са твърде малки, но редовна практика е провеждането на „теле“-лекции – в две съседни зали, преподавателят е на живо в едната, всичко се излъчва в другата на екран; така до изпита може да не ти се случи да се срещнеш с преподавателя „на живо“
– както вече съм споменавала може би и тамошните преподаватели се оплакват от явлението „copy/paste“ и то директно и най-вече от Wikipedia, също като и тук (и може би навсякъде по света)

следват още малко снимки от Каледонския университет в Глазгоу

вратата на кабинета на професора по психология Forbes

а ето го и самият професор, в кабинета си

фоайето на една от сградите, идентична на тези в останалите – уютно някак

Multimedia Journalism

колелата отпред