Ура за Ива и испански за Камино!

70326275_2685798354784742_2518984837201657856_n

Ива е сред най-засмените хора, които познавам! Преподава сугестопедия испански и прави този специален курс Испански за Камино в 7 ключа.

Ето какво казва Ива, че можете да научите по време на курса

Мога да ви науча да правите чудесна сангрия и то докато спрягате глаголи по испански. Шегувам се, досега не сме правили сангрия в курсовете ни, но защо да не опитаме?! Есперанса Верде де ла Монтаня (т.е. Зелената Надежда от Планината), това е сугестопедичното ми име, обожава сангрия.

Какво е по-различното при ученете чрез сугестопедия?

В сугестопедията имаме роли и нови самоличности, което подпомага пречупването на езиковата бариера и отпускането. От първия ден в курсовете по сугестопедия нашите курсисти си припомнят какво е отново да учат без да бъдат осъждани за допуснатите грешките.

Разликите са толкова много, че не знам дали няма да е по-лесно да разкажа за приликите. Методът на проф. д-р. Лозанов, създаден преди повече от 30 години, бива признат за най – ефективният и хуманен начин за изучаване на чужди езици от ЮНЕСКО. Сугестопедията e учене чрез преживяване. Процесът се подчинява на 7 закона. Първите три са свързани с етиката. Всичко започва с Любов. Човеколюбието е основата на общуването в курса. Следващият закон е Свободата. Всеки е свободен да се включи или не в предложените дейности. Увереността на преподавателя, че нещо необикновено се случва е третият ни гарант за успех. Това усещане поражда вдъхновение, което неусетно се пренася у курсистите. Следващата група закони са свързани с педагогиката. Имаме многократно увеличен материал, от 3 до 5 пъти, който се поднася чрез връзката част-цяло и цяло-част, т.е. всичко е част от контекст. Като да вземеш парченце от пъзел и да видиш мястото му в голямата картина. Всичко това се случва в хармония подчинена на златната пропорция, наречена още божествена. В курса тя се изразява в разделянето на времето и ритъма на дейностите. Седмият и последен закон е дело на проф.д-р Евелина Гатева, музата на д-р Лозанов. Женската нотка прави целия процес да бъде и красив. Гатева привнася класическото изкуство и естетика в сугестопедията. В учебните зали винаги има свежи цветя и красиви картини, а новите сцени (уроците) се четат на фона на специално подбрани класически симфонии, които стимулират паметта.

Какво не бива да очакваме от този курс?

Много от курсистите, които идват при нас казват, че искат само да научат езика и аз искам да науча български. Научаването на език не е еднократно действие, говорим за жив организъм, който се изменя непрекъснато и не мисля, че може да бъде доминиран на 100%. Ето защо сравнявам ученето с пътуване без крайна спирка. Стандартните сугестопедични езикови курсове траят 5 седмици, аз се занимавам с испански от 15 години, от 7 го преподавам и не твърдя, че съм достигнала финала на това пътуване. За 2 седмици, колкото трае курсът “Камино”, можем да се подготвим за онези типични ситуации, които са свързани с пилигримското ежедневие. Да придобием езикови умения, да си поръчаме храна, да се настаним в алберге (така се наричат пансионите, в които нощуват поклонниците), да се ориентираме във време и пространство, да споделим какви са климатичните условия или нашето настроение, да посетим местните забележителности и да научим интересни факти за испанската култура. За по-малко приказливите това е напълно достатъчно и да заживеят в Испания. Курсът е подходящ и за хора, които пътуват в испаноговорящи страни, макар основата му да е Камино, много от ситуациите са сходи с туристическите нужди.

Какво е Камино и защо испански за Камино?

Камино е мрежа от поклоннически пътища в Испания. Път от пътечки със средна дължина 800 км, всяка от които води до мощите на Свети Яков. Макар да е започнал като религиозен, малка част от хората, които го изминават имат религиозни подбуди. Някои тръгват, за да останат насаме със себе си или да го намерят това “себе си”, други за да срещнат някой друг или просто да се откъснат от натовареното ежедневие, всеки има своя личен мотив. Предполагам, че причините за изминаването на Камино са колкото са и хората, които поемат по пътя, а те са близо 2 милиона годишно. Камино е една от неизживените ми мечти и потърсих своя път към Сантяго, именно чрез това, което обичам да правя. Написах учебник и езикова програма, които да са като моята първа крачка по Камино. Казват, че пътят на пилигрима започва от вратата на дома му, аз смятам, че започва от сърцето. Освен това местните рядко говорят чужди езици и понякога това създава големи трудности в комуникацията. Мои познати, изминали Камино, са ми разказвали истории, в които малките думички на подходящия език спасяват ситуацията. Затова вярвам, че основни фрази и базисен испански са нужни за Камино почти колкото удобните обувки.

Още подробности 

Курсовете ни се провеждат в една среда, която се доближава до картина на класически автор. За това допринася и интериорът на невероятна къща на ул.“11 август” номер 10 – Сугестопедична къща “7-те ключа”. Всеки е добре дошъл, за да се разходи из красивите стаи, които напомнят за някогашна красива София и да разгледа прекрасните картини от изложбата, която краси стените. Освен курсът “Камино”, домът на сугестопедагозите предлага още курсове по английски, италиански, немски, руски и български за чужденци. 

Ура за Ива и този курс! Успех!

Дайте по един лайк тук и се запишете – дори да не направите Камино ще ви е полезно!

Ура за Сребрина, фондация Генерация и момичетата-предприемачи в Лом!

LIL_5590

Има такива хора – млади, красиви, борбени, които променят, макар и с малки стъпки, но с голямо упорство и постоянство средата ни, местата ни, живота ни. Такава е Сребрина от Фондация Генерация, която прави чудеса в Лом, за да насърчи момичетата там в предприемачество. И успява!

Моля разкажи ни за това как с фондацията ти работите в последните години за насърчаване на жените-предприемачи?

Женското предприемачество влезе като тема в работата на фондация „Генерация“ през 2018 г., когато за първи път работихме по програмата wENTPower в Лом. В пилотното издание, подкрепено от Българския фонд за жените, помогнахме на 10 млади жени и момичета с разработване на бизнес плана им, с осъзнаването на предприемачеството като възможност за подобряване на живота им, за постигане на финансова независимост и в крайна сметка – за така модерното „овластяване“. Две от момичетата получиха стипендии, с които ще се включат в Предприемаческата борса на фондация „Каузи“ в София на 19 ноември, където ще могат да търсят финансиране за реализиране на идеите си. Между другото, до 6 октомври всеки, който има предприемаческа идея, може да кандидатства за участие в Борсата на „Каузи“. Нашите момичета прескочиха етапа на предварително кандидатстване и получиха правото да се срещнат с потенциални инвеститори, като ние покриваме разходите им за път и престой в София.

Благодарение на дарителска кампания успяхме да подкрепим с малка сума за закупуване на материали Мони – професионална гримьорка, която трупа все повече доволни клиентки.

От началото на годината работим по нова инициатива за материално подпомагане на женското предприемачество като този път сме разшири в още няколко града в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана. За Фонда, който в момента организираме, се надявам да имаме възможност да разкажем, когато сме в по-напреднал етап.

Защо Лом и как се случват нещата в Лом?

Лом, както може би се досещате, е моя лична страст. Аз и семейството сме свързани с града. Разстоянието между Лом и София е 160 км. Пътува се 2 часа и смятам, че е възможно и достъпно добрите инициативи от столицата да се пренасят и на Северозапад дори не само в Лом.

На място има глад за интересни инициативи, хората, особено младите, не са по-различни от тези в Хасково или Русе. А предприемачество е решение, което е приложимо в условията на града и региона и затова не мога да кажа, че нещата се случват лесно или трудно. Може би ни е по-лесно от гледна точка на това, че там всички се познаваме и информацията безпроблемно стига до тези, за които е предназначена.

Кои са основните предизвикателства при работата по подобни инициативи?

С фондация „Каузи“ отдавна работим по темата предприемачество в София, но все повече и в много градове извън столицата. Бяхме готови за всичко, с което ще ни се случи в началото на wENTPower в Лом. Знаехме, че ще е трудно да започнем да говорим по тема, която досега не е влизала в полезрението на общността там, че ще трябва тепърва да си пробиваме път, за да стигнем до тези, на които ще бъдем полезни. Наложи да се да влезем и в ритъма на града, за да организираме обученията в периоди от годината и от деня, които да са удобни за повече хора. В началото „женско предприемачество“ звучеше странно и ново, но активните дами в града веднага грабнаха идеята и я превърнаха в чудесна инициатива. Сега нещата са по-лесни, защото вече имаме резултати, с които да се похвалим.

На снимката е Мони, докато гримира на благотворителен бал за деца в неравностойно положение.

На снимката е Мони, докато гримира на
благотворителен бал за деца в неравностойно положение.

В какви посоки тръгват проектите / идеите на момичетата – предприемачи от Лом?

Бизнес идеите на момичетата са свързани с техни хобита, умения или с ресурси, с които разполагат. Например една от тях, която ще участва на Предприемаческата борса, разполага със сграда в едно от селата, през които минава пътят за София. Преди сградата е била ресторант, след това е претърпяла пожар, а сега тя иска да я превърне в място, в което да се провеждат младежки лагери. Екологичната тематика също е интересна за жените-предприемачи. В града има силно еко-общество и има проекти за рециклиране на материали, които дори са в доста напреднал етап.

Опитваме се да накараме момичетата да мисля все повече за онлайн базиран бизнес, за да могат да излязат извън Лом, където пазарът е малък.

Има ли митове, свързани със Северозападна България и развенчават ли се вече част от тях?

Има митове и особено силно това си пролича в началото на проекта wENTPower. Беше ми забавно да виждам погледите на хората, които за пръв път чуваха в едно изречение „женско предприемачество“ и „Лом“. Особено на тези от тях, които никога не са стъпвали в града.

Всъщност Лом наистина е част от най-бедния регион в Европа, наистина селата се обезлюдяват, младите хора отиват в чужбина или в по-големи градове. Но все пак в града избират да живеят и млади хора, да отглеждат децата си, те са неизползван потенциал и заслужават същата подкрепа, със същото качество като всеки един човек, живеещ в центъра на София.

За който чете това интервю и се заинтригува да помогне – как може?

Момичетата се срещат със същите предизвикателства, с които всеки начинаещ предприемач и затова имат нужда от подкрепа. Голямата част от идеите изискват малка инвестиция, за да се реализират. Всеки, който може да помогне безплатни стоки или услуги, може да се свърже с нас на office@generation-bg.org. Като всеки бизнес те се нуждаят от създаване на онлайн идентичност, оборудване на офис или търговски обект, софтуер и хардуер, финансови, юридически, маркетингови услуги.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на хората от Лом?

На себе си пожелавам ентусиазирани жени и момичета-предприемачи, които валидират усилията на всички, които работим по тази кауза. А хората от Лом искам да не забравят, че в града е създадено първото читалище. Там е създадено и първото женско дружество. Основателките му още преди повече 160 години са осъзнали, че благотворителността не е най-ефективният начин за решаване на проблемите. Затова те са работили за насърчаване на образованието сред момичетата. Имаме нужда от същия системен подход и смятам, че нещата ще тръгнат нагоре.


Можете да научите повече за тези супер хора и какво правят, както и да помогнете с доброволство или финансово – повече на сайтовете на Генерация Generation-bg.org и Каузи Kauzi.org

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за Валентина Иванова и Академия „Никола Тесла“ – Ние учим децата да разбират и управляват компютрите

team

Хубави неща се случват и промяната в образованието е ход! Ето поредното доказателство!

Как възникна идеята за Академия „Никола Тесла“?

Отдавна мечтая за образование, което вдъхновява и дава нови хоризонти на децата, помага им да израстнат и да постигнат мечтите си. Това струва ми се е мечтата на всеки родител. Но Академия „Никола Тесла“ щеше да остане само блян, ако не бях срещнала прекрасните деца от СМГ и не бях усетила подкрепата на родители им. Започнах предпазливо, с резерви, но тяхната енергия, жажда за знания и необятно детско въображение ме плениха! С програмирането се справят чудесно,  дори им е по-лесно отколкото на някои студенти. Децата в тази възраст учат с лекота. Пред тях няма дигитални бариери. Те са отворени за знания и готови да преоткрият и пресътворят света. Как да не им дадеш всичко от себе си?

Академия „Никола Тесла“ е много повече от сбъдната мечта. Тя родена от моя непоправим оптимизъм и от здравия разум на д-р Марияна Райкова. Двете заедно имаме над 17 години опит като университетски преподаватели, и двете имаме успешни кариери в ИТ индустрията преди това, и двете имаме деца и знаем пред какви предизвикателства са изправени родителите. А екипът ни расте всеки ден.

69444508_124836452204510_7361111287171907584_n
Кои са основните акценти в програмата на академията?

Ние учим децата да разбират и управляват компютрите. А те в скоро време ще бъдат повече от хората на Земята. Владеенето на поне един компютърен език е необходимост в дигиталния свят, подобно на владеенето на ангийски език за работа в международна среда. Колкото по-рано започнат децата да учат този чужд език, колкова по-лесно ще им бъде.

Ние учим децата да програмират на С++. Той позволява работа на различни нива на абстракция.  Започваме от основите на езика, през алгоритми и структури от данни, обектно-ориентирано програмиране, шаблони, архитектури на системи за съхранение и обработка на информация до професионално програмиране. Мечтаем някой ден да създадем и инкубатор, където младежите от академията да създават собствени стартъпи.

Кой е поканен – какви ученици ще влетят в Академията в началото на октомври?

Всеки ученик е добре дошъл. Ние разделяме децата по възраст и по знания. Използваме познатото разделение за езикова подготовка – А1 (напълно начинаещи), А2 (базови познания), B1 (напреднали), B2 (усъвършенстващи езика) до C1++ (кандидат-професионалисти).

За най-запалените деца от трети до шести клас сме организирали специални занимания по състезателна информатика с проф. Красимир Манев.

Имаме изнанада и за гимназистите – от 10 септември ще стартира прием за четиригодишно обучение Computer Studies, което да ги подготви за кандидатстване в най-желаните специалности във всеки технитески универститет. Съвсем скоро ще обявим условията. Тази програма е уникална за нашите ширини и е рожба на прекрасното ни сътрудничество с iStudy.

Какво ви очаква и какво да очакваме?

Очаква ни една прекрасна нова учебна година. За нас е привилегия да работим с децата и да им помагаме да развиват интересите си и уменията си. Времето им е безкрайно ценно и трябва да се използва градивно, ползотворно. За това и очаквайте Академията да се разширява и да предлага нови и нови съботни тематични занимания. Планирали сме ИТ английски и немски, физика за компютърни игри и симулации, електроника, приложна ИТ математика и разбира се – дигитални изкуства. Ще имаме и занимания за деца и родители. Надяваме се да се превърнем в любимо място за малки и големи.

db_3
Как се променя обществото ни и готови ли сме за нови постижения в технологиите?

Новите технологии ни предоставят нови възможности и така е било от как свят светува. Новите възможности ни поставят в нови ситуации, за които обществата ни нямат отработени модели и правила за поведение. Ние, децата ни и децата на децата ни ще трябва да търсим и насърчаваме използването на нововъведенията за подобряване на качеството на живота на хората. В крайна сметка дигиталните технологии са поредната стъпка на човечеството, но едва ли са последната.

Превръщането на технологиите в източник на нанеситно, безпаметно удоволствие е безотговорно разхищение на време и огромна заплаха, аналогична на пристрастяването към наркотични вещества. От друга страна, същите тези технологии, ни позволяват да носим съкровищницата на цялото човешко знание в джоба на дънките и да можем да се докоснем до него във всеки един момент. Мисля, че като общество все още не разбираме напълно и не сме готови да предпазим децата си от заплахите на дигиталното и виртуалното. Искрено вярвам, че не можем да бдим на тях непрестанно, а трябва да ги научим да се справят сами – да разбират новият дигитален свят, неговите принципи и правила и да могат да се възползват от невероятните му нови възможности, да сбъдват своите мечти.

Хайде, дайте по един лайк във фб за Академия „Никола Тесла“ 🙂
А от мен – пожелание за успех на начинанието!

Ура за Даката Боянов и учителството в Кения: децата там са щастливи и изключително благодарни за това, което имат

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 класна

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 клас

Даката е любим учител в Увекинд в София. Но, вече е любим учител и за много деца от Кения. Това лято той гостува там и споделя сърцераздирателни снимки и истории от истинския живот в този доста беден регион на планетата. Накратко си говорим за това в интервюто, специално за вас.

Разкажи ни за своето гостуване в Кения това лято? Какво те отведе там?   

Основната причина беше желанието ми да помагам на хората. По призивание съм учител и винаги изпитвам удоволствие, когато помагам на децата, споделяйки знания и опит. Тъй като лятото съм ваканция от училище, реших да потърся място, където ще бъда полезен. Африка от години ми е на сърце, а и никога не бях ходил там и реших да направя нещо различно. Заедно с един от най-добрите ми приятели, който също желаеше да отидем започнахме да разпитваме хора, организации и сдружения за различни училища в различни държави на континента. Успяхме да се свържем с директор на частно училище, намиращо се в околностите на гр. Накуру,  Кения. Проведохме доста разговори с него и съпругата му, Трогна ме историята му и посвещението му към децата. Свързахме се и с хора, които са били там и ги познават и това ни даде допълнително спокойствие и увереност да го направим. Впоследствие и друг мой приятел реши да се присъедени към нас, така че станахме 3-ма.

20190712_080809

учениците и учителите, когато се казват важни съобщения за деня

Колко продължи и какво прави там?

Учебната година ми приключи на 28 юни (петък) и на 30-ти същият месец вече летях на там. Желанието ми беше да остана възможно най-дълго, но момчето с което пътувах можеха да го пустнат от работата му максимум за 5 седмици и затова на 5-ти август се прибрахме. На 1-ви август обаче дойде Диан (другият ми приятел) и той в момента е там за същият период от време. Училището е предимно за деца, които са сираци или родителите им не могат да осигурят храна и образование. Децата живеят и учат там по време на учебната им година (юли месец е учебен за учениците в Кения). Включих се с това което мога най-добре – да преподавам математика. Първата една седмица се запознавах с учебния процес, местните учители и система на обучение и от втората започнах да преподавам на 9,10 и 12 клас.

 раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

Най-големите предизвикателства за хората от тези бедни региони в ежедневието им?

Шокиращо е, че макар цените да са същите като тези в България, около 1/3 от населението живее с под 1 долар на ден (под 2 лв.). В района, в който се намира училището няма ток и вода. За самата сграда е закупен генератор, който работи само рано сутрин и късно вечер за да може да има осветление в стаите. За къпане и пране се използва събраната, чрез покривите дъждовна вода. За пиене – идваше цистерна, която пълни веднъж седмично големи резервоари. За много деца от улицата обаче, дори чистата вода е лукс. Храната в училище е една и съща абсолютно всеки ден – закуска с угали (смляна царевица), за обяд и вечеря – царевица с боб (понякога и ориз). Децата бяха много благодарни дори за това, защото преди да отидат в училище, много от тях са гладували дни на ред и са яли от отпадъците на сметището.

С какво се завърна?

Отидох за да уча децата, а се оказа че ученикът бях аз. Много от тези деца, въпреки преживяните тежки истории бяха щастливи и изключително благодарни на Бог, за това което имат (покрив и храна). Времето изкарано с тях и учителите им беше удоволствие за мен. Техните сълзи при тръгването ми и молбите им, ме карат да се връщам всяко възможно лято там. Така че догодина плановете ми за лятото са да съм отново в Кения. Спестих си морета, сафарита и всякакви удоволствия, за да мога да купя подаръчета на децата там. Усмивките и благодарността им, ме прави щастлив.

След бране на боб заедно с учениците

След бране на боб заедно с учениците

Много тъжни снимки, с великолепни деца. Кое остана най-много с теб в сърцето ти?

Обичам всичките деца и когато чувах техните истории, не можех да заспя лесно през нощта. Мислех какво мога да направя за тях и как мога да им помогна повече. Теди например е ученик в 12 клас. При раждането му са настъпили усложнения и лекарите са поставили избор пред майка му кого да спасят – нея или детето й. Тя избира живота на сина си. Баща му е пътувал от друг град, за да отиде в болницата. Докато управлява колата му съобщават по телефона, че съпругата му е починала. Афектиран, губи управлението над автомобила и катастрофира. В деня на раждането си, Теди остава без двамата си родители. Има невероятни баба и дядо, които се грижат за него докато навърши 7 години. Те обаче имат повече от 30 внуци (там всяко по-бедно семейство има по 6-7 деца) и не могат да продължат да се грижат за него. Свързват се със Сами и Мили (директорът и съпругата му) и те записват Теди да учи и живее там. Други истории на част от децата и снимки с дейностите ни там, може да откриете в групата ни във фейсбук „Мисия Кения“.

Какво можем да направим, за да получат шанс тези деца? С какво може всеки от нас да помогне за по-доброто им образование, храна, живот?

Преди да си тръгнем се опитахме да закупим с лични средства и средства дадени ни от приятели храна и дрехи за децата. Основната нужда обаче си остава възможността повече такива деца да получат образование, храна и закрила в училище. Имаше деца, които ме молиха ако можем да вземем техни братчета или сестричета, които живеят на улицата при тях. Разходите за едно дете са 72 лв на месец (което включва храна, дрехи, учебници, легло, ток, вода, заплати на учители и т.н.). В момента планираме създаване на фондация за събиране на средства за нуждите на тези деца, за да може всеки да дарява. Когато е готова, ще напишем в групата „Мисия Кения“ банкова сметка. Със събрани средства от приятели, вече платихме едногодишната грижа за 5 деца. С помощта на работниците в училището, децата ни записаха благодарствени клипчета, които ще качим в групата.

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

Ура за Мария Маринова и обновената градина-площадка за игра в Люлин

67761883_458910134697873_6552495191603806208_n

Мария е майка-хакер. Решава, че средата, в която живее не й допада и … я хаква. Как ли? Ами – променя я. С креативност, проактивност и усилия, които си заслужават. Прави чудно междублоковото пространство около дома си. Ето как – споделя в този разговор. Вдъхновение е Мария и ми се иска повече хора да разберат, че каквото не ни допада можем да променим.

Как реши да се заемеш с облагородяването на градината-лощадка около вас?

Всъщност всичко е стечение на обстоятелствата. От няколко години тази площадка се беше беше превърнала в паркинг, въпреки многобройните сигнали. Лично аз съм подавала няколко пъти. Резултатът не се променяше. Дали не са реагирали на сигналите, дали просто отвреме навреме плащат нарушителите глоби – не знам, но си паркираха все така. Площадката от друга страна спря да се посещава от майки с деца, деца, възрастни хора. Има три метални катерушки, които са от моето детство. Една пързалка в полуразпади един пясъчник, който отдавна е превзет от треви , бурени, храст. Преди може би десетина години поставиха пет пейки. Практически нито е привлекателна, нито пък особено безопасна за игра. Прозорците ми гледат към площадката – кофти гледка. Добави и боклуците, които все още някой си хвърлят през прозорците и отврат. Дъщеричката ми е в тази възраст, в която излиза сама навън вече. Все трябваше да клефкам по другите площадки или да си седя на тръни къде е, какво се се случва. Не, че и сега не съм, но е различно. Мога да се покажа на прозореца и да проконтролирам нещата. Живея на първия етаж. Ако, се налага предполагам ще скоча и през прозореца. 😊 И така се стигна до 1 юни 2019 г. Всяка година се виждам в приключение къде да я заведем. Е, тази реших да и създам приключение. Сглобихме в къщи библиотечката. Изнесохме я. Още няколко дъски. Трите чадъра. Бои. И с приятелка и нейните две деца ги боядисвахме, изписвахме, инсталирахме. Децата си изкараха един готин първи юни, а аз започнах надуването на моя балон.

Това за балона – чух нещо подобно от една изключително мотивираща и надъхваща жена – Радосвета Стаменкова. Много моя философия ми дойде. Ако всеки подреди своя свят и сетне го събере с тези на другите, без да навлиза твърде в тяхното лично пространство, нито пък те в неговото, приеме качествата и недостатъците, и те неговите… образно казано, ако всеки надуе балона си, съберем ги и тогава общата ни къща ще полети, ще се издигне. И дори да се спука някой няма да е драма.

68702580_683198932198048_4741490714775388160_n

Как премина подготовката и работата по този проект?

Подготовка!? Няма такава. Вечер ми хрумва нещо – библиотечка, чаша от гуми за цветя, пейка, роял… – на следващия ден го реализирам. Не, не ми хрумва. Нямам ччак такава фантазия. Ровя се из пинтерест pinterest, виждам нещо, което ми харесва, и стига да е по силите ми, възможностите го претворявам. Истината е, че има стотици невероятно яки идеи, но аз правя само онези, които мога да сглобя и изработя от дъски от палети, плоскости пдч, мдф и подобни. Чадърите пък са от приятели. Написах един статус, че ми трябват цветни чадъри и много приятели се отзоваха.

Имаше ли подкрепа и от кого?

Да, имах и имам. Съпругът ми, който някак остана в сянка. Той е човекът, който към момента се е нагърбил основно с бюджета на семейството ни, което ми дава възможност и време да се захващам с подобни щуротии 😂 Винаги ме е пподкрепял, независимо дали харесва или не някоя поредна моя шантава идея. Подкрепа имам и от приятели – къде морална, къде финансова. Не, градинката и всичко цифром и словом струва 50 – на лева. За бои, за пръст, за цветята. И приятели са се включвали кой с пет, кой с десет лева. Така че, един балон, два балона, дузина балони и продължаваме напреТ😁

68426798_1725933380884575_544630414665318400_n

Кой се радва най-много на новостите? Децата? 

Разбира се, децата. Площадката отново заживя. Страхотно е да чувам под прозореца си отново детска глъч. Епично е да видиш как по късна доба тийнове си светят с телефоните и четат стиховете изписани на пейката. Как всеки божи ден от вече три месеца възрастна жена подкрепяна от дъщеря си, защото е трудно подвижна идва поседява на пейката, гледайки децата как играят на „Не се сърди човече“, което се оказа голям хит 😊 Автомобилите драстично намаляха. Мръсотията също. Всеки ден преди да си тръгнат една компания измита и изхвърля импровизиринати кошчета – две кутии от сирене, май. Имам планове да направя и такива, които ще се впишат в „стила“ на градинката. Не всички са радостни и доволни. Но, са малцинство. Дори не желая да говоря за тях. Такива турбо киселяци винаги е имало. И по врремето, когато аз бях дете…в динозавърската епоха 😁

Какво ти донесе този проект?

Какво ми донесе ли? Много, ужасно много. Най – вече ми върна вярата и надеждата, че рано или късно отново ще сме държава на гражданите, а не на мафията, че ще бъдем нормални, казано простичко. Няма начин това, в което се затънали днес да е вечно. Не така е устроен светът. Ще рухне. Може би няма да доживея този момент, но поне ще знам, че аз съм направила всичко по силите си, така както го разбирам, за да останем на светлата страна. И най – паче ми носи увереност, че децата ми искат също да са от джедайте 😊

Не знам точно. Казах го и на друго място. Това да дам интервю, да изляза от зоната си на комфорт – анонимността е само и единствено, защото предполагам, че това може да се превърне в „Предай нататък“. Един невероятен филм впрочем. Изключително вдъхновяващ. Истината е, че не е трудно. Не отнема и кой знае колко време. За средства вече казах. Минимум. Моят опит – стана ми смешно, честно. Не съм направила нищо, което да не може да направи всеки.

Сигурна съм, че има много хора, с далеч по – големи умения от мен с боравенето със зеге, чук, тесла и четки. Тук няма не мога. Единствено искам – не искам. Трима съседи, примерно и един уикенд. Ще кажат, да ама общината, държавата… и ще са прави, но аз просто се уморих и остарях да ги чакам да си свършат работата. Не искам и децата ми да остареят в очакване.

Как може твоят опит да се приложи и другаде и би ли помагала?

Да, бих помогнала, но единствено на гражданска инициатива. Нищо, което което би имало общо с община или пък, ако усетя, че е с някакви скрити подбуди.

Ура за Село назаем и Анелия от Долни Вадин

67395600_1211247735713577_2672278984569389056_n

Анелия и Нина са двете активистки, които се опитват да съживят малкото китно селце край Дунава – Долни Вадин. Селото е много старо, за него се споменава в различни хроники още от 1600 година. Днес е останало с едва около 100-150 души. Лятото е живо, зимата – трудно. За да опитат да оживят – инициират Село назаем. И за това си говорим с Анелия в това интервю. Тя е прекрасна – вдъхновение, действие, изобретателност и истински родолюбец, вероятно от най-истинските, които познавам. Когато върви из селото и види пластмасова бутилка нейде – навежда се да я вземе. Двете с Нина кандидатстват по различни проекти, за да докарат в годините активисти, доброволци, художници, за да освежат селото и помогнат на възрастните хора да се подготвят за зимата. Затова и я поканих да си поговорим. А видях всичко с очите си, защото бях на това приказно място и ви каня да отидете и вие!

Как възникна идеята за „Село назаем“?
Село Долни Вадин е едно от многото затихващи села в България. Намира се в пограничен северозападен район по поречието на р.Дунав с население 140 жители, предимно хора от третата възраст – 80% живеят сами. Голям процент от тях имат нужда от помощ. Според статистиката този район на България е най-бедния и обезлюден. Отдалечеността от областния град – Враца(120 км) и от общинския център – Оряхово (35 км) прави селото изолирано от редица услуги. В същия момент Долни Вадин е едно тихо, спокойно и живописно място, където човек може ефективно да си почине от забързаното ежедневие. Напоследък се забелязва все по-засилен интерес от млади хора към живота (почивката) на село. В разговори с тях, те ни споделят, че са привлечени от селото най-вече заради спокойствието и тишината, чистият въздух, реката, характерната кухня, отзивчивостта и общуването с местните хора.
Идеята възникна още към края на 2014 година, но ни трябваше година и половина, за да я избистрим и да се „престрашим” да реализираме такъв проект. Много пъти група съмишленици коментирахме, обсъждахме, предлагахме, докато стигнем до формàта на „Село назаем”. Идеите бяха разнородни – фестивал, празник, уъркшоп, тиймилдинг…, но в крайна сметка избрахме да дадем селото си назаем за няколко дни на доброволци от града, които не са имали възможността да се докоснат до българското село или ако някога са ходили на село, почти са забравили как протича животът там. Ето защо през 2016 г. дадохме селото си „назаем” на градски доброволци, които да погледнат селото през техните очи и да ни дадат визия за развитие.

Разкажи какво е различното тази година, когато организирате 4-то издание?
Всяка година фокусът на проекта е различен. През 2019 г. за пръв път „Село назаем” се прави за пет дни (Първи и втори сезон бяха за 10 дни. Третото „Село назаем – училище по живот” беше само експертно). В четвъртото издание одобрихме 19 градски герои /това е основната група/, като тяхната задача беше да помагат не само в домакинствата, в които живеят, а и на възрастните хора в махалата. При пристигането им те получиха график с дейностите за всеки от дните, като сами трябваше да открият на кои възрастни хора да помогнат. Връчихме им карти със места и забележителности на Долни Вадин, като те сами трябваше да открият и да се снимат на обекта. На няколко места ги очаквахме, за да разкажем историята за даденото място. Освен основната група има предвидени и няколко посещения на експерти в „Село назаем”. Тяхната цел е да помогнат на читалището като организация. Да дадат експертното си мнение по различни въпроси. Да обучат нас, колеги и ентусиасти решени да заредят промяна в населените си места.

Как е възможна промяната в малко село, като Долни Вадин?
Всяко населено място се променя. Това е необратим процес. Дали към добро или лошо е въпрос на избор на хората, които живеят в него. Като всички малки селца в България, Долни Вадин се топи. Ако скръстим ръце и гледаме безучастно отстрани, процесът ще е главоломен и след 2,3 години селото ще е” мъртво”, ако и да има хора в него.Всъщност това важи за всяко населено място. През последните 10-12 години група хора сме се заели да работим за Долни Вадин и да го държим живо, чрез различни инициативи, кампании и проекти. Искрено вярвам, че тепърва малките селца ще се възраждат и ще се преоткриват от градските хора, защото това спокойствие, тишина и природа го няма в градското забързано ежедневие. А тук на село времето тече по различен начин. Тук можеш да ходиш бос на воля, да си позволиш да си свободен и независим, да се радваш на малките неща и да получаваш внимание и уважение от местните. Промяната на едно село много често може да дойде отвън. Ето „Село назаем” променя селото от добротворци, дошли от различни краища на България, които се състезават за място в проекта, готови да оживят Долни Вадин, дори и за няколко дни. Нестихващият интерес към проекта ни дава надежда за българското село, а успешните 4 сезона ни убеждават, че пътят е правилен. Само за тазгодишното издание само за 10 дни /колкото траеше записването/ се записаха 46 доброволци, готови да помагат на възрастните хора в Долни Вадин.
С проекта „ Село назаем” подобряваме жизнената среда на възрастните хора, като ги срещаме с различни хора, които постоянно живеят в града и нямат връзка с българското село. Така разнообразяваме сивото ежедневие на хората от селото и им осигуряваме възможност да участват пряко в проекта и така да се почувстват полезни и значими. Вдъхваме им частица надежда, че селото ни не е забравено. А така и те да компесират липсата на деца и внуци, които живеят далече или в чужбина и „все нямат време за нас”. От друга страна популяризираме малкото населено място, като възможност за пълноценна почивка, ползвайки природните дадености и тишината, която Долни Вадин предлага.

До момента сме показали, че инициативата е устойчива във времето и дава добри резултати. Ефектът е двупосочен. От една страна възрастните хора с нетърпение очакват срещите с градските доброволци, за да споделят своите преживявания, спомени, надежди и очаквания. От друга страна доброволците идвайки на село, помагайки на хората тук, общувайки с тях се обогатяват и разтоварват психически от забързаното градско ежедневие.

Проектът е от голямо значение за с.Долни Вадин. Това е един обмен на доброто. Една стъпка към подобряване живота на село, към по-смисленото остаряване на възрастните хора и към осмисляне на ценностите от страна на младите. Сблъсквайки за няколко дни хората от града и селото, младостта със староста, материалното с духовното богатство, бетонът с природата, напрежението със спокойствието, ние провокираме интереса на много градски хора вече няколко години. Фактът, че интересът расте и все повече хора намират смисъл в доброволчеството на село е един добър показател за значимостта на проекта. А този модел може да се приложи към всяко малко българско село, във всяка точка на България.

Ако някой иска да помага – как може да го направи? От какво имате нужда?
Има различни начини човек да помага на едно малко северозападно село. Винаги може да дари средства на читалището, които ще се използват за инициативи, свързани с подобряването на средата в Долни Вадин; може винаги да дари своето време за помощ на възрастни хора; може да се включи по време на акции за почистване крайбрежната ивица в района на селото; може да пише за Долни Вадин и така селото и районът да стават все по-популярни; може да даде ценни идеи за бъдещи проекти и да участва активно в тях и още много начини, за които ние сме отворени.

От къде намираш сили и вдъхновение за всички тези прекрасни дейности, който организирате една след друга?
Животът ме е срещал и среща с много лъчезарни хора, от които можеш да черпиш вдъхновение. Вдъхновяват ме и искрящите очи и разговорите с местните, когато заедно сме направили поредната инициатива и те са доволни от това. От една прокрадваща се сълза от благодарност. И не на последно място – от инат. А той ми е нужен, за да не се отказвам. А вярвайте ми, има много препятствия, на които трудно се отстоява.

Кое ти носи радост в ежедневието?
Малките неща : песента на птичетата рано сутрин; глъчката на лястовичките, свили гнезда на читалищните прозорци; изгревът, залезът, Дунав; сутрешният поздрав с колегата; радостните новини за успехите на децата; срещата с много позитивни, знаещи, можещи и завладяващи хора и най-вече свободата да живея на село.

Какво казваш на всеки, който не вярва, че промяната е възможна?
Казвам, че докато не опиташ, няма как да знаеш. Научила съм се да вярвам не на думи, а на дела. Делата правят промяната – не думите. И още нещо: „Една птичка пролет не прави”- ако някой си мисли, че може сам да промени нещо е в голяма заблуда. Нямаш ли съмишленици, с които заедно да преминете и през провалите и успехите, няма как да ти се получи. И може би затова не симпатизирам на хора, които парадират с първо лице единствено число.

И какво пожелаваш на Долни Вадин?
Пожелавам на селото си още много поддръжници, доброволци, симпатизанти и приятели, които да продължават да променят Долни Вадин, за да остане на картата на България.

67568386_1211248619046822_6030078090095362048_n

Един от хубавите проекти, един от многото, е новата беседка, изградена със съвместни усилия и дарения, която се намира на брега на Дунава, между Горни и Долни Вадин. Пред нея има и малка къщичка за свободен обмен на книги. Непременно посетете и носете да оставите някоя книга 🙂

Ура за StudyHub в Студентски град – София

StudyHub

Говоря си с Мартина Георгиева от основателите на новото споделено място в Студентски град – София – StudyHub 🙂

Какво е StudyHub?

StudyHub е проект за споделено пространство за учене, чиято цел е да вдигне мотивацията и амбицията на студентите в Студентски град.

Кой е поканен и какво предстои?

StudyHub ще бъде споделено пространство за учене върху философията на споделените работни пространства. Ще бъде оборудвано с помещения за самостоятелно учене и с общи зони, в които студенти от различни университети и специалности да могат да се свързват или да присъстват на културни и образователни събития.Дейността на StudyHub започва чрез създаването на едно помещение, работещо 24 часа, 7 дни в седмицата. То се намира в Студентски град на адрес ул. Жак Натан 10, на партерен етаж. Помещението е с обща площ 170 кв.м – това осигурява над 40 учебни места. Ще бъде с денонощен достъп и без почивен ден, с адаптирана среда за хора в неравностойно положение и с постоянно дистанционно видеонаблюдение за сигурност. Достъпът ще е с абонамента карта, каквато ще могат да закупят студенти от всички университети.Вторичната функция на StudyHub е място за образователни и културни събития, което чрез методите на неформалното образование да дават на студентите допълнителни знания и умения.Целта на проекта е, чрез създаването на едно споделено пространство за учене, да насърчим студентите и младите хора в България да комуникират помежду си и така да се мотивират и амбицират, че висшето образование е важно. Чрез използването на мястото, както индивидуално, така и за групови занимания, клубни дейности, семинари и изнесени университетски лекции, би се поощрила социалната комуникация, което от своя страна ще мотивира и амбицира студентите.

Разкажи ни за екипа?

Екипът ни се състои само то студенти, като всички сме под 25годишна възраст.

Искрено желая успех! 

 

Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

УРА за Sealed Book Project и първата интерактивна пъзел книга PRAELUDIUM

George & Natalie

Как се роди идеята за Praeludium?
Обичаме да четем. Обичаме също толкова и игрите от типа Escape the Room.
През 2014 година създадохме една от първите в Европа стаи за бягство в родния ни град Пловдив и след няколко години и хиляди щастливи гости, които посрещнахме и изпратихме, имахме нужда да опитаме да комбинираме тези две наши хобита- четенето на вълнуващи истории и решаване на мистерии и загадки.

Разкажете за екипа и за развитието на проекта до момента?
Ядрото на екипа се състои от двама и „половина“ ентусиасти:
Създател 1: Натали – „ТЯ“ е безкрайната енергия на проекта и е отговорна за дизайна, за социалните мрежи и за още толкова много други неща, че тук няма достатъчно място да ги изредим.
Създател 2: Георги – „ТОЙ“ е неуморната страст на проекта и отговорен за историята, музиката (да, лично той свири) и някои други неща, но със сигурност по-малко на брой от тези на Създател 1.
Създател 3: Ани – „малката ТЯ“ е неизчерпаемата любов на проекта и отговорна само за две неща, но с огромно значение – творческият хаос, който създава и принудителните чести почивки в работата, които причинява на Създател 1 и Създател 2. Най-просто казано – когато ТЯ бяга (а, тя го прави постоянно, освен когато спи), гореспоменатите я преследват.
Към нашия екип се присъедини и Алекс – момичето, което влага душа и сърце, за да може PRAELUDIUM да достигне до хората, посредством разнообразни социални канали. Определено трябва да бъдат споменати и всички други хора, пряко участващи в създаването и развитието на многото различни страни в такъв всеобхващащ проект. Започвайки от редактора и коректора на текстовете, преминавайки през преводачите, програмистите на самата апликация, създателите на всички визуални картини. Всички те имат своето достойно място на „Стената на Славата“ или с други думи – категорията в апликацията, носеща името Credits.

Какво е новото в тази книга-игра?
Новото в нашата книга-игра са много неща, които ще се опитаме да изредим в произволен ред.
PRAELUDIUM e книга-предизвикателствo, с която предлагаме уникална концепция, с която искаме да предизвикаме читателя, като му предоставим възможност за пряко участие в действието посредством специални опции за решаване на загадките, които са неизменна част от историята.
Това е книга, която можеш да изиграеш и игра, която можеш да прочетеш!
– Полагаме неимоверни усилия да предложим нашия проект на шест езика, с което да улесним всеки човек да съумее да се наслади максимално, без да трябва да държи речник в ръка, за да превежда непознатите думи, защото чете на език, в който не се чувства комфортно.
– Създаваме изцяло посветени на историята звуци и музика, които съпътстват действието и подсилват ефекта от самото четене.
– Цялостната концепция на проекта е уникална – предлагаме вълнуващо четиво, в което всеки читател може да опита силите си и да реши една, две или повече загадки, без това да е задължително, за да може да продължи напред в историята.
– Местата, на които се развива действието на историята са напълно истински и съществуват и в тази минута като по този начин предлагаме „виртуално посещение“ на някои много известни локации, разпръснати по целия свят.
– Самите загадки са подбрани така, че да предлагат интересна и често любопитна информация, която е напълно реална и може да бъде намерена в общественото пространство. Тя се отнася за известни или не толкова събития, хора, моменти, факти, легенди и теории.

Защо хората да я предпочетат?
Защото историята е увлекателна, загадките, вплетени в нея са предизвикателни, а отговорите им могат да те накарат да се замислиш. Музиката и звуците предоставят допълнително ниво на вглъбяване в четенето, а самата апликация е изключително лесна и приятна за ползване. И накрая най-важното – целият проект е създаван с любов към детайла и основната му цел е да носи удоволствие и наслада на четящия.

За кого е предназначена?
За читателите, които обичат да четат вълнуващи романи в жанра: Mystery / Thriller / Suspense / Adventure… За любителите на предизвикателства. За вълнуващите се от разнообразни конспиративни теории. За хората, искащи да посещават различни места по света. За хората, обичащи да научават нови неща. За хората, търсещи разтуха и почивка от ежедневието си.
На всеки се е случвало да държи в ръцете си вълнуваща книга и четейки я, в един момент да се улови как прави опити да намери решението на загадката, на която е попаднал, преди да прелисти страницата и да открие отговора. Това изживяване вече е поставено на едно съвсем друго ниво и може да бъде многократно преживявано с PRAELUDIUM – книга първа от безплатната интерактивната поредица CHALLENGE BOOKS.

Планирате ли още подобни проекти?
PRAELUDIUM е едва началото и първата интерактивна пъзел книга със загадки в света. Sealed Book Project представя иновативен подход за създаване на сътрудничество между познатите трилър новели и вмъкването в историята на игрови елемент. Това е нов подход в книгоиздаването, който се основава на задълбочени изследвания на интересите на съвременните читатели и любителите на игри и в бъдеще ще продължим да развиваме.

Какво си пожелавате?
Плановете ни са толкова големи и амбициозни, че някой би ни обявил за луди, но нима това не са точно хората, които имат достатъчно смелост да променят света, в който живеят в действителност!? Пожелаваме си да имаме шанса и късмета да го направим!

За повече информация относно PRAELUDIUM, нейните продължения, или създателите на проекта, вратите на виртуалния ни дом са винаги отворени на адрес: www.sealedbook.com

SEALED BOOK PROJECT – Книги за читатели, които обичат предизвикателства!