Сняг на Орхан Памук, както го прочетох аз

започнах с Istanbul, последва Сняг – импулсивно си купих двете през септември

първоначално Памук ме заинтригува по-скоро политически (спрягането на името му относно признаването на турския геноцид над арменците) и бях леко скептична и една доза повече любопитна

Istanbul ми допадна перфектно и с носталгията по детството и миналото като цяло и с топлината на града като роден и с пианото, мириса на стара къща, детските пакости, погледа на детето към света, който винаги ме изумява

бавничко изчетох Сняг; наложи се да превъзмогна редица предразсъдъци, наслагани в годините, за турците и турското; навлязох в един свят на търсене и копнеж, нежност и любов, разум и хаос, както и естествено – сняг, много сняг, но не непременно досаден и студен, по-скоро като покривка нежна на една кука плетена

очаквах аналогии с тук – мизерията, суровите хора, но не намерих; открих цял един нов свят, за който дори не подозирах и това ми хареса

много неща намерих в тази книга и не искам да разказвам за всички; който иска – да си ги намери сам, иначе не е сладко; вече подхванах и „Името ми е червен“

тук сложих един цитат, ето сега и втори и трети:
„за щастието се замислих едва когато, поради нещастието си, вече не ме биваше за нищо“

„когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация“

още за Сняг има на Kafene.bg

5 thoughts on “Сняг на Орхан Памук, както го прочетох аз

  1. мда, бихме се допълнили. започнах с „името ми е червен“, минах мъчително през „бялата крепост“, започнах и спрях „сняг“… трябва да се върна към тази книга.

  2. разбирам те напълно, в Сняг имаше един доста тегав момент, в който бях готова да се откажа, и да оставя книгата при купчината други започнати и недовършени, но се мобилизирах и изчетох до края
    естествено, краят осмисли цялото съдържание
    може би в поста си съм била малко екзалтирана, но книгата наистина е хубава
    от скала 5 бих й дала 4.25 🙂
    значи да не захващам „бялата крепост“?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *