пак за блоговете като ПР средство

попадам тук на един интересен линк, който освен за собствена употреба и за студентите ми преценявам, че може да се окаже полезен и на други и затова го слагам тук – темата е вече коментираната връзка на ПР дейността и блоговете
enjoy 🙂

студентски бисери за блога (3)

„Някои блогери се конфронтират с някаква позиция, която им се струва идиотска, противоестествена, неморална или ненавременна.“

„В блога, изява получава редовия гражданин. Блогът е личното чувство на автора , форумът е дискусия, а статията е обективна.“

„Интернет ситуацията е в постоянен прогрес и като такава е пуснала ръце във всички сфери на живота.“

„ПР се благоприятства и допълва от уебсайта. Тези звена са взаимно свързани и не функционират устойчиво един без друг.“

ще оставя без коментар …

Free Hugs

ето на такива неща лесно се връзвам, още повече обичам когато със Звезда сме ги измисляли, при всички случаи идеята е година 🙂

free hugs – предай нататък, кажи на приятелите си и след това прегърни първия непознат, когото срещнеш

блогвам следователно съществувам

не мога да се въздържа да си запиша тук още един важен линк, още повече самият пост ме насърчава: But blogs… you can easily post 100 times a day. казва с лекота Seth Godin.

и още … over time, as blogs reach the mass market, the number of new readers coming in is going to go down, and the percentage of loyal readers will increase. The loyal readers are going to matter more.

Technorati, Капитал онлайн и Rohit Bhargava

мдааа напредвам с блоговете и се надявам някой ден да наваксам закъснялото включване

замислям се за Мегафона на Капитал онлайн, а междувременно:

Technorati Profile

и чета отново нещата на Rohit Bhargava.

блогове и маркетинг

макар на уеб семинара леко да засегнахме темата за блоговете като маркетинг средство, като цяло темата бе неглижирана – такава беше аудиторията, все блогъри, на които не им е приятно да мислят, че блоговете им или блоговете по принцип могат да свършат работа на маркетолозите

ето един линк, който доказва, че блоговете служат идеално за маркетинг цели и няма нищо обидно в това: Marketing Sherpa дава 12 кампании, които могат да служат за пример и вдъхновение на нозина 🙂

БГ Сайт и Богдана

случайно пак попаднах на нещо в cult.bg, което от много години се появява и на грешка 404 в hit.bg – един анонс на предаването, което водех в RFI 4 години, коледно предаване, в което двете с Богдана (Богдана Златева)

Богдана … може би в две или три поредни години един от стимулите ми да продължа да се занимавам с БГ Сайт бе именно тя, дори накрая не знам как стана, че се върза, но бе водеща на церемонията, която беше в Аулата на СУ, 2003-та година май. Беше водеща заедно с Жоро Крумов и колкото и да е странно церемонията мина супер в тази именно им комбинация, те се забавляваха добре и дори май Жоро беше хлътнал леко – то си е за хлътване.

„Казаното“ в Интернет

днес, след лекция със студентите ми в М3 (доста изморително да говориш 5 часа) и още почти толкова часове говорене с Ленков (супер приятно!) идва ред за малко сърфиране и попаднах на текст от статия на моя приятел Дани (Даниел Смиловски) и надявам се да няма против да сложа този цитат:
„Очевидно нито въпросът “Кой си ти”, нито отговорът “Аз съм Хомолуденс” постигат някаква адекватност. Кой съм аз в Интернет? Както вече казахме, съществуването ми се базира на принципа “Пиша, следователно съм”. Текстът е единственият носител на моята идентичност; аз инвестирам виртуалния “себе си” изцяло и единствено в думите. В света извън “мрежата” понятията “вярно” и “невярно” се базират на отношенията между думите и физическата фактичност. Там съм принуден да се боря с реалното време и пространство за да съществувам, а също така да поддържам континуитета на моята личност и социалната адекватност на поведението си. Виртуалното пространство ми позволява да избягам от тези трудности, но ми отнема идентичността. В Интернет разговора, критерият за неистина е единствено в несъответствието между предишно и следващо изказване. Моят виртуален живот – това е моят текст; един текст затворен в себе си и следователно абсолютно самовластен. Кой съм аз, щом мога да бъда всеки, който пожелая? Абсолютната свобода в тази ситуация разрушава външните императиви, които ме поддържат цял. Виртуалното се оказва антисоциално в смисъла, който днес още влагаме в тази дума.“

Цялата статия – тук.

да разкажа малко за моите студенти

оказа се, че курсът ми в НБУ „Онлайн медии и ПР“ е с 89 студента! wow!

възложих им писмена работа за блоговете и ПР-а и получих мако повече от 30 творби; в началото бях отчаяна, но се оказа, че има и доста добри неща

реших, че ще е любопитно да постна няколко бисера, без цензура и без да цитирам чии са:

„Всеки може да създаде свой собствен блог. Да бъде автор, творец, дори – писател. При блоговете един ПР може да бъде сигурен, че посланието му ще достигне до публичното пространство.“

Някои блогери се конфронтират с някаква позиция, която им се струва идиотска, противоестествена, неморална или ненавременна. Или пък се конфронтират с някоя институция, която не си върши работата. Други блогери пък популяризират книги и филми. Има блогери, които търсят решения за някакъв проблем, а има и такива, които лобират за осъществяването на различни идеи. Чрез разсъжденията си, публикувани в мрежата, човек привлича хора, които споделят подобен начин на мислене или подобни мисли, тоест той привлича свои себеподобни, а те са потенциални негови приятели.

Никоя конвенционална медия не разполага с такава сила. Неслучайно някои политици и организации започват да се дразнят и да се опитват да измислят различни регулации и забрани, за да си осигурят спокойствие и да разполагат с някакъв контрол.“

има и още много, но тях – друг път

любопитен е този студентски прочит на блоговете 🙂

да, освен че писанията им ме развеселиха, студентите ми подадоха една важна насока, която май много учители и преподаватели у нас пропускат, поради неглижирането на онлайн средата като цяло – възможността и реалността ученици и студенти да намират всяко нещо, зададено им като тема за писане, в Нет-а и така да свикнат болезнено с wiki, copy/paste и дори да не преименуват файла си или да променят една дума – над 50% от текстовете, които получих за блоговете бяха … взаимствани и с липса на оргиналност, за жалост