днес, след лекция със студентите ми в М3 (доста изморително да говориш 5 часа) и още почти толкова часове говорене с Ленков (супер приятно!) идва ред за малко сърфиране и попаднах на текст от статия на моя приятел Дани (Даниел Смиловски) и надявам се да няма против да сложа този цитат:
„Очевидно нито въпросът “Кой си ти”, нито отговорът “Аз съм Хомолуденс” постигат някаква адекватност. Кой съм аз в Интернет? Както вече казахме, съществуването ми се базира на принципа “Пиша, следователно съм”. Текстът е единственият носител на моята идентичност; аз инвестирам виртуалния “себе си” изцяло и единствено в думите. В света извън “мрежата” понятията “вярно” и “невярно” се базират на отношенията между думите и физическата фактичност. Там съм принуден да се боря с реалното време и пространство за да съществувам, а също така да поддържам континуитета на моята личност и социалната адекватност на поведението си. Виртуалното пространство ми позволява да избягам от тези трудности, но ми отнема идентичността. В Интернет разговора, критерият за неистина е единствено в несъответствието между предишно и следващо изказване. Моят виртуален живот – това е моят текст; един текст затворен в себе си и следователно абсолютно самовластен. Кой съм аз, щом мога да бъда всеки, който пожелая? Абсолютната свобода в тази ситуация разрушава външните императиви, които ме поддържат цял. Виртуалното се оказва антисоциално в смисъла, който днес още влагаме в тази дума.“

Цялата статия – тук.