айде и от мен един пост за анти-медици-либийската афера

аман от цялата работа – последен пост по темата с няколко линка само

дните след“ – на Капитал

за медиците и циците

и още подробности

повръща ми се от лентичките, повръща ми се от реакции като тази, повръща ми се от цялата боза!

да, дължат ни отговор! и ако за тази простотия са давани мои и твои пари – предпочитам да бяха дадени за друго! например за спасяване живота на наши болни деца!

Дорково, Юндола, Белмекен, празник за убит партизанин

да доразкажа за вчера – съборът, а който без да щем се отзовахме беше в Дорково – няколко любопитни факта, които си припомням от снимките: там се провеждаше „Международен фестивал за автентичен фолклор“ – не съм специалист, но предполагам „неавтентичен фолклор“=чалга?! при всички случаи в Дорково и съседните села цареше голяма възбуда, имаше много хора, ама наистина много и бяха доволни; жените половината бяха с къси поли, предимно дъкнови, на токчета и добре направени, а другата половина – със забрадки – това не пречеше нито на едните, нито на другите

в Дорково в центъра има розова сграда, добре изглеждаща, на която пише „Кооп. Метоха“ – не знам какво значи, но ми звучи много любопитно

днес, на връщане минахме през Юндола където момичета на 10-14 години продаваха малини и боровинки, мед и сладко от горски плодове – също половината бяха със забрадки; продаваха и си седяха и си говореха; боровинките бяха на 8 лв/кг, колкото на пазарите в София, но пък поне парите отиват директно у тези, които са ги брали

малко преди Белмекен на едни хълмове и открити ливади отново се отзовахме във вихъра на купона – беше по обяд и имаше празник – хора, хора, предимно възрастни; имаше жива музика – музикантите бяха закътани под една шатра да не ги пече, а пред шатрата имаше няколко знамена – две червени, едно на ЕС и българското; както си му е редът при подобни мероприятия имаше сергии и яко скара; около пътя и по поляните бяха насядали хора, възрастни – държаха чадъри или вестници в ръце да се крият от слънцето; други играеха хоро право на пътя; попитахме за какво е празника и един дядо ни обясни „тук е убит навремето един партизанин от Костенец, за това се празнува“ … брей значи

на Белмекен на няколко места крави бяха намерили утеха от жегата нагазвайки до шия във водата; не малко семейства също бяха насядали около водата тук-там; по стария път надолу е неописуемо красиво

ехо от Велинград

не писах за предните пътувания, но това ме вдъхнови, най-малкото защото в хотела имаме Интернет! както става ясно от заглавието – пиша от Велинград

не сме идвали от около две години и околията просто се е променила и то в добра посока – като че хората са по-щастливи, като цяло спокойни и усмихнати; къщите са стегнати, улиците – чисти, има нови хотели, но умерено; много хора са дошли на почивка тук – по-възрастни, българи, живеещи в чужбина основно май, има и руснаци и турци

преди имаше един, а вече има няколко Интернет клуба; видяхме единия се казва „Хакер 2“, предполагам има и „Хакер 1“ 🙂

в хотел Рич има безжичен в лоби бара, а в стаите – по кабел, но е доста приличен – браво! зад хотела има прекрасен детски кът с много игрушки – също похвално!

на входа за Велинград има нещо като паметник – звезда и на него от високо през цялото време следят трафика два щъркела и мъдро тракат с клюнове

земята наоколо е обработена и радва окото

в околните села, където се поразходихме, хората бяха също усмихнати и ведри; стари баби седяха пред домовете си и гледаха в нищото; много деца, някои боси тичаха по улиците, мегданите, поляните – щастливи; жени със забрадки говореха събрани на групички, а на други групички – мъже с покафенели от слънцето лица; в едно от селата имаше събор и страшно много хора – много живо, много истинско, пъстро, многолюдно, дишащо и красиво беше

в самия Велинград – Клептузата, която дълго бе занемарена сега е постегната, малко соц звучи, но все пак има вода и класическите водни колела и едър чичко по панталонки само обут ги отдава за 6 лева за 30 минути, а една баба зад него записва кой кога – гледка; в парка наоколо деца продават от тенджера царевица за по 80 стотинки варена (днес е говореше за детския труд), един дядо продава „цвъркалки“- самоделки за 1.50 и казва, че с всеки час цената им се вдига; колички и пейки отрупани с китайски боклуци и дървени дребни играчки правени на ръка от тези, дето не знам кой ги купува; но паркът – занемарен, а заведенията наоколо с надписи „народни цени“ – пълни

да, в ресторант Омар (на бул. Съединение 500) в менюто има нещо, което често не се среща, но е само при редварителна заявка – „жива плодова салата“ с цена 200 лв., което от снимката става ясно е гола девойка, полегнала по гръб на количка за сервиване, отрупана с плодове и сметана … уговорката в менюто е, че салатата се консумира без ръце!

ето такъв ни посрещна Велинград тези дни – пъстър, щастлив, пълен с музика, мирис на скара, минерални басейни и хора, както и не малко неща, навяващи тъга или да си го кажем – кич; и все пак картинката е позитивна!

побой над арабин

в сряда вечер избягахме от жегите с вечеря в ресторанта на Тихия кът – познат от соц време много неща там не са мръднали от тогава, в т.ч. столовете, масите, келнерите, които изглеждат възпитани, салатата е с белени домати и като цяло яденето – вкусно

видяхме се с Мариана Мелнишка там – беше със „своя спътник в живота“, както тя сама го определи, неговата жена (българка) и съпруг (от Иемен) и двете им деца – прекрасни деца, говореха леко български

ние си тръгнахме към 9, после се чух с Мариана и разбрах за гнусната история, която последвала – бащата имал неблагоразумието да извика децата си на арабски и това отприщило долните страсти на присъстващите – музикантите (които преди това пяха Висоцки!), келнерите и част от гостите се нахръвлили върху „мръсния арабин“ и го били и пребили … умът ми не го побира! ето това са косвени последствия от цялата тази „либийско-медици“ истерия!

а все съм мислила, че българите сме / са толерантни хора!

добре че полицията се намесила овреме и адекватно … но ме е срам, срам ме е, че се е случило подобно нещо и то на такова място и с такива хора

бонбони Карамел Му

днес се присетихме за един от вкусните спомени от детството – моето детство, в комунизма или социализма тогава нямаше толкова вкусотии като сега, та едно от нещата, които не ни се случваха често а си беше цяло пиршество бяха бонбоните Карамел Му – в кутийка с кравичка отгоре, кафява, едни малки квадратни, в бяла попупрозрачна хартия увито всяко бонбонче поотделно – супер лукс и детска радост

други неща от това време емблематични са дъвките Идеал (нямаше други) и киселото мляко Снежанка – то бе леко сладко, бяло, по-късно през 80-те се появи и цветно, вече в пластмасови опаковки

киселото мляко в ранното ми детство беше в стъклени бурканчета, които се връщаха в млекарницата срещу пълни; Жени веднъж ми каза, че по-преди киселото мляко се продавало на кило като сиренето – носиш си съд, режат ти, слагат, мерят и така

в детството ми освен това банани и Кока кола (в стъклени шишенца само) имаше само за Нова година (тогава Коледа не се празнуваше, беше забранена) и за да купят няколко банана за празниците хората се редяха на огромни опашки пред плод-зеленчука

в детството ми реката, която минава до нас наричахме „вълшебна“, защото по-нагоре бе текстилен комбинат, който оцветяваше всеки ден реката в различен цвят; а в детството на моя баща в същата река той с приятелите си е ловил риба … ; малко компенсация – вече реката ни не е цветна, дори в последните 2-3 години тук летуват ято диви патици, което е приказно

отново в детството ми през Княжево чак до нашата улица в силни зими слизаха елени и сърнички да търсят храна – виждали сме ги много пъти; имах куче Роко, на което надяваха шейната ми и то ме возеше по улицата надолу; а тази зима дори сняг нямахме …

не знам как оцеляват хората без детство

неделна вечер с Григ

Григ е сред любимите ми композитори, т.е. сред най-любимите ми, а Morning Mood от Peer Gynt смятам за едно от най-великите музикални произведения въобще. Ето и Арабския танц от Peer Gynt

още от Григ:

Концерт за пиано 1 – сред най-великите също

Holberg Suite Part 1

и още малко Григ – на китара

и за него в Wikipedia

и за среднощната премиера на последния Хари Потър роман

тази нощ с Пингвините и Потър мания – Андрей и правихме среднощна премиера и четвърта национална Хари Потър фен среща 🙂

дойдоха около 200 души, възможно е малко повече да бяха; много деца – най-малкото беше на 4, а големите … 🙂 имахме 23-ма маскирани и някои от тях – със страхотни костюми

любопитното е, че книгата не можеше да се продава, показва и въобще вади от кашоните преди 2 ч. наше, 12 – лондонско време; нека кажа, че това е последната книга от поредицата и в анкетата ни повечето деца вярват, че Хари няма да умре накрая; книгата е на английски, на бългаски – през ноември (да, не малко деца на 12-18 години са достатъчно грамотни да я четатв оргинал 🙂

снимки и видео от събитието – на Az-deteto.com в понеделник

който е фен или има деца – утре, т.е. вече днес, събота, от 2 следобед до 8 в Синеплекс (CCS) – ще имаме конкурс за детска рисунка на тема Хари Потър, по повод премиерата на филма

е, това бе последната ни Хари Потър фен среща – браво Андрей!
нека кажа, че именно с идеята заедно да организираме първата фен среща се запознахме преди повече от 4 години с Андрей
хайде Анди, до тук за теб и Хари Потър, гледаме към палми и оскари за твоите неща – успех!