какво по-добро за оправяне на настроението от тържествеността на първият концерт за пиано на Чайковски в изпълнение на младия Кисин, дирижира Караян – 12 минути, които си заслужават
обожавам дълбочината и многообразието в музиката на Чайковски

като сме започнали на тема Чайковски – Танцът на цветята от Лешникотрошачката – тържествено и същевременно – нежно!

за десерт – Шехерезада на Римски Корсаков

е, случи се и на мен, след като видях на Григор преди няколко дни днес Виктор ми пусна sms, че и моят блог е заминал, гледам на Григор отново е хакнат …

изчезнали са ми последните няколко поста – за посещението ми в дом Надежда и един кратък с линкове към музика, която харесвам, не е беда голяма …

не ми се вярва ГДБОП да хаква сайтовете, сигурно не би им хрумнало … може би ме хакнаха, защото не си казах навреме мнението – а именно, исках да кажа, че не мога да повярвам, че се случва в България да гонят и заплашват блогери …

навремето, когато бях дете, баба ми слушаше тайно ББС за новини и какво се случва по света; политически вицове се разказваха само на ухо и то на сигурни хора, не в широка компания
веднъж в компанията на родителите ми някой разказал политически виц и след това арестували за по ден-два всички почти присъствали …

мислех, че това време е напълно отминало! знам, че това време е напълно отминало

искрено вярвам, че това, което се случва напоследк у нас е някаква треска на хора с огромна носталгия по миналото; не бих могла да си го обясня по друг начин, наистина!

за смешните статии в някакви масови ежедневници от съвсем съмнителен произход, които сигурна съм голяма част от ползващите Интернет не четат, още по-малко – блогери – нямам думи! подобни злобни коментари са плод на скрити страхове, страх, че губят позиции, губят позиции хартиените вестници именно заради онлайн средата и заради този страх – пишат глупости, да настройват хората

да им простим и на едните и на другите

и да се молим за тях, да им мине по-бързо

неделя след натоварена седмица и работна донякъде събота е нещо прекрасно

седим си тук с Алис, тя ми говори, а аз й се усмихвам и пиша

повече – след акто поиграем двете 🙂