днес имахме драматична размяна на мейли с един младеж – маркетинг сециалист на популярно място, което за момента ще се въждържа да споделя от етична гледна точка

драмата се разви така: работим с младежа по съвместен проект за наш общ клиент; клиентът нещо не е доволен как върви работата и младежът избързва да се застрахова и топи нас пред клиента – топи ни злобно и без да си поплюва; после се оправдава със своята професионална етика, която не му позволявала да държи в неведение клиента кой виновен и кой не

грозна картинка, макар младежът да има вид като да е учил, че дори навън; случката издава и силна липса на възпитание и най-вече – човешка етика

та въпросът е – бизнес и професионалната етика над човешката ли са?!

и бива ли да забравяме, че сме човеци само за да се подмажем на клиента?!

/ако не последва публично извинение от страна на младежа до дни – ще дам имена; не е добре да се насърчават подобни низки практики, мисля си/

„Дойде време да представим лидера на организацията „Свобода за сиренето“ – Гауда. Традиционен в убежденията си, твърд по характер, майка му е крава – най-важното за него казахме дотук. Разбира се, той не е най-известният, нито пък е най-масленият, нито пък най-харесваният. Защо тогава, се питате вие, е лидер? Защото най-добре развитото му качество е да оцелява. Някои смятат, че съществува още от 16 век. Други говорят, че е кръстен на града Гауда, разположен в близост до Ротердам, Холандия. Трети са на мнение, че не е роден по… нормалния начин, ами е произведен, и то фабрично, че има още много други като него, негови клонинги, които биват изнасяни от Холандия и съставляват 60% от износа й на сирене.

Това са глупости, макар и да звучат достоверно. Не им вярвайте.“

този уникален текст за иначе почти прозаичното сирене Гауда е написан от един много талантлив младеж – Христо Христов, с който имам късмета да работим вече втора година заедно 🙂 той изпълва ежедневието ми с много смях

ето линк към личния му блог-история – заслужава си 🙂