търся 2000 лв. за ремонт на читална в Детски отдел на Столична библиотека

1това е читалнята към Детски отдел на Столична библиотека. помещението има нужда от ремонт – такъв не е правен отдавна, подът е под всякаква критика, стените са потъмнели от времето, книгите се нуждаят от по-уютен дом, а децата – от по-приветлива обстановка

освен, че няма пари за нови книги (което само по себе си е скандално), Столична библиотека няма пари и за ремонт. за смяната на пода са нужни 2000 лв, а след това ще се съберем доброволци и ще боядисаме за един уикенд стените и тавана на помещението. но, всяко нещо по реда си

има и други опции, но ми се иска да проверя доколко блог може да помогне за подобна кауза. ако някой може да помогне, моля нека ми пише или коментира под тази статия.

2съседното помещение – заемната, е ремонтирана преди година и е чудесна, слънчева и светла, уютна и приветлива, добра и за книгите и за децата. крайната цел е и читалнята да стане такава. скоро. с помощта на дарения, защото друг начин няма.

предварително благодаря на всички, които ще вземат присърце каузата и ще помогнат някак.

при всички случаи Детски отдел има много нужда и от книги. за който не може да помогне за ремонта, а може да дари нова детска книга (отпред е площад Славейков, новите детски книги струват между 3 и 30 лв) – купете една и качете в Детски отдел, ще ви се зарадват и искрено ще ви благодарят!

ясно е, че Държавата, Общината не могат да се грижат за всичко. за Градската си библиотека да се погрижим малко и ние. който иска, доброволно. може и да се получи.

чудната тетрадка за приказки

1

традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.

тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки

един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме

а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂

аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!

за успеха на всяко дете

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

надеждата

„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“

Милчо Левиев
цялото интервю – в Дарик

родени да тичат

Born_to_Run_8в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене

липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки

една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече

е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)

увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.

„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“

„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“

„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре

за училището с любов

IMG_8672

първият учебен ден си е голямо вълнение за всички. нещо като масова истерия, но позитивна

обичам първия учебен ден, защото е празничен, има много щастливи деца, захилени, че виждат своите приятели и учители, има цветя, има смях, има и първия символичен звънец

мисля, че част от проблемите на училището днес идват от родителите. родителите, които пазят не добри спомени от своето ученичество и ги предават на децата си. родителите, които набеждават училището и учителите за много от собствените си неволи

родители и учители сме на една страна, а не във война. дори с децата сме на една страна, а не във война. колкото по-свободно и с любов подхождаме всички – толкова по-освободени и щастливи ще растат децата ни

затова – да ходим на училище с любов! и ще ни се получи 🙂

няколко тенденции, които не ме усмихват:

– специалните прически дори за подготвителен и първи клас … това не го разбирам – моят призив – хайде да оставим децата си по-дълго деца! 🙂
– неученето в първия учебен ден – моят призив – да започнем от първия ден, да не го отлагаме за втория! 🙂
– масовата тенденция след разпускането на учениците (малко преди обяд) – хайде в макдоналдс … – моят призив – хайде да храним децата си по-здравословно, ако всички го мислим и правим ще е по-лесно за всеки поотделно! 🙂

и една покана – да дарим поне 1 книга на училищната библиотека – нова и която нашето дете харесва, да я изберем заедно и то да я занесе 🙂

децата на рисуваха дигитално своето забавно лято

1-1

как изглежда лятото през очите на децата и техните рисунки? цветно, усмихнато, мечтателно! изпълнено със слънце, море, планина и приключения!

такова го видяхме в рисунките на децата, взели участие в конкурса за дигитална рисунка на Mtel, ние с графити художника Ники Петров бяхме в журито и както винаги с детски творби – журирането бе предизвикателно, но и много вдъхновяващо

2-2

първото място е тази чудна рисунка на дете с телескоп, което гледа звездите – на Михаил Проданов, на 9 години. много ми допада, че някой вижда така своето забавно лято!

второ място зае тази прекрасна морска картина на Анита Ковачева, на 10 години. слънцето има модни очила, морето е толкова гостоприемно, цяло семейство играе с топка, а едно дете маха приятелски от морето, някои се забавляват във въздуха, чайките летят наоколо, а кучето тича и се радва на тази гледка. дано повече деца са имали толкова пъстро и изпълнено с добри емоции лято!

3-3

третото място е за също толкова усмихната и шарена рисунка, но в планината – Борика Николова на 10 години я е видяла и пресъздала чудесно!

специалната награда на Az-deteto.bg е за рисунката, на явно много четящо дете, което е видяло лятото си забавно в компанията на книгата – Гергана Стоилова на 12 години

4-4 ще ми се всички деца да виждат света красив, а лятото си – забавно. и тъй като е 15-ти септември – пожелавам им училището да не ги направи еднакви и да успеят да съхранят своята уникалност и да развият заложбите си

и ние, родители, учители, да не им пречим да вървят по своя път. в тях е бъдещето.

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

пера от пеликани

11497като част от журито в конкурса Перо от пеликан, с любезната покана на Ирина Папанчева, с любопитство изчетох 65 детски работи по темата на деца от цялата страна

изуми ме шаблонната интерпретация на темата при част от децата и изключително креативните и мъдри истории при друга част от децата. окуражих се за пореден път – имаме истински мислещи и добре пишещи млади хора!

списък с победителите има тук – в Kafene.bg

всички произведения победители – скоро ще качим в Кафене

а за момента малък анонс с час от написаното от Илиян, 13 г. от Мездра:

„Желанието ми е, когато порасна, да напиша книга по тази тема, а дотогава – ще трупам знания и опит. Те ще ми помогнат да разреша и втория си проблем. Решавам да се обадя на татко и „по мъжки“ да си поговорим. Ако има начин и иска ще бъда щастлив да се върне вкъщи. Но ако не желае, животът продължава. Аз ще се старая да бъда опора на мама, никога няма да я разочаровам или обидя.“

сайтът на книгата Перо от пеликан на Ирина Папанчева е тук

моето забавно лято

макар и в края си – все още е лято, особено за децата, във ваканция още седмица

ако сте в София и обичате да рисувате – участвайте в конкурса Моето забавно лято и можете да спечелите таблет! за деца между 6 и 12 години, срок за участие – 13 септември

подробностите са тук