ДЕОС в първо лице: Ясен

10599309_10152441889518884_8706684708876525659_n

Ясен Живков, онлайн познат и като Fraxinus Excelsior, се занимава с комуникации, а в свободното си време обича да плава. Стъпил здраво с двата си крака на земята, реалист, прагматик, но и мечтател. В ДЕОС се занимава с финансите и активно помага да изградим свои политики в тази област. Говорим си, разбира се, за ДЕОС и за бъдещето на България.

Какво те води в ДЕОС?

В ДЕОС ме води не само липсата на алтернатива, но и реланата лиспа на представителство на моето виждане за управлението на България. Нито една партия не успява да задоволи (и като програма, и като управление) моите желания повече от 50% и всеки мой глас до сега е бил изцяло компромисен с основната идея да не попадне на неправилното място.

В ДЕОС видях шанс да реализирам моите идеи, да ги сверя с хора, с които сме близки във възгледите си и заедно да създадем политики, които след това да се опитаме да приложим. Ясно сътзнавам, че и тук няма да имам 100% покритие, но който очаква това е далеч от реалността, но в ДЕОС поне моите идеи се чуват, обсъждат и има реален шанс да стигнат до реализация.

И не на последно място – ДЕОС е моят личен последен шанс за да остана в България.

 

В каква България искаш да живееш?

Искам да живея в България, където се спазват правилата. Където когато едно правило се счита за лошо или не достатъчно добро, се търси начин то да бъде коригирао официално, а не заобикаляно. Където хората не чакат някой друг да свърши нещо за тях, а взимат живота и съдбата в ръцете си. Където основната цел на всеки е да кове собственото си щастие, а не да пречи на всички останали да го правят.

От чисто социална гледна точка – искам България където образованието, здравеопазването и комунланите услуги не са монополизирани от държавата, а се създаде обстановка на свободен пазар и частно участие, което ако държавата само контролира и минимално регулира, неименуемо ще доведе до много по-добро качество на услугите и реални пазарни цени за тях. Искам България в която държавата не се опитва да изкривява средата субсидирайки ненужни производства и цели икономически отрасли, само и само да поддържа нечий бизнес.

България, която е все по-силна част от все по-силен ЕС. Като искам да уточня, че за мен България част от ЕС значи не само използването на еврофондовете например, но и с реален икономически, социален и политически принос към ЕС.

 

Какво казваш на тези, които са скептични и не гласуват?

Както напоследък се говори относно негласуването и неползването на преференция – да правиш тези неща е все едно да се ожениш на сляпо, да оставиш вашите да ти изберат булка или още по-лошо да се продадеш в робство. И то доброволно. Всеки глас има значение. Бетонирантие големи партии (чиито основи все повече се разклащат и то точно заради активността на все повече хора) се опитват се потоянно и непрестанно да ни убеждават да не гласуваме, защото така им става по-лесно да контролират вота, но искам да кажа на всеки скептик – имаш две опции. Да си мрънкалото в кръчмата и Facebook, който винаги някой друг му е крив или да си този, който прави всичко възможно нещата да се порменят.

Не е нужно да правиш партия, да правиш фондация или да ходиш на протести (въпреки, че последното е доста важно), за да се водиш активен гражданин, а е важно в единия ден да седнеш, да помислиш трезво и да гласуваш. И не, празната бюлетина не решава нещата. Още повече сега, когато имаш възможност да гласуваш за конкретен човек. Всички мрънкат, че в еди-коя-си-партия, еди-коя-си била еди-каква-си или в другата партия някой-си бил незнам-си-какъв-си. ОК, но ако все пак тази партия е твоята партия, сега можеш да гласуваш за този, който е готин според теб и можеш да изместиш онзи, лошия. По този начин ще дадеш сигнал на твоята партия и със сигурност ще я направиш малко по-добра. Не защото тя иска да е по-добра, а защото ти я принуждаваш да бъде такава. И всъшност това е работата на всички нас – да принуждаваме партиите да играят по нашата свирка, а не ние по тяхната.

 

Има ли шанс нещата тук да се променят?

Разбира се. Иначе нямаше да го има ДЕОС, или поне аз нямаше да съм в ДЕОС. Няма да е утре, може и да не е в други ден, но с малки стъпки и с участие на възможно повече хора, всеки от които допринася за своето собствено щастие и за общото благо, нещата няма как да не се променят. Мога да дам много примери как отделни индивиди инвестират собствени усилия и време в проекти, които малко или много имат ефект върху всички нас. Не винаги го усещаме или го оценяваме, но ефект има. Аз искренно се възхищавам на тези хора.

В момента ние в ДЕОС правим същото. Инвестираме своето време, енергия и средства за да създадем ДЕОС, за обединим хората и да се опитаме да променим нещата както ние ги виждаме.

 

Кого каниш да се присъедини в ДЕОС?

Каня всеки който има желание да направи нещо, а не да седи и да чака какво ще каже днес лидера, защото ние в ДЕОС лидер нямаме, хора които искат да са лидери на живота си, а не на партията. Каня всеки, който поставя на първо място личната свобода и стремеж да живее по-добре заедно с другите, а не въпреки и за сметка на другите. Каня всеки, който вижда себе си част както от общността в която живее, така и от голямото европейско семейство. Хора, които мислят и виждат нещата глобално, но и ги прилагат локално. Хора, които зачитат личните права и свободи и не се опитват да вкарат всички в калъпа на своите виждания.

Ако четящия тези редове види себе си – да заповяда и да бъде един от нас. Нямам търпение да се запознавам с още такива хора. Да обсъждаме идеи, да спорим, да виждаме заедно бъдещето.
Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂
www.deos.bg

а готови ли сме за климатични имигранти?

climate5

денят бе съпроводен с голям срам. за пореден път. уж гостоприемните и толерантни хора у нас, спасили евреите, приели толкова други, днес отказаха на сирийски деца да започнат училище тук. деца, чиито семейства са прокудени от домовете си от война.

днес бе и лекцията, посветена на промените в климата на проф. Фийлд в София. в края на срещата бе поставен и въпросът за климатичните имигранти. да, скоро ще има такива.

къде сме ние, мисля си. къде сме ние.

Maлък човек с Големи мечти #helpkoko

Константин е на 10. Той е малък човек, с големи мечти. Парите, които са нужни, за да се случат мечтите му и да се излекува от неприятната болест не са толкова много. Голяма част вече са дарени, остава още малко!

Да му помогнем е лесно:
БАНКОВ ПРЕВОД
Титуляр: Константин Чонов Сарафов
Банка: ОББ
IBAN: BG09 UBBS 8002 1019 1065 40
BIC: UBBSBGSF
С SMS
DMS KOKO на кратък номер 17 777
1 sms е 1,20 лв. с ДДС.

Подробности на сайта helpkoko.com

Вярвам в доброто. А колко малко е нужно, за да се случи то!

Многообразието е решение, не е проблем. Или малки градински размисли, с референция към големи социални казуси.

IMG_6011

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

И на 40, като на 30 – всеки има изисквания към теб

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.

Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.

Първо – „да слушкаш“, разбирай да не пречиш на никого, да „папкаш“ и „спинкаш“ и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш „нещо нормално“.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш „по нормалния път“.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.

Да си „в рамките на нормалното“ е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си „нормален“ означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.

Да си „нормален“ означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да „ги разбираш тия работи“
да си все на „някого човек“
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.

Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.

и Събина писа за общественият договор на 30+