нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

градско земеделие: алтернативни саксии за разсад

IMG_1184

освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба

така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.

босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.
IMG_1182

още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.

IMG_1181

идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега 🙂

ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни! 🙂

писах още: семе домати, началото на градината.

зеленчукова градина в София. семена домати

IMG_0588

В името на семето една доста вдъхновяваща статия в блога на Боби Димитров, та и аз като него – ще ми се да противодействам, макар и малко, на случващото се наоколо.

Запазих семенца от чери доматите, които през миналото лято, силно дъждовно, се представиха блестящо и родиха обилно, за наша радост. И ето, семенцата засадихме в саксия в последните дни на февруари и тук са на 10 дена – тръгнали.

Ще проследя развитието им в няколко поредни поста, от любопитство и за споделено знание.

писах още:
зеленчукова градина в София. есен.
тиквичките
борба с мушиците
началото на градината

Многообразието е решение, не е проблем. Или малки градински размисли, с референция към големи социални казуси.

IMG_6011

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

зеленчукова градина в София. борба с черни и бели мушички

IMG_2902

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

ето и как започнахме градинката