Рециклиране. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8133

Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).

Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.

От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.

Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.

Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!

Стъклените опаковки са перфектни за рециклиране.

Рециклира се и електроника – разказах за това тук.

Писах също как чистих двора на близкото училище.

И за трите големи мита при рециклирането писах.

Хората от Ценна пластмаса София правят все по-големи крачки. Може всеки да се присъедини към тях.

Бизнесите – също, като поне слагат кошчета и изхвърлят разделно. Чувам за още инициативи, за които ще разкажа скоро.

Хора, можем!

 

Ура за Разперени криле! И браво на екипа на КАЖИ

243924637_904390710179254_5145410846779857014_n

В събота от 10 на езерото Ариана има бягане 5 км – Бягане за животните. Каня ви на него – регистрацията е тук.

Но ако темата за животните ви вълнува – нека ви срещна със Светослав Чекелев, Координатор кампания „Разперени криле„, КАЖИ – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията.

Разкажете ни повече за кампанията „Разперени криле“? Кога стартира за България и каква подкрепа намирате до момента?

Името “Разперени криле” идва от там, че при клетъчното отглеждане кокошките, използвани от хората за производство на яйца, се държат в клетки, в които всяка птица разполага с място колкото лист А4 и за тях не е възможно да изпънат крилете си. В тясното пространство те нямат почти никаква свобода да се движат или да правят повечето от нещата, които са естествени за тях — да се протягат, да тичат, да се чистят с пясък или да ровят и кълват в земята. Крайната цел на кампанията е да се премахнат жестоките и ненужни клетки, защото вярваме, че никоя птица не заслужава да живее живот без да може дори да разпери криле.

Вдъхновихме се да стартираме “Разперени криле” след като станахме членове на Open Wing Alliance – глобална коалиция от организации, обединени в обща цел: да се прекрати насилието над кокошки и пилета по целия свят. Теорията на промяната конкретно за проблема с клетъчното отглеждане е, че информирайки потребителите, ние променяме нагласите им. → Виждайки нагласите на потребителите, компании от цял свят пoемат ангажименти да спрат да използват яйца от ферми с клетки. → Производителите на яйца съответно преминават към алтернативни методи, за да отговорят на търсенето. → Така фермите с клетки постепенно намаляват и това прави забраната на клетъчното отглеждане възможна. Видяхме, че това успешно се случва по света и започнахме да говорим за проблема в България през юни миналата година.

В началото се фокусирахме основно върху това да информираме хората за това каква е реалността зад яйцата, белязани с код започващ с цифрата 3 (за клетъчно отглеждане). Установихме, че голяма част от тях досега не са обръщали внимание при пазаруване или че изобщо не знаеха за значението на кодовете върху яйцата, но щом разберат колко са жестоки клетките почти всички реагират с възмущение. Към момента близо 11,000 български граждани са подписали петиция, в която обявяват, че се отказват да купуват яйца от ферми с клетки. Освен с обществото комуникираме и с компании, използващи яйца или яйчни продукти, защото смятаме, че те носят отговорността да се вслушат в исканията на потребителите и да предприемат действия, за да се задвижи промяната. Вече 30 компании от различни сектори у нас са приели политики за преминаване изцяло към яйца и яйчни продукти от алтернативни системи за отглеждане.

Може би да споделите малко от историята на движението по света?

Доколкото знам „cage-free“ (без клетки) движението започва в САЩ, където през 2015 г. McDonald’s поемат революционен ангажимент до 2025 г. да се снабдяват само с яйца и яйчни продукти от ферми с алтернативни системи, докато те представляват едва 6% от всички ферми в страната.Оттогава насам освен че стотици други компании в Северна Америка са поели ангажименти, в 9 американски щата клетъчното отглеждане на кокошки бива забранено. В резултат само за 5 години, броят на кокошките във ферми без клетки в страната се е увеличил над 4 пъти — от 6% през 2015 до над 26% през 2020 година. Това означава, че около 68 милиона птици няма да прекарат живота си в тесни клетки.

Движението се разраства и достига Южна Америка, Европа, Азия, Австралия и дори Африка. Към момента над 2 000 компании в цял свят от всички сектори, сред които са и най-големите световни производители на храни, вериги супермаркети и ресторанти, са поели ангажименти да спрат да се снабдяват с яйца от клетъчно отглеждане.

Защо е важно в обществото ни да има повече разбиране за проблема?

Мисля, че е важно да има повече разбиране за всички проблеми свързани с индустриалното животновъдство. Страданието на животните в индустрията е огромно, а същевременно е и най-прикрито. Вярвам, че всеки човек заслужава да бъде информиран за реалността, за да може пазарувайки мислено да проследи пътя на продуктите до супермаркета и да има възможността да направи съзнателен избор дали иска да подкрепя жестоки и вредящи на хората и природата практики или не.

243037460_903223190296006_2168403838216252444_n

Конкретно за проблема с клетките, в момента разликата в цената на едно яйце от клетъчно и подово отглеждане е около 2 стотинки, а за кокошката възможността да разпери криле предполагам, че няма цена. Въпреки че условията при алтернативните системи за отглеждане са далеч от прекрасни, признаването на естествените поведенчески нужди на кокошките и премахването на клетките е стъпка напред към един по-добър свят.

Вашата лична мотивация да участвате в организацията?

Участвайки в организацията имам възможността да допринасям за това хората да стават все по-информирани и загрижени за животните. Според мен никое същество не заслужава да живее живот изпълнен със страдание и вярвам, че ако всеки от нас започне да живее по-състрадателно, светът може да стане едно по-добре място за всички.

Кой и как е поканен да ви подкрепи?

Всеки потребител може да допринесе за промяната като спре да купува яйца с код 3, подпише петицията и по този начин отправи ясно послание към компаниите.

Ако пък сте част от компания и желаете Вашият бизнес да приеме политика за по-етично потребление на яйца и яйчни продукти, свържете се с нас на contact@razperenikrile.bg, за да Ви помогнем с насоки.


От сърце подкрепям КАЖИ и желая наистина по-малко страдание за всички животни. Ако ги подкрепяте – дайте по един лайк във фб, следвайте ги, доброволствайте, дарете им, подпишете петицията или елате да бягаме в събота.

нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Дигитален фастинг. След 3 месеца карантина е време за истински офлайн

IMG_9915

 

Отново е лято и отново е време за дигитална диета.

Писах за дигиталната диета лято 2017 тук, дни без мобилен телефон и диета от 2015-та, и от лято 2018-та съм споделяла.

Но днес, лято 2020 мисля, че дигиталната диета е по-важна от всякога и за всеки. Защото прекалихме. Не, не лично аз, бях си наложила дисциплина за онлайн времето по време на тези три месеца. Но официалните статистики сочат силно завишено време пред устройства за периода март – юни 2020. Да, телевизионната консумация също се е повишила, нещо, което преди няколко месеца нямаше как да си го помислим дори.

Нормално. Има извънредна ситуация, която засяга всеки. И търсим още и още информация. Както много психолози обобщиха – това да четем постоянно информация онлайн за случващото се ни носи на нас хората усещане за контрол. Усещане.

Е, бяхме много пред екраните. Време е за истинско време офлайн.

С изумление наблюдавам как за много хора (разумни, умни, интелигентни, образовани и т.н.) става все по-сложно да имат време без телефона си в ръка. Време без да се втурват панически да отговарят веднага и на най-малкия поздрав в месинджър. Време без да скролват като обезумели из см.

Затова мисля, че е дошло времето не за дигитални диети, а за дигитален фастинг.

download

Фастингът като конценпция се отнася към храненето и е вид разтоварващ режим, при който в 24-те часа на денонощието човек има прозорец от няколко часа, в които може да яде всичко, колкото иска. А през останалото време може само вода, но не и храна. Фаства се 16, 80, 20 часа. Много дни последователно. При някои хора си става навик и живеят доста дълги периоди, години по този начин.

Предложението ми за всеки е да опита с дигитален фастинг. Специално в периода на отпуск, защото вероятно ще кажете, че имате работа иначе.

Може да се започне с фастинг само за см / фб / инста например да се използва само в интервала между 14 и 18 ч всеки ден. По-сериозен вариант би бил с изключен телефон и поща и включването им само за тези 2-4 часа на ден, само за важни неща, без скролване безкрайно.

Дигитален фастинг – силно нужен след месеците взиране в екраните.

Знам, че за много хора това е немислимо (към момента, преди да са осъзнали колко надълбоко са станали зависими) и дори вероятно звучи налудничево. Но ви каня да опитате. А после споделете резултата.

Светът ще оцелее и без вие да сте онлайн. Приятелите, добрите, ще знаят и ще уважат това решение. Останалите – ще звъннат отново по-късно, друг път или ще забравят, което не е фатално, значи е нямало значение.

Ще откриете цял нов прекрасен свят, само да отделите очи от екрана, обещавам.

Ще се видим офлайн. ОК, да, ще спазваме и социална дистанция 🙂

p.s. малко след като публикувах видях и публикация в любимия Wired по темата – Doomscrolling Is Slowly Eroding Your Mental Health. Checking your phone for an extra two hours every night won’t stop the apocalypse—but it could stop you from being psychologically prepared for it.

Да крием проблемите не е начин да ги решим. Мнението на Наско Стаменов, което напълно споделям

94102166_10213172591429506_4412977604131291136_n

Цитирам мнението на Наско Стаменов (с негово позволение) по повод поредна истерия из социалните мрежи по темата от снимка от учебник (горе).

„Много рядко занимавам приятелите си във фейсбук с мнения по теми, но тези дни ми попадна споделената снимка.

И се ужасих, но не от снимката, а от реакцията на родители и учители. Видели, че в текста се споменават наркотици и хайде да изгорим учебника!

Хора, да крием проблеми не е начин да ги решим. Ако наркотиците, сексуалното здраве, домашното насилие са теми табу, то те ще останат като проблеми. Децата ще се сблъскат с тях, ще научат за тях, няма избор дали ще узнаят или не, има избор къде ще узнаят. Докато замитаме проблемите под килима и не ги дискутираме с децата, докато не общуваме с тях те просто ще ги научат от приятели, познати или от първа ръка. Всяка скрита тема е подпочвена река, която постепенно еродира основите на обществото. Който иска тези теми да са табу, който иска с децата да не се говори и който си затваря очите е съучастник!

Женски истории: менструация и неравноправие. Непал.

bl2

Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

bg5

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

bl3

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.

Визия за София и 24 дългосрочни цели за развитието на града

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

От бъдещия кмет на София искам да има визия за София. Защото най-вече градът ни страда от това, че повечето от управниците му нямат визия, като цяло и в частност визия за този град като град, като столица, като Европейска столица, като град за своите хора. Липсата на визия води до това много от живеещите тук да не си припознават мястото като свое и да не го обичат. Липсата на любов винаги е фатална. И за човека. И за града. И за планетата.

Радвам се, че има екип, който да поработи по бъдещето на този наш град и в навечерието на изборите са изработили план с 24 основни цели за развитието му – Визия за София. Тези дни те представиха тези цели и защото ми се струва важно да знаем, че това се случва, да го осмислим и да обговорим – публикувам тук.

“София 2050 е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот.” – под тази визия, представена за първи път на форума, се обединяват всички дългосрочни цели, които представляват основата на документа и които бяха определени след много анализи, изследвания и консултации с експерти, бизнес, администрация и граждани.

Разгледах публикуваните до момента неща и се радвам, че се прави опит да се мисли в много и различни перспективи:

  • качествена градска среда – естествено
  • мултифункционален град – мда
  • компактен и концентриран град – малко мъгляво
  • високопродуктивна икономика – сложно
  • център за иновации – няма нужда да се чака
  • устойчив и иновативен туризъм – хм, добре
  • кръгова икономика – да!
  • устойчив ресурсен и енергиен баланс – супер
  • чиста среда – 2050 е късно
  • адаптивен град – да
  • жива среда – 2050 е късно
  • активно придвижване – 2050 е късно
  • глобална и регионална свързаност – ок
  • популярен масов транспорт – 2050 е късно
  • мобилността като услуга – добре
  • развит културен център – брей
  • автентичен и много пластов град – това си е сега така, но да се запази
  • позитивен имидж – хм, любопитно
  • сближаване и общност – ключово
  • образование, насочено към бъдещето – това бъдеще е сега …
  • здравословен живот и здрави хора – това следва да е днес, иначе може да няма за кого да се прави
  • общината е стратег – това ми се иска да видя как е
  • автоматизиран административен процес – очакваме, дано не е чак 2050
  • децентрализирано и демократично управление – много хубаво

Хайде да видим който и да дойде за кмет да привиди тези цели за свои и да започне да работи активно по тях. От нас зависи да го изискаме. Ако успеем да не си изберем популист ще е супер, защото може би ще има реална възможност за промяна.