Имената на училищата в София – загадка какво не е наред, с приложен списък на училищата

135378287_2813679588921772_2982769161900327608_o

Всичката Мара втасала, но ми се иска да захвана темата за имената на училищата. Започвам с публикуване на списъка на всички училища в област София-град. В загадката се пита – кое не е наред с този списък. Нещо много ми „боде очите“, но да видим дали само на мен или и на вас? Подсказка – фокусираме се върху имената на училищата.

Списък на училищата на територията на област София-град към 2022 година
No Район Име на училището Вид на училището
1 Банкя 78 СУ „Христо Смирненски“ средно
2 Банкя ПГТ „Ал. Константинов“ професионална гимназия
3 Витоша 2 СУ „Акад.Емилиян Станев“ средно
4 Витоша 26 СУ „Йордан Йовков“ средно
5 Витоша ПГЕБ“Проф. д-р Асен Златаров“ професионална гимназия
7 Връбница 140 СУ „Иван Богоров“ средно
6 Връбница 74 СУ „Гоце Делчев“ средно
12 Възраждане 134 СУ „Д. Дебелянов“ средно
8 Възраждане 18 СУ „Уилям Гладстон“ средно
9 Възраждане 30 СУ „Братя Миладинови“ средно
10 Възраждане 32 СУИЧЕ „Св.Климент Охридски“ средно
11 Възраждане 91 НЕГ профилирана гимназия
13 Възраждане НПГПТО „М.В.Ломоносов“ професионална гимназия
15 Възраждане ПГ по ПСТТ професионална гимназия
14 Възраждане ПГТКИ професионална гимназия
16 Изгрев 105 СУ „Атанас Далчев“ средно
17 Изгрев 119 СУ „Академик М. Арнаудов“ средно
19 Изгрев СПГ „Княгиня Евдокия“ професионална гимназия
18 Изгрев СПГЕ „Джон Атанасов“ професионална гимназия
21 Илинден 113 СУ „Сава Филаретов“ средно
20 Илинден 3 СУ „МАРИН ДРИНОВ“ средно
22 Илинден 33 ЕГ „Света София“ профилирана гимназия
24 Илинден ПГАВТ „А.С.ПОПОВ“ професионална гимназия
23 Илинден ПГТЕ „Хенри Форд“ професионална гимназия
25 Илинден ПГХВТ професионална гимназия
28 Искър 108 СУ „Н. Беловеждов“ средно
26 Искър 68. СУ „Акад.Никола Обрешков“ средно
27 Искър 69 СУ „Димитър Маринов“ средно
29 Искър ПГ ПО ТРАНСПОРТ професионална гимназия
30 Красна поляна 17 СУ „Дамян Груев“ средно
31 Красна поляна 28 СУ „А. Константинов“ средно
32 Красна поляна 123 СУ „Стефан Стамболов средно
33 Красна поляна 135 СУ „Ян Амос Коменски“ средно
34 Красна поляна СГХСТ професионална гимназия
35 Красно село 19 СУ „Елин Пелин“ средно
36 Красно село 36 СУ „Максим Горки“ средно
37 Красно село 51 СУ средно
38 Красно село 132 СУ „Ваня Войнова“ средно
39 Красно село 203 ПЕГ „Св. Методий“ профилирана гимназия
40 Кремиковци 85 СУ „Отец Паисий“ средно
41 Кремиковци 117 СУ средно
42 Кремиковци 156-о ОбУ „В.Левски“ обединено
43 Кремиковци 162 ОбУ „Отец Паисий“ обединено
44 Лозенец 21 СУ „ХРИСТО БОТЕВ“ средно
45 Лозенец 35 СЕУ „Добри Войников“ средно
46 Лозенец НПМГ профилирана гимназия
47 Лозенец ПГО професионална гимназия
48 Лозенец СГСАГ „ХРИСТО БОТЕВ“ професионална гимназия
49 Лозенец НФСГ професионална гимназия
50 Люлин 27 СУ средно
51 Люлин 37 СУ „Райна Княгиня“ средно
52 Люлин 40 СУ средно
53 Люлин 56 СУ „Проф. К. Иречек“ средно
54 Люлин 79 СУ „Индира Ганди“ средно
55 Люлин 90 СУ средно
56 Люлин 96. СУ средно
57 Люлин 97 СУ „Братя Миладинови“ средно
58 Люлин 137 СУ „Ангел Кънчев“ средно
59 Младост 10 СУ „Теодор Траянов“ средно
60 Младост 39 СУ „П.Динеков“ средно
61 Младост 81 СУ „Виктор Юго“ средно
62 Младост 118 СУ средно
63 Младост 125 СУ „Боян Пенев“ средно
64 Младост 128 СУ „Алберт Айнщайн“ средно
65 Младост 131. СУ „К.А.Тимирязев“ средно
66 Младост 144 СУ „Народни будители“ средно
67 Младост ТУЕС към ТУ-София професионална гимназия
68 Надежда 15 СУ средно
69 Надежда 54 СУ средно
70 Надежда 101 СУ „БАЧО КИРО“ средно
71 Нови Искър 170 СУ „Васил Левски“ средно
72 Нови Искър 172 ОбУ „Христо Ботев“ обединено
73 Нови Искър 176 ОбУ обединено
74 Оборище 1 СУ „Пенчо П. Славейков“ средно
75 Оборище 164 ГПИЕ профилирана гимназия
76 Оборище Първа АЕГ профилирана гимназия
77 Оборище СМГ „Паисий Хилендарски“ профилирана гимназия
78 Оборище ПГМЕ професионална гимназия
79 Оборище СПГТ професионална гимназия
80 Овча Купел 66 СУ „Филип Станиславов“ средно
81 Овча Купел 88 СУ „Д. Попниколов“ средно
82 Овча Купел 149 СУ средно
83 Овча Купел Национално СУ „София“ средно
84 Овча Купел ПГЕА професионална гимназия
85 Овча Купел ПГСС „БУЗЕМА“ професионална гимназия
86 Панчарево 71 СУ „П.Яворов“ средно
87 Панчарево 192 СУ средно
88 Подуяне 24 СУ „П. К. Яворов “ средно
89 Подуяне 44 СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ средно
90 Подуяне 95 СУ средно
91 Подуяне 130 СУ „Стефан Караджа“ средно
92 Сердика 14 СУ „Проф. д-р А. Златаров“ средно
93 Сердика 29 СУ „Кузман Шапкарев“ средно
94 Сердика 59 ОбУ „Васил Левски“ обединено
95 Сердика ПГИИРЕ „Михай Еминеску“ профилирана гимназия
96 Сердика ПГИИ „Проф. Н. Райнов“ профилирана гимназия
97 Слатина 23 СУ „Фредерик Ж.-Кюри“ средно
98 Слатина 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ средно
99 Слатина 93 СУ „Ал. Теодоров – Балан“ средно
100 Слатина 94 СУ „Д.Страшимиров“ средно
101 Слатина 138 СУЗИЕ „Проф.В.Златарски“ средно
102 Слатина 157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“ профилирана гимназия
103 Слатина ПГТ „МАКГАХАН“ професионална гимназия
104 Средец 7 СУ „Свети Седмочисленици“ средно
105 Средец 9 ФЕГ профилирана гимназия
106 Средец 12 СУ „Цар Иван Асен ІІ“ средно
107 Средец 127 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ средно
108 Средец 133 СУ „А.С.Пушкин“ средно
109 Студентски 8 СУ средно
110 Студентски 55 СУ средно
111 Студентски ПГ по телекомуникации професионална гимназия
112 Триадица 22 СЕУ „Г. С. Раковски“ средно
113 Триадица 47 СУ средно
114 Триадица 73 СУ „Владислав Граматик“ средно
115 Триадица 121 СУ средно
116 Триадица ІІ АЕГ „Томас Джеферсън“ профилирана гимназия
118 Триадица НТБГ професионална гимназия
117 Триадица ПГ по дизайн „Елисавета Вазова“ професионална гимназия

 

Точно така – от 117 училища в София само, САМО 6 (словом: шест) са с имена на жени!

5% – пет процента …

Ако се огледаме и за булевардите, улиците, други важни места из града ни – картинката няма да е по-различна. Равенството е на много нива. И явно има още много за отвоюване, момичета.

Дарение на книги за жените, лишени от свобода в затвора в Сливен

IMG_8795

Още докато писах романа си Clair de Lune и по-конкретно сцените в свинарника, бях решила, че искам да се срещна с жените, лишени от свобода, които са в затвора в Сливен. И след поредица писма и получени разрешения – посетих Сливен в началото на септември 2022 г. Дължа благодарност тук на няколко души – благодаря ви за подкрепата!

IMG_6130

Срещата бе около час, но бе много емоционална за мен, пълноценна, с дискусия, изслушване, вслушване, споделяне с жените – 20 от около 200 в затвора в момента.

Едно от нещата, които разбрах по време на срещата ни, е че в последните години няма нови книги в библиотеката на затвора. Това провокира мой пост във фейсбук, на който реагираха няколко приятели. Около 10-тина души дариха книги. Оставяха ги при милите хора от Дюкян Меломан в Дом на киното. Минах до там една вечер и прибрах няколко препълнени с книги чанти. Общо малко под 200.

IMG_8795

Сортирах книгите. Някои бяха доста стари и неподходящи, други – чисто тематично не ОК. Тях занесох на Читалнята в градинката на Народния театър, а доста оставих и в къщичката за книги, която Еконт са поставили в градинката на парк Възраждане в София.

IMG_5998

 

Всички подходящи описах и изпратих на две пратки към Сливен. Заедно с писмо до момичетата там.

Всичко това е много малко, но това успях за момента.

Благодаря на всички замесени за подкрепата!

По-малко месо. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

Продължавам темата за малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме без много да му натежи. Дотук писах за по-малкото пластмаса за еднократна употреба, бутилките за многократна употреба, разделното изхвърляне на отпадъци, електрическите автомобили.

Е, стигаме до една доста непопулярна тема за България – темата за повече зеленчуци и по-малко месо. Твърдо вярвам, че в бъдеще месото ще е кът, а и хората (надявам се осъзнато) ще избираме да консумираме по-малко месо. По етични причини, по здравословни причини, по климатични причини – всеки по своя избор и начин.

Споделям няколко картинки, за да онагледя – ето какъв отпечатък оставя продукцията на различни храни:

beef-carbon-footprint-resource-use-graph-550_large_landscape

И да, мисля, че в бъдеще всички ще набавяме повечето си протеини от насекоми. Ето една от причините за това

unnamed

Вероятно никак не сте съгласни с всичко това. Знам, че промените не са лесни за приемане. Но си мисля, че колкото повече знаем за всичко това, по-лесно ще го осмислим и приемем.

Също писах за Разперени криле.

По-малко еднократна пластмаса. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

turtle

Знам, че zero waste – нулев отпадък звучи тежко за хората, които са още далеч от темата. Но за малка стъпка в посока начало на промяната към по-устойчиво бъдеще предлагам да помислим и да махнем от живота си възможно повече неща от пластмаса, еднократна пластмаса или такива, които имат кратък живот и са от пластмаса или още по-лошо – смес от пластмаса и метали (например кабелчета, слушалки, техника) или пластмаса и хартия (например еднократни чаши за кафе уж хартиени). Възможно е.

Много пластмаса ежедневно минава през ръцете ни. Ако е една идея по-осмислено може и да е доста по-малко.

Например:

  • пликчетата за опаковане в супермаркета (плодове и зеленчуци, тарелки, кутийки от щандовете за готова храна и т.н.), могат да се заменят успешно с торбички многократни – специално това за меренето на зеленчуци и плодове и кутии за многократна употреба за храната;
  • за бутилките за вода вече казахме – лесно е доста;
  • по-големи опаковки от опаковани в пластмаса неща – от ориза и боба например (вместо 3 пликчета по 1/2 кг може 2 с по кило, излиза и по-изгодно) или вместо няколко броя малка опаковка веро / течен прах за пране – една по-голяма (пак излиза и по-евтино);
  • за кабели, слушалки, дребни джаджи, техника – знам че в последните близо две години ни се наложи доста да ползваме – просто ги предавайте за рециклиране, те не се изхвърлят в обикновените цветни кофи, а се връщат, но в магазините за техника са длъжни да имат кът за предаването им за рециклиране;
  • и да – каквото не успеем да спестим и все пак дойде при нас – поне да не влиза в общия боклук, а да отиде за рециклиране.

Не е толкова сложно, нали? Можем. Хайде. 🙂


Писах още за планините за рециклиране на техника – тук. и за по-малкото пластмаса и повече живот – тук.

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Рециклиране. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8133

Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).

Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.

От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.

Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.

Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!

Стъклените опаковки са перфектни за рециклиране.

Рециклира се и електроника – разказах за това тук.

Писах също как чистих двора на близкото училище.

И за трите големи мита при рециклирането писах.

Хората от Ценна пластмаса София правят все по-големи крачки. Може всеки да се присъедини към тях.

Бизнесите – също, като поне слагат кошчета и изхвърлят разделно. Чувам за още инициативи, за които ще разкажа скоро.

Хора, можем!

 

Ура за Разперени криле! И браво на екипа на КАЖИ

243924637_904390710179254_5145410846779857014_n

В събота от 10 на езерото Ариана има бягане 5 км – Бягане за животните. Каня ви на него – регистрацията е тук.

Но ако темата за животните ви вълнува – нека ви срещна със Светослав Чекелев, Координатор кампания „Разперени криле„, КАЖИ – Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията.

Разкажете ни повече за кампанията „Разперени криле“? Кога стартира за България и каква подкрепа намирате до момента?

Името “Разперени криле” идва от там, че при клетъчното отглеждане кокошките, използвани от хората за производство на яйца, се държат в клетки, в които всяка птица разполага с място колкото лист А4 и за тях не е възможно да изпънат крилете си. В тясното пространство те нямат почти никаква свобода да се движат или да правят повечето от нещата, които са естествени за тях — да се протягат, да тичат, да се чистят с пясък или да ровят и кълват в земята. Крайната цел на кампанията е да се премахнат жестоките и ненужни клетки, защото вярваме, че никоя птица не заслужава да живее живот без да може дори да разпери криле.

Вдъхновихме се да стартираме “Разперени криле” след като станахме членове на Open Wing Alliance – глобална коалиция от организации, обединени в обща цел: да се прекрати насилието над кокошки и пилета по целия свят. Теорията на промяната конкретно за проблема с клетъчното отглеждане е, че информирайки потребителите, ние променяме нагласите им. → Виждайки нагласите на потребителите, компании от цял свят пoемат ангажименти да спрат да използват яйца от ферми с клетки. → Производителите на яйца съответно преминават към алтернативни методи, за да отговорят на търсенето. → Така фермите с клетки постепенно намаляват и това прави забраната на клетъчното отглеждане възможна. Видяхме, че това успешно се случва по света и започнахме да говорим за проблема в България през юни миналата година.

В началото се фокусирахме основно върху това да информираме хората за това каква е реалността зад яйцата, белязани с код започващ с цифрата 3 (за клетъчно отглеждане). Установихме, че голяма част от тях досега не са обръщали внимание при пазаруване или че изобщо не знаеха за значението на кодовете върху яйцата, но щом разберат колко са жестоки клетките почти всички реагират с възмущение. Към момента близо 11,000 български граждани са подписали петиция, в която обявяват, че се отказват да купуват яйца от ферми с клетки. Освен с обществото комуникираме и с компании, използващи яйца или яйчни продукти, защото смятаме, че те носят отговорността да се вслушат в исканията на потребителите и да предприемат действия, за да се задвижи промяната. Вече 30 компании от различни сектори у нас са приели политики за преминаване изцяло към яйца и яйчни продукти от алтернативни системи за отглеждане.

Може би да споделите малко от историята на движението по света?

Доколкото знам „cage-free“ (без клетки) движението започва в САЩ, където през 2015 г. McDonald’s поемат революционен ангажимент до 2025 г. да се снабдяват само с яйца и яйчни продукти от ферми с алтернативни системи, докато те представляват едва 6% от всички ферми в страната.Оттогава насам освен че стотици други компании в Северна Америка са поели ангажименти, в 9 американски щата клетъчното отглеждане на кокошки бива забранено. В резултат само за 5 години, броят на кокошките във ферми без клетки в страната се е увеличил над 4 пъти — от 6% през 2015 до над 26% през 2020 година. Това означава, че около 68 милиона птици няма да прекарат живота си в тесни клетки.

Движението се разраства и достига Южна Америка, Европа, Азия, Австралия и дори Африка. Към момента над 2 000 компании в цял свят от всички сектори, сред които са и най-големите световни производители на храни, вериги супермаркети и ресторанти, са поели ангажименти да спрат да се снабдяват с яйца от клетъчно отглеждане.

Защо е важно в обществото ни да има повече разбиране за проблема?

Мисля, че е важно да има повече разбиране за всички проблеми свързани с индустриалното животновъдство. Страданието на животните в индустрията е огромно, а същевременно е и най-прикрито. Вярвам, че всеки човек заслужава да бъде информиран за реалността, за да може пазарувайки мислено да проследи пътя на продуктите до супермаркета и да има възможността да направи съзнателен избор дали иска да подкрепя жестоки и вредящи на хората и природата практики или не.

243037460_903223190296006_2168403838216252444_n

Конкретно за проблема с клетките, в момента разликата в цената на едно яйце от клетъчно и подово отглеждане е около 2 стотинки, а за кокошката възможността да разпери криле предполагам, че няма цена. Въпреки че условията при алтернативните системи за отглеждане са далеч от прекрасни, признаването на естествените поведенчески нужди на кокошките и премахването на клетките е стъпка напред към един по-добър свят.

Вашата лична мотивация да участвате в организацията?

Участвайки в организацията имам възможността да допринасям за това хората да стават все по-информирани и загрижени за животните. Според мен никое същество не заслужава да живее живот изпълнен със страдание и вярвам, че ако всеки от нас започне да живее по-състрадателно, светът може да стане едно по-добре място за всички.

Кой и как е поканен да ви подкрепи?

Всеки потребител може да допринесе за промяната като спре да купува яйца с код 3, подпише петицията и по този начин отправи ясно послание към компаниите.

Ако пък сте част от компания и желаете Вашият бизнес да приеме политика за по-етично потребление на яйца и яйчни продукти, свържете се с нас на contact@razperenikrile.bg, за да Ви помогнем с насоки.


От сърце подкрепям КАЖИ и желая наистина по-малко страдание за всички животни. Ако ги подкрепяте – дайте по един лайк във фб, следвайте ги, доброволствайте, дарете им, подпишете петицията или елате да бягаме в събота.

нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Масово захвърлени опаковки се отправиха за рециклиране. Дворът на училището иска да е чист.

Това е дворът на близкото училище.

Част от него.

Малка част от него.

Прекрасен е, защото е голям, има доста зелени площи и много дървета.

Сутрин рано понякога си правя бягането в него. Има в единия ъгъл и уреди и срещам и други хора да спортуват там.

През деня в хубави дни уикендите и всеки следобед и привечер в двора на училището е пълно с родители на по-малки деца. Говорят си, докато децата им си играят.

В учебно време има ученици.

122889093_10158875869928988_8556305760601403787_n

Е, бягам си аз моите сутринни километри и се дразня всеки път, когато пред погледа ми се мярка някоя пъстра опаковка небрежно захвърлена – я от бира кенче или бутилка, я от енергийна напитка, я от безалкохолно или вода. Защото никак не ми харесва това се спретнах днес и направих бърза оборка, като събрах три чувала метал и пластмаса, които отнесох до близката жълта кофа за рециклиране.

Имаше и общ боклук – кутии от цигари (брррр), чашки от кафе, две маски и една летяща чиния 🙂 Последната оставих, защото си е ОК, може някой да й се зарадва.

Не виня училището, вероятно не им е лесно и се дразнят, че всякакви хора влизат, почиват си в двора, а после си зарязват боклуците хей така лековато.

Не, не са само учениците, които цапат и пият бира. (тук е мястото да си призная, че не съм ходила зад училището и не знам как е там) Голяма част са на местата, където родителите си пият кафето докато децата им рисуват свежи неща по асфалта или ритат топка, карат колело и играят.

Да, огледах се, в целия училищен двор няма нито едно кошче за боклук. Не знам защо. Това не оправдава, разбира се, никого да си мята безотговорно чашата от кафе или бутилката от вода ей така.

Кварталът е уж от по-така хубавите. Всички хора, които виждам наоколо са красиви и изглеждат мили.

Радвам се, че тези от снимката опаковки дружно поеха към цветните кофи за рециклиране (които пак са силно препълнени, писах на Кмета ни за това, но въпреки че имам отговор от него, че са взети мерки нищо не изглежда да се е променило с месеци).

IMG_1549

Ето така в неделя сутрин.

Надявам се сте здрави.


Писах още:
Планини за рециклиране – електроника

3 големи мита за рециклирането в България

Стъклените опаковки – идеални за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране – в базата на Екопак

Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020