Някой си господин Пекелни. Франсоа-Анри Дезерабл

IMG_6558

Истински фен на Ромен Гари само може да напише подобен роман и Франсоа-Анри Дезерабл, както и хората от издателство Аквариус явно са такива. Не, романът не е само за фенове на Ромен Гари, но именно и само големите фенове на този изумителен писател могат да оценят в дълбочина романа Някой си господин Пекелни.

Роман за любителите на литературата. Детективски роман. Философски роман. Минало и настояще, литературна фикция и реалност, войната и мира се смесват в забавна и симпатична история за ценители. Роман за влюбеността в литературата, в историите и това колко са важни за живота на всеки от нас.

„В крайна сметка, ако на писателя му харесва да мисли, че в своята област е наистина всемогъщ, че единствената движеща сила е неговата чиста, неизменна свободна воля, в името на какво да го лишим от това удоволствие? Защо да не го оставим да живее с илюзиите си? Трябва ли наистина да му кажем, че всъщност сюжетът избира писателя в много по-голяма степен, отколкото той – сюжета си.“

„беше толкова дискретен и безличен, и да го кажем направо, отсъстващ, колкото може да бъде човек, принуден въпреки всичко от силата на обстоятелствата да се откъсне, пък било то и малко, над земята.“

О, за малко да забравя – на улица „Голяма Погулянка“ 16 във Вилно живееше господин Пекелни.

Вася, благодаря ти, че сподели!

Синът на управителя на сиропиталището. Адам Джонсън

IMG_6344

 

Синът на управителя на сиропиталището на Адам Джонсън, с награда Пулицър за литература 2013 – роман, в който потънах за дълго – и по време на четенето, и дълго след това.

Ясно е, че история за, от Северна Корея няма как да е лека. И да, самата история е изумителна, а същевременно много приказна. Жестока и нежна. Лъкатушеща и все пак с очакван край. От скромната ми камбанария звучи и много достоверно, макар за това експертите да имат своя версия.

Докато четях, както правя винаги с четиво, което ме вълнува, споделях активно за романа с близки и приятели. Много хора не бяха изумени от жестокостите, за които се разказва. Звучаха им очаквано. За мен всичко в този роман бе неочаквано. Дълбочината на реализма наистина граничи със сюрреализъм, с което го прави още по-искрен.

В много силни размисли ме отнесе Синът на управителя на сиропиталището. За свободата, несвободата, границите им, приемането им. За възможното и невъзможното. Да, за човешкия дух, за който толкова много е писано, за изпитанията, но тук, в обкръжението на тотално нямане и тотален контрол всичко това придобива съвсем други измерения.

„Акулите с отрязани перки поне бяха виждали дъното на океана и утехата им беше, че знаят точно накъде пропадат.“

„От мен да знаеш – геройството е лесно, трудното е да бъдеш герой.“

„основно правило на добрите граждани: Въздържай се от бъдещето!“

„В Затвор 33 човек лека-полека се разделя с всичко – най-напред с утрешните дни и онова, което идва след тях. После изчезва миналото ти … Преди да изгуби себе си човек забравя другите, всички, които някога е познавал …“

Някъде към средата има един много силен разговор за свободата между Джун До и Уанда. Да се счита, че е цитиран и той тук.

Браво на издателството, браво и за превода и корицата.

Силно препоръчвам този роман на всички любители на съвременна литература.

Спасимире, благодаря ти, чудесен подарък!

Остайница. Рене Карабаш

3_1523949430

Остайница на Рене Карабаш – толкова се радвам, че го има този роман. Разтърсващ. Интимен. Смел.

Кануна, който още е на власт в някои селца в Албания. (за още по темата – Посърналият април на Исмаил Кадаре)

Кануна, както много други неща, предопределя съдбата на хората. Но не и когато хората са силни и имат смелостта да избират своята съдба. За да получи една жена свободата си, е достатъчно да се откаже от всичко женско. Героинята на Рене Карабаш е такава. Затова става остайница.

Не, Остайница не е любовен роман, въпреки интимните сцени. Не, Остайница не е и политически роман, нито бунтарски. Това е роман за изборите, които правим. За отстояването на мечтите ни и правото на любов. За правото да избираме съдбата си. За правото на любов.

Толкова ме плени Остайница, че след като изчетох на хартия изслушах и аудио версията, във великолепен прочит на Петя Абаджиева. Браво и за корицата. И за всичко в този роман – благодаря!

„По-слабите избираха истината, защото се страхуваха от дързостта. Сега разбирам, че по-смелият избор винаги е бил истината. Дързостта беше за лъжците, за страхливците, маскирани зад смелостта. За тези, които предпочитат вместо да кажат истината да скочат в реката, да избягат или да убият.“

Препоръчвам. И очаквам нови книги от авторката.

Още настолни игри за забавно и пълноценно време заедно

IMG_6440

За всички, които все още са в началото на пътя си към настолните игри – тази публикация е за вас, ако вече започвате да се зарибявате, ако сега децата ви порастват и вече търсите начини да имате забавно и пълноценно време заедно – споделям опита на нашето семейство и близък приятелски кръг в игрите.

Това е втора публикация по темата – писах вече и за другите ни любими настолни игри.

Каркасон

Една от първите игри, по които се зарибихме. Заедно с Диксит. Много лесни правила (докато се играе базовата игра, с екстеншъните и времето за игра и правилата стават повече). Играе се забавно и за деца (дори за 5 годишни е ОК, но с възрастни), и за семейства, и за големи приятелски групи. Няма езикова бариера, предвид, че няма нищо за четене и писане, освен самите правила, които са семпли и бързо усвоими. Играта е с точки, но може да се играе и без смятане, с което забавата е споделена и екипна.

Скрабъл

Скрабъл – идеална игра за децата, когато учат букви и писане. Може на български, може и за английски или други езици. Супер забавна и само с възрастни. Препоръчително е да се играе с речник под ръка. Смятането на точките е доста лесно. Играта може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Ticket to ride

Тази игра открихме сравнително скоро (Светле, Калоянски – мерси!) и много се зарибихме – поне няколко месеца беше най-предпочитаната игра. Имаме Америка, но играхме и Европа, където дестинациите са малко по-накъсани. Правилата не са много сложни, но следва да се познават. Нужно си е време за игра. Не е подходяща за много малки деца (около 9-10 години е ок), но е супер само за големи също.

Експлоадиращите котки

Exploding kittens е друга мега любима и ефектна игра, с относително семпли правила, забавни карти и неочаквани обрати. Беше хит преди няколко години най-вече сред програмистите. Вече е преведена и на български и я има навсякъде. За по-големи групи хора са нужни два сета. Много подходяща за разиграване, когато компанията още не е играла много заедно.

Smile

Smile е симпатична и забавна игра, която е с относително семпли правила и е подходяща и за малки и за големи. За децата е добре, защото има смятане и мислене. Увлекателна. Играе се бързо и лесно.

Писах и за Линия, Кодови имена, Диксит, Black Stories

Май остават още няколко да опиша. Пиша този пост без претенции за изчерпателност, само за ориентация на всички приятели, които ме питат и се консултират каква игра да вземат за начало, за напреднали, за деца или за големи. Ако изпускам нещо важно – допълвайте.

Благодарност на приятелите, с които играем редовно и се забавляваме!


Писах още

за истинския мъж 

космос в кутия

най-яките детски аномации на еко тематика

 

Ура за Камен! Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот

81859141_10215133329836478_5161985978901987328_o

Камен е млад, пъстър, действащ, мечтател, планинар, цветар, предприемач, образован човек, който решава да се върне на село и да започне свое производство на цветя. Прави го със страст. С малки стъпки. Прави го. Все по-успешно (виж долу снимката).

Запознахме се с Камен Бакърджиев на обучение, което водих за комуникации за Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята му ме плени и затова реших да ви запозная и вас с него. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да се занимаваш с цветя и да оставиш големия град?
Цветята са страст. Занимавам се с тях и ги изучавам още от дете в градината на баба ми на село, а малко по-късно и в университета, където придобих степен магистър Ландшафтен архитект през 2011 г. По препоръка на преподавателката ми по цветарство, бях назначен на позиция Технолог цветопроизводство в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен в Мениджър. (бившата вече Озеленяване ЕАД) . Натрупаните опит и контакти използвах, за да разработим с приятел малките оранжерии в парк Врана. Исках обаче да погледна как е и от другата страна и се върнах стъпка назад като започнах работа като продавач-консултант в сектор Градина на голяма верига хипермаркети- дотогава партньор, днес- конкуренция. Научих повече за бизнеса и клиентите и решех, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си. Локацията избрах неслучайно. Тъй като смятам, че Камен-ът си тежи на мястото, а семейството е единственото, което безусловно те подкрепя, се завърнах в родното си село Орешник след 12 годишна изневяра със София. С малко спестени средства от последната заплата си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам.

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот. Засявам семена, треперя над бебета, отглеждам подрастващи и когато съм сигурен, че са достатъчно зрели и здрави, за да се справят сами ги изпращам при приемните им семейства. Именно погледът ми над цветята като живи същества, всяко със своите нужди и характер определят тайната на моя успех.

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Както казах, работя с живи продукти, които имат за цел да даряват радост, възпитание и култура. Това според мен е изключително отговорна задача. Като повечето малки предприемачи, стъпили на една от сцените, които винаги ще бъдат актуални, аз се сблъсквам и с конкуренцията, с която трябва да се съобразявам, за да бъда актуален на пазара. Лично за мен предизвикателство е да не загубя цветния си дух, обръщайки цялото си внимание върху печалбите. Всеки бизнес трябва да е в полза на обществото, не по-малко, отколкото в лична.

Къде могат да те открият хората и да видят прекрасните ти цветя?
Мога да бъда открит във фейсбук страницата ми „Цветята на Камен”, която за сега нямам особено време да поддържам, в групата „Цветя от производител/и”, където в сезона могат да разглеждат актуални снимки на произведените от мен цветя, както и на място в оранжерията.

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. :) Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. 🙂 Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казал?
Бих казал: „Давай смело, лесно е!”. Пет лева в джоба, спечелени от собствен бизнес, в който гориш имат много по-висока стойност от десет, заработени като обслужващ чужда идея! Свободата, която собствения бизнес ти дава да изразиш себе си е безценна!

Пожеланието ти за 2020?
За 2020, освен здраве за мен и близките ми си пожелавам още повече цветя, още повече доволни клиенти и да не загубя пламъчето, което ми носи удовлетворение от бизнеса(работата).


Искрено желая успех на Камен!

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.