7 приказни героя, които виждам в ДЕОС

Green-ICT-im

ДЕОС ми напомня няколко приказни героя, от тези, с които живеят децата ни, тези, които и ние все още носим в сърцата си и при които намираме утеха, мъдрост, път.
реших да ги споделя:

ДЕОС ми напомня на Пипи: с характер, свое мнение за всичко, различна, нетрадиционна, самостоятелна, свободолюбива.

ДЕОС ми напомня на Мечо Пух: с усмивка и с много приятели. „Колкото повече – толкова повече“

ДЕОС ми напомня за Матилда: обича книгите и мъдростта в тях.

ДЕОС ми напомня и за Чарли: готов е да се откаже от огромната мечтана Шоколадова фабрика, заради семейството си.

ДЕОС ми напомня и за Уоли: има за задача да изрине огромни камари насъбрал се с десетилетия боклук, за да върне живота на планетата.

ДЕОС ми напомня за Алиса: смело пристъпва в непознатото, без страх, в приключение, с много нови срещи намира своя път.

ДЕОС ми напомня на Малкия принц: загрижен, с нежност, любов и постоянство.

приказката вече започна на 9-ти март с Инициативен комитет. утре, 31 май е важна кулминация в нея – основаваме ДЕОС на поляната до Лятната естрада в Борисова градина от 18 ч. дори да вали ще сме там. ела и ти

подробности за новия либерален партиен проект ДЕОС има на www.deos.bg

ДЕОС в първо лице: Димо. За промяна са нужни воля, търпение и постоянство.

dimo2

Димо е от тези млади хора, които дават надежда – талантлив, ерудиран, деен. Занимава се с уеб. Обича България. Основател е на ДЕОС.

Какво те доведе в ДЕОС?
Никога не ми е било амбиция да се занимавам с политика. Никога не ми е влизало в личните планове да членувам в политическа партия. Следя българската политическа сцена от близо 10 години и съм на мнение, че българският политик отдавна е забравил защо е в парламента. Последните няколко години, наглостта на българския политик мина всякакви граници!
Аз искам да живея в България. Този хаос и абсурД, който се е развилнял, ми пречи пряко.

В ДЕОС ме доведе желанието ми това да се промени. Наясно съм, че очакваната 20 години промяна, няма да се случи с недовлони постове в социалните мрежи, а с действие.
Другата основна причина, която ме доведе в ДЕОС са хората, застанали зад тази кауза.
Tук намирам съмишленици, обявили се против абсурда в тази държава с действията си.
Будни, интелигентни, успели, морални – това са хората в ДЕОС!

Има ли шанс за промяна в България?

Разбира се. Трудно, но твърдо да. Няма нещо, което да не може да се промени, въпросът е на каква цена.Промяната е възможна, но тя трябва да настъпи в два аспекта: В политически аспект, някой трябва да я инициира. Трябва да се появи политически субект, който да застане зад ясни позиции с чисти и градивни намерения. И много воля. И търпение. И постоянство. 🙂

Далеч съм от мисълта, че с магическа пръчица ще сменим една система, гнила с години, но все от някъде трябва да се започне. Един ще тръгне, друг ще го последва, трети ще го подкрепи и малко по малко старите практики ще остават в миналото.

Аз вярвам, че ДЕОС има качествата да бъде инициатор на промяната.

И разбира се – промяна в граждански аспект. Промяната, за да се материализира, тя трябва да се случи в начина на мислене на всеки българин. Трябва да сме единни. В момента всеки живее за себе си. Ето това ще бъде най-трудното, но не е невъзможно.

Кои области мислиш са най-перспективни? Занимаваш се с уеб – не е ли това един от възможните пътища и как може да имаме повече и по-качествена уеб продукция, според теб?

Не зная дали е известно на хората, които са далече от ИТ сектора, но той се развива с много бързи темпове в България и е достигнал много конкурентно ниво и продължава да се развива.

Как може да имаме повече и по-качествена уеб продукция. Отговорът на този въпрос, според мен дава отговор и на въпроса как може да има по-качествена продукция по принцип. Разковничето се крие в образователната система. Образователната система трябва да е много „в час“ с нуждите на бизнеса и икономическите приоритети на страната.

Един хубав пример от ИТ сферата. В България в момента има недостиг на ИТ специалисти. Как се решава проблема? Тенденциозно се откриват школи и центрове за обучения за създаването на кадри. Преди месеци врати отвори първият специализиран софтуерен университет. Така несъмнено се вдига нивото на българскитя ИТ сектор .

Това трябва да се случва и в други сфери, но всичко е много свързано. 🙂 Първо те трябва да заработят.

Относно перспективните области. Не се наемам да степенувам, но съм убеден, че почти от никой отрасъл в България не се извлича дори оптималното.

В България имаме солидни запаси от газ в Черно море, залежи на ценни метали, не малко твърди горива и полезни изкопаеми. Разнообразие от плодородни почви, минерални извори, излаз на море, подходящ за земеделие и туризъм ландшафт. Всичко това дава много благопдирятни условия за развитие на много отрасли. Просто някой трябва да се заеме с това, но отговорно.

Ако не с кебапчета с какво ДЕОС ще привлича членове и симпатизанти?

Всеки привлечен от идеята за кебапче, кюфте, iPad или Мерцедес няма място в ДЕОС.

Това, което членове и симпатизанти биха намерили в ДЕОС е съмишленици и възможност да дадат гласност на своите идеи, а не просто подкрепа на чужди.

dimo1

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Гари, Руми, Иван.

събота, 31 май, 18 ч., Лятна естрада на Борисовата градина учредяваме ДЕОС. ела.

ДЕОС в първо лице: Руми. Образованието е семейна ценност и богатство.

rumi

Румяна Йохнева е филолог, маркетолог, отдаден родител, доброволец по различни каузи, човек с голяма усмивка и сърце. Непоправим оптимист, пътешественик и мечтател. В ДЕОС Руми модерира темата за реформата в образованието – една изключително важна и също толкова сложна тема.

Какво те върна в България?
Аз май съм краен оптимист – върна ме надеждата за по-добро. Но най-вече – семейството ми и преподредба на приоритети – синът ми измести всичко останало от центъра.

Какво те доведе в ДЕОС и какво би казала на тези, които се колебаят дали да се присъединят?
Само три неща – хората, концепцията и приоритетите!

Защо именно образование избра ДЕОС за приоритет?
Единствено чрез образованието имаме шанс да обърнем посоката на развитие на обществото ни от стремглаво надолу, към оптимистично нагоре. Либерализацията на образователната система – парите да следват ученика и поставянето на детето и учащия се в центъра и са единствените лостове, чрез които може да се въздейства на процесите. За мен образованието е семейна ценност и богатство. Душата ме боли от това, което причиняваме на днешните деца. Убедена съм, че само чрез тях можем да си върнем бъдещето.

От къде трябва да започне промяната?
Колкото и банално да звучи – от всеки един от нас, но най-вече от това, което правим за малките човеци, които вървят след нас. Ако успеем да ги възпитаме в уважение, достойнство, свобода, равенство, права, човешки и социални ценности, и патриотизъм, ще можем да кажем, че сме започнали промяната!
И ти можеш да участваш в тази промяна – ела да учредим ДЕОС на 31.05, в 18:00, до лятната естрада в Борисовата градина в София. Утре е днес!

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван, Гари.

ДЕОС в първо лице: Гари. А какво ние направихме за България?

HMS_8773

Гаврил Димитров е перфекционист във всяко отношение – баща, маркетинг специалист, деец. Гари е отдаден и неуморен. Като всеки от нас иска България да е едно по-добро място за всички ни. И отдава много енергия това да се случи. Говорим си отново за ДЕОС – нашиян либерален политически проект.

Защо се завърна в България?
Причината за да се върна във България е лична, а това което се надявах да видя тук след пет годишно отсъствие, беше една модерна Европейска България правейки малки, но уверени стъпки в правилната посока. Уви, малкото добри стъпки направени между 1997 и 2001 година, бързо бяха заменени с криволичеща безпътица и вместо затвърждаване на доброто начало, ние всички продължаваме да вървим в едно полубудно състояние на някъде.
Там където след 800 дни ще се оправим, там където обръчите от фирми ще оправят България и там където експертните правителства са глухи за гласа на коректива – така наречения НАРОД.

Какво те доведе в ДЕОС?
Това което ме грабна веднага беше, че се познавахме от времето на летния протест. По време дългите вечери заедно, ние коментирахме какво трябва да се промени във България, за да останат децата ни тук, а да не избират изхода на летище София. Когато разбрах, че едно от условията да си член на ДЕОС е никога да не си работил за ДС под каквато и да е форма и да не си членувал в други политически формации, тогава си казах, че всички ще сме от едно тесто, и ще направим нещо ново и успешно, без намесата и генното инженерство на “партията”, дала живот на безброй свои клонинги и погубила живота на родителите ни.

Какви са хората в ДЕОС и смяташ ли, че са способни да променят България наистина?
Вече започнах тази тема и сега ще ми е по-лесно да продължа. За да промениш България, промяната трябва отдавна да е започнала в тебе. Винаги когато говорим за това ми идват думите на Дж.Ф. Кенеди:
“Преди да попиташ какво държавата направи за мен, трябва да се запиташ какво аз направих за моята държава”
И ако всеки от нас като професиналист е успял на работното си място, съм напълно убеден че ще успее и в ДЕОС. Аз виждам във всеки един от нас, личност която иска да промени статуквото, преглъщайки егото си в името на каузата ни. Защото нашата кауза е България и промяната започва от нас, днес и сега.

Какво различава ДЕОС от всички други над 200 партии у нас?
Нищо. Да, това е така но само, ако прочетем устава и програмите им, ако обаче тяхната цел бе това, България отдавна щеше да е преуспяла държава. Това което, ще ни отличи от тях са нашите искренни намерения бавно и устойчиво да превърнем в дела, основните мисии и визии които си поставяме. Аз искам с открито лице след години, да мога да кажа на децата си, че днес сме успели да положим основите на просперираща България.
Защото, както казва Евангелието “По делата им ще ги познаете…”

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван.

учредяваме ДЕОС на 31 май, събота, от 18 ч в Борисова градина, Лятната естрада. ела!

ДЕОС в първо лице: Иван. Промяната се случва чрез съвестта.

1deos

Иван Господинов е от тези странни птици, рядко срещани по нашите ширини все още, които се занимават активно с доброволчество и работа по различни каузи. Неговите са най-вече свързани с образованието и най-вече популяризиране и адаптиране на български на проекта Кан Академия. а от есента Иван дори ще е учител в някое малко градче по „Заедно в час“. и сега заедно започваме липсващото в политическия ни живот парче – либералният проект ДЕОС.

След учене в Германия избра да се върнеш в България. Защо?
Още когато заминах за Германия, имах един основен проблем. Живях преди това в малък град в България и бях свикнал да се занимавам с най-различни инициативи. Проблемът ми в Германия беше, че всичко е толкова добре уредено, че нямаше нужда вече да го правя. Дори и да исках да се занимавам с култура и образование там, добавената стойност щеше да е незадоволително малка. В България за сметка на това, колкото и малко да допринасяш за местната общност, си проличава значително повече. С две думи: по-драго ми е тук. 🙂

Занимаваш се с различни каузи, с Кан Академия в България, ще се включиш в „Заедно в час“. Кое те мотивира?
Започнах да се занимавам с Кан Академията, защото това беше начин да върша нещо за българското образование докато съм в Германия. Осъзнавайки, колко голяма всъщност е отговорността, че в България няма как да наваксаме с новите образователни технологии и тенденции сами, но че буквално можем да преведем на български език най-качествените ресурси в интернет и да приложим добрите практики, реших да се върна за една година само доброволчество.

Тъй като скоро трябва сам да си изкарвам хляба, „Заедно в час“ се оказа перфектната програма за мен. Това са за мен две години, които ще ме доближат достатъчно до образованието, за да мога след това да се занимавам с философия на образованието и образователна политика. (В Германия завърших Философия и Социални Науки и искам с това да се реализирам.)

Как се случва промяната? Имаме ли възможност за промяна тук? И ако да – кога?
Промяната се случва чрез съвестта. Тогава, когато всеки наум стигне до извода „нещо трябва да се направи“, но не го запази за себе си, а го осъществи чрез нагласата „аз трябва да направя нещо“. Аз бях все още в Германия, когато започнаха протестите и трябваше да реша, дали да остана там или да се върна в държавата на Пеевски или пък да се върна в държавата, от която феноменът Пеевски следва да бъде изритан.

Избрах да се върна в последната държава, защото да кажа, че няма възможност, е все едно да кажа, че няма нищо. А кога ще се случи промяната… Зависи от разбирането ни за промяна. 🙂 Виждам, че възрастните поколения вече са изморени, но аз не си правя сметка за промяна по-рано от около 30 години.

Какво ти дава ДЕОС? И как да бъдат привлечени повече млади хора в политиката?
ДЕОС ми дава уверението, че с моите усилия няма да бъде злоупотребено. Това е така поради ред причини: всичко свързано с партията е публично, структурата е хоризонтална и т.н.. Самият дизайн на партията отблъсква злонамерени или корумпирани хора просто защото би им било непосилно да постигнат целите си чрез тази партия. В ДЕОС нарочно се лишаваме от привилегиите на обикновената българска партия, за да направим порочните практики невъзможни. Това е трудният път, но ето че има хора, които са готови да го извървят.

Смятам, че именно създавайки една партия на доверието ще бъдат привлечени младите хора. Младите в момента ги е срам от политиците, защото виждат в политиката единствено че е толкова мътно, че нищо на практика не се вижда. ДЕОС е открита партия. Ние се стремим да заявяваме ясно позицията си, не след като усетим на къде духа вятъра, а защото държим на принципите си, макар това понякога да струва много. В ДЕОС дори признаваме публично грешките и провалите си. Ние просто наистина искаме една искрена партия и не виждаме как това ще се случи, ако не си я направим сами.

Може да прозвучи противоречиво, но в ДЕОС няма политици. Има граждани, на които им е додеяло от политици, но които осъзнават, че партията е единственият легитимен инструмент за политическа промяна. Тази партия ще бъде учредена на 31.05 от 18:00 в Борисовата градина, Лятната естрада и всеки е добре дошъл, независимо дали желае да стане член, или е най-обикновен симпатизант, или пък просто е любопитен.

1175584_584546891591747_549031816_n

говорихме си за ДЕОС и с Дарин и с Емил.

чакам те да основем заедно ДЕОС на 31-ви май, 18 ч в Борисовата. дори да вали. ела.

моите 33 причини да гласувам на 25 май

IMG_5353

ще гласувам на 25 май.

  1. защото гласуването е мое право и задължение
  2. защото гласуването е и моя отговорност
  3. защото считам, че гласът ми има значение
  4. защото ако не гласувам давам сила на гласуващите срещу кебабчета и 20 лева
  5. защото искам по-добро бъдеще
  6. защото не харесвам сегашните управляващи
  7. защото не считам, че е нормално политически клоуни от воле да могат да стават евродепутати
  8. защото се срамувам, когато чета че депутати замерват келнери в Брюксел с тапи за шампанско
  9. защото искам ерудирани, знаещи, мислещи, можещи, млади и дейни хора да ме представляват в Европа
  10. защото не искам депутати да са само продажници
  11. защото е абсурдно „успели“ мафиоти да се подреждат на опашката за Евродепутати
  12. защото е абсурдно да сме най-бедните в Европа
  13. защото е време да успяваме да живеем достойно и честно от труда и инициативата си
  14. защото е абсолютно невъзможно повече да прецакваме природата си
  15. защото нещата не се движат в правилната посока, от години
  16. защото „левите“ у нас не са леви, а само стоят зад „леви“ паравани
  17. защото повечето ни „политици“ са чиста доза популисти
  18. защото не харесвам да виждам фашистки и комунистически символи, леещи се безнаказано навсякъде
  19. защото ми се ще да вярвам, че не всичко се купува с пари, още по-малко с парите на мафията
  20. защото демокрацията е нещо доста по-различно от случващото се у нас в последно време
  21. защото се уморих гласът ми на улицата да не бъде чуван
  22. заради моето семейство
  23. заради децата ни
  24. заради всички нормални хора тук
  25. защото избирам да живея в България
  26. защото искам по-малко от моите приятели да напускат страната ни
  27. защото мястото на България е в Европа
  28. защото България е важна част от културната карта на Европа
  29. защото Европа може повече
  30. защото само заедно можем повече
  31. защото не искам бъдеще под въпрос
  32. защото утре е днес
  33. защото обичам България

гласувай на 25 май.

#HappyVoting #EP2014 #България #бъдеще

5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday

10298666_710633272328082_2645287399689260345_n

искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.

в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.

хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;

по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;

повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.

сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;

всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.

чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.

ето така при нас. а при вас как е? 🙂

писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно :)

#steniskanabala панаир на добрината

steniskanabala

изключително добра инициатива, която над 1500 ученика от цялата страна подкрепиха – с тениска на бала. вместо скъпи, лъскави, понякога кичозни, често след това ненужни тоалети – на бала с тениска! яко! браво на който му е хрумнала идеята и браво за всеки присъединил се!

парите, вместо за рокли и костюми отиват дарение за кауза: помощ за пеперудените деца. суетата отстъпва място на добротата. безразличието – на ангажираността и готовността да помогнем.

обществото ни се променя. бавно и сигурно. надявам се необратимо.

браво за учениците, учителите, директорите и родителите от:
Втора АЕГ София
9 ФЕГ София (снимката е от там, благодарност Вера)
7 СОУ София
18 СОУ София
Софийска професионална гимназия по туризъм, София
157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“, София
Mатематическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
ЕГ “Иван Вазов” от гр. Пловдив

голямо браво, момичета и момчета!

децата и доброто хранене на #FoodRevolutionDay

10390131_710633565661386_2097629244794210621_n

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂