спомени от соц-а: обещавам, че повече няма да бягам от час

tabela

завърнах се в спомените си и реших, че няма да е лошо да опиша случки от соц-а, които помня. вероятно мнозина са ги забравили, предвид носталгията и желанието да се върнем в бай-тошово време.

трябва да сме били 10 клас. Капка Курдова се наричаше другарката по химия. беше дребна жена, с тънки устни. строга. използваше често показалката, за да тропа настойчиво или наказва. викаше. със сигурност не беше от любимите учители на никого. а с това и химията ни ставаше доста противна.

щяхме да имаме контролно по химия. последния час в една сряда. страх. но решихме да избягаме. целия клас. някак наистина ни се получи – избягахме всички от час. просто си тръгнахме. не го бяхме правили никога. за отсъствие от час се пишеха неизвинени, викаха се родителите, четеше се конско. някои ги викаха при директора, при повече и в педагогическа стая.

на следващия ден рано в клас влязоха класния ни, другарят Калфов и директорката на училището. всички се изправяхме при влизане на другари в класната стая. дангалаци на по 16-17 години. в престилки момичетата, момчетата с панталон, риза и сако. в онзи неприятно син блудкав цвят. еднакви всички.

„кой даде идеята?!“ крещеше класният. „кой?!“. директорката мълчеше и ни гледаше свирепо. той викаше с цяло гърло. бяхме на четвърти етаж на училището. гласът му кънтеше до първия. крещя поне 30 минути. ние мълчахме. „вадете тетрадките!“ почти не му беше останал глас. „вадете тетрадките и пишете! всеки по 1000 пъти да напише „обещавам, че повече няма да бягам от час!“ и докато ние започваме да пишем ни накараха всеки да стане и да повтори по десет пъти „тържествено обещавам, че повече няма да бягам от час!“. един след друг. 38 ученика.

много ни викаха в училище. и пръчките и други сходни методи бяха често включвани в действие.

и не, не ми говорете колко добре живеехме в соц-а. дори някой да е живял добре, всички (всички) живеехме в пълна несвобода. а това няма как да е добре.

#спомени #соц-а #България #делаидокументи

ДЕОС в първо лице: Дарин. Обединението около ценности ни прави по-силни

darin-2

Дарин Стойков е ПР, блогър, велосипедист и кулинарен изследовател. Активен участник в протестите. Дарин е ходеща енциклопедия, голяма усмивка и безкомпромисен към нередностите човек. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те води в ДЕОС?
Необходимостта практици да вкарат прагматизъм и ефективност в политиката, като същевременно я изчистят от блатото на трупани с години зависимости, подмолни съглашателства и нечисти сделки.
Води ме убеждението, че морал, почтеност и прозрачност са възможни в публичните дейности и убеждението, че имам силата, ако искаш и инатът, да го докажем на практика.

За каква България мечтаеш?
За такава каквато винаги е могла да бъде – средно голяма европейска, добре уредена държава с работещи институции, силни и доволни граждани и управници с ясни приоритети. Никой до момента не се е опитал да извлече реална полза за гражданите от уникалното гео-политическо и стратегически важно положение на страната ни. За това се искат много кураж и „топки“ но оказва се поколения наред клетвите на политиците са били по-слаби от рушветите и частните им интереси.
Мечтая за държава, в която нечие друго добруване и успех ще са предизвикателство, а не повод за завист. За денят, в който критичната маса от необвързани, млади, образовани и успели хора ще ударят по масата и ще пуснат нашата бюлетина в урната. Защото са ни повярвали и ни гласуват доверие. За държава, в която е дошъл и нашият ред.

Как отговаряш на скептицизма на хората към ДЕОС, към промяната?
Не отговарям. Опитвам се да игнорирам генно-модифицирания скепсис, но ако видя възможност да седнем и да говорим как заедно можем да случим промяната – правя го. Осъзнавам, че на малко хора им се занимава активно с чистене на цялата мръсотия от политическата кочина. Разбираемо е, не мога да ги виня за това.
Дойдох преди 20 години в София с две чанти дрехи и един котлон. Оттогава съм постигнал много неща, всичко сам и без помощ или нечия протекция. И винаги с премерен риск и много мислене как точно трябва да се случи нещо. Ако съм успял в професионален план и в личния си живот, значи мога да пренеса опита си и в политиката. Приемам съвети, слушам и търся съгласието за важните неща, дори и със скептиците.

Какви са хората в ДЕОС и кой е поканен да се включи в този проект?
Накратко – Хората са всякакви, поканени са всички.
Моето впечатление за хората в ДЕОС е, че всичките до един сме диалогични и сговорчиви, способни да приоретизираме и да отсяваме плявата от важното. Обединени около ценностите ни, това ни прави доста по-силни отколкото бяха пищялките и знамената по протестите. Защото всъщност Протеста ни събра, накара ни да се видим заедно и да видим какво можем да променим, без да променяме себе си. Общност на свободни хора, това сме.
ДЕОС е с отворен код и винаги всякакви хора и гледни точки са добре дошли, стига да изповядват ценностите и да работят с другите съмишленици в полза на обществото. Политиката е малко като казарма, но може да е забавно. Вероятно ще разочаровам нереализирани партийни кариеристи, но няма да намерят място в динамичния партиен живот, който водим предимно онлайн. Решенията се вземат отдолу нагоре, а ние от така-нареченото ядро сме по-скоро модератори и катализатори.

darin

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще