с теб съм.

а ти с мен ли си?

ела на София Прайд

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

„Хубаво е, навсякъде по света е хубаво, и пустинята е красива, но аз предпочитам да си работя тук, в България.“

Горичка продължават устойчиво да работят под различни форми за устойчивото мислене и развитие на българите. проектът им Тезгях е вече факт и можете да намерите книжката с 11 истински истории за хора, които обичат и пазят различен майсторлък, от всички кътчета на България, правещи всеки ден стойност, скромни и земни.

благодаря, Горичка! с вас съм!

„За какво е цялото безпокойство – да очертаваш граници, да сплиташ въображаеми нишки, при положение че в действителност нещата не са нито хармонични, нито противоречиви, това не принадлежи на онова, едно плюс едно не прави две, началото има вкус на края и смъртта всъщност не е никакъв проблем. Смъртта не променя нищо. Трябва да съм казал нещо в този дух, защото помня, жената, която ме бе довела при доктора, се опита да ме утеши – и това беше някак нелепо, понеже аз се смеех“

Крака на костенурка на Николай Грозни – една книга за Индия, не каквато я виждат туристите от лъскавата й страна, книга с много мъдрост и смях, една книга за пътя към хората, през който минава и пътя към себе си

премиерата е утре,  20 юни от 18.00 часа в Америкън Корнър, площад Славейков 4А, София

„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

ФотоСинтезис Арт Център приютява тези дни две великолепни, макар и доста различни изложби

Росен Русинов със Зимно броене в софийските паркове и градини (най-долу)
и
Румен Койнов с Моята земя е Океан (най-горе)

ако имаш път към Попа – отбий се за малко, заслужава си

тези дни започна Месецът на фотографията и на много места се случват фото-събития, така че – оглеждай се за готини неща

но ако имаш път към централния офис на Булбанк – на пл. Света Неделя – там вчера бе открита двойна изложба – на Ели Йонова – абстрактни снимки в много цвят „Без граници“ и на Веселин Малинов – „Незначителни“ – уникална колекция снимки от Витоша, която си заслужава да се види

снимката е от откриването на изложбата

изрових си старите тетрадки прашасали, в които преди много години, около онези безгрижни 20, съм си записвала всяка прочетена книга и най-вълнуващи откъси, стихове, мисли. изрових ги и си поплаках. и пожелах и днешните безгрижни 20-годишни да посегнат дори и за малко към нещо от Бредбъри

„Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, смислено и добро минало. Миговете се нижат и ти примигваш срещу утрешния ден. Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си. Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатат в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи дни.“ Гробище за лунатици, Рей Бредбъри

„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“ Вино от глухарчета, Рей Бредбъри

„Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you’re there.

It doesn’t matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that’s like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.“ Fahrenheit 451, Ray Bradbury