Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

In memoriam: Владо Kaladan Петков

Пиша този пост с голяма тъга. Вчера, 15 април 2025 г, загубихме Владо – Владимир Kaladan Петков. След близо година битка, все пак ракът победи.

Владо е човек от голям мащаб, важен за развитието на уеб и дигиталната среда в България, мощен двигател, дълги години винаги в авангарда на онлайн пространството, а в допълнение – добър приятел, енциклопедична личност, великолепно чувство за хумор и смях, който не може да бъде забравен.

С Владо се познаваме някъде от края на 90те. От времето на *BPM – вероятно най-ключовия и мащабен проект от онази епоха за хиперкултура, който създаваше поле за свързване, изгради смислена общност, която сякаш е в основата на не малко актуални дигитални проекти и днес. Изключително бе това време, това начинание, тези хора, този проект.

Владо винаги бе пионер. Още от онези години направиха бих го нарекла творчески тандем с Еленко Еленков. Двамата поставяха начала, измисляха си неща от бъдещето (поне за мащаба на България) и превръщаха в мащабни проекти не едно и две свои хрумки.

И Владо и Еленко бяха сред първите блогъри у нас. После бяха сред най-активните в българското туитър пространство. После стартираха Говори Интернет, което с лекота за няколко години превърнаха в на шега, но и наистина в подкаст-империя, с много различни, всички смислени тематични подкасти. Бяха и от първите, както винаги, които говореха, водеха обучения за подкастите.

Владо допринесе много за дигитализацията на Икономедиа, в частност за онлайн версията на Дневник. „В различни роли през годините (между 2006 и 2011) той беше част от екипа, развил „Дневник“ като дигитален продукт и има заслуга за дългия път, който сайтът на бизнес всекидневника извървя до това днес да бъде най-влиятелната онлайн новинарска медия в България. Блогосферата, качването на хартиеното издание в Kindle (2011), разработването на приложения, на социалната мрежа към форума, на някогашната рубрика „Голямата снимка“ и много други функционалности и проекти.“ пишат в Дневник.

Владо имаше око за живота, можеше да го запечата в кадър по своя лек и различен начин. Снимките му, вероятно доста малко от тях, могат да се видят още на сайта му. Една от моите любими ми снимки е именно негово дело.

През 2008-2009-та се създаде българският клон на IAB – Interactive advertising bureau и Владо бе сред основателите, като представител на Икономедиа. Тогава бяхме мисля 6-7-8 души, заедно с представители на Dir.bg – по-често Владо Жеглов, Darik – Радосвет по-често изпращаше Людмил, NetInfo, Жанет Найденова, Момчил от Mail.bg, разбира се и Сашо Варов. Събирахме се веднъж месечно. Доста често на обяд в ресторант Добро, до театър София. Беше време на интензивни разговори, понякога спорове, поставяхме основите на по-организираното и стандартизирано присъствие онлайн. Ролята на Kaladan бе ключова. Славно време.

Нещо, което може би малко хора знаят е, че Владо бе активен доброволец към българската Уикипедия, като качваше щедро снимки. В някои от срещите ни ми разказа, че е подел инициатива да намира лоши снимки от градове из България в уики страници и да ходи да снима от сходен ракурс и да заменя старите с нови по-добри снимки. Уау. Тихо и последователно помагаше и с това.

През 2008-ма на БГУеб връчихме на Владо награда за цялостен принос за българското уеб пространство. Снимката по-горе е от там. Писала съм леко и в блога.

Намерих публикация в сайта на ФМИ, СУ (добре че от 100 години не са сменили сайта си) с програмата от БГСайт 2010 – семинара Крачка напред, където Владо имаше лекция „Мъртъв ли е Web“.

През февруари 2011 съм го снимала и писала редче тук. И именно такъв ще го помня – усмихнат, артистичен, приятел!

На БГУеб 2012 Владо отново е бил лектор, заедно с Бойчев и Варов. Писала съм тук.

Владо беше голям фен на отворената култура, отворения код, линукс. И едно от нещата, с което постоянно ме бъзикаше, беше дебиан на моя лаптоп и крона, който пусках, да си събирам пощата 🙂 Оставям си го тук, макар малко хора ще знаят какво е.

Когато писах книгата за подкастите – „Подкастите – гласът на Интернет“ – направих епизод за Създателите в разговор с Владо и мисля се получи много хубав, онлайн е и може да се чуе.

Към всичко друго Владо и преподаваше – в СУ и в НБУ, като след като времето му не достигаше поех негов курс в НБУ, Уебдизайн, за журналисти. Той държеше да продължа линията му, но някак във всички тези години за уеб мислехме доста еднакво, виждахме се и дискутирахме. Знаехме, знаем, че журналисти и като цяло комуникатори не бива да се боят от код, следва да имат грамотност в тази посока и продължавам да водя курса на Владо в НБУ именно с тази мисия.

Не е маловажно, вероятно не е и изненадващо, че с Владо споделяхме и еднакви политически виждания. Демокрацията, свободата, развитието бяха сред темите, за които говорехме помежду си, но и сред нещата, в които Владо силно вярваше и работеше активно. В последните години и като член на Да България.

Владо бе бохем, от класическите. Едно от нещата, които правихме през годините заедно бе да ме води из малки, уютни местенца за хапване из София. Обичаше хубавата храна и напитки. Както и игрите, филмите, улиците, хората, живота. Такъв ще го помня – усмихнат и забавен, раздаващ, споделящ, търсещ, създаващ.

Вероятно изпускам много неща. Защото Владо бе вселена. Вдъхновител от голяма класа. Приятел, който много ще липсва.

Благодаря ти, Владо! Оставаш с нас, знаеш го. Благодаря!

Армения – близка и далечна

Нораванк

Али ни снима от кладенеца, в който слезе, пред основната църква в Нораванк

До момента не бях писала в този блог за пътешествия, но след Армения решавам да пиша накратко. За си напомням, но и евентуално да е полезно на някого или да го вдъхнови за откриване на нови места. Планирам да пиша за някои от най-екзотичните места, на които съм била. Надявам се да имам време и сили да пиша и за Исландия, Непал, Кения, например.

Но, сега за Армения. Август 2023. Пътувахме с Андрей, който много пъти бе там в последните години и познаваше добре местата, пътищата и конкретни хубави места за посещение, хапване, разходки, снимки. Няма да опиша всички посетени места.

Фонтаните на площад Република

Фонтаните на площад Република в Ереван, от 9.30 вечер „танцуват“ на музика – събират много публика и са истински красиви

Съвет номер 1: не посещавайте за туризъм Армения през август, защото температурата е 40-43 градуса, дори нощем не е по-прохладно 🙂

Джермук - водопада

Джермук – водопада

Джермук е популярна натурално газирана вода в Армения и се добива от водопадите Джермук. Пътят от Ереван е около 3 часа. Пътят не винаги е добър, но е живописен и минава през различни основно планински райони, селца и малки градчета. Но със сигурност си заслужава. Водопадът е разположен между внушителни скали, до основната му част отвежда пътека. Ако се паркира в градчето е добре да се спре на хотел Ани и по пътеката около километър надолу се разкрива тази великолепна гледка. Реката, в която се влива водопадът също е чудна, в този сезон бе с огромни ярко зелени водорасли, които придаваха допълнителен колорит на гледката.

Пещера Арени

Пещера Арени

По пътя към Нораванк, веднага след като се свие от основния път в дясно, се намира пещерата Арени, в която са открити най-старата обувка на света и най-старата винарна в света. Заслужава си да се посети. Частта за посетители не е много голяма, разкопките и изследването на пещерата продължават.

Манастира Нораванк

Манастира Нораванк

Манастирският комплекс Нораванк е сред най-красивите и задължителни за посещение обекти в Армения. Изграден през 13-ти век, той сякаш се слива с великолепните скали в дефилето на река Арпа, едновременно величествен и уютен. Той се намира южно от Ереван, на около час и половина път. Както при всички църкви и манастири – има много запазени каменни кръстове хачкар (от хач – кръст и кар – камък).

Храма в Гарни

Храма в Гарни

Храмът на Митра в Гарни е от малкото много добре съхранени предхристиянски исторически паметници от гръко-римския период. Разположен е в прохладна зелена градина, а от него се разкриват много красиви гледки към близкия каньон.

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Навсякъде в Армения, навсякъде в Ереван има чешмички с питейна вода. Водата е в изобилие и е много вкусна, свежа, чиста. Арменците се гордеят с нея и казват, че когато пътуват това е нещото, което им липсва най-много – хубавата вода. Толкова много достъпни чешмички позволяват употребата на еднократни бутилки за вода да е сведена до минимум. Всички такива, които видяхме, работеха и се ползваха от хората с радост.

Езерото Севан

Езерото Севан

Езерото Севан е много популярно и от емблемите на Армения. То е огромно и лятно време цветът му е магически син. До него се пътува по магистрала и отнема около час и малко от Ереван. Задължително е да се види и манастира Севанаванк. Около езерото, след магистралата, има доста големи ресторанти, които предлагат и риба. Има и няколко плажа, които не са естествени, но са хубаво място за почивка. Има доста изоставени сгради, които вероятно в соц-а са били хотели или почивни бази. Езерото е чудно и за плуване.

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

От задължителните места за посещение и поклонение е мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван. Внушителната композиция с вечен огън в средата е разположена на един от хълмовете в града, сред красив зелен парк.

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван е като нашето НДК – от една страна монолитна и типична соц-конструкция, от друга – символ на града, място за срещи и интересно и различно място. Под стъпалата има и ескалатори, а от върха се разкрива наистина чудна гледка към целия град и към Арарат.

Сергия с цветя в Ереван

Сергия с цветя в Ереван

Нямам представа как тези цветя издържат температури от над 40 градуса, но из цял Ереван изобилстват щандове и магазини за цветя, които впечатляват с цветовете си.

IMG_7878 Large

Храната и напитките в Армения са много истински – от хляба, лаваша, мадзунъ (кисело мляко), през зеленчуците, маслините, шаурмата (дюнер), хариса (жито с пиле), сушените плодове, ядките, динята, мммм да не пропуснем виното, виното от нар, коняка.

Не пропускайте да пробвате гата – традиционния сладък хляб, сладкиш, който се продава около храмовете, но и в доста населени места се прави и продава покрай пътя, в суперите или в кафенетата. С гата закусват арменците – с мляко, кафе или фреш от нар или портокал.

На много от ястията слагат натрошени орехи и зрънца нар. Лятото те пият доста сок от облепиха, а ядохме и сладолед от облепиха – чу-ден!

IMG_7387 Large

Навсякъде по улиците и в ресторантите има музиканти, които дават допълнително настроение и колорит на изживяването.

Навсякъде човек се чувства сигурен и добре приет. Хората говорят руски (да, за момента все още са под силно руско влияние), но по-младите и английски. За мен бе много приятно да упражня и припомня арменския си и с радост заговарях всеки на арменски, а хората отговаряха приятелски и подкрепящо.

Цените са достъпни, малко по-ниски от тези в България. За сувенири – могат да се купят около всеки туристически обект, но и в центъра на Ереван има голям открит пазар, наречен Вернисаж, на който се намират на едно място доста ръчно работени сувенири – бижута, покривчици и килими, ножове, керамика и лакомства от ядки и сушени плодове, аранжирани прекрасно. Нарът е символ на страната и го има на покривки, магнитчета, чаши, бижута  – навсякъде.

IMG_7820 Small

Освен отново да благодаря на Андрей в края на тази публикация ми се иска да кажа – посетете Армения. От София има директен полет за момента, цените са достъпни, пътуването – лесно. Няма нужда от виза или друго. Има много какво да се види – богата история, добри хора, красива природа, вкусна храна и великолепно вино. Армения е доста по-бедна (и корумпирана) от България, но вече много хора там искат промяна, по-малко корупция, по-честни и мислещи за хората си политици и демокрация. Дано.

In memoriam: Проф. Борис Минчев

Пиша този текст с голяма тъга. В дните преди Великден 2023 година загубихме Проф. Борис Минчев. Освен мой преподавател, учител и вдъхновяващ пример, Борис Минчев за мен бе и човек за задълбочени разговори, споделяне, смислени дискусии, обмен на идеи, книги, един от най-интелигентните, същевременно възпитани, благи и добри хора, които познавам.

Борис, освен мой преподавател в университета и съавтор на книгите от поредицата „Законите на Мърфи наопаки“, бе мой добър приятел.

Борис Минчев преподава над 30 години в Софийския университет. Любимец е на много випуски студенти. Няма да забравя когато бяхме първи курс – говореше с плам, бе изкусен разказвач, допълваше с много истории. Наскоро се бе родил синът му и не рядко ни споделяше и за него. В края на семестъра първият ми изпит в университета бе при него. Бяхме много наплашени – зайци първокурсници. А той бе млад, много строг и взискателен.

След като завърших университета останахме в контакт, а по-късно станахме и приятели.

Борис имаше точно усещане за света и се радваше на напредъка, който се случваше. Радваше се на свободата, която бе дошла с първите години на демокрацията. В един наш разговор се роди идеята за първата ни книга „Законите на Мърфи наопаки“. Той бе събрал много оптимистични мисли, поработихме по систематизирането им, допълнихме с още, свързахме се с художничката Веселка Велинова, която сътвори черният котарак и бялото куче, както и кориците, илюстрациите. И така в годините – получи се цяла поредица. Ако трябва да съм честна – имам от него дебел куп чернова за следваща книга. Ще помисля как може да се случи.

IMG_8330-1024x768

Борис ни навестяваше често в офиса – всъщност сменяхме офисите на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън в годините, но той винаги идваше, намирахме поводи да говорим и по работа. Правехме корици на някои от книгите му, предпечата. По-късно, около 2000-2001 мисля бе му направихме личен сайт, което само по себе си към онзи момент (а и до днес сякаш) си бе доста прогресивно – преподавател да има личен сайт и да го използва за да реферира към учебни материали, библиография и допълнителни полезни линкове за студентите.

 

305_pic

Насърчаваше ме да пиша. „Да, да, давай, прави го, Жюстин, ти можеш“, все така ми казваше. Радваше се на това, което работя, някак му бе радостно да вижда студентите си да се развиват в различни области. Винаги когато идваше в офиса ни носеше нес кафе и хубави бонбони. За мен и колегите. Разменяхме книги. Пиехме чай или кафе, бе често с кучето си, пооставаше на сладки приказки. Беше уютно и приятелско общуване.

Допълвам тук професионална справка за Проф. Борис Минчев от сайта на Софийския университет:

Той е сред основателите и първите избрани щатни асистенти в новосъздадения факултет за подготовка на детски и начални учители през 1984 г. – Катедра „Начална училищна педагогика“, където се хабилитира. От 1996 г. е сред основателите на новосъздадената Катедра „Социална педагогика и социално дело“, където работи повече от две десетилетия. От 2012 г. е професор по психология до пенсионирането си през 2017 г.

Проф. д-р Борис Минчев е автор на десетки книги, академични учебни пособия, помагала по психология, на множество научни студии и стотици статии. Неговата ситуационна теория за уменията е сред най-цитираните концепции в тази област в продължение на десетилетия. Ръководител е на научни екипи, автор и съставител на множество научни сборници, които са търсени и ценени сред специалисти и студенти в областта на педагогическите и социалните науки. Участва в колективна монография „Академични полета на социалната педагогика“ през 2014 г.

Той е член – учредител в научни организации в чужбина като Международна мрежа по философия на образованието. Член е на СУБ – Секция „Педагогика и психология“ в продължение на много години. Чете лекции в различни висши училища у нас: Русенски университет „Ангел Кънчев“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. В продължение на много години е титуляр по психология във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Фин човек, активен на много фронтове, за да преподава пътуваше из цялата страна, неуморно. Обичаше работата и студентите си много. Държеше да им даде максималното.

images2

Не съм го чула да каже за друг лоша дума. Наивно добър. Отдаден на работа и семейство. Само мислеше как да е полезен на другите, на близките си, на колегите си. Раждаше постоянно идеи. Вярваше в тях. И в хората.

Макар да бяхме приятели толкова дълги години, над 25, до последно ми бе трудно да говоря на Борис на „ти“. От изключителното уважение, което имах към този мой най-бележит преподавател и приятел.

Професор Минчев, благодаря Ви! Благодаря!

Какви възможности дава Европейският съюз на младите хора #БуденЛиСи

Чефо, Флора и Стан

Синът на едни приятели замина да учи в Германия, дъщерята на други – в Холандия, а на трети – в Ирландия, детето на четвърти – в Италия. Избират между университети из цяла Европа и изборът наистина е голям – без значение от специалност. Знаят езици, имат амбиции, пътуват, нашите млади хора, учат. Родителите им са спокойни. И всичко това е възможно, защото сме част от голямото семейство на Европейския съюз.

С една дума – ехаааа!

Помня времето, когато бях самата аз пред избора къде да уча. Той бе мнооого по-малък, а възможността да пътувам и уча в чужбина – почти никаква. Все още не бяхме членове на ЕС, а и като нация едва едва се научавахме, че няма вече бариери и желязната завеса е паднала.

Освен възможността да учат из всички европейски университети, с относително еднакви и поносими финансови условия, младите хора днес имат още много други възможности – да ползват здравни услуги из държавите в ЕС, да пътуват със студентски билети, както и редица други благини.

Ето защо е яко, че и учениците ни научават за правата си и получават гражданско образование в 11 и 12 клас в училище. Вярвам, че #ДаСиГражданинЕСуперЯко , особено ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
На снимката са Флора, Стан и Чефо, чрез чиито онлайн канали информацията за гражданското образование достига тази година до още много млади хора у нас, като част от информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България.

Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

Лидери за ново начало – книгата, която Ви каня да прочетете

IMG_2577 (1)

В този пост ще разкажа искрено и лично за големия подарък, който получих през изминалата година – книгата Лидери за ново начало (Leaders for a new beginning). За по-малко любопитните за процеса – не четете по-долу, но книгата искрено се надявам да си купите (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад, Озон.бг или от нашия сайт).

IMG_2569

В ранна пролет 2020 Марина (Марина Стефанова, с която сме съавторки и на други книги, ми се обади с идеята да напишем тази книга – за вдъхновяващото ново лидерство, от което светът има толкова нужда. Беше периода да голям стрес покрай началото на пандемията. Всички бяха / бяхме объркани, уплашени и незнаещи. Ние двете решихме да творим и сериозно се захванахме.

Бяха месеци на много проучване, четене, търсене на информация, селекция, дискусии, обсъждания и после писане, редактиране, писане, коригиране, писане. Пандемията между април и ноември мина за мен основно в работа по този проект. За Марина също. Чувахме се задължително на дълга работна сесия всеки вторник сутрин. И много пъти ежедневно. Разбира се, успоредно с останалите ни служебни и семейни задачи 🙂

Да твориш във време на хаос е добро решение. Фокусираш се върху нещо градивно. Естеството на книгата ни накара да мислим и обсъждаме бъдещето – какво го искаме и виждаме. Хвърлихме котва много напред – 5-10-15 години. И живяхме от бъдеще всички тези месеци. Гледахме и здраво в настоящето, за да не пишем наивно, за да не пропускаме нищо от реалността, която имаме днес и която също определя какво ще има утре.

За теоретичната част Марина имаше силна подготовка, от години работи по темата. А аз бях сред най-редовните посетители на прекрасната и много богата библиотека на НБУ и четох, четох, четох.

Много важен момент в работата ни, отвъд теорията и контекста бе да подберем вдъхновяващи, действени, искрени и истински лидери от различни области на обществения живот, активисти, политици, артисти, спортисти, които да дадем като пример и надежда, че промяната идва, в ход е и е възможна и дори неизбежна. Подбрахме 28 великолепни хора от различни раси, религии, пол, възраст, континенти.

Част от тях са по-познати, други не толкова, но всички са истинско вдъхновение. Сред тях са музиканта Ара Маликян и писателката Елиф Шафак, Папа Франциск, Ювал Харари, футболиста Садио Мане и още и още (няма да издам всички, за да оставя сами да прочетете книгата).

IMG_2578 (1)

И така по пътя на писане към нас се присъедини Джейн Муита, представител на Уницеф за България. Тя идва от Кения, има богат международен опит и поглед и даде много плътност и разбиране за част от глобалните проблеми. И активно мислихме заедно решенията на тези проблеми, които даваме в края на книгата. За нас с Марина да имаме Джейн за съавтор бе искрена радост.

Изключително се радвам и на това, че моята приятелка Естер Гомбаш прие поканата да е част от този много женски екип и създаде докосващи, емоционални и стилни илюстрации за книгата ни, както и корица и цялостна визуална идентичност.

IMG_2579 (1)

Няма как да не спомена още няколко имена за благодарност, макар да осъзнавам, че може да дотежи, а и да сме ги написали и в книгата и в сайта. Подкрепа лично аз получих голяма от Томи, с когото обсъждах през лятото и му разказвах и откривахме заедно нови и нови детайли, които бяха важни за писането ми. Също, освен на екипа Джейн, Естер и Марина, съм благодарна за подкрепата на Веско Дафов, с който имахме задълбочена философска разходка в Южния парк в обсъждане същността на лидерството, Вася, която ни показа пътя към по-академичен и стегнат изказ, Албена, която направи многото графики в книгата да звучат консистентно и сериозно,  Надя, която бе наша чудна редакторка и вложи разбиране и професионализъм в текста ни, Юли, който преведе книгата от английски (на английски писахме) на български, Ася, която се зае с нелеката задача да направи предпечата на този доста не лек текст, пълен с какви ли не джвъчки, на Любен, от издателство Изток-Запад, който прие искрено и присърце този проект и го мина по начин, който ме остави без думи и който не съм виждала при никой издател до момента (а все пак съм понаписала и издала към 15-20 книги вече), на Биляна, която си пише с нашите читатели и изпраща книги ежедневно от поръчките от сайта ни. И към българските лидери за пример, с които направихме интервюта и част от тях влязоха в книгата, а целите са на сайта ни – http://leadersforanewbeginning.org/bg/home-bg/ – 21 души, сред които Деси Бошнакова от НБУ, Симеон от ГЛАС, Никола от ГОРАТА.бг, Марио от Деврикс, Надя от БХК, Елица от bCause и още и още – оставям да ги откриете сами в книгата.

Е, книгата е Лидери за ново начало и силно се надявам да я прочетете (има я в книжарниците на Хеликон, Orange и онлайн от издателство Изток-Запад или от нашия сайт).

С Марина имаме планове книгата да е само едно начало. 2021-ва е година на избори и от нас зависи не малко. От всеки един от нас. Ще говорим с бизнеса, с младите хора, със студентите и организациите. За изборите, които правим не само на избори, а ежедневно.

Та, книгата не е само за лидери. Защото хипотезата ни е, че всеки е лидер и/или може да бъде такъв, само да осъзнае потенциала си и да действа – в бизнеса, в политиката, в НПО сектора, в активизма.

Мисля, че е чуден подарък за 21-ва за всеки повод и човек, защото носи оптимизъм и вдъхновение.

Благодаря!

Музейни предизвикателства по време на #stayhome изолация

#1 Fernando Botero

photo credit: Tommy

lockdown-justine-1

#2 Reading Woman in the Forest, Art Painting by Gyula Benczúr

photo credit: Tommy

lockdown-justine-2

#3 Girl with a blue dress and a red book, Art painting by Rick Beerhorst

photo credit: Tommy

lockdown-justine-3

#4 An old woman reading. Painting by Rembrandt

photo credit: Tommy

lockdown-justine-4

#5 Reading, 1921, Pablo Picasso

photo credit: Teddy

lockdown-justine-5

#6 Reading woman with parasol, 1921, Henri Matisse

photo credit: me

lockdown-justine-6 lockdown-justine-6-bonus

#7 The novel reader, 1888 Vincent van Gogh

photo credit: Tommy

lockdown-justine-7

#8 Woman with a book. Fernand Leger

photo credit: Tommy

lockdown-justine-8

Берлин помни. 1961 – 1989. И София.

IMG_4624

Паметта на градовете ни е важна. Събаряме стени, но оставяме спомен за тях.

Защото миналото тежи.

На много места в Берлин няма да видите стената, стояла межди 1961 и 1989 и разделяла града, Германия и света на две. Но стената е там, преминава през улиците.

В София е по-различно. Съборихме Мавзолея. Паметникът на Съветската армия още стои … – най-високият паметник в София …

По-рано тази година, на 9 септември имахе хубава акция за припомняне най-зловещите места от соц-а. Поставиха се 9 стикера на паметните места. Само този стои към 9 ноември.

IMG_4890

 

Балада за Георг Хених. Човек забравило себе си обича.

IMG_2489

Балада за Георг Хених на Виктор Пасков. Истинска съвременна българска класика. Един от най-прекрасните текстове на български език за всички времена. Човешка. Дълбока. Истинска. Историята ни от близкото минало. Без филтър. Без фалш. Без милост.

Много е писано вече за тази книга. И малко е четена. Поне така ми се струва. Каквото и да допълня ще звучи слабо и клиширано, на фона на този великолепен текст. Бих се радвала, както много хора подкрепят идеята – Балада за Георг Хених да влезе в учебния план и да се учи в училище.

Купих си и изчетох тази книга отново заради приказната корица на Дамян Дамянов (надминал за пореден път себе си!) и заслужено добро ново издание на Сиела.

Ще си позволя само два цитата. Иначе цялата книга е задължителна. За всеки.

„В началото на този век, когато по жълтите софийски павета са пътували каляски, а в каляските – дами в кринолини и господа във фракове, когато в софийските градини духови музики са свирили потпури от „Ла Травиата“, когато Иван Вазов е разхождал кучето си пред Народното събрание и когато Оперната дружба е давала първи спектакли, в София са пристигали чешки и италиански музиканти, за да помогнат на неколцината ентусиасти да създадат българската музикална култура.

Бог знае какви мъки, несгоди и лишения са срещали в мисията си. Не ми се разказва за това. Изпитвам срам и мъка.“

“Не свири, защо забравило обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”

Задължителна.