Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

#щесесправим с климатичните промени

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

защо е по-добре да сме оптимисти

Screenshot-2

в поредицата постове за щастието и оптимизма продължавам с една много свежа лекция от TED – Tali Sharot: The optimism bias

научни доказателства в полза на това, че е по-добре за теб и за света като цяло да си щастлив, отколкто да си нещастен

писах също още за щастието и dont’worry, be happy човече

млад в България

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

усмихвайте се

усмихвайте се, дори и на работа е добре да сте в добро настроение, особено ако ръководите или работите с хора. отдавна го повтарям, ето че и други също

„According to best-selling author Jon Gordon, negativity, complaining, and pessimism suck the energy and productivity right out of organizations.“

не на песимизма.

какви са успешните хора

„Всички, които обичат нещата, с които се занимават, се определят като късметлии, а които смятат, че не са успели в живота, казват, че просто не са имали късмет. … Постигналите високи резултати имат сходни нагласи:

упоритост,

самоувереност,

оптимизъм,

амбиция

и неудовлетвореност.“

Кен Робинсън, Елементът

минимализъм в рекламата

p7070011

за жалост билбордите не са празни защото всички бюджети са насочени към Интернет рекламата, която е доста по-ефективна и измерима. за жалост са празни, защото парите за реклама отбелязват рязък завой надооооолу. билбордите са особено празни през лятото в София. но миналата година бяха по-празни. значи има надежда (обажда се оптимистът в мен).

за оптимизма и бялото куче версия 4

Борис Минчев беше преподавателят, който ме изпитва на първия ми изпит в Университета, мноого мнооого отдавна. точно тогава скъса половината от колегите – беше страшно. преподаваше ни обща психология. кой би предположил, че сега, толкова години по-късно с него сме приятели и последната ни съвместна книга – четвъртата част на „Законът на Мърфи наопаки“ вече е факт

Борис бе избрал темата за оптимизма и не знам как и аз се отзовах въвлечена в проекта още от първата му част, преди няколко години – писах увода, а после измислих бялото куче като антипод на черната котка и така нещата се завъртяха. всъщост основният принос за тези книги е на Борис, който събира всяка оптимистична мисъл мернала се пред очите му, а тази година оптимизмът оживя още повече със страхотните илюстрации на Веси

zakonatето я книгата – топла топла от издателство Сиела, коричната й цена е 10 лв, а ми се струва идеален подарък за всеки повод

за кого е тази книга? тя е за всеки:

  • за малките деца, които търсят свежи текстове, които да преписват за упражнение на почерка или в лексиконите на своите съученици, а покрай това могат да натрупат и малко мъдрост;
  • за порасналите деца – вече тийнейджъри, за сложните моменти от тази много възраст;
  • за още по-порасналите деца – студентите – за умни цитати в началото на курсовата работа, за да заблестят с мъдрост във всяка компания или при свалка;
  • за още по-по-порасналите деца – защото трудните моменти винаги ни съпътстват – при очаквани или неочаквани проблеми, промяна в пътя, предизвикателства като съкращение, глобална финансова криза, раздяла с любим човек или просто депресия от грешка на фризьорката;
  • за всички, които мислят, че вече не са деца – с оптимистичен опит да им се покаже обратното;
  • за всички, които винаги ще носят нещо детско у себе си – за тях най-вече е детската мъдрост, поместена в края на тази книга, включваща оптимистични мисли, предложени от децата на www.Az-deteto.com.

успехът в наше време

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

  • ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
  • не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
  • разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
  • не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

  • хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
  • хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
  • хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
  • хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!