MI форума днес – 6 листа записки, идеи, срещи, разочарование

въпреки страшното нанагорно покрай утрешното „опаковане“ на Парламента и съботния детски купон за 5 години Az-deteto.com днес с Гори (тя вече сподели емоциите си преди мен) отделихме цял ден и присъствахме на задължителното за всеки от бранша събитие – Marketing information forum, събитие на Капитал

браво на Капитал – както можеше да се очаква – много добра организация, всичко в стил и по конец – напълниха залата 7-800 близо души (предполагам), очакване, чанти с подаръци, баджове – както си му е реда (лек пропуск – в чантите нямаше химикалки, добре че някои си носим по 2-3 да услужим на тези, дето нямаха :)), леко хапване в стил Red Devil с вкусотии и екзотики, опашки пред тоалетните в почивките – абе, както си му е реда 🙂
всичко чудесно – срещаш много познати и приятели, говорите, усмивки, приятно очакване (Лина, радвам се, че бяхме цял ден заедно!); залата на Народния е прекрасна, макар за няколко часа седнал – леко неудобна

Серджо Зийман (wow!) и Лари Хокман (wow!) – изкарват си с това хляба хората – говорят и го правят добре, убедително, забавно, смислено (общо 12-13 страници записки направих) – за жалост това (общо може би около 2 часа и малко) + срещите с колегите и приятелите в почивките бе единствения смисъл на тези 9-17 часове в театъра …

при цялото ми уважение към Капитал (единствените издания, които чета са техните – основно онлайн) не знам как бе направен подбора на българските „подгряващи“ „лектори“ (по-конкретно на втория и третия), но още в първите минути на „презентациите“ им (от около 30-40 минути всяка – явно имахме канско търпение или сме много възпитани или от уважение към канещата ни инстанция не напуснахме) залата бе потънала в смях, недуомение как е възможно това и разочарование … странен, много странен избор на хора, очевидно със самочувствие, но … не подготвени и не в отговор на нивото и нагласите в залата

второто разочарование бе от лекцията на Гай Кавазаки (моите лично очаквания бяха най-големи именно към него), но не защото имаше технически проблеми, а отново, защото не бе съобразена с аудиторията … да оставим настрана факта, че се бе разнесъл слуха, че няма да каже нищо по-различно от вече наличната из родни онлайн ресурси презентация …

ето така личните ми очаквания и целия работен ден заминаха леко встрани, но нищо, сигурна съм, че следващият път нещата ще са по-добре :)!

от там бързах пеша (за най-бързо) към лекциите, които аз имах да изнасям и още повече се накарах да говоря малко по-късно само и основно неща, които дават на тези, които са си платили да ме слушат

по пътя, натоварена с лаптопа, чантата от форума – все тежки неща, леко ръмеше, сюрреалистично; някои от плочките из улиците на столицата ни „джапаха“ и това ми създаваше дискомфорт; минавайки покрай Макдоналдс на Витошка и Алабин видях вътре един възрастен човек да придремва на масичка без нищо пред себе си и си припомних думите на Серджо Зийман, че основният им конкурент в Москва при навлизането на Кока Кола не е бил друг, а билетите за градския транспорт; после една дама на Алабин профуча с доста яката си обемиста сив металик кола покрай всички останали, ползвайки насрещното, говорейки по мобилния си и си помислих за презентацията на „лектора“ преди Гай Кавазаки и това, че „трябва да сме на магистралата“, докато моето виждане е, че ние трябва да правим магистралата …

ето няколко цитата от днес (не основното, което казаха, просто интересни мисли):

Лари
надеждата не е стратегия
за успех в бизнеса – не на носталгията, отрицанието и арогантността

Серджо
продаваш каквото имаш или продаваш каквото им трябва
хората не знаят защо купуват, не ги питай, гледай какво правят, за да купят

освен това от първия блок и г-жа Кристина Влахова научихме, че у нас има 2 200 000 потребители на Интернет, 25 000 блога, 10 корпоративни блога (ние после се сетихме само за нашия естествено, на ROI, на Орбител).

бебетата на боклука

получихме едно писмо, странно

един човек твърди, че ако има по-малко домове за деца ще има повече бебета, захвърлени на боклука …

позволявам си цитат от отговора на Мишо:

Отговорността за своето дете носиш ти! Не държавата, не системата, не световните неправителствени организации, не и съдбата – ти! Ако не можеш да я носиш – не правиш деца! Защото отговорността за твоето захвърлено в кофа дете също е само твоя! Всичко друго са оправдания на хора, които бягат от отговорност.

подробности – тук

междувременно вече имаме над 2600 подписа в нашата ПЕТИЦИЯ – за по-малко деца в домове и по-малко бебета на боклука – подпиши се!

има ли смисъл да си българин?

започвам с края на предния си пост и с един въпрос, може би риторичен, зададен от Сашо Морфов

търся твоя отговор

* * *

над 8 600 (осем хиляди и шестотин!!!) български деца растат в дом
това значи, че има минимум 17 200 замесени в тази работа – 8600 жени и още толкова мъже – пряко отговорни за появата на тези нещастни деца
до момента имаме 1634 подписа ЗА по-малко деца, растящи в институции + 2186 рисунки на детски ръчички

* * *

сигурно доста хора знаят Дипломатическия клуб в Горна Баня, на завоя, с голям и хубав двор, приличен ресторант, басейн, кортове
знаете ли, че точно до него има дом – Дом за деца и младежи от 3 до 18 години с умствена изостаналост? това са болни деца, някои от тях с шанс за интеграция и нормално бъдеще, ама друг път, при други условия … растат в мизерия и недоимък, само една ограда ги дели от Дипломатическия клуб …

може би ако имаше по-малко деца в институции, ако родителите си гледаха децата, Държавата би имала повече пари за тези, болните деца, за които днес едва достигат парите за храна … деца, които имат нужда от няколко памперса на ден, а имат едва по един, понякога и по-малко, деца, които имат нужда от много грижи, които не са виновни, че са се родили

* * *

тук има малко снимки от дома в Трън, направени преди 2 години, когато с Рали и Калин ходихме да даряваме дрешки и играчки, събрани на базара за родители; някои от снимките са на Звезда – тя влезе вътре и разгледа по-подробно докато ние разтоварвахме; тези деца на снимката бяха много истински – истински щастливи, че сме отишли при тях, че им носим подаръци – питаха носим ли им лакомства, но нямаха нищо против да приемат носени дрехи и използвани играчки – разграбиха ги веднага, радваха им се; бяха щастливи да си говорим – говорихме си за разни неща, те се усмихваха; всъщност не различавах момичетата от момчетата външно, само след като си кажеха имената; казаха следващият път да им носим сапун и четки и пасти за зъби; искаха пак да отидем …

днес този дом е пред затваряне, нищо че в него има около 80 деца между 7 и 16 години; директорката злоупотребявала много …

* * *

исках да постна нещо за хубавите дни на изминалия дълъг уикенд, ама не се получи …

Аскеер 07 – Морфов е пич, Лолова – невероятна

идвам си от Аскеерите в Армията

благодаря Кате за поканите!

браво на Диана Добрева – радвам ти се Диана!

Татяна Лолова взе награда за цялостно творчество; седеше със съпруга си до нас, беше и с двете си внучета; вълнуваше се, към края леко й досади, защото церемонията продължи към 2 часа и половина; но накрая, когато дойде нейния ред да излиза бе невероятна – развълнувана, свали 10 години от себе си, полетя, на сцената се чувстваше видимо по-комфортно, лъчезарна, устата, както винаги – с четири листа подготвена реч, обичаща, сияеща, зареждаща – Татяна Лолова!

Морфов е пич – застана на сцената и директно към Стефан Данаилов, понастоящем Министър, който седеше на почетно място на първи балкон, каза, че е срамота актьорите да взимат 300 лева заплата, като дори шофьорите са на 800!

каза още, че един филм български се гледал от около 6000-7000 зрители, а една средна постановка в столичен театър – от около 15 000, добрите – от около 30 000!

тук ще вмъкна реплика от Молиер, на героя на Георги Гапулин „Отвратително е, когато благородният човек е говедо“

и за финал въпрос отново от Сашо Морфов „Има ли смисъл да бъдеш българин?“, той смята че да, а ти?

за полицаите, класическата музика и други

вчера, както си карам по Витошка на светофара явно нещо съм си пипнала ухото и правя левия завой и бам г-н Полицая, достолепен ме спира – „Вие знаете ли, че по време на шофиране е забранено да се говори по мобилен телефон?“ и аз „Ама аз не съм говорила“, и той „Хм“ – един нечленоразделен звук и с палката дава знак, че ме пуска, но вътрешно го е яд – ей брей, човек да не може ухото си да почеше (не че не го правя де, това да говоря докато карам, ама гледам да е в по-безопасни участъци :))

* * *

защо концертите класическа музика вече са неактуални, дори за любителите на този вид музика:
– в залата всяко движение на някого се чува – скърцат под и столове – резултат – хммм не на концерта в зала;
– в залата все някой ще е забравил да спре мобилния си или пък ще е с хрема и ще кашля – резултатът е аналогичен на горния;
– в залата основната публика е на средна възраст около 65, като бройка – малко повече от пръстите на двете ми ръце – резултатът е подтиснатост и не добро усещане;
– има още много … ама като за начало – толкова …
* * *

от Виктор: „Ограбството пиратва“

* * *

имаме близо 1000 подписа в ПЕТИЦИЯТА ЗА по-малко деца в домове (хайде още малко помощ, моля); имаме и 2181 рисунки на детски ръчички, с които ще опаковаме Парламента (градинката до него последно) на 1 юни от 10.30; снимането на документалния филм АЗ СЪМ – Щастливото детство върви много добре и ми е много интересно да се занимавам и с него; нещо в последните дни покрай това и всички останали неща, които върша се сдухах, ама сори ако не отговарям на време 🙂 айде весели празници!

Реките преливат, а политиците се хилят самодоволно

не обичам негативните постове, но днес ми дойде в повече

реката, Владайската река, която минава и пред нашата къща е силно придошла – към Владая е преляла и наводнила къщи, малко след нас също е преляла, бучи ужасно страшно и тече с пълна сила кафява и мътна, отнасяйки всичко наоколо със себе си
моля се да не прелее и при нас – остава около 1/2 метър или да не свлече земна маса …

въпреки това днес гласувах – единствена от всички около мен

гледам ги сега и г-н вътрешният министър и г-жа Емел Етем в НДК – хилят се самодоволно, на сухо, спокойни, победители, а София е плувнала с надвиснали опасности на няколко места, висне тревога и недоволство
не знам как спят тези хора

Да заспиш без целувка за лека нощ

(с риск да стана досадна)

Да заспиш БЕЗ ЦЕЛУВКА за лека нощ или въобще без „Лека нощ“ и да си дете, да си във възрастта, когато се формираш и формираш отношението си към света, когато се определя бъдещето ти

да растеш без да има кой да те прегърне и да ти каже, че те обича … без ласка, без топлина …
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ 652 ДЕЦА В СТАРА ЗАГОРА ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ЗАСПЯТ БЕЗ ЦЕЛУВКА ЗА ЛЕКА НОЩ…?

и знаете ли, че у нас има над 8600 деца в институции, които си лягат без целувка за лека нощ?!

това значи, че има около 8000 МАЙКИ (или по-скоро само жени, защото едва ли са точно майки), които са оставили СВОЕТО дете в дом, лишили са го от обич, от себе си, обрекли са го да е БЕЗ БЪДЕЩЕ

и НИЕ, всички ние сме допуснали това да се случи, допускаме го и сега

от нас и само от нас зависи това да се промени

Нали каза своето ЗА по-малко деца в домове?!

ако не си, а си истински човек – направи го сега! както вече писах – подели сме се срещу оставянето на деца в домове
подпиши ПЕТИЦИЯТА, което ще внесем в Народното събрание на 1-ви юни!

(сайтът за български петиции снощи сдаде багажа и сега написахме наново нещата за подписване онлайн при нас – моля за извинение на всички, които вчера гласуваха, гласовете ни заминаха … моля, отделете още 30 секунди и подпишете пак … БЛАГОДАРЯ!)

трилогия за лудостта през май

още нещо, което си изрових, писано през май 2000-та … а бяхме млади

Трилогия за лудостта през май

Безсмислен текст с повече от една птички (за звуков фон)

Female

Днес е първият топъл ден – предусетих го още със събуждането.

Сънищата ми – изпълнени с романтика, полуголи и голи мъже, стегнати мускули, безкрайни целувки и други, доста по-натуралистични сцени свършиха тъкмо навреме, за да се събудя наспана и да не закъснея за работа. От открехнатия прозорец дочувах безумния радостен крясък на хиляди птички, закопнели за любов през зимата. Миришеше на топъл и сладострастен ден.

След освежаващия душ и кафето по хавлия отворих с трясък стария скрин, с прибраните за зимен сън летни дрехи. Поогледах се – не съм наддала повече от половин кило, значи страхотната ми мини пола ще ми стои все още супер! Извадих нов чифт копринени чорапи с дантелено-силиконов завършек – толкова е секси усещането при прилепването им в горната част на бедрото! Намерих и онази – прозрачната ризка, нищо, че най-горното й копче е паднало и нямам сега време да го зашия (може би въобще няма да намеря време да го зашия). Черният сутиен ще е най-подходящ. Мммм, ярко червило, лек грим, свеж парфюм. Разресвам косата си дълго – бухва. Високите токчета са най-адекватни, кожата им лъщи примамливо. Готова съм – мъже – дръжте се!

Още с излизането на входа всички погледи са вперени в мен. Вървя умело. Походката ми е бавна. Краката ми са обтегнати, дълги и красиви. Усещането на завихрянето на въздуха между тях действа възбуждащо – въображението играе. Гърдите ми се поклащат равномерно нагоре-надолу, в такт. Стегнати са и набъбнали, като пъпките на дърветата наоколо – аха аха да цъфнат! Е, очите на всички залепват в тях – отминаващия старец примлясква звучно, пощальонът изпуска писмата в захлас, младежът, бързащ към Ректората се изчервява, строителите от обекта отсреща свиркат дружно, войничетата от минаващия камион издават всевъзможни звуци в мечтание, бизнесменът с мобилния телефон насреща ми забравя темата на разговора и зяпва – ето, това е триумф! Вдигам гордо глава и отминавам – гот ми е. Чувствам се секси, супер и много, ама много желана! Обичам май!

Male

Топлото нахлу внезапно в живота ми, през леко отворения прозорец, в започващия нов ден. След толкова студ и зъзнене първата блага сутрин звучи нереално. Тя разкъсва безцеремонно, на малки парченца благоприличните мисли на мен, обикновения човек. Внася раздор в монотонността на ежедневието ми между закуската с много кафе, нежеланието за блъсканицата в автобуса и замяната й с жълто такси, свадата с шефа и клюките на колежките, бакшиша за фастфуда в обедната, невърнатото ресто от бакалията привечер и бирата към спорта във нощния блок на новините.

Излизам на улицата в този ден и веднага в очите ми върхлитат женските гърди, палаво помръдващи нагоре надолу в такт с ту забързаната ту не толкоз походка на собственичките им. А те – такива красавици – руси, червенокоси, чернокоси, високи и не толкоз, кльощави и възпълнички – всичките толкова хубави днес! Слънцето огрява лицата им, прави грима още по-ярък, устните още по-сочни. Парфюмите им се смесват с омайния мирис на пролет. Косите им се веят от лекия прохладен ветрец. Освен тях той невинно повдига късите копринени полички и човек ще не ще се поддава на гледката и забива очи, в търсене на нещо топло и желано. Потничетата доминират още от сега, макар да не е чак толкова топло, разкриват прелестни рамене, нецелувани цяла зима. Гледката ме грабва и съпровожда от улицата в офиса, и в ресторанта и след това, не ме оставя. Не мога да мисля, само чувствам и искам.

Готин съм и секси – изтупан, с новия си костюм, ярката вратовръзка, гладко избръснат, прилично загладил коса. Летя. Всичко предизвиква желания. Мобилният телефон играе в ръцете ми, буди асоциации. Докосването до повърхността на бюрото в офиса също възбужда. Въображението заиграва още повече с приплъзването на мишката – облата й форма, твърда и гладка, напомня за женска гръд… От всичко това ми става супер. Опрощавам на всички греховете им. Опрощавам греховете си. Готов съм за подвизи! Обичам май!

We

Магията трае само днес. Отдаваме й се. Днес всички сме обзети неизбежно и напълно от нея. Желанието пропива телата ни до болка. Сякаш сме влюбени – усмихваме се неадекватно, намигваме си, подмятаме си думи и случаен допир, в невъзможност да скрием емоциите, обзели ни напълно.

Става ни дискомфортно хубаво. Клоните на дърветата, пощръклели – напъпват като зърна на девичи гърди при първа милувка. Не се свенят дълго и изскочат като внезапно събудени от цял век сън куп цветя и треви по неподозирани, редни (паркове, градини) и нередни (булеварди и тротоари) според мерната единица на градския жител местенца. Улиците понесят прахта на зимата, вдигнат я в облаците, все по-бели на фона на яркостта наоколо и все по-синьото небе и запреглъщат с мисъл за майските дъждове. Птици, кучета, деца и други се разпищяват без капка хармония, в знак на безкрайна еуфория от промените, след свиването, сумрака и безслънцието още при появата на първите лъчи, обляли в цвят сивотата наоколо. Целуват се всички и навсякъде – по спирки, пейки, фонтани, светофари, без свян, неуморно, сладострастно. Пощръклял народът изпада в масова глупост, зяпа романтично и щъка нагоре-надолу, напред-назад, безспир.

Магията трае само днес, защото е май. Отдаваме й се.

малко поезия

айде и аз като типичните женички, да постна свое писание, от октомври 1999-та година е; имам си го като едно от най-добрите ми

позволи на желанието да те погълне
освободи сетивата и дишай
усещането за проникване е дълбоко
тялото губи очертанията си
топла наслада пронизва нагоре
бавно пълзи и забързва
темпото на страстта се отдава
стремително
конвулсивно
се свиват зениците
стонове политат незадържани
времето се стопява в капчици
и изтича в пустинята
вечност

ИСКАМ ТЕ