Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.

#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.

Ура за Коко Трейман и покана за Фотошкола Паралакс

Има хора от които можеш да учиш, да учиш, да учиш. Освен учители, те са задълбочени мислители, съвременни философи, творци, които умеят лаконично и тихо да бръкнат дълбоко в душата ти. Коко Трейман е от малкото такива, които имам щастието лично да познавам.

Николай Трейман за поредна година организира нещо много ценно и заслужаващо си – Фотошкола Паралакс, която стартира в началото на ноември.

Ето информация за Фотошкола Паралакс:
Девиз:
 „Научи за да видиш“, може би единствена сентенция преведена от български на латински, а не обратното.
Disce ut videas означава , че зад качествения образ стои сериозно познание, на което с удоволствие се посвещаваме.

Преподаватели:
проф.Цочо Бояджиев – изключителна многостранна личност, истинска радост е , че е влюбен точно във фотографията.
– доктор на изкуствоведските науки Катерина Гаджева – нейното задълбочено познание в областта на историята на фотографията превръща всяка тема в част от световното изобразително наследство.
Николай Трейман – потомствен фотограф с богат преподавателски и професионален опит.

Tази година темата е „Време и фотография“, като акцентът е активно снимане по предварително определени задачи. Въвеждащите лекции ще дадат насоките, по които всеки ще мисли и твори. Предвидени са пленери, работилници и т.н.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Начало: 8 ноември 18.30ч. Граф Игнатиев 70. Записването става след среща-разговор с Николай Трейман.
Контакт: treyman@abv.bg

10034_3

Още – на сайта на Фотошкола Паралакс http://www.paralaxphoto.com/

Реките на София – Владайска и Горнобанска

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

119928046_125695632609363_2433929297976254336_o

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Alexi

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Излишната храна е ресурс с грижа за човека и природата. Ура за Цанка Миланова и Българската хранителна банка!

cankamilanovabhk1

Цанка Миланова е един от много силните и важни за всички нас герои на нашето време. Вероятно не сте я виждали и не я познавате, но това е защото е скромна. Тя е човек-войн. Ръководи важната за цялото общество и единствена у нас (наистина е изумтелно това!) – Българска хранителна банка. Вероято си мислите „ние сме бедна страна, за какво иде реч въобще“ и доста грешите. И у нас се изхвърля много храна, годна все пак за употреба. И Цанка и екипът й помагат вместо да се изхвърли да достигне до хора в нужда. Екологичен, хуманен и икономически смислен процес. Хайде да ви разкажем повече за това.

Разкажи ни как се ръководи Хранителна банка?

Хранителна банка се ръководи с много професионализъм и отдаденост, с креативност и силен фокус. Може би това е валидно за всеки иновативен бизнес и всяка непозната за хората обществена услуга, които в началото са приемани с известна доза съмнение от гледна точка на полза и необходимост.

След 8 години на упорита работа хранителното банкиране вече е истинска професия, с определни стандарти на работа, изградени системи и процеси. За екипа на Българска хранителна банка това е работа, в чието добро изпълнение вярваме и планираме нейното развитие като част от живота си. За нас приключението „хранителна банка“, което започнахме преди повече от осем години, вече се е превърнало в ежедневно занятие и професионално поприще, в което сме научили много, усъвършенствали сме професията и сме готови да предадем това знание на нови хора, за които спасяването на излишната храна е въпрос на здрав разум и непримиримост към плащането от цялото общество на твърде висока социална, икономическа и екологична цена, до което води унищожаването на налична и годна храна. А такава има навсякъде около нас и има смисъл с добре координираната и високо ефективна система на хранително банкиране тя да бъде оползотворявана навреме в помощ на хора в нужда.

Съвсем накратко – как се случва това да има в България Хранителна банка, вероятно много хора не знаят?

България не е страна-изключение. Както навсякъде по света и у нас се произвежда повече храна отколокото е необходимо да бъде потребена за продовлствените нужди на населението. В глобален мащаб се унищожава една трета от произведената храна просто защото е в повече. Същевременно почти 1 милиард души на планетата страдат от недохранване или дори гладуват. У нас над 1,5 милиона българи живеят в недоимък и сме убедени, че това, от което най-често се лишават е питателна и достатъчна храна.

Знаейки това и познавайки опита на много други държави по света, в които хранителното банкиране е работещ механизъм с дългогодишни традиции, през 2012 г. група от 9 бизнес и неправителствени организации създадоха Българска хранителна банка – първата по рода си организация, която предлага смислено, дългосрочно и много ефективно решение на двата проблема – загубата на храна и справяне с бедността.

За изминалите 8 години Българска хранителна банка е обслужила над 2 000 тона дарени храни на стойност над 5 000 000 лв. С помощта на над 60 организации-партньори храната е достигнала като допълнително хранително подпомагане до над 20 000 човека на годишна база.

Днес хранителната банка от една малка организация се е превърнала в професионална бизнес единица, която е сериозен партньор на индустрията за храна в превръщането на излишната храна в ресурс за подпомагане на хора, които най-много се нуждаят от храна.

Защо е още по-важно днес да имаме и в обществото и у бизнеса разбиране за всичко, което правите? 

Отначало хранителната банка беше възприемана като малка фондация, поредната благотворителна организация, която моли за помощ за някакви хора с някакви нужди. Отне време и бизнесът, и публичните институции, и обществото като цяло да осмислят нашия модел на работа. Самите ние се развихме и пораснахме от организация, движена от много ентусиазъм и доброволчески усилия до професионален и надежден партньор на хранителната индустрия с висок капацитет и логистична готовност да приемем, съхраним и разпределим правилно, бързо и навреме до 4,5 тона дарена храна на ден при спазване на всички изисквания за безопасност на храните.

Днес ние сме на своето правилно място като част от хранителната индустрия – последната стъпка на веригата за доставка на храна, която вместо да бъде унищожена, бива дарявана на организации, обгрижващи нуждаещи се хора. БХБ предлага на хранителната индустрия средство да сподели годна и качествена храна, която иначе би била унищожена, като посреща партньорството с компаниите от индустрията с равностоен за тях капацитет, висока ефективност, работещи бизнес процеси и хигиенни правила, които фирмите от индустрията разпознават и прилагат. В партньорство с компании от хранителната индустрия хранителната банка осигурява възможност излишната храна да бъде превръщана в смислени и дългосрочни социални програми. Така бизнесът спестява разходи за унищожаване на храна и с даряването на храната, която не може да реализира в търговска мрежа дава значим принос в решаване на наболели социални въпроси и реализира на практика истински социален ангажимент. От оперативна гледна точка ние сме част от логистичната верига за осигуряване на достъп до храна в свят, в който има много налична храна, която лесно и бързо може да бъде преразпределяна до нуждаещите се от храна.

Поставена в социален контекст, работата на хранителната банка допринася значима полза във функционирането на социалните системи на държавата, като допълва винаги ограничените ресурси за удовлетворяване на всички нужди на множество уязвими групи. За социалния сектор хранителната банка е и най-големия нетен дарител в натура в помощ на организации, носещи грижа за хора в нужда. Храната, която те получават безвъзмездно, за тях не струва нищо, но спестява значим финансов ресурс, който биха похарчили за закупуване на хранителни продукти. Веднъж спестен, те могат да използват теди средства по разумен начин за повече и по-добри услуги в подкрепа на уязвимите хора.

Не на последно място даряваната храна не се превръща в отпадък и не нанася щети на околната среда, гниейки на сметището и отделяйки парникови газове. И нещо повече – не се допуска ценни и ограничени природни ресурси (вода, енергия и др.) да бъдат погубени заедно с изхвърлянето на храната.

В този смисъл хранителното банкиране има тройна добавена стойност – икономическа, социална и екологична. Именно за това тя е подходящия бизнес партньор за всяка компания: за управление на излишната храна; за реализиране на фирмената програма за намаляване на екологичния отпечатък или за осъществяване на инвестиции в обществото като мащабен и с дългосрочен ефект проект в политиката за сациална отговорност на всяка компания.

Не на последно място е важно разбирането и осъзнаването на нашата роля от отделния човек и обществото като цяло. А тя се основава на убеждението, че храната трябва да остава храна до края, да бъде запазвана качествена годна и безопасна до нейния краен получател. Свидетели сме на това, че не рядко предоставянето на храна на хора в нужда е само спорадично и еднократно намерение с мотивацията да бъдем добри по празници, в ограничени във времето кризисни ситуации или в отговор на моментен импулс.

Солидарността и съпричастността към хората в затруднение, които ние с помощта на организации-партньори подкрепяме ежедневно са базирани на първо място на грижата към храната, на опазването и по правилен и отговорен начин, защото хората в нужда изпитват недостиг на храна 365 дни в годината и имат правото да я получат и консумират годна и безопасна като всички нас, които си я купуваме в магазин.

10513502_727350843997877_7181401813521611065_n

Какво е нужно, за да работи Хранителната банка успешно за целите си в днешния контекст?

Хранителната банка е организация, която функционира изключително благодарение на дарени финансови и материални ресурси.

Компаниите от хранителната индустрия доверяват на нас излишната храна, защото имаме капацитет да се погрижим за нея, да я опазим и обслужим до хора в истинска нужда. В този смисъл, за да разширява обхвата и мащаба си на работа, хранителната банка има нужда от доверието и подкрепата на повече дарители от бизнес средите както за даряване на излишна храна, така и за даряване на финансови средства. Хранителното банкиране не е евтина операция. Обслужването на дарена храна, която макар и предоставена безвъзмездно, трябва да бъде съхранена, складирана, транспортирана правилно, а това носи своите разходи, свързани с работа на хладилни съоръжения, наличие на място за съхранение, транспортни разходи за гориво, поддръжка на автомобили, ползване на опаковки, средства за хигиена и т.н.
При все това, тази операция е с висока ефективност, защото всеки разход на стойност 1 лев позволява да бъде спасена храна на 4 пъти по-висока стойност. Изборът на хранителната банка като място за инвестиция на наличен ресурс за социални програми винаги е печеливша, с висока добавена стойност във вид на спасена и обслужена храна и не на последно място – с изключително социално въздействие за стотици хора в нужда.

Надяваме се, че все повече компании от хранителната индустрия, а и компании извън този бранш с развити програми за корпоративна социална отговорност, ще припознаят и оценят Българска хранителна банка като подходящ и надежден партньор за постигане на социална промяна.

Отделният човек може да ни подкрепи със свои специфични умения и експертиза особено в области като юридически услуги, PR, реклама и комуникации, транспортни услуги и доброволчески труд за сортиране на хранителни продукти.
Всеки може да дари 1 лев или направи абонамент с кратко съобщение DMS HRANA на номер 17777, защото ние ще спазим своето обещание срещу един лев да осигурим храна за поне 4 лева.

Вярваме, че повече хора и организации ще последват нашия призив „Подай ръка на храната!“, защото с грижата към храната ще развива все повече и истинската си грижа към хората в нужда.

Не на последно място е ролята на държавата и публичните институции, които са призвани да разработват и прилагат подходящи политики и законодателни инициативи в подкрепа на разумни решения с полза за всички в обществото.
Това е особено важно днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, последиците от която вече засягат най-силно именно най-уязвимите групи в обществото. Защото здравната криза води до несигурност в доставката на храна и до нарастваща бедност.

CAM00361

Сега е моментът да станем свидетели на смислена, организирана и координирана цялостна подкрепа на най-уязвимите общности по време и за преодоляване на кризата както с намесата на държавата, така и с припознаването, координацията и подкрепата от нейна страна за онези бизнеси и организации, чиято роля е решаваща за осигуряване на нуждаещите се на качествена и питателна храна.

И накрая е важно да подчертая още веднъж, че хранителната банка разчита на подкрепа от всеки според възможностите. Ние ясно съзнаваме, че хранителната банка ще бъде толкова голяма колкото голямо и зряло е българското общество.

web-site-head

–-

Възхищавам се и благодаря на Цанка за всичко, което прави! А ние можем да сме поне малко от полза в цялото. Защото сме хора.

Посетете сайта на Българска хранителна банка, за да разберете как може да помогнете. Вярвам има смисъл, дълбок смисъл, за всички нас.

Градско земеделие и споделени градини – история от Словакия

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

95715317_929530310840231_5479812716992397312_n

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

95795019_275211753511638_3202389940168032256_n

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

95833894_668973617270864_6665013374729846784_n

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

95644716_259562152082583_5174493305920028672_n

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!


Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за Маргарита и Музея на хумора и сатирата. Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019 фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска е директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово. Наскоро музеят имаше рожден ден – 48 години и го отбеляза, поради ситуацията – онлайн! Отделно и онлайн и офлайн на това място (особено в последните години) се случват наистина много силни, интересни и нетрадиционни за страната ни събития. В ArtCast имахме интервю с Маргарита за инициативите Нонумент (това е уау проект!), Бианалето, което провеждат традиционно и много други изложби и събития. Възхищавам се на Марги за увереността, задълбочения и модерен подход, който прилага към управлението на Дома на хумора, всичките й усилия да модернизира и популяризира работата му. Мисля, че е човек за пример.

Е, ясно е, много са мотивите ми да поканя Маргарита за това интервю. Но, няма как да скрия, една от тях е, че в това специфично време хуморът онлайн е спасение за много от нас, а тя намира начин да помага и в тази посока 🙂

Как работят / могат да работят музеите и галериите във времена като тези?

Онлайн и в диалог в добрия случай. В света на изкуството КОВИД направи глобална технологична трансформация, която надменно протакахме с години. Някои реагираха мигновено и бяха по-подготвени. Отваря се огромна съкровищница от изображения и разкази за тях. Обаче това пасивно двуизмерно, линеарно възприемане на изкуство ще стане изморително в един момент. Някои музеи успяват да въвлекат публиката, да влязат в диалог, да ангажират по креативен начин. Така се появявят чудесни инициативи като тази на Музеят Гети в Лос Анжелис, който покани публиката си да пресъздаде любими платна с материали, които могат да намерят вкъщи.

У нас случаят е по-различен за съжаление. България няма активна политика за развитие на музеите, те са в ничията земя между общини и държава. В последните седмици чухме много за театрите, за свободните артисти. Някой политик да се е ангажирал с темата за музеите и галериите? Ситуацията с българските музеи и галерии е драматична и ни е по-лесно да не говорим за нея. Кой български музей извади качествено онлайн съдържание? Колекциите не са дигитализирани, няма нито опит, нито съзнание, че трябва да се публикува в интернет. Последно миналата година спорих с колеги музейни директори, които твърдяха, че или не им е нужно изобщо, или не им е приоритет. Това безвремие в момент, в който не правим нови изложби, е идеално да се започне най-накрая работа по дигитализация, но пък нямаме средства. А те дори не са някаква непосилна сума!

В Музея на хумора и сатирата започнахме да публикуваме изложби онлайн още преди да затворим за публика – в момента, в който бяха обявени първите случаи на коронавирус и то именно в Габрово и почти никой не стъпи в Музея цяла седмица. Публикуваме изложбите си във фейсбук страницата на Музея и поддържаме супер активна фейсбук група, която събира най-пресните шеги и дигитални колажи и набра огромна популярност. Всеки с чувство за хумор е добре дошъл да се присъедини там. Тази година ни беше за старт на дигитализацията и създаване на нов сайт – сега поради липсата на приходи това остава неясно, търсим варианти. Фейсбук и инстаграм са чудесна възможност, но е абсурдно да нямаш собствено място, където структурирано да управляваш онлайн съдържанието си.

Доколко хуморът днес е наше спасение?

Хуморът ни свързва във време, в което сме изолирани. Шегите са, за да се споделят, препращаме ги, отговаряме на шегата с шега. Това е начин да общуваме. Отделно, способността да се надсмеем над ситуацията ни дава усещане за контрол над битието ни. Сега, когато толкова малко сякаш зависи от нас, това си е подвиг. Смеем се, защото ако не го правим, би трябвало да плачем.

Какви тенденции проследяваш в хумора покрай тази напрегната в целия свят обстановка? Какво ново излезе?

Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален. Той като цяло е базиран на културни специфики, а сега за пръв път всички ние, по цял свят, сме в абсолютно еднаква ситуация. Като добавим към това и повечето свободно време, факта, че сме много повече онлайн от преди, имаме перфектните условия за виралност. Имаме миймове, които се заиграват с коронавируса и това как живеем под карантината, но имаме и един интересен жанр на креативност, породена от скуката, която не адресира пандемията и самоизолацията като тема, а просто е неин продукт. Такива са хрумката с кентавъра, пресъздаденият с желирани мечета концерт на Адел, тоалетните чинии като унесени в мислите си пушачи или масичката за пикник на катерици.

Как ние днес, всички, сътворяваме хумор? Доколко Интернет насърчава и влияе на тези процеси?

С видео, изображение, с текст или дори просто като коментар на чужда публикация – имаме цялата палитра от възможности и не са нужни огромни екипи, човек може сам да направи мийм. Хуморът е станал много по-визуален. Интернет дава много суров материал от изображения, които могат да се ползват и служи като среда за разпространение. Мигновената реакция в емотикони и коментари пък е много стимулираща. Не е като да публикуваш смешна история или карикатура във вестника и да чакаш читателски писма до редакцията или някой да ти каже на улицата, колко много му е харесала. Отделно, имаш шанс за изява без да си професионален автор на хумор – карикатурист или комик. Интернет дава възможност на всеки да е автор или поне куратор на съдържание. Ако има някакъв негатив, това е, че бързината на възприемане в интернет убива по-дългите форми. Те си остават за театъра или за музея – когато можем да се върнем там.

Има нещо, за което трябва да внимаваме, обаче. Хуморът използва клишета и респективно много лесно се възползва от различията. КОВИД стана повод за силен антиазиатски расизъм и хуморът участва в утвърждаването на такива нагласи. У нас в момента се вихрят отново с бясна сила ужасно гнусни шеги спрямо ромите и хигиенните мерки срещу вируса. Социалните медии са чудесен развъдник на такива настроения включително, защото поддържат паралелни реалности. Има фесйбук групи, от които може да ти настръхне косата.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, В изложбата за деца "Град Градина" с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo В изложбата за деца „Град Градина“ с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

За теб самата кое е най-любопитното в този аспект?

Динамиката на процеса е интересна и тенденциите в хумора. Първо, лесните сюжети се изчерпиха,а няма нищо по-досадно от стар виц. Започват да се появяват по-остроумни и находчиви шеги и вниманието ще е към автори с наистина изведено чувство за хумор. Второ, на много места пикът на заразата предстои. Когато случващото се спре да е отдалечена статистика, хуморът няма да изчезне, но за някои може да стане нетърпим. Очаквам, че ще започне да се появява по-емпатичен хумор и хумор, който ни позволява да избягаме от реалността в по-добри, имагинерни светове, както това се случва във филми като Джоджо Заека или Животът е прекрасен.

Ако искаш сподели някои от любимите ти миймове или смешки от последните дни?

Бих препоръчала албумите със селекции от хумор по време на самоизолация в страницата на Музея на хумора и сатирата. Засега са том първи и том втори, но следете страницата, ще продължим с нови.

Пожеланието ти към всички автори на смях в днешния ден?

Креативността ни държи заети и това не е малко, а когато дава добро настроение на останалите това вече е социално благо. Можете да излезете от кризата с повече приятели, съмишленици или с ново гадже. Дерзайте!

Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Визия за София и 24 дългосрочни цели за развитието на града

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

От бъдещия кмет на София искам да има визия за София. Защото най-вече градът ни страда от това, че повечето от управниците му нямат визия, като цяло и в частност визия за този град като град, като столица, като Европейска столица, като град за своите хора. Липсата на визия води до това много от живеещите тук да не си припознават мястото като свое и да не го обичат. Липсата на любов винаги е фатална. И за човека. И за града. И за планетата.

Радвам се, че има екип, който да поработи по бъдещето на този наш град и в навечерието на изборите са изработили план с 24 основни цели за развитието му – Визия за София. Тези дни те представиха тези цели и защото ми се струва важно да знаем, че това се случва, да го осмислим и да обговорим – публикувам тук.

“София 2050 е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето, за да създава и поддържа разнообразни възможности за развитие и високо качество на живот.” – под тази визия, представена за първи път на форума, се обединяват всички дългосрочни цели, които представляват основата на документа и които бяха определени след много анализи, изследвания и консултации с експерти, бизнес, администрация и граждани.

Разгледах публикуваните до момента неща и се радвам, че се прави опит да се мисли в много и различни перспективи:

  • качествена градска среда – естествено
  • мултифункционален град – мда
  • компактен и концентриран град – малко мъгляво
  • високопродуктивна икономика – сложно
  • център за иновации – няма нужда да се чака
  • устойчив и иновативен туризъм – хм, добре
  • кръгова икономика – да!
  • устойчив ресурсен и енергиен баланс – супер
  • чиста среда – 2050 е късно
  • адаптивен град – да
  • жива среда – 2050 е късно
  • активно придвижване – 2050 е късно
  • глобална и регионална свързаност – ок
  • популярен масов транспорт – 2050 е късно
  • мобилността като услуга – добре
  • развит културен център – брей
  • автентичен и много пластов град – това си е сега така, но да се запази
  • позитивен имидж – хм, любопитно
  • сближаване и общност – ключово
  • образование, насочено към бъдещето – това бъдеще е сега …
  • здравословен живот и здрави хора – това следва да е днес, иначе може да няма за кого да се прави
  • общината е стратег – това ми се иска да видя как е
  • автоматизиран административен процес – очакваме, дано не е чак 2050
  • децентрализирано и демократично управление – много хубаво

Хайде да видим който и да дойде за кмет да привиди тези цели за свои и да започне да работи активно по тях. От нас зависи да го изискаме. Ако успеем да не си изберем популист ще е супер, защото може би ще има реална възможност за промяна.