Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

Следата Шекспир 2025

Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.

Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.

Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.

Първата дискусия бе в голямата зала на новата библиотека на НБУ, СЕМИНАР: Образователното представление „Венецианският търговец“ на Народния театър.

Модератор: проф. Виолета Дечева, д.н.

Дискутанти:

доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“                                                                    доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“

доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“

гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“

Гост: д-р Явор Гърдев

Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.

Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:

народно (Народен театър) – лукс

цветно (Венеция) – черно-знатно

пищно (Венеция) – минимализъм

комедия – некомедия

преобличане – липса на такова

магично – реалистично

Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.

Ето кадър от дискусията

Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.

Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ: „Как да превръщаме теоретични хипотези в практически инструменти на постановъчната интерпретация“ – от тази лекция си тръгнах с най-много записки.

лектор: д-р Явор Гърдев

Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.

Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!

За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!

Догодина не пропускайте!

Sticky Post

Ю Хуа в София Литературни срещи 2025

Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.

Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.

Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.

Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.

Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:

„Писането – събуждане на паметта“

„Писателят пази историята по-добре от археолога“

„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“

„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“

„Паметта сама по себе си е живот“

„Животът винаги ще е по-мощен от писането“

Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.

Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.

За романа Живи съм писала през лятото на 2021 тук.

Sticky Post

The Soul Trembles. Chiharu Shiota

По силата на съдбата в Париж се оказахме малко след откриването на изложбата на Чихару Шиота The Soul Trembles в Grand Palais (11 декември 24 – 19 март 25).

Мисълта ми е още там, оплетена, опъната като цветна лента, напрегната, свързана, изживяваща, жива. Като работите на Чихару.

Първата е наречена Where are we going? и е още в предверието. Бели лодки, които висят от купола и се поклащат нежно от полъха на течението.

Продължава с In the hand.

Макар вече да съм пленена, нямам идея още колко и какво ме чака в следващите зали … и се оказвам в червено море от безкрайни нишки, оплетени около метални лодки в огромно помещение – Uncertain journey.

Няма как да опиша всичко, още по-малко – да се усети само от няколко снимки и реда, но публикувам само за да си напомня да следя изкуството й, както и да ви поканя да се огледате, ако наминавате тези месеци до Париж или в бъдеще, където Шиота показва работите си.

Това е композицията Inside-Outside – прозорци, които са били използвани, които авторката събира при събарянето на стари сгради в Източен Берлин (около 2009-та година).

Accumulation – Searching for the destination е последната, изумителна инсталация на авторката в тази изложба. Куфарите, които носят спомени и формират паметта. Шиота споделя, че е вдъхновена от паметниците и архивите от 80те години на миналия век на Кристиан Болтански.

Въображението ми е силно разтърсено и съм благодарна, че имах шанса да посетя тази изложба.

Любопитни етно музеи от нашия регион, които да разгледате – победители в наградите Жива

По покана на любезните домакини от ЕТЪРА – най-големият и интересен музей на открито у нас тази година бях част от церемонията по награждаване на най-добрите славянски музеи – ЖиваZiva Awards. Наградите за 2024-та се раздадоха за 10-ти път. Церемонията се състоя в Габрово, под патронажа на кмета на града.

Споделям списък с музеите-победители и номинирани, общо са над 20, които си заслужава да посетим.

The recipients of the Živa Awards 2024 are:

  • The Živa Award 2024 for the Best Slavic Museum was granted to the Regional Museum of History Ruse, Bulgaria.
  • The Živa Award for the Best Slavic Heritage Site was conferred on Bled Castle, Bled, Slovenia.
  • Honourable Mention for the promotion of the intangible cultural heritage was granted to the Museum of Bećarac, Pleternica, Croatia.

Five Živa Award 2024 Special Recognitions were awarded to:

  • Photo House Pelikan, Museum of Recent History Celje, Slovenia: for Sustainability.
  • Museum of Contemporary Art of Montenegro –  MCAM, Podgorica, Montenegro: for Leadership and Team Efficiency.
  • Museum of Herzegovina in Trebinje, Bosnia and Hercegovina: for Visitors and Openness.
  • Radom Village Open Air Museum, Poland: for Creativity.
  • Museum of John Amos Comenius in Uhersky Brod, Czech Republic: for Storytelling.

Мазето на баба Васа в Шабла 2024 – It takes a village

Тази година Мазето на Баба Васа представи изложбата

„Трябва село / It takes a village“

с участието на Бришти Алам, Минда Андрен, Марк Александър Демулан, Олег Фролов, Барбара Хайнц, Александър Джаксън Уайът, Фелим Макконигли, Андрю М Мецвински, Флавио Паласчиено, Софи Пьолцл, Нора Севериос, Аксел Щокбургер, Йохана Шарлоте Треде, Александра Вандерер

Освен в мазето …

…където ни чакаха книгите

Откриване в присъствието на всички автори, с Диджеи X-o-Lotl, Karine and DJ

Беше неочаквано, многобройно, красиво, различно, шарено, уютно

Гостите също

Изложбата бе на много места, не само в мазето

It takes a village

There you see the palm tree
There is our village.
There nests the
Blind boghir’s young.
Oh boghir, what do you eat?
Pantha-rice, do you want?
Pantha, I don’t eat
Puti-fish, I don’t find
If I do get one
I eat them Gapush Gupush!

Translated from Bengali
Khan Mohammed Moinuddin

Браво на всички замесени в проектите около Мазето на баба Васа в Шабла! Пожелавам повече неочаквано хубави прояви на повече малки местенца из скъпата ни Родина. Имаме нужда от това. И е хубаво, че се случва.

Благодаря.

Писах за изложбата през 2023 в Мазето на баба Васа – Невидими машини на Александър Габровски.

Мазето на баба Васа в Шабла – Невидими машини на Александър Габровски

IMG_7042 Large

В Шабла от много години едно малко мазе, в стара къща, в типичен шабленски двор всяко лято се превръща в територия за изкуство, експеримент, общуване.

Лятото на 2023 това бе Невидими машини на Александър Габровски и със сигурност си заслужаваше да се посети.

Споделям малко снимки, за спомен и размисъл.

IMG_7045 Large IMG_7048 Large IMG_7049 Large

Всички тези наблюдения ме навеждат на идеята, че
страхът
срамът
удоволствието
радостта
и болката
имат общ корен

IMG_7050 Large IMG_7039 Large

Кожата ми е едно нищо, което разделя нищото в мен от нищото около мен

Благодаря на всички замесени

Благодаря и на Гори, Тони и Джамбо че я изживяхме заедно

Статия за Мазето на баба Васа във ВИЖ

Сайтът на Мазето на баба Васа

и фб на Мазето

Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.

#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.