стига му на провала

както Ясен обясни – време е да свалим атаката или деактивираме google бомбата, т.е. махам линка

аз лично съм доволна от резултата

различни хора, с които говорих, не пряко свързани с блоговете, но четящи ги, вдигаха вежди учудено, че от ПР отдела на въпросната институция никой не се е изказал официално

междувременно въпросният сайт все още няма никакви META тагове, а описанието, с което излиза в google е достатъчно любопитно: „Предоставя биографични данни за премиера и министрите, програми, приоритети, пресцентър и връзки към отделните министерства.“

с колите става страшно

ситуацията с автомобилите в София от ден на ден става все по-трагична – ясно е, че паркирането в центъра е ад, но вече е ад и в кварталите – хората се прибират и обикалят да намерят местенце

това е Овча Купел, но спокойно ножеше да е Дружба, Младост, Люлин или Обеля, например

p4130007

по улиците между блоковете автобомилите са паркирали плътно един до друг, след което са започнали да завземат зелените площи дори до детската пързалка, и без това мизерна една да няколко десетки деца наоколо – като конвои две коли от двете й страни. преминаването и паркирането в зелените площи води и до това да ги превръща в кафяви и обилно да се разнася кал из и без това нечистите улици. сред всички тези има само 2-3, които не са в движение и са постоянно присъствие. останалите се борят за късчето си парко-място наоколо ежедневно.

дали някой, от когото всичко това зависи се замисля? какво може да се направи, за да не е така? подземни паркинги? кой може да го реши и да го изпълни? кмета на голямата община, кмета на района? КАТ? хората-граждани? някой по-инициативен предприемач?

какво харесвам у студентите

след като споделих публично какво не харесвам у студентите е време да кажа и какво харесва у студентите. ако трябва да съм честна – нещата, които харесвам у тях са повече от тези, които не харесвам. и за да съм съвсем честна написах предния пост в афектирано състояние, след оценяване на писмени работи, а както е казал Андрю Карнеги „Колкото по-малко емоции, толкова по-добре!“

– харесва ми, че са борбени и не се дават, което личи по коментарите и тук и тук

– харесва ми, че като цяло (ок, около 50%) имат желание да научат нещо, а не се борят само за оценка

– харесва ми, че са честни и си казват открито нещата (почти винаги)

– много са ми симпатични Деница и Васил с това, че имат свои блогове (от курс 120 души е малко, но пък качеството е добро)

– както вече писах – това бе най-силният ми курс и беше удоволствие да се работи с тях (като цяло и най-вече хората, на които им се мислеше и искаха да работят)

– харесва ми че са млади, ентусиазирани и с желание, все още не прекалено черногледи (с малки изключения)

успял експеримент за провала

експериментът отне само няколко дена и днес се доказа, че е успешен и всички SEO теории са верни

експериментът също е поредният добър ход на блогърите – думата им тежи, дори и да е само пред Google

експериментът показа, че flash mob може да е добър инструмент за проява на гражданското общество и да работи не само по улици и кръстовища, а като задръсти виртуални коловози

някои мислят, че този ход може да е грешен, тъй като скоро може би ще имаме ново правителство, на което същото определение няма да стои толкова добре, но мисля, че блогърите ако желаят отново ще могат да действат и променят нещата, само за броени дни

радвам се.

screenshot-16

Колосален провал!

„от 1 януари 2009 г. месечният размер на гарантирания минимален доход става 65 лв., при досегашните 55 лв“ !!! (подробности тук)

в същото време депутати „се ебават“ с търсещи правата си семейства и майки

в същото време българският бизнес търпи колосални загуби поради партийни договорки и липсата на газ

в същото време държавата разпродаде държавата и кътче не остана

и знам, че това е един колосален провал (махнат линк)

седалката на Дядо Коледа

„седалката на Дядо Коледа“, така Али (3 г.) нарече този стар фотьойл, злополучно изхвърлен сред куп ненужни вече никому следколедни елхи – Овча Купел, 25 януари 2009 г.

p4130019

за палачинките и секса

никога не съм гледала на палачинките като конкуренция на секса, нито пък като негова алтернатива, затова ми е забавно да погледна през мъжката призма към тези така изконни ценности в неделя сутрин – рецептата за палачинки и спасовото обяснение към нея са тук