след като споделих публично какво не харесвам у студентите е време да кажа и какво харесва у студентите. ако трябва да съм честна – нещата, които харесвам у тях са повече от тези, които не харесвам. и за да съм съвсем честна написах предния пост в афектирано състояние, след оценяване на писмени работи, а както е казал Андрю Карнеги „Колкото по-малко емоции, толкова по-добре!“
– харесва ми, че са борбени и не се дават, което личи по коментарите и тук и тук
– харесва ми, че като цяло (ок, около 50%) имат желание да научат нещо, а не се борят само за оценка
– харесва ми, че са честни и си казват открито нещата (почти винаги)
– много са ми симпатични Деница и Васил с това, че имат свои блогове (от курс 120 души е малко, но пък качеството е добро)
– както вече писах – това бе най-силният ми курс и беше удоволствие да се работи с тях (като цяло и най-вече хората, на които им се мислеше и искаха да работят)
– харесва ми че са млади, ентусиазирани и с желание, все още не прекалено черногледи (с малки изключения)
Follow
Мда. А има ли нещо което харесваш в образованието им
хм …
Може ли да попитам в коя специалност преподаваш? Видях в биографията книжки за ‘уеб дизайн’ и се чудех дали случайно не е в департамента Информатика, в който уча 🙂
Марио, Масови комуникации.
in2h20 – мога да кажа, че част от тях са грамотни, т.е. могат да пишат без или с минимално количество правописни грешки (запетаи и пълен член не броим), всички знаят поне английски – на какво ниво ако преценявам по писмените работи – средно, някои са много напред, малката групичка „гурута“, както ги наричам са напред с материала – изчели са доста, имат и някаква практика, не са мързеливи, знаят езици и искат да дърпат яко напред, грубо представляват около 10% от всички. Останалите най-често искат да завършат заради родителите си или дипломата или неясно защо и в този случай не мога да кажа нищо повече. както писах ив началото на семестъра – трудно е да работиш и с едните и с другите. по-изкушаващо е да се занимаваш само с тези 10%, но е несправедливо, а почнеш ли да работиш с всички става боза. после те плюят в собствения ти блог. ето така. всяка година в края на семестъра съм на ръба да се откажа от преподаването. изтощително и неблагодарно. ако гледаш съвестно на него. ако не ти пука може и да е друго. ама аз това не го мога.
Имам познати в масовите… Наистина са различни (поне моята представителна извадка): някои са нахъсани, други – заради мама и тате, трети се чудят как да завършат, без да учат, и същевременно да правят милиони после. Свят – голям, хора – много 🙂