Морето. Българско хайку. Двуезична антология

IMG_8113

През изминалите дни получих от прекрасната Диляна Георгиева, председател на Българския хайку съюз тази прекрасна антология Морето и бързам да я споделя с вас. Антологията е двуезична – на български и английски език и включва 62 автора, всеки с по две хайку. Радвам се да видя толкова приятелски имена на едно място!

Споделям само три избрани:

стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

***

под плажния чадър
се мушна и този
прегорял следобед

Владислав Христов

***

стара лодка
морето ръждясало
в нея

Христина Панджаридис

 

Чудесно издание и прекрасна корица и илюстрации на Детелина Тихолова!

Браво за всички, работили по тази антология!

image1-1-673x440

Интервю с Диляна по темата има в Kafene.bg

Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.

#ChristoJeanneClaude в Софийска градска художествена галерия и още

IMG_8003
Не успях да стигна до Париж този път. И не видях опакованата Арка.
Но я съпреживях през десетките репортажи на приятели, които я стигнаха, пипнаха, изживяха.

Но успях с изложбата в Софийска градска. И ви я споделям, защото още имате време да отидете.
До 7 ноември 2021.

IMG_7999

Не, не защото Кристо е българин. Защото сам е избягал и не е искал да се асоциира със страната си. Това няма никакво значение.

А защото, поне за мен, размахът на мисълта на всички проекти на Кристо и Жан Клод отива отвъд човешкото. И казва толкова много. За всички нас.

За стените, за границите, за мостовете. За суетата. За времето. За преходността ни. И не/значимостта ни.

И нищо, че са творени преди години. Днес имаме още повече нужда от тези творби и посланията им.

IMG_8001

Пред снимките на творбите на Кристо и Жан Клод останах безмълвна и погълната за дълго. Какво би е било да ги усети човек тези великани на живо …

И тук ще цитирам Петя (Димитрова), която сподели при вида на арката в Париж:
„изкуството е за каквото си искаме. именно за тая свобода е. нищо друго. то повече от това има ли.
да ни харесва, да не ни харесва, да ни вълнува, да ни вдъхновява, да ни възбужда, да ни отвращава, да ни провокира, да ни окрилява, да ни замисля, да ни кара да спрем да мислим.
и да дишаме. и да спрем да дишаме. и пак да дишаме. дълбоко. осъзнато.“

IMG_8002
„на мен ми става от тази гледка. от мисълта само. от целия процес. идея. мечта. подготовка. реализация. оргазъм.
масово освобождаване от хилядолетна фрустрация. тихо, кротко уж. ама категорично. пред целия свят.
дойдох на арт поклонение. а избухването е отвъд.“

В СГХГ има и филм за Кристо и Жан Клод. И стена с още снимки и творчески търсения.

До 7 ноември. Минете.

Ура за Коко Трейман и покана за Фотошкола Паралакс

Има хора от които можеш да учиш, да учиш, да учиш. Освен учители, те са задълбочени мислители, съвременни философи, творци, които умеят лаконично и тихо да бръкнат дълбоко в душата ти. Коко Трейман е от малкото такива, които имам щастието лично да познавам.

Николай Трейман за поредна година организира нещо много ценно и заслужаващо си – Фотошкола Паралакс, която стартира в началото на ноември.

Ето информация за Фотошкола Паралакс:
Девиз:
 „Научи за да видиш“, може би единствена сентенция преведена от български на латински, а не обратното.
Disce ut videas означава , че зад качествения образ стои сериозно познание, на което с удоволствие се посвещаваме.

Преподаватели:
проф.Цочо Бояджиев – изключителна многостранна личност, истинска радост е , че е влюбен точно във фотографията.
– доктор на изкуствоведските науки Катерина Гаджева – нейното задълбочено познание в областта на историята на фотографията превръща всяка тема в част от световното изобразително наследство.
Николай Трейман – потомствен фотограф с богат преподавателски и професионален опит.

Tази година темата е „Време и фотография“, като акцентът е активно снимане по предварително определени задачи. Въвеждащите лекции ще дадат насоките, по които всеки ще мисли и твори. Предвидени са пленери, работилници и т.н.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Начало: 8 ноември 18.30ч. Граф Игнатиев 70. Записването става след среща-разговор с Николай Трейман.
Контакт: treyman@abv.bg

10034_3

Още – на сайта на Фотошкола Паралакс http://www.paralaxphoto.com/

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Ура за Боряна и Bee Bed с 5 кошера в София за лечение и отмора

IMG_6118

Представям ви Пчелин 1618-0009 или по-приятелски казано – Пчелна къща Bee Bed и Боряна Първанова, която вдъхновена от пчелите споделя благото от общуването с тях с всички. Подробностите са в интервюто 🙂

Кога и как станахте приятели с пчелите?
С пчелите се сприятелихме постепенно. Първите си кошери взех преди 5 години в комбина с един приятел. Той стана пчелар по наследство от тъста си, и се записа да учи за пчелар. Почти година го убеждавах, аз да си
купя кошери, той да практикува наученото, а аз да попивам занаята. Първо ме беше страх и ги гледах отдалече и за малко. Екипирах се като космонавт. Няма да забравя първия път когато сама отворих кошер да го прегледам. Повдигах рамките една след друга и бързо ги връщах обратно. След това моят приятел ме попита „И какво видя?“, а аз „ами не знам… имаше много пчели“.

Сега вече сме си приятели с пчеличките. Често ги преглеждам без ръкавици и обожавам да ги оставям да се разхождат по мен. Те са много миролюбиви същества. Последното нещо, което правят в живота си е да жилят и това е
само при самоотбрана или отбрана на семейството. За съжаление много хора не го знаят и често изпадат в паника само като видят пчела. Ако запазят спокойствие, тя най- вероятно ще ги подмине или ще кацне за малко, да си почине.

IMG_6116

Как ти хрумна идеята за Bee bed? И как я реализира?
За да гледаш пчели, трябва непрекъснато да четеш и да обменяш опит. Така попаднах на статия за ползите от кошерния въздух. Стана ми интересно и се разтърсих за повече информация. Оказа се, че този метод на терапия е известен от столетия, и в много държави е широко разпространен. Четях за аромата в стаята и спането върху пчели, и си мечтаех и аз да пробвам. Разбрах, че в България вече има няколко такива къщички, но всички са далеч от София. Отне ми година, докато успея да посетя една от тях. И се влюбих….. Реших, че задължително трябва да си направим нещо такова за
нас.

Реализацията не беше лесна. Първо трябваше да се преборя с безброй регистрации, после да намеря кой може да ми направи къща с вградени кошери (защото пчелите са невероятни архитекти и строители и ако кошера не съответства на техните нужди, просто ще го напуснат), после да намеря от къде да си закупя необходимите апарати, и най- накрая как да заселя кошерите. Сега пък се боря с популяризирането на този вид терапия. В България тя изобщо не е популярна и като кажа, че имам пчелна къща, всички си мислят, че продавам мед 🙂
След като вече имахме къщата за нас, се замислих каква късметлийка съм да живея в къща, която е на подходящото място, за да бъде пчелин и в същото време да е на 20 минути от центъра на София. И тогава решихме с мъжът ми, че ще я отворим за посетители. Това се случи миналата година точно на рождения ми ден – 16.06.

IMG_6123

Заниманията с пчели – какво ти носят?
За мен това е най- успокояващото нещо на света. Когато съм с пчелите времето спира. Когато прегледа свърши, просто не ми се тръгва от там. Не случайно се казва, че „ако си вдишал веднъж аромата на отворен кошер, ти остава краста за цял живот“. Познавам пчелари на 80-90 години и продължават да ходят на пчелините си.

IMG_6121

 

За кого е полезно да посети теб и пчелите ти?
За всички, с изключение на хората със силна алергия към полени и пчелни продукти. Всеки ще намери нещо различно, но никой няма да си тръгне от тук без нищо. Някой ще се наслади на аромата, друг на спокойствието. На някой ще му хареса да наблюдава през стъклото неуморния труд на пчелите, а на друг ще допадне дрямката в пчелната стая. Възрастните ще търсят спокойствие, а децата ще задават безброй въпроси. Ползите за тялото са много. Най- бързо се усеща презареждането с енергия, и успокояването на нервната система. Да живееш в София е доста стресиращо и за това всички имаме нужда да изхвърлим натрупания стрес и да се подготвим за нови изпитания. В къщичката ми това се случва само за 20-30 минути почивка в пчелната стая. Ако пък имате здравословни проблеми с дихателната
система, синузит, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на нервната система или искате да подсилите имунитета си, тогава трябва да се направят няколко поредни процедури.
Посещаването на пчелна стая съчетава три здравословни ефекта:
1. От аромата на кошерния въздух: Терапията с кошерен въздух е много полезна за хора, страдащи от астма,
хипертония и болести на нервната система. Помага да се отървем от депресията, да възвърнем силите си, и дори да се чувстваме в лека еуфория. Уханието на пчелния прополис е балсам от треви и смоли. Те действат като антисептици и притежават висока антимикробна активност, подпомагат лечението на дихателните пътища и белите дробове, повишават имунитета, подобряват психоемоционалния баланс, дават лекота и енергичност.
2. От вибрацията на пчелите: Пчелите излъчват вибрации, съответстващи на вибрациите на човешкото
тяло, при което човек изпитва лекота, прилив на енергия и положителни чувства. Те стабилизират емоционалното състояние, което води до по-здрав сън. Вибрациите са полезни за работата на сърдечния мускул, облекчават
болките в гърба, мускулите и ставите.
3. От биополето на пчелите: При пърхането и жуженето, пчелите създават около себе си силно
биомагнитно поле, което подпомага възстановяването на нашето биополе. Освен това, при полет между космите по тялото на пчелите се образуват електрически заряди, които зареждат въздуха с отрицателно заредени йони,
а те от своя страна спомагат за намаляване на свободните радикали в организма ни.

Какво си пожелаваш, на теб и пчелите ти?
Пожелавам си винаги да съм толкова жизнена и щастлива и всички около мен да са здрави. На пчеличките си мога само да пожелая лесно да си намират паша и да се подготвят добре за зимния сезон.


Искрено желая успех на Боряна!

Подробности има на сайта https://www.beebed.eu/

Може да дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/beebedhouse

Но най-вече минете на място – няма как да се опише, трябва да се изживее.

 

Ура за Деси от Дамата с шестте шапки

МИКС резерва

Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Деси 39_DSC_5781-1

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!


От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.

Ура за Дари и Спокойна мама!

Много харесвам женски проекти, проекти в които жени подкрепят жени. Дари се е заела с тази задача – да подкрепя младите майки и това ме усмихна широко! Тук си говорим за Спокойна мама и майчинство, а на Дари от все сърце желая успех!

Как се „роди“ проектът Спокойна мама?
„Спокойна мама“ се „роди“, както се ражда всяко решение. При наличието на проблем:
Липсата на следродилна грижа за новите майки днес.

Когато преди 4 години станах майка за първи път, осъзнах по трудния начин, че раждането е само първата крачка.

Имах щастието да имам лека бременност и почти до финала да правя нещата, които обичам. Бях сигурна, че първите месеци с бебето ще са най-щастливият и споделен период от живота ми.
Реалността обаче се оказа съвсем различна.

снимка 1

Още от първите дни трудностите започнаха да ни връхлитат една след друга. Умората, недоспиването и честите спорове се настаниха неканени в семейството ни.

Сякаш най-щастливият и бленуван период в живота ни се превръщаше в един неочакван кошмар.

Мислех си, че тотално се провалям като майка. Не спирах да се питам дали само на нас ни е толкова трудно. Дали само аз не се справям и къде греша.

Но когато започнах да общувам с повече майки около мен, разбрах, че не съм само аз. Повечето съвременни майки изпитват затруднения. Чувстват се неразбрани, много объркани и най-тъжното, самотни. Самотни в най-хубавия период от живота им.

Тогава именно си дадох сметка, че с раждането на бебето, се ражда и майката. Тя също има нужда от подкрепа и грижа.
Не можех да се примиря с това. Започнах да задавам все повече въпроси и да търся решения. Знаех, че трябва да има и по-лесен начин.

Тогава срещнах термина „дула за слеродилния период“ или както обичам да казвам „помощник на мама“. Сертифицирах се като постпартум дула по една от най-добрите програми в света Newborn Mothers Collective.

По време на втория ми следродилен период, когато създадох и програма “Спокойна мама”, всичко протичаше много по-гладко, защото вече имахме план за действие.

В “Спокойна мама” включих всичко онова, от което се нуждаех аз, когато станах майка. Практична информация, решаваща проблеми от реалния живот и подкрепа от „майка за майка“.

„Спокойна мама“ за мен е повече от призвания. Това е моят начин да помагам на повече бъдещи и настоящи майки да се чувстват по-спокойни и уверени в първите месеци от живота с бебе.

Какво е „помощник на мама“ – Newborn Mothers postpartum doula?
Оригиналният термин е постпартум дула (дула за следродилния период), като аз предпочитам да използвам „помощник на мама“, за да е по-разбираемо на нашия език.

Терминът дула в съвременния му смисъл, е въведен от медицинския антрополог Дана Рафаел в средата на 70-те години на миналия век. С него се описва жена, която подкрепя млада майка при кърмене и грижи за новороденото й бебе. Дулата осигурява емоционална и информационна подкрепа на майката. Помага й да се чувства спокойна в новата роля и да взима уверено решения как да се грижи за бебето си.

В условия на пандемия адаптирах много работата си и през последната година работя повече онлайн с бъдещи и настоящи майки. Това ми даде възможност да разширя обхвата си и да мога да помагам на майки от цялата страна, дори и от чужбина.

Кои са най-честите предизвикателства, пред които се изправят майките на малки деца днес? Особено в контекста на пандемията?
В моята работа помагам основно на бременни жени и майки с малки бебета. Най-честите предизвикателства, с които се сблъскват, са чувството на изолация, липсата на емоционална подкрепа, стереотипът да бъдат „супер мама“ и да се справят с всичко сами.

Трудности в първите седмици след раждането са свързани с липсата на подкрепа в кърменето, недоспиването, умората заради отсъствието на физическа помощ от близки и приятели. Не мога да не спомена и информационният хаус, който буквално „парализира“ майката от несигурност, че може да обърка нещо.

Тези трудности са още по-големи в контекста на пандемия, заради страха от заразяване и липсата на „селото“, което да помага в отглеждането на децата.

Какво е решението?
Една дума различава изнервената и изтощена от спокойната и щастлива майка:
Подкрепа.

Очакванията на мнозина са, че днешната майка трябва да е способна да се справя с всичко сама. Уви, не е така.
Чрез „Спокойна мама“ бъдещите майки получават план за действие, чрез който да си осигурят помощ в периода след раждането и да имат възможност спокойно да се грижат за бебето и собственото си възстановяване.

Малко подготовка и много подкрепа в първите седмици след раждането. Това е ключът към един по-спокоен и споделен следродилен период.

В блога има няколко статии с конкретни идеи как новата майка може да избегне някои от най-честите трудностите в периода след раждането.

Самата ти как се справяш с баланса – семейство – работа – лично време?
снимка 2
Не балансирам.
Това желание за равновесие носи много излишен стрес и разочарования на младите родители. За да имаш баланс в живота си, е нужна предсказуемост. Да знаеш точно с какво време разполагаш и да го разпределиш на равни части.

За живота с малки деца обичам да използвам израза „като на увеселително влакче“. Всеки ден е различен.
Има дни, в които децата са здрави и спокойни, и тогава насочвам усилията си към работа или лично време. Има дни, в които малките не се чувстват добре и имат нужда от мен, тогава съм отдадена на тях. Има дни, в които със съпруга ми имаме нужда от малко споделено време заедно и излизаме на кратка разходка в парка до нас.

Имам план и приоритизирам. Това е моят начин да се возя на „увеселителното влакче“ на майчинството, без излишен стрес.

Как и къде могат да те намерят момичетата, които скоро ще стават майки?
На сайта www.spokoinamama.bg има подробна информация за мен и нещата, които постигаме заедно със страхотните майки, с които животът ме среща.

В блога споделям всяка седмица полезна информация и практични съвети, които могат да улеснят живота на майката, независимо дали очаква или вече се гушка със своето бебе. Съвсем скоро предстои да анонсирам и курса си „Уверено начало с бебе“, който е изцяло онлайн и е подходящ за бъдещи и настоящи майки.

Всеки месец организирам онлайн среща от типа „Запознай се с мен“. В рамките на 30-40 минути разказвам за моята работа и отговарям на въпроси на жените, които търсят подобен тип подкрепа след раждането. Следващото събитие е на 28.04.2021 от 18:15 ч. и повече информация има във Facebook страницата.

Да бъдеш майка може да бъде преживяване, изпълнено с повече любов и по-малко страх. С проекта „Спокойна мама“ постигаме точно това.

Подкасти на български език за култура и изкуство

Вероятно любимият ми подкаст на български език за миналата година бе Рацио. Не изпусках епизод. Но в последните 12 месеца избухнаха много, много подкасти по всякакви теми. И се усещам, че напоследък с най-голямо нетърпение чакам новия епизод на Бележка под линия, и го слушам от край до край. Затова и реших да напиша за няколкото подкаста, които следя и препоръчвам, посветени на теми култура и изкуство.

  • АртКаст (ArtCast в Spotify) – няма как да не започна с него. Преди близо две години с Ирина и Енея го намислихме, а сега продължавам да го правя с The Podcast Place. Беше седмично доста дълго време. Вече е месечно и каня творци от различни области. Любими разговори, които препоръчвам, ако не сте слушали вече са: за Остайница с Рене Карабаш, за илюстрациите и книгите с Дамян Дамянов, с Ким Тхуи (ама много любим), с Мартина Апостолова, няколко разговора с Маргарита Доровска, за музиката с Панчо Карамански, за актьорството с Росен Белов, за сценография с Борис Далчев, за книгите с Невена Дишлиева-Кръстева, за класиката и пънка с Георги Маринов, за хайку с Влади Христов, за музиката и цигулката с Бо и още и още и още.

IMG_4382
По технически причини АртКаст отскоро е с нова фб страница и ще се радвам да я харесате, за да следите за нови епизоди – предстоят още много мили разговори с български творци!

  • Бележка под линия. Стефан Русинов участва в няколко епизода на Рацио подкаст миналата година и всички тях изслушах с интерес. Затова и щом научих за подкаста му Бележка под линия – абонирах се. Стефан Русинов кани интересни преводачи и говорят за превода, като творчески процес, предизвикателства, издателства, книги. Задълбочено, спокойно и хубаво. Дори човек да не се занимава с превод, но да обича книгите – подкастът е много хубав.

IMG_4378

  • Бошлаф – Деси Бошнакова прави от около две години също с голям мерак и постоянство, като си бошлафи всяка седмица. Темите са културни, широки и интересни, общочовешки и доста дълбоки на моменти.

IMG_4381

  • На една вълна е подкаст на Гьоте институт, където четири водещи правят по една тема месечно в областите музика, изобразително изкуство, образование и комънс култура.

IMG_4379

  • Всяка книга си има история – Деси и Кремена говорят за книги само както те си могат – с лекота и усмивки. Относително нов подкаст, който ако обичате литература ще ви допадне.

IMG_4380

В тези времена, когато е сложно за някои изкуства и културата като цяло, поне можем да слушаме и да се вдъхновяваме. Подкрепете тези подкасти като чуете някой епизод, абонирате се за тях в платформата, където слушате и им дадете обратна връзка – ще е ценно!

За всички, които още не слушат и не знаят как – тук съм описала – как се слушат подкасти 🙂

 

Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.