Sticky Post

Среща с Музея на невинността на Орхан Памук в Прага

Да, кой би си помислил, че именно в Прага ще се срещна с Музея на невинността на Орхан Памук, който бе открит преди няколко години в Истанбул.

Поради големия интерес експозицията ще остане още няколко месеца в DOX, чудесното пространство за модерно изкуство в Прага.

Снимки на бюрата, на които Памук е писал различните си произведения. За всяко прави различна подредба и си добавя различни предмети, които да му помагат в процеса на писане.

Нещо, което бях чела за Орхан Памук, но не бях виждала са неговите рисунки. Впечатляващо е как текст и рисунки вървят ръка за ръка при този любим творец.

Това е снимка на една от няколкото изложени тетрадки от ученическите години – текст и рисунка заедно.

Една и съща гледка – тази от прозореца му към Босфора в четири различни сезона.

И кадри от Музея на невинността.

Неочаквани, едновременно семпли, но и силно въздействащи. Тази инсталация е сред любимите ми.

И още малко работни тетрадки от писането на различни текстове.

Благодаря от сърце на Силвия и Бого, че ни заведоха!

Писала съм за идването на Орхан Памук в България през 2011-та, за романа Музей на невинността, за Сняг през 2007-ма, за Името ми е Червен и още за Сняг. Публикацията за Истанбул е изчезнала. Записвам си да препрочета книгата и да пиша за нея отново.

Завършвам с цитат: „Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Sticky Post

Следата Шекспир 2025

Следата Шекспир се проведе за втора поредна година в НБУ в края на април 2025. И аз за втори път яко се оплетох в нея.

Пиша с няколко неща, които ми се иска да останат, да не ги забравя.

Мащабно събитие – Годишен международен фестивал, с много и различни формати – лекции, дискусии, театър, Escape Hamlet, работилници, психодрама, хип-хоп, футбол и какво ли още не, Следата Шекспир е като магнит с мощен обхват и сила.

Първата дискусия бе в голямата зала на новата библиотека на НБУ, СЕМИНАР: Образователното представление „Венецианският търговец“ на Народния театър.

Модератор: проф. Виолета Дечева, д.н.

Дискутанти:

доц. д-р Жюстин Томс, НБУ, департамент „Медии и комуникации“                                                                    доц. д-р Деяна Марчева, НБУ, департамент „Право“

доц. д-р Силвия Цонева, НБУ, департамент „Право“

гл. ас. д-р Илдико Отова, НБУ, департамент „Политически науки“

Гост: д-р Явор Гърдев

Споделихме феминистката, юридическата и етническата перспективи към пиесата и в частност прочита на Явор Гърдев. Публиката бе много активна и допринесе за колорита на събитието.

Моята теза бе около няколко дихотомии, които открих в постановката на Явор, а именно:

народно (Народен театър) – лукс

цветно (Венеция) – черно-знатно

пищно (Венеция) – минимализъм

комедия – некомедия

преобличане – липса на такова

магично – реалистично

Взимам си бележка от коментара на Снежина Петрова на моята реплика, че със страх отивам да гледам нещо по литературно произведение, което съм харесала много. Снежи каза, и е толкова права, че това е ограничаващо и ще следва да ходим и гледаме с отворени очи, защото можем да бъдем изненадани (цитат по памет), както тя ни изненада (и наистина) с прочита си на „Една българка“ по Вазов.

Ето кадър от дискусията

Срещата с проф. Александър Шурбанов също бе великолепно изживяване. Разговорът бе около драмата в поезията на Шекспир и разгледахме няколко примера от преводи на Шурбанов от различни шекспирови произведения.

Вероятно за 5-ти път гледах Час по Хамлет, със студентите клас Марий Росен. Любопитното тук е, че всеки път студентите са в различна роля, ролите са предизвикателни, динамиката е голяма, мислите, с които си тръгваш от театъра – също. Браво, великолепни млади хора!

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ: „Как да превръщаме теоретични хипотези в практически инструменти на постановъчната интерпретация“ – от тази лекция си тръгнах с най-много записки.

лектор: д-р Явор Гърдев

Да, червената нишка на събитието бе навсякъде из университета и го направи арена за голям интелектуален празник.

Не успявам да опиша всички събития, които успях да посетя, а с тези, които не успях – бяха мноооого, постоянно, четири дена в НБУ плътно, по няколко успоредно. Еха!

За всичко поздравявам екипа, организирал Следата Шекспир – Снежина Петрова, Георги Гочев, Георги Няголов, Дария Лазаренко, Ася Иванова и вероятно още много колеги от НБУ, студентите-доброволци и всички лектори и участници. Беше супер!

Догодина не пропускайте!

Sticky Post

Ю Хуа в София Литературни срещи 2025

Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.

Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.

Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.

Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.

Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:

„Писането – събуждане на паметта“

„Писателят пази историята по-добре от археолога“

„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“

„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“

„Паметта сама по себе си е живот“

„Животът винаги ще е по-мощен от писането“

Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.

Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.

За романа Живи съм писала през лятото на 2021 тук.

Sticky Post

DigiHack НБУ: Когато студентите хакват бъдещето на образованието

С Ася, Симона и Вержиния - сърцето на събитието

Миналият уикенд имах щастието да бъда част от едно събитие, което ме изпълни с надежда, вдъхновение и възхищение – DigiHack НБУ, дигиталният хакатон в Нов български университет, организиран от студенти за студенти. Темата тази година беше „Образование“ – и няма как да е по-навременно. Защото образованието, както всички усещаме, има нужда от нов подход, от повече технологии, от повече сърце. И точно това донесе DigiHack.

Идеята за хакатона се роди в час по маркетинг стратегии за уеб през ноември. Двете сестри Ася и Симона Андрееви винаги седяха на първия чин и както говорихме – предложиха да направим това събитие. Ръководството на НБУ даде разрешение, студентите се събраха в екип, намериха се и спонсори и партньори и ето, че на 11-13 април 2025 се проведе хакатона и то с голям успех!

В рамките на 48 часа над 50 участници в екипи проектираха и разработиха решения, които решават реални проблеми в образователната система (а то не е като да няма) – от по-достъпно онлайн обучение, през инструменти за адаптивно учене, до платформи за ангажираност на ученици и студенти, преподаватели и родители. Видяхме идеи, които можеха спокойно да се превърнат в стартъпи, искрено вярвам някои поне ще се реализират наистина.

Специални поздравления заслужават невероятните организатори – Симона и Ася Андрееви, които с ентусиазъм, внимание към детайла и огромна любов към общността създадоха пространство, в което се раждат идеи, създават се приятелства и се гради увереност.

Образованието има бъдеще. И това бъдеще говори на езика на технологиите, сътрудничеството и креативността.

Sticky Post

The Soul Trembles. Chiharu Shiota

По силата на съдбата в Париж се оказахме малко след откриването на изложбата на Чихару Шиота The Soul Trembles в Grand Palais (11 декември 24 – 19 март 25).

Мисълта ми е още там, оплетена, опъната като цветна лента, напрегната, свързана, изживяваща, жива. Като работите на Чихару.

Първата е наречена Where are we going? и е още в предверието. Бели лодки, които висят от купола и се поклащат нежно от полъха на течението.

Продължава с In the hand.

Макар вече да съм пленена, нямам идея още колко и какво ме чака в следващите зали … и се оказвам в червено море от безкрайни нишки, оплетени около метални лодки в огромно помещение – Uncertain journey.

Няма как да опиша всичко, още по-малко – да се усети само от няколко снимки и реда, но публикувам само за да си напомня да следя изкуството й, както и да ви поканя да се огледате, ако наминавате тези месеци до Париж или в бъдеще, където Шиота показва работите си.

Това е композицията Inside-Outside – прозорци, които са били използвани, които авторката събира при събарянето на стари сгради в Източен Берлин (около 2009-та година).

Accumulation – Searching for the destination е последната, изумителна инсталация на авторката в тази изложба. Куфарите, които носят спомени и формират паметта. Шиота споделя, че е вдъхновена от паметниците и архивите от 80те години на миналия век на Кристиан Болтански.

Въображението ми е силно разтърсено и съм благодарна, че имах шанса да посетя тази изложба.

Sticky Post

Коледни подаръци – препоръки декември 2024

Споделям за коледните подаръци, вече по традиция, които избрах да направя за своите близки и приятели. Обикновено избирам подаръците през септември до ноември. Също през ноември рисувам и надписвам картичките. И още в първите дни на декември опаковам и изпращам 🙂

Този пост стои в чернова от 2-ри декември и се радвам, че на 23-ти успявам да го завърша, пък дано вдъхнови някого и за догодина дори. Споделям, защото си мисля, че може някой да се улесни и да хареса някоя от идеите.

Всички по-долу лично и силно препоръчвам, взимам за подаръци, а подарявам много, не само по Рождество и знам, че са супер-избор, поне за мен и моите приятели:

Сугестопедични езикови курсове от Седемте ключа

Шалове от Естер Гомбаш

от Маруда – мили дребни красиви неща, изработени ръчно с много любов

от Кашон Хармоника – хубави храни

от Подари си смисъл – бутилки и термоси за вода Dopper

от Книжарницата зад ъгъла – книги, няма как без книги, най-любимата ми книжарница!

от Pixi фотокниги – фотокниги и календари, а вече и магнитчета с ваши снимки

от Цветята на Камен – цветя в бъдеще време 🙂

от Ателие – чудни аранжировки със сукуленти

Познавам лично хората зад тези места, имам доверие в тях и виждам, че влагат много труд и сърце в това, което правят. Именно затова избирам да ги подкрепя.

О, да, всяка година купувам и от изработените от студентите в НБУ коледни украси – много якииии! Тази година бяха основно еленчета от стъкло.

За себе си, както всяка година, ще подаря дарение на скромни суми на няколко организации, в чиято дейност силно вярвам – Предай нататък, Розовата къща, Карин дом, НМД и ДоброТворилница в помощ на Фондация П.У.Л.С. – взех цяла банда Йода с коледни шапки за подарък и са наистина много якиии.

За себе си тази година подарих и още един супер подарък – една стихосбирка, която веднага стана моя любима. За нея благодаря на Георги Г., който ни отведе в любимата си книжарница в Париж и я намерих чакаща ме една бройка на 3-тия етаж. Но за нея ще пиша отделно.

Пожелавам на всички по-малко нерви, повече мир със себе си, така ще има и повече мир по света. А това пожелавам на всички ни – мир.

Хубави празнични дни!

Любопитни етно музеи от нашия регион, които да разгледате – победители в наградите Жива

По покана на любезните домакини от ЕТЪРА – най-големият и интересен музей на открито у нас тази година бях част от церемонията по награждаване на най-добрите славянски музеи – ЖиваZiva Awards. Наградите за 2024-та се раздадоха за 10-ти път. Церемонията се състоя в Габрово, под патронажа на кмета на града.

Споделям списък с музеите-победители и номинирани, общо са над 20, които си заслужава да посетим.

The recipients of the Živa Awards 2024 are:

  • The Živa Award 2024 for the Best Slavic Museum was granted to the Regional Museum of History Ruse, Bulgaria.
  • The Živa Award for the Best Slavic Heritage Site was conferred on Bled Castle, Bled, Slovenia.
  • Honourable Mention for the promotion of the intangible cultural heritage was granted to the Museum of Bećarac, Pleternica, Croatia.

Five Živa Award 2024 Special Recognitions were awarded to:

  • Photo House Pelikan, Museum of Recent History Celje, Slovenia: for Sustainability.
  • Museum of Contemporary Art of Montenegro –  MCAM, Podgorica, Montenegro: for Leadership and Team Efficiency.
  • Museum of Herzegovina in Trebinje, Bosnia and Hercegovina: for Visitors and Openness.
  • Radom Village Open Air Museum, Poland: for Creativity.
  • Museum of John Amos Comenius in Uhersky Brod, Czech Republic: for Storytelling.

Мазето на баба Васа в Шабла 2024 – It takes a village

Тази година Мазето на Баба Васа представи изложбата

„Трябва село / It takes a village“

с участието на Бришти Алам, Минда Андрен, Марк Александър Демулан, Олег Фролов, Барбара Хайнц, Александър Джаксън Уайът, Фелим Макконигли, Андрю М Мецвински, Флавио Паласчиено, Софи Пьолцл, Нора Севериос, Аксел Щокбургер, Йохана Шарлоте Треде, Александра Вандерер

Освен в мазето …

…където ни чакаха книгите

Откриване в присъствието на всички автори, с Диджеи X-o-Lotl, Karine and DJ

Беше неочаквано, многобройно, красиво, различно, шарено, уютно

Гостите също

Изложбата бе на много места, не само в мазето

It takes a village

There you see the palm tree
There is our village.
There nests the
Blind boghir’s young.
Oh boghir, what do you eat?
Pantha-rice, do you want?
Pantha, I don’t eat
Puti-fish, I don’t find
If I do get one
I eat them Gapush Gupush!

Translated from Bengali
Khan Mohammed Moinuddin

Браво на всички замесени в проектите около Мазето на баба Васа в Шабла! Пожелавам повече неочаквано хубави прояви на повече малки местенца из скъпата ни Родина. Имаме нужда от това. И е хубаво, че се случва.

Благодаря.

Писах за изложбата през 2023 в Мазето на баба Васа – Невидими машини на Александър Габровски.

Армения – близка и далечна

Нораванк

Али ни снима от кладенеца, в който слезе, пред основната църква в Нораванк

До момента не бях писала в този блог за пътешествия, но след Армения решавам да пиша накратко. За си напомням, но и евентуално да е полезно на някого или да го вдъхнови за откриване на нови места. Планирам да пиша за някои от най-екзотичните места, на които съм била. Надявам се да имам време и сили да пиша и за Исландия, Непал, Кения, например.

Но, сега за Армения. Август 2023. Пътувахме с Андрей, който много пъти бе там в последните години и познаваше добре местата, пътищата и конкретни хубави места за посещение, хапване, разходки, снимки. Няма да опиша всички посетени места.

Фонтаните на площад Република

Фонтаните на площад Република в Ереван, от 9.30 вечер „танцуват“ на музика – събират много публика и са истински красиви

Съвет номер 1: не посещавайте за туризъм Армения през август, защото температурата е 40-43 градуса, дори нощем не е по-прохладно 🙂

Джермук - водопада

Джермук – водопада

Джермук е популярна натурално газирана вода в Армения и се добива от водопадите Джермук. Пътят от Ереван е около 3 часа. Пътят не винаги е добър, но е живописен и минава през различни основно планински райони, селца и малки градчета. Но със сигурност си заслужава. Водопадът е разположен между внушителни скали, до основната му част отвежда пътека. Ако се паркира в градчето е добре да се спре на хотел Ани и по пътеката около километър надолу се разкрива тази великолепна гледка. Реката, в която се влива водопадът също е чудна, в този сезон бе с огромни ярко зелени водорасли, които придаваха допълнителен колорит на гледката.

Пещера Арени

Пещера Арени

По пътя към Нораванк, веднага след като се свие от основния път в дясно, се намира пещерата Арени, в която са открити най-старата обувка на света и най-старата винарна в света. Заслужава си да се посети. Частта за посетители не е много голяма, разкопките и изследването на пещерата продължават.

Манастира Нораванк

Манастира Нораванк

Манастирският комплекс Нораванк е сред най-красивите и задължителни за посещение обекти в Армения. Изграден през 13-ти век, той сякаш се слива с великолепните скали в дефилето на река Арпа, едновременно величествен и уютен. Той се намира южно от Ереван, на около час и половина път. Както при всички църкви и манастири – има много запазени каменни кръстове хачкар (от хач – кръст и кар – камък).

Храма в Гарни

Храма в Гарни

Храмът на Митра в Гарни е от малкото много добре съхранени предхристиянски исторически паметници от гръко-римския период. Разположен е в прохладна зелена градина, а от него се разкриват много красиви гледки към близкия каньон.

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Чешма за вода в двора на храма Герхард

Навсякъде в Армения, навсякъде в Ереван има чешмички с питейна вода. Водата е в изобилие и е много вкусна, свежа, чиста. Арменците се гордеят с нея и казват, че когато пътуват това е нещото, което им липсва най-много – хубавата вода. Толкова много достъпни чешмички позволяват употребата на еднократни бутилки за вода да е сведена до минимум. Всички такива, които видяхме, работеха и се ползваха от хората с радост.

Езерото Севан

Езерото Севан

Езерото Севан е много популярно и от емблемите на Армения. То е огромно и лятно време цветът му е магически син. До него се пътува по магистрала и отнема около час и малко от Ереван. Задължително е да се види и манастира Севанаванк. Около езерото, след магистралата, има доста големи ресторанти, които предлагат и риба. Има и няколко плажа, които не са естествени, но са хубаво място за почивка. Има доста изоставени сгради, които вероятно в соц-а са били хотели или почивни бази. Езерото е чудно и за плуване.

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

Мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван

От задължителните места за посещение и поклонение е мемориала на жертвите на арменския геноцид в Ереван. Внушителната композиция с вечен огън в средата е разположена на един от хълмовете в града, сред красив зелен парк.

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван

Каскадата в Ереван е като нашето НДК – от една страна монолитна и типична соц-конструкция, от друга – символ на града, място за срещи и интересно и различно място. Под стъпалата има и ескалатори, а от върха се разкрива наистина чудна гледка към целия град и към Арарат.

Сергия с цветя в Ереван

Сергия с цветя в Ереван

Нямам представа как тези цветя издържат температури от над 40 градуса, но из цял Ереван изобилстват щандове и магазини за цветя, които впечатляват с цветовете си.

IMG_7878 Large

Храната и напитките в Армения са много истински – от хляба, лаваша, мадзунъ (кисело мляко), през зеленчуците, маслините, шаурмата (дюнер), хариса (жито с пиле), сушените плодове, ядките, динята, мммм да не пропуснем виното, виното от нар, коняка.

Не пропускайте да пробвате гата – традиционния сладък хляб, сладкиш, който се продава около храмовете, но и в доста населени места се прави и продава покрай пътя, в суперите или в кафенетата. С гата закусват арменците – с мляко, кафе или фреш от нар или портокал.

На много от ястията слагат натрошени орехи и зрънца нар. Лятото те пият доста сок от облепиха, а ядохме и сладолед от облепиха – чу-ден!

IMG_7387 Large

Навсякъде по улиците и в ресторантите има музиканти, които дават допълнително настроение и колорит на изживяването.

Навсякъде човек се чувства сигурен и добре приет. Хората говорят руски (да, за момента все още са под силно руско влияние), но по-младите и английски. За мен бе много приятно да упражня и припомня арменския си и с радост заговарях всеки на арменски, а хората отговаряха приятелски и подкрепящо.

Цените са достъпни, малко по-ниски от тези в България. За сувенири – могат да се купят около всеки туристически обект, но и в центъра на Ереван има голям открит пазар, наречен Вернисаж, на който се намират на едно място доста ръчно работени сувенири – бижута, покривчици и килими, ножове, керамика и лакомства от ядки и сушени плодове, аранжирани прекрасно. Нарът е символ на страната и го има на покривки, магнитчета, чаши, бижута  – навсякъде.

IMG_7820 Small

Освен отново да благодаря на Андрей в края на тази публикация ми се иска да кажа – посетете Армения. От София има директен полет за момента, цените са достъпни, пътуването – лесно. Няма нужда от виза или друго. Има много какво да се види – богата история, добри хора, красива природа, вкусна храна и великолепно вино. Армения е доста по-бедна (и корумпирана) от България, но вече много хора там искат промяна, по-малко корупция, по-честни и мислещи за хората си политици и демокрация. Дано.

Мазето на баба Васа в Шабла – Невидими машини на Александър Габровски

IMG_7042 Large

В Шабла от много години едно малко мазе, в стара къща, в типичен шабленски двор всяко лято се превръща в територия за изкуство, експеримент, общуване.

Лятото на 2023 това бе Невидими машини на Александър Габровски и със сигурност си заслужаваше да се посети.

Споделям малко снимки, за спомен и размисъл.

IMG_7045 Large IMG_7048 Large IMG_7049 Large

Всички тези наблюдения ме навеждат на идеята, че
страхът
срамът
удоволствието
радостта
и болката
имат общ корен

IMG_7050 Large IMG_7039 Large

Кожата ми е едно нищо, което разделя нищото в мен от нищото около мен

Благодаря на всички замесени

Благодаря и на Гори, Тони и Джамбо че я изживяхме заедно

Статия за Мазето на баба Васа във ВИЖ

Сайтът на Мазето на баба Васа

и фб на Мазето