Sticky Post

Куклената къща. Туве Янсон

Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.

И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.

Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.

Препоръчвам.

Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!

Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.

Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.

Sticky Post

Нежното изкуство на шведското разчистване. Маргарета Магнусон

За Нежното изкуство на шведското разчистване на Маргарета Магнусон научих от публикация на Мария Донева и ми стана любопитно.

Книжката е малка и се минава много бързо. И е за разчистването в края на живота. Това не го бях разбрала. Но все пак си взимам някои подсказки – как да не се зариваме с вещи, как да се освобождаваме от вече натрупаното и как да живеем по-спокойно. И за самоуважението, за спомените, за тежестта на миналото. И за лекотата на живота.

Пиша тук не защото книгата ми хареса, мисля че можеше още, но защото знам, че самата идея би била полезна за доста хора, та да ги подсетя.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.