Гражданското образование в България и #БуденЛиСи

image002

Преди няколко месеца научих, че в последните две години българските ученици от 11 и 12 клас изучават предмета Гражданско образование. И няма да крия – бях приятно изненадана.

Вярвам в силното гражданско общество и ключовата му роля за демокрацията. Също вярвам, че:

Силно гражданско общество = 🙋 Активно гражданско общество = 💡 Информирано гражданско общество
Общество, което е информирано за правата си, за задълженията си, както и за възможностите, които му се полагат. За всички нас и за всеки поотделно.
Не се раждаме информирани. Учим се да бъдем такива.
Ето защо, във времена, в които информацията ни залива по много и отвсякъде, повече от всякога се нуждаем от гражданско образование – отрано и в подходяща форма. Радвам се, че вече има такова и у нас, в България!
Защото #ДаСиГражданинЕСуперЯко наистина е яко, ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
🎧 Повече за информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България 🇧🇬 може да чуете в специалния епизод посветен на темата в любимия ми подкаст – Ден. Също предлагам да чуете интервюто с Флора, едно от лицата на кампанията – гостуването й в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов.
Ще пиша още в идните дни по темата за гражданското образование 🙂

 

 

Коледни идеи за екипи и фирми: Тиймбилдинг с кауза

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден четвърти – Тони.

131462150_238434057710618_5467044974485836736_n

Това е ТИЙМБИЛДИНГ С КАУЗА https://ecotourconsulting.eu/

А Антония Чиликова е сред най-смислените и интересни хора, които познавам. Изтършувала е много кътчета на страната и знае във всяко малко село коя баба какво може да готви и да сподели с градските хора така, че да им е хем интересно, хем полезно.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Covid-пандемията ни изправи пред истинско предизвикателство – целта на тиймбилдингите е да скъси социалната дистанция, нещо немислимо в сегашната ситуация. Много фирми минаха на дистанционна работа. Трябваше да се адаптираме и да дадем алтернатива – да помогнем на екипите да останат мотивирани и сплотени, и едновременно с това да запазим същността на бранда – събития в партньорство с вдъхновяващи малки, семейни предприемачи от селските региони. Така се роди идеята за нашите онлайн тиймбилдинги. Избирате някоя от темите – крафт-бира и сирена,  коктейли, готварско или козметично ателие, чай и йога – и ние изпращаме до всеки участник пакет с продукти от нашите партньори. След това онлайн провеждаме забавни и интересни събития с игри, дегустация, куизове – вече реализираме такива събития  и като коледни онлайн партита.

Специално за коледните празници съвместно с  Multiplayer Team Training Platform подготвихме виртуални игри и коледни забавления , както за екипите, така и като подарък за служителите, които могат да играят с децата си през ваканциятаПодарък, който можеш да направиш и на близки, които са далеч! Освен забавни, нашите игри са и начин да учите, например столиците на света! Платформата е ситуирана в Дубай, но движена от семейство българи, които подпомагат и много проекти за образование в българските училища.

131391195_995594807599563_5963536671048189746_n

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?

Обичам работата си. Българското село, опазването на българската природа и традициите, е моя лична кауза вече повече от 20 години. Щастлива съм, че все повече хора откриват тайната на щастието в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е магията на селото. Магия, която се опитвам да вплета и в корпоративните събития, които организирам. Малките производители, семейните бизнеси, които са мои партньори, имат нужда от подкрепа в тези времена на изпитания, за да оцелеят.
За мен е важно и че чрез събитията, които организираме подкрепяме и социални каузи – например възрастни самотни хора или деца с увреждания – сега за Коледа, включваме в пакетите за събитията и сувенири изработени от майки на деца с увреждания.

131616892_296966518418251_5589465249441202903_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променила веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

На първо място ще премахна този ужасен вирус, който отне толкова животи и който нанесе зашеметяващ удар върху много малки бизнеси, поминъка и мечтите на хиляди. Двата сектора, в които работя – туризъм и организиране на събития, пострадаха най-силно от ситуацията. Самонаетите, в т.ч. собственици на малък и семеен бизнес, къщи за гости, свободни професии, дребни търговци и занаятчии, са сред най-засегнатите от пандемията и здравните мерки срещу нея. Парадоксално е, но те са и тези които получиха на практика най-малко финансова подкрепа и обезщетение. Правителството пренебрегва самонаетите лица, тази важна обществена група.

Като изключим ситуацията на пандемия, това което пречи на бизнес средата в България, според мен е липсата на ясни правила и законност, сигурност и доверие в институциите, като и ширещите се корупционни практики.
Но вярвам, че подобно на Мюнхаузен, можем да се изтеглим сами от блатото, с общи усилия да преодолеем кризата и да се борим за промени. Важно е сега да имаме силата да подадем ръка на тези които сега са най-уязвими.

Лайк за Тони и каузите й във фб тук.

И още един разговор с нея от преди година 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.

Ура за Антония и Тиймбилдинг с кауза: Българското село

59698333_175340456740863_7494671928125292544_n

Има много невероятни хора около мен, вероятно съм късметлийка голяма, но Антония е от много специалните! Тя е много смела и много силна, нищо, че така я гледате нежна на снимката. Запретнала е ръкави да помага на бизнеса да е по-човечен и на селото да е по-жизнено. Не е лека тази задача, но знам, че е по силите на тази жена-предприемач с чисти помисли и последователни действия да прави промяна! Искрено и от все сърце й желая успех и се радвам, че мога да ви запозная с нея с това интервю тук.

Как възникна идеята ти за „Тиймбилдинг с кауза: Българското село“?
Българското село, опазването на неговата природа и традициите, които съхранява, е моя лична кауза вече повече от 20 години.
След една студентска експедиция открих Родопите и по-специално района около селата Широка лъка, Гела и Солища. Това беше любов от пръв поглед, откритие, което преобърна живота ми. Няколко години след това вече организирах първите младежки международни лагери и проекти за проучване биоразнообразието и туристическите ресурси на тази част от Родопите. През 2000 г. взех два куфара и …се преместих в Широка лъка, с идеята да помогна развитието на селски и еко туризъм в селата от региона. Бях убедена, че за да опазиш природата на една планина, е важно да убедиш местните хора, че могат да печелят от това, че опазват природата си и традициите. По това време в района имаше едва няколко къщи за гости и минаваха екскурзианти или случайни туристи. За 6 години, чрез малката екологична организация, която създадохме с моите колеги, успяхме да постигнем истинска промяна – обучения за начинаещи предприемачи хотелиери, популяризиране на региона, нови туристически пътеки, туристически и демонстрационен център с най-модерните информационни материали. Успяхме да превърнем района в модел за развитие на селски туризъм, който представихме и на световните туристически борси в Лондон и Берлин. И това без големите европейски проекти. Едно от постиженията, с които се гордея е Гайдарското надсвирване на Гела. Още преди 17 години, когато организирах първото надсвирване, горе на поляните, за мен беше ясна ролята на събитията и фестивалите за популяризиране на туристическите дестинации, както и атракцията, в която могат да се превърнат, при умело управление. През 2006 г. усилията ми в региона бяха оценени и получих стипендия за магистратура в университета в Оксфорд.

После съдбата ми за доста години ме откъсна от любимата ми работа и България. След връщането ми през 2017 г., бях поканена от фондация АГОРА като лектор на серия от семинари за алтернативен туризъм, по проект насочен към развитие на българските читалища. В тези обучения участваха представители на над 15 читалища, които разказаха за постиженията си и трудностите пред които са изправени. С участниците си говорихме и за новите форми на предприемачество, които читалищата могат да реализират, за да постигат своята устойчивост. С подкрепата на фондация АГОРА, много от тези читалища са създали и вече години наред организират изключително интересни кулинарни фестивали, сред които Фестивала на кешкека, Фестивал на чушките и доматите в село Куртово Конаре, Банатски вкусотии и др. Фестивали, които са изключително атрактивни и са насочени към опазване на нашите кулинарни традиции, но все още носят разходи, а не печалба за читалищата.

Миналата година работих и в туристическа агенция Травентурия, с основна задача разработване на програми за тиймбилдинги, в партньорство с българските национални и природни паркове. За мен беше изключително радостен факта, че много български фирми проявиха интерес към нашите предложения. Докато правех предварителните проучвания, попаднах и на информация, че в много страни са популярни формите на тиймбилдинги във фермите и в помощ на малки предприемачи в селата с елемент на доброволчество.

През годините си партнирах с много организации, включително международни, общински власти, читалища и основният урок, който научих е че за успеха на всеки проект и инициатива е важно сработването между членовете на екипа и позитивната атмосфера на доверие и подкрепа. Без мотивиран екип, всяка организация е обречена на неуспех. Все повече български фирми търсят начини да подобрят уменията за екипна работа на служителите си и осъзнават, че е важно да обръщат внимание на така нар. soft skills. При предварителните ми разговори с HR специалисти стана ясно и че има нужда от нов подход във фирмените обучения, който съчетава забавното, с полезното и едновременно с това подкрепя дадена социално значима кауза.

Така се стигна и до идеята за тиймбилдинги с кауза българското село. Последва внимателен подбор на местните партньори-предприемачи, както и на каузите, които подкрепяме: основите критерии по които включваме предприемачите, е да развиват дейност опазваща местите традиции и природа, както и да работят съвместно с читалищата и местната общност. Успях да привлека в екипа си едни от най-добрите специалисти в областта на управление на човешките ресурси и организационно развитие, с което да дам и гаранция, че можем да предложим не просто приятно преживяване в някое красиво кътче на българските планини, но и обучения и тренинги, който правят промяна в екипите.

За момента съм избрала 5 села и 5 предприемача с който работя в партньорство, но и се надявам да имаме шанса да включим и други села в офертите си, което ще зависи от успеха на нашите предложения.

59642305_862372144112558_2855059890605391872_n

Вече първите компании се възползваха от тази прекрасна възможност – какви са впечатленията, които споделят?
Първата компания, която ми се довери е Данон – Сердика АД. Много ме радва отзивът, който получих от Венета Стойкова, HR мениджър на фирмата:
„Повече от перфектна организация! За мен като отговарящ за тиймбилдингите в Данон-Сердика, беше облекчение, че мога да разчитам за всеки един детайл от събитието на екипа ви и да съм сигурна, че всичко ще е наред! Много различно, забавно и едновременно с това изключително полезно за подобряване на екипността ни. Членовете на екипа бяха много по-ангажирани от стандартните формати. Това че помогнахме и на каузата, още повече допринесе за удовлетворението ни. И определено мислим за продължение и надграждане.“
В момента съм в процес на подготовка за тиймбилдинг с екипа на маркетинг и дигитална агенция Еxplora. Има запитване и от други фирми и се надявам скоро да реализираме и следващите си събития.

59774498_319418212074271_7517588593716494336_n

Освен тиймбилдинги предлагам и съдействие при организиране на други корпоративни събития, например с фондация LocalFood.bg организирам през юни обучителен тур в Северозападна България, по време на който ще посетим много села и предприемачи, насърчавайки производители на чисти и традиционни храни.

Към кои фирми е насочена поканата ти да се включат в това приключение тиймбилдинг с кауза?
По принцип към всички екипи, които търсят различен тиймбилдинг, извън залите на големите хотели. Фирми, които биха избрали нестандартното и автентично преживяване сред българската природа – могат да се включат в кулинарни уроци за традиционни ястия в Беласица или Чипровския край, да приготвят сирена в Родопите или във врачанското село Ягода, да косят сено, или да изработят арт-инсталация в ателието на местен художник. Ще им разкрием тайните на чипровски килими или тънкостите в производството мед. Могат да включат СПА-отдих или преходи и каньониг в планините.

Повече за тиймбилдингите ни разказва и нашата интернет страница: http://ecotourconsulting.eu

Предложенията ни са най-вече към онези компании, осъзнали своята социално-корпоративна отговорност. Освен че с изборът си пряко подкрепят финансово предприемачите в селата, фирмите могат да изберат и друга кауза – подкрепа за местното читалище, природен парк или социално слабите възрасти хора в селата, с които работим. Сега например помагаме да се създаде компютърна зала в чипровското село Превала.

Програмите са най-подходящи за екипи от 10 до 40 човека, но бихме могли да предложим организация и за 70-100 човека. Това ограничение идва най-вече поради желанието ми да настаняваме предимно екипите в семейни хотели и бази собственост на местите жители, за да може повече средства директно да отиват в местната икономика. Фирмите могат да избират еднодневни или двудневни тиймбилдинги, а дори и такива в София – работим в сътрудничество с Ботаническата градина на БАН.

59888585_300628850874235_1281217409008533504_n

Кои са основните ти предизвикателства като предприемач и доколко има значение това, че си жена-предприемач?
В момента основното ми предизвикателство е как да стигна до клиентите си, до моята таргет група. Маркетингът в B2B сектора, особено ако имаш ограничен стартов капитал, е доста сериозно изпитание за успеха на един стартъп. Като професионалист в областта на туризма съм запозната с основните принципи на маркетинга, но сега навлизам в съвсем нови, не особено познати територии за мен и затова една от първите ми стъпки бе да запиша поредица от курсове по дигитален маркетинг към SoftUni и Beyond Academy.

Като човек дълго време работил в неправителствения и некомерсиален сектор, посветен основно на каузи, за мен е истинско предизвикателство преминаването ми в бизнес сектора, в който правилата са други и от мен като предприемач се изисква друг начин на мислене и други умения. Уча се в движение, но разчитам и на школата, която получих като мениджър на много проекти и като управител на туристическия информационен център в Широка лъка, които трябваше да разчита на самоиздръжка. Дългогодишният ми опит в организиране на всякакви събития и най-вече дълбоко познание на българското село, също ми помага.

Като жена предприемач, за мен най-трудно е да намеря баланса работа – семейство. Трябва да съчетавам задълженията си на майка, а от 2 години и на самотен родител, с отговорностите на работа като тази, в която няма работно време. Но пък работа без фиксирано работно време ми дава и гъвкавост и възможност да бъда до децата си, когато имат нужда от мен – имам син на 7 и дъщеря на 11 години, които са моята гордост и радост.

Какви тайни пази българското село, според теб?
Много тайни! Селата все още крият много красиви кътчета, интересни обичаи, предания, рецепти…които могат и да си отидат със смъртта на едно село и да бъдат загубени завинаги. Но познаването на тези тайни идва и с огромна отговорност. Не всяка пътечка, трябва да бъде разкрита, не всяко крехко стръкче цвете превърнато в атракция, не всяка общност е готова да се отвори и да понесе големия поток туристи и посетители.

Когато разкриваме тайните на едно малко село или защитена местност трябва да си даваме сметка за т.нар. carrying capacity, капацитета на една територия да поеме външен, антропогенен натиск, без да бъде увредена или в случая да загуби автентичността си. Една от опасностите за българските села е превръщането на автентичните традиции, в „балкан-туристически“ атракции.

Безкрайно съм щастлива, че все повече хора откриват тайната, че щастието е в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Щастието най-вече се крие в чувството за принадлежност и че сме приети от тази общност! А селото дава точно това усещане. Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е и магията на селския туризъм. Магия, която искам да вплета и в моите предложения за корпоративни събития.

Пожеланието ти към всички, които още не са открили чара на българското село?
Преди да поемат към селата, оставят в града егото си и суетата. Селото преди всичко е един различен свят, все по-крехък и застрашен от нашата неумела намеса. Една от моите мисии е точно тази – да помогна българските селата да запазят своята автентичност. На село, както и в гората, човек трябва да отива, както се ходи в храм, с чисти помисли и уважение. Да вземат и децата. Защото спомените от детството са тези, които ни свързват завинаги с мястото на което принадлежим.

В къщите за гости ще ви посрещнат сякаш сте техни приятели, а не клиенти, ще ви нагостят с чиста истинска храна, не с полуфабрикати. Сутрин ще се събудите от уханието на домашна баница или от чуруликането на птиците, гонещи се в клоните на ябълката до прозореца ви. А нима на нас градските хора не ни липсва именно това преживяване и тази свобода, вкуса на току що откъснат домат или прясно сирене. Тук, в тази среда се раждат истинските приятелства и екипи.

И пожеланието ти към теб самата?
Да успея с каузата си. Да намеря повече съмишленици и хора, които да изберат нашите тиймбилдинги. Защото моят успех е и още един шанс за българското село.
И разбира се, да мога по-често да се връщам там в планините и селата, където се свързвам със себе си и откривам България.

Дайте по един лайк и се замислете за тиймбилдинг с кауза с Антония!
https://www.facebook.com/TeambuildingForACause/

Позитивните промени, които започнаха през тази година в България

993748_832048150161425_4886313529167002474_n

В края на годината е време за равносметки. Още не ми беше дошло време да си правя моите, но Любо (от Хармоника) ме провокира тези дни с въпроса „Посочете поне 10 позитивни промени, които започнаха през тази година в България.

Леле, много се затрудних от въпроса. По принцип съм от хората, които се оглеждат активно за доброто наоколо и никак не понасям мрънкане без действие. Нооо тук, така формулирано от Любо се притесних а/ защото се търсеха цели 10 и б/ защото трябваше да са през тази година и в/ защото трябваше да посоча имена на организации, хора, свързани с това.

Е, поразмърдах си мислите, а за по-сигурно и попитах приятел, т.е. постнах въпроса (в по-семпла версия, само с 3 примера) във фб.

Ето споделеното от приятелите ми във фб:

  • Може би продавачите в някои големи магазини станаха по-любезни. Илия Б.
  • Промените по закона за личната помощ, за които протестираха майките на деца с увреждания. Лора Д.
  • Първата започна в мен. Това доведе до всякакви други! Сериозен съм! Орлин Д.
  • Отпадна роуминга, вдигнаха минималната заплата, повишиха заплатите на учителите. Пламен М.
  • Получихме силно представяне на стартъп средата в Silicon valley. Капачки за бъдеще мотивираха обществото да събира за благородна кауза, запитванията за инвестиции в северна България се увеличават. Кристиан М.
  • Много хора около мен започнаха да използват бутилки и торбички за многократна употреба. Николета С.
  • Въведе се предмета „компютърно моделиране“ в 3 клас 🙂 Отвори врати Техномеджикленд. Събрахме пари за ремонт на покрива 🙂 (голям блок с 50+ апартамента). Тодор Я.
  • #несисама Лидия О.
  • Освен, че майките устояха и принудиха висящите в парламента да започнат реформи, честно, за друго не се сещам. Има много хубави неща – медали, инициативи, граждански активности, които се случиха, но те не са промяна. Валентина З.
  • Приеха Закона за личната помощ и ще тръгне реформа там, 3. Научиха се да приемат подадени оставки. (всичко това благодарение на тягостни протести). Милена А.
  • Хората започнаха да протестират аргументирано. Обществото „разбра“,че има хора с увреждания и че те също имат право на нормален живот. Все повече стопани на домашни любимци вече почистват след тях… Росица К.
  • Хората започнаха една идея повече да се интересуват от това доколко медиите им поднасят достоверна информация. Повече хора започнаха да четат повече книги. Хората започнаха да бъдат по-състрадателни едни към други без значение положение/цвят на кожа/сексуална ориентация. Лора К.
  • Проектът за Национална детска болница помръдна от мъртва точка за пръв път от 30 години насам. Цвета Б.
  • Говори се все повече за важността на образованието и четенето. Ремонтираха част от пътя София-Перник и се справиха добре. Погрижих се за здравето на близките си, а болниците се представиха добре – доволна съм от медицинското обслужване през тази година. Поли К.
  • Все повече си личи, че има гражданско общество – гласността срещу лошия ремонт на Графа, протестът на майките, следенето на лошия въздух са първите признаци, че има гражданско общество. Лек ръст на БВП, стабилен BBB-/A-3 рейтинг, вдигане на заплатите… икономиката расте и то по-бързо от повечето страни в Европа. И… като цяло успешно европредседателство. Електронни винетки, електронен документооборот и, да се надяваме, по-малко лелки в общините…Петър С.
  • Кинофестивал не-Възможното образование; Представление по Шекспир пълни театралните салони в страната с тийнейджъри. Наемане на Коледни елхи. Ману М.
  • Закон за хората с увреждания. Закон за личната помощ. Предстои и новият закон за социалните услуги да започне да случва хубави неща за социалното предприемачество. През тази година МОН създаде официално широк консултативен съвет по въпроси, свързани с жестовия език и глухите хора. Започнахме работа и там. И то доста активно. Благодарение на зам. министър Сачева. Протестите показаха, че всъщност можем и по-добре да протестираме. Започнахме реално да ставаме по-съпричастни по теми, свързани с приемането, многообразието и приобщаването. Ашод Д.

Ето и моите мисли за позитивните промени в последно време, добавени към горните:

  • Стартира доста активно проект за споделена градска градина (Горичка)
  • Проведоха се обучения за малкия и среден бизнес в няколко града пилотно в дигитални умения, безплатно за бизнеса, доста смислено, участвах в този проект, тук и новата роля на библиотеките е доста подчертана (Глобални библиотеки). Тук коментар и от приятел Стоян М. „Това, което сте направили по този проект наглед е малко, хаотично и незначително. Всъщност е страхотно и има огромен потенциал, защото е модела, по който може да се шунтира мафиотската ни администрация. Представям си как се разраства и дава шанс на натикания в ъгъла малък бизнес да си стъпи на краката.
  • Александър Шпатов стартира доста мащабна кампания за даряване на нови книги на библиотеките (Читалнята), за първи път в такъв мащаб
  • Първи споделени автомобили в София (Спарк)
  • Много нови места за зареждане на електромобили из цяла София
  • Пънк-рок-балета на Георги Маринов и балет Арабеск – The Bingo Project (поне аз не се сещам да е имало наскоро мащабен проект в тази посока с изцяло българско авторство и изпълнение)
  • Новите издадени вече през тази година книги на български автори тук и по света – все повече са! А това радва!
  • Първото издание на Run2gether на Jamba мина супер силно!
  • София е видимо по-чиста от доста други европейски столици – най-вече от към боклуци, хартии, бутилки из улици и паркове – вече почти няма такова нещо тук, понаучихме се да използваме кофите.
  • Много повече хора изхвърлят разделно – силно ме вълнува тази тема и следя как контейнерите се пълнят все повече.

Лелееее колко много хубави неща ни се случват! Сигурно има още много други, които не сме забелязали или просто за момента не се досещаме за тях.
Любо, благодаря ти, че ме попита! Щастлива съм да знам, че всичко това ни заобикаля, случва се, случваме го тук и сега!

 

Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Ура за Ясмина Тал. Можем ли заедно? Можем само заедно.

DSC_6878

С Ясмина ме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

Можем ли заедно?
Можем само заедно.

Какво си пожелаваш?
Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове. 🙂