уроци по предприемачество: идеи и крадене на идеи

IMG_4343

в продължение на темата за това как да защитим една идея идва този пост

значи ако имаш идея за бизнес (или каквото и да е) – най-добрият начин да си я защитиш е да я сбъднеш, да я реализираш.

идеята вероятно е хрумнала и на други. затова бързай да я реализираш пръв. и отдай всичките си ентусиазъм и енергия, за да я случиш освен бързо и истински добре.

да, свикни с мисълта, че много хора ще опитат да копират идеята ти. и се радвай, ако наистина го направят, защото това е сигурен знак, че идеята е имала стойност.

дай им воля да копират и давай напред. винаги бъди една обиколка напред. не спирай, развивай я, тя е твоя и именно развитието й те не могат да откраднат. могат само да те следват. а всички виждат кой е първи и кой копира.

от друга страна краденето на идеите ти от другите помага на твоя бизнес. защото не ти дава да спреш и така ставаш все по-добър и доразработваш началните си идеи в много по-колосални проекти.

всичко това – ако не се отчаяш и предадеш. но истинският предприемач трудно се отказва. ако пък се откажеш, значи все пак идеята е добре да продължи да се развива и е хубаво, че друг я е подел.

писах още за това как да защитим идеите си тук и не се цели ниско, не се цели високо – тук

уроци по предприемачество: как да защитя идеята си?

IMG_7616

вчера един младеж ми зададе много важния и често чуван въпрос: да, аз имам супер идея, но как да си я защитя, как да е ясно, че е моя, как някой да не ми я открадне или инвеститори, на които искам да я продам да не ме измамят?

истината е, че всяка, колкото и уникална и гениална да е, всяка идея се ражда вероятно в главите на 100 души. да, така е.

от тези 100 души едва 10 имат капацитета да започнат нещо

и от тези 10 само 1 има възможността, силата на волята, истинското желание, познанията да реализира тази идея

само 1.

ако това си ти – давай. действай. веднага!

но да мислиш как да я защитиш – ще е много трудно. и скъпо. и вероятно с ниска успеваемост. но ако държиш – опитай

поздравления за екипа на SUPER лятна академия ’12 за организацията, на младежите, които бяха там да слушат цяла седмица и имат яки идеи за уеб, които вярвам ще реализират и се надявам част от тях да са успешните утрешни предприемачи на България!

презентацията ми от семинара е тук

писах още за: предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

да готвим с децата – забава в кухнята

IMG_3771една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

пътуването на слона

photo

харесвам поредицата на колибри със съвременна европейска проза – дава ми нестандартни четива, различни автори, неочаквана мъдрост

пътуването на слона на Жозе Сарамаго е смешна история за прехода на един слон от Португалия до Австрия, пеша, с различните му премеждия и приключения, слонът преминава през поля и села, през живота на хората наоколо, носи им и страх и усмивки, отвежда ни в една приказка от стари времена

„има рай и рай, не всички са еднакви, едни са с красиви жени, други не са, но за да научим в какъв рай сме попаднали, достатъчно е да ни оставят да надникнем през вратата. Една стена, която ни предпазва от студения северен вятър, покрив, който ни защитава от дъжда и от нощната влага, и вече никакво друго удобство на тоя свят не ни трябва, за да се чувстваме като хора. Или да изпитваме насладите на рая.“

„ще остане само писмата да почнат да пристигат по въздуха, без да се нуждаят от крилата на гълъбите, Предполагам ще е малко по-трудно, усмихна се кметът, но, докато свят светува, всичко може да се случи, Докато свят светува ли, Няма друг начин, командире, съществуването на света е наложително“

„дадем ли време на времето, всичко на тоя свят накрая ще се реши“

коте – разделител за книги

IMG_4116

разделител за книги – твой си, усмихнат или замислен – какъвто си го направиш

това е Фокси, трябваше да е лисица, но се получи коте. картон, моливи и ножица и малко свободно време, и деца, които да обичат да майсторят (те всички деца обичат)

благодарим за идеята на Лидия

още идейки за игри с деца – игра на паметници и кукла от кутийка кибрит

кукли от кибритени кутийки

IMG_4109тази игра е забавна и лесна, но ти трябва кутийка от кибрит, което не се намира много лесно. трябват и лист, лепило и нещо за рисуване, например моливи 🙂

сложихме листче отвътре, залепихме и едно отгоре и нарисувахме куклата. а за крачета й служат кибритените клечки. получи ни се добре 🙂

благодарим за идеята на Зори

писах и за играта на паметници – тук

игра на паметници

IMG_4150

онзи ден Слав ни беше на гости и намислихме игра на паметници. споделям я тук, защото ни се получи забавна и можем да я повторим

Али, Лео и Слав намисляха паметници – героични и смешни. и заставаха за по няколко секунди неподвижни, едва сдържащи смеха си. аз ги снимах. после разгледахме всички снимки и единодушно избрахме най-добрия паметник. намисляхме му име, а след това го и нарисувахме.

един луд учител стига

какво трябва за да се случват нещата ли? един луд с ентусиазъм

това е Стефан Ритц, учител в Южен Бронкс, място с 25% безработица, 40% от населението живеещо в бедност, минимални доходи

лудост е вероятно, но човекът започва да обучава учениците си да отглеждат зеленчуци, правят го в училище, в класната стая, започват да се иранят с тях, после и да ги продават, проектът започва да става известен, а междувременно децата са обучени добре, една наистина приказна и забавно поднесена истинска история от Ню Йорк

Диоген и далечни спомени

diogen„за разлика от другите жители на Атина той презирал светските удоволствия и смятал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за празни усилия“

живеел в делва и през деня обикалял с факла в ръка да търси честен човек

не се страхувал да каже на Александър Македонски да не му скрива слънцето

още за Диоген – в wikipedia

знам, че звучи наивно. но пък е мило. тази картинка е с последна редакция от февруари 1999-та. рисувах я на ръка, а после я анимирах. и беше за редизайна на сайта ми, като илюстрация за една от страниците (за всяка страница имах различна картинка). през онези години сайтът ми беше само с текст, а исках да стане по-модерен, но да остане мой и му нарисувах всичко на ръка. първата страница беше като пъзел, голямо клише. спомени.