да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

бабите* преди месеха баници – днешните ги купуват замразени

бабите преди гледаха пилета и от тях правеха пилешка супа – днешните набързо – с кубче бульон или малки тайни

бабите преди варяха компоти, правеха лютеници и туршии – днешните търчат по намаления за същото в хипермаркетите

бабите преди готвеха първо, второ и трето – днес купуват пица на парче

бабите преди си гледаха внучетата – днес бабите гледат сериали

разглезиха ли се днешните баби? нещо много бързо привикнаха към някои аспекти на новото време. може преди да са били претоварени, а днес да искат цялото си време за себе си. уж не разбират от технологии, а с телевизионното управление се справят чудесно. и са много заети.

но нека им кажем на бабите, че да гледат внуците си е привилегия и чест. да гледат внуците си не е задача за отмяна на младите, а за общуване с приятели на живо, вместо с айшета и индришета. пълноценно, добро и дори полезно, много полезно общуване за двете страни. защото каквото баба ти те научи, друг не може да те научи. това е опит. това е светоглед. това е мъдрост.

е, баби, бъдете си баби, а не модерни, а?

не, няма да говоря за бабите на форум Родителство, макар темата да ми допада. ще говоря за децата и Интернет, друга моя любима тема. е, този пост имаше за цел да ви прикани да присъствате, но май вече няма смисъл, защото местата свършиха. ще се видим на 25-ти с късметлиите, сдобили се вече с билет.

*говорим за баби, но и дядовците да не се ослушват!