да, не може

в днешния епизод на главната героиня не й върви
е, все пак успокоителен е фактът, че не й върви едва в около 50% от нещата, иначе денят й би се квалифицирал не като гаден, а като гнусен или супер гнусен дори

та, денят започна с чакане пред лекарски кабинет, като след малко се оказа, че лекарят нямало да дойде и след серия подобни завърши с вдигане на колата, докато цялото семейство вечеря в едно ресторантче в центъра и разходка до нов „наказателен паркинг“ на Козлодуй и Дунав …

* * *

вдигането на колата ти е гадно нещо; много е говорено по този повод; г-н Борисов често отнася доста невчесани ругатни покрай тази работа; на мен лично ми се случва може би вече за 10-ти път в последните няколко години; и винаги е неочаквано и неприятно; платихме около 32 лв, 29 е вдигането и после по 1.20 лв. за всеки започнат час (един младеж преди нас на опашката за взимане на вдигнати коли каза, че в Стара Загора паркингът бил по 0.50 лв); досадно, много досадно … абе тези хора, питам се аз, нямат ли си по-приятна работа в петък вечер … както и да е; да, отделно талонът ми е взет и след месец ще го търся в КАТ с глоба между 40 и 60 лв. и 0 до 6 наказателни точки, така каза полицаят; друг въпрос е че се жертвах, за да не отнемат на половинката точки … ама пак – както и да е …

* * *

явно днес не е ден – и Lyd е стигнала до някакво интересно място в ромската й история

* * *

темпото ни на живот се е увеличило с 10% за последните 10 години, пише днес в К
какво ли ни чака след още 10 … без да съм чела това преди малко в колата си мислех за времето на баба ми, която чакала за обяд дядо ми да се прибере – той бил инженер, ходел на работа с костюм и черна шапка, прибирал се на обяд да хапне със семейството си, да си почине и след това се връщал на работа; после си мислех за времето на майка ми, която излизаше за работа в 6.30 или 7 и се връщаше към 5-5.30, хранехме се заедно, спокойно; стигаме до днес – нашето време, в което излизаме в 8 и се прибираме в 8, ядем закуско-обяд около 2, в офиса – junk food, бързаме, вечно бързаме – „какво правиш, как е?“ – „много работа, както винаги“ – това се чува най-често или „ох, такава е лудница тук“, „не знам до кога ще издържим така“, „добре че е петък“, „побърквам се направо“ …
до кога така?! до кога?!