вчера, както си карам по Витошка на светофара явно нещо съм си пипнала ухото и правя левия завой и бам г-н Полицая, достолепен ме спира – „Вие знаете ли, че по време на шофиране е забранено да се говори по мобилен телефон?“ и аз „Ама аз не съм говорила“, и той „Хм“ – един нечленоразделен звук и с палката дава знак, че ме пуска, но вътрешно го е яд – ей брей, човек да не може ухото си да почеше (не че не го правя де, това да говоря докато карам, ама гледам да е в по-безопасни участъци :))

* * *

защо концертите класическа музика вече са неактуални, дори за любителите на този вид музика:
– в залата всяко движение на някого се чува – скърцат под и столове – резултат – хммм не на концерта в зала;
– в залата все някой ще е забравил да спре мобилния си или пък ще е с хрема и ще кашля – резултатът е аналогичен на горния;
– в залата основната публика е на средна възраст около 65, като бройка – малко повече от пръстите на двете ми ръце – резултатът е подтиснатост и не добро усещане;
– има още много … ама като за начало – толкова …
* * *

от Виктор: „Ограбството пиратва“

* * *

имаме близо 1000 подписа в ПЕТИЦИЯТА ЗА по-малко деца в домове (хайде още малко помощ, моля); имаме и 2181 рисунки на детски ръчички, с които ще опаковаме Парламента (градинката до него последно) на 1 юни от 10.30; снимането на документалния филм АЗ СЪМ – Щастливото детство върви много добре и ми е много интересно да се занимавам и с него; нещо в последните дни покрай това и всички останали неща, които върша се сдухах, ама сори ако не отговарям на време 🙂 айде весели празници!