нормални домати. нормалност. норма. и красота

IMG_6420

Това са домати реколта 2021 от нашата градина. Качвам снимката не за да се хваля с тях (не е моя заслугата, природата е голяма сила). Е, ок, има доза хвалба и радост от постигнатото, от семе през март до тази красота. По-скоро тук използвам случая, за да поразсъждавам на глас по темата разнообразие.

Когато слагах семенцата през  ранна пролет се опитах да има възможно повече и различни сортове домати (и за лютите чушлета така, но за тях в друг пост ще пиша). Събирам от няколко години семена от приятели, от магазини. Едните тук, например – камбестите жълти черита имам от братовчед на приятел, с когото се видяхме на морето, и той луд по домати и сортове, както мен, та преди няколко години ми даде няколко доматчета и оттогава този сорт слагаме ежегодно.

На снимката има 7 сорта домати. И вероятно е видно – няма нито един сорт „нормални“, стандартни домати. Е, много ясно, че сложих и такива семена – червени и розови. Но щом стана разсада и започнах да раздавам разсад на приятели, неочаквано за мен чух, питайки какви искат – дай ни от по-нормалните, червени, розови, не, не искам жълти и черни. Е, добре. Така се оказа, че ние останахме само с 1-2 корена „нормални“ домати и всичко е основно жълто, оранжево, черно – в различни калибри и форми. Чудно!

IMG_6422

Но мисълта ми е за думата „нормално“. Защото от години разсъждавам по темата и ми е любопитна.

Любопитно ми е да знам какво е „нормален“ домат и кое го прави такъв? Това, че тук в България имаме най-вече традиции за червени домати, кръгли, различни размери ли прави червените домати норма? И значи ли, че всички тези 7 сорта, които съм снимала тук са „ненормални“? Или „не-домати“?

Пренасям се от доматите към хората.

IMG_6430

Още повече от доматите ме вълнува „нормалността“ при хората. И по-скоро несъстоятелността на този термин. Защото всички сме различни и колкото и да сме различни толкова сме еднакви и хора.

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Homo sum: humani nil me alienum puto.“

Насърчаването на това да сме различни и всеки да достига своята собствена зрялост, щастие, развитие по своя начин, с колкото успее от потенциала си – мисля това е най-естественото и човешко, което ще ни съхрани. Различията провокират, създават, движат света напред. Знам, понякога със знак минус, но от това също има нужда. В крайна сметка всичко е баланс. А салатата с много видове домати е още по-вкусна.

Казвам го от личен опит и с благодарност към Ефи, при която преди много години за първи път опитах салата с домашно отгледани пъстри домати.

Всеки, без значение от формата и размера, има нужда да бъде признат и обичан.

Такива едни нарязани на едро парчета в цветната салата за 1-ви август на един градски градинар.

Joy is all around – Колекция зеленчукови рисунки

В последните години, откакто гледаме зеленчуци в града (за началото на градината през 2013-та писах тук) много ме радват зеленчуците пролет и започнах да рисувам с тях, хей така, преди да сготвя. Ръцете ме засърбяват докато ги мия още и започвам да си мисля на какво ми приличат. Така магданозът, копърът, лукът, репичките, чесънът, а после и плодовете и цветовете им ме отвеждат към тези странни … как да ги наречем, претенциозно би било картинки, но усмихнати картинки може би.

IMG_9278

Правя, снимам, качвам във фб – в реално време. После ги готвя 🙂 зеленчуците имам предвид. Едно такова преходно и непретенциозно, но носещо много радост и забава занимание.

IMG_9279

И от много хора чувам, че ги радва и тях да виждат тези творения мои онлайн и да ме насърчават да не спирам.

IMG_9280

Тези дни моята приятелка Райна ме попита за балерини, които съм правила преди време. Търсила и не ги намерила из фийда ми. Ами и аз не ги намерих 🙂 Навремето в училище едни деца ми се присмиваха, че не си помнех наизуст стихотворенията, които пишех. Казваха, че явно не съм ги писала аз, щом не си ги знам наизуст. Та и с рисунките от зеленчуци така – не си ги помня 🙂

IMG_9277

И за да не се губят из инстаграма и фейсбука поразрових и намерих няколко и ги слагам тук като на склад 🙂 че тук е доста по-откриваемо във времето споделяне.

IMG_9276

О да, сред зеленчуците забравих лютите чушлета, които са ми особена страст и като ги гледа човек (на снимката горе) как да не им се радва от все сърце! Гледаме ги натерасата в саксии. Събирам различни сортове семена. Влади ми е дал поне 5-6 вида от тях, за което му благодаря.

IMG_9274

Да, тези са от последните дни. „Раждат се“ напълно спонтанно и предполагам е ясно – отразяват темите в главата ми и лудостта на всеки ден – затова са и толкова различни.

IMG_9273

Тези чушки само не са от градината ни – баща ми ги донесе за една специална рецепта за люта ракия. Но бяха толкова великолепни, че се „роди“ това огнено слънце.

IMG_9272

А Одата на радостта, признава, ми бе хрумнала още от предния ден, но бях възпрепятствана да я реализирам веднага. И е с конкретен повод да я направя.

Ето така.

Надявам се да носят усмивки и за вас. За мен измислянето и реализацията на тези творения ми е голям кеф.

Райна качи и други мои зеленчукови рисунки в блога си тук.

Други мои забави – Музейните предизвикателства описах тук.

 

Градско земеделие и споделени градини – история от Словакия

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

95715317_929530310840231_5479812716992397312_n

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

95795019_275211753511638_3202389940168032256_n

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

95833894_668973617270864_6665013374729846784_n

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

95644716_259562152082583_5174493305920028672_n

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!


Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение!

Едно много любимо мое място е споделената градина в парка Темпелхоф, Берлин. И защото отдавна не съм писала по темата за градско земеделие и защото имах чудната даденост на съдбата да съм отново за няколко дена наоколо – реших, че е крайно време да споделя снимки и разкажа 🙂

Темпелхоф днес е парк, но е по-специфичен, голям, с огромни поляни, но без дървета. Това е така, защото всъщност Темпелхоф е било летище по време на Втората световна война. Днес тази площ е разделена на места за разходки, зона за пикник, големи площи за разходка на кучета, много алеи за спортуващи, каращи различни неща, вдъхновяващо много бягащи за здраве по всяко време и прекрасен участък със споделена градска градина.

В споделената градина всеки има своите късчета и ги обработва както иска и сади с каквото иска. Многообразието е разкошно, а духът на мястото – неописуемо позитивен и зареждащ.

IMG_0919

Ето и кътче за насекоми и онагледяване защо са важни пчелите 🙂

IMG_0920

Стара телефонна кабина е превърната в артистична споделена къща за обмен на книги 🙂

Да, денят беше някак мрачен, плюс пролетта едва загатната, но първите насаждения пробиват тук-там и радват окото 🙂
IMG_0921

Стари топки, обувки, дънки и чанти стават чудни саксии и усмихват.

IMG_0922

IMG_0924

Както се вижда – дори чудновати чудовища са добре дошли тук 🙂

IMG_0926

Открих и българска следа, разбира се – някой наскоро бе завързал мартеничката си 🙂

IMG_0972

А ето и общ поглед към парка отвъд споделената градина.

IMG_0987

Разкош е това, та си пожелавам такива места и при нас! Плюс – май е чудесен повод да споделя, че в София вече имаме първата си споделена градина, благодарение усилията на Горичка! Повече – надявам се да успея да пиша скоро за това 🙂

и още 7 урока от градинарството за бизнеса

Processed with MoldivСлед като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:

1 / 8. Мяра. Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите

2/ 9. Резерви. Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва

3/ 10. Изкуственото подсилване. Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.

4/ 11. Тор. Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.

5/ 12. Разсад. За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.

6/ 13. Семената. Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.

7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!

Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук. 

С какво родителството помага на бизнеса?

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

градско земеделие: алтернативни саксии за разсад

IMG_1184

освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба

така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.

босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.
IMG_1182

още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.

IMG_1181

идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега 🙂

ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни! 🙂

писах още: семе домати, началото на градината.

зеленчукова градина в София. семена домати

IMG_0588

В името на семето една доста вдъхновяваща статия в блога на Боби Димитров, та и аз като него – ще ми се да противодействам, макар и малко, на случващото се наоколо.

Запазих семенца от чери доматите, които през миналото лято, силно дъждовно, се представиха блестящо и родиха обилно, за наша радост. И ето, семенцата засадихме в саксия в последните дни на февруари и тук са на 10 дена – тръгнали.

Ще проследя развитието им в няколко поредни поста, от любопитство и за споделено знание.

писах още:
зеленчукова градина в София. есен.
тиквичките
борба с мушиците
началото на градината