не писах за предните пътувания, но това ме вдъхнови, най-малкото защото в хотела имаме Интернет! както става ясно от заглавието – пиша от Велинград

не сме идвали от около две години и околията просто се е променила и то в добра посока – като че хората са по-щастливи, като цяло спокойни и усмихнати; къщите са стегнати, улиците – чисти, има нови хотели, но умерено; много хора са дошли на почивка тук – по-възрастни, българи, живеещи в чужбина основно май, има и руснаци и турци

преди имаше един, а вече има няколко Интернет клуба; видяхме единия се казва „Хакер 2“, предполагам има и „Хакер 1“ 🙂

в хотел Рич има безжичен в лоби бара, а в стаите – по кабел, но е доста приличен – браво! зад хотела има прекрасен детски кът с много игрушки – също похвално!

на входа за Велинград има нещо като паметник – звезда и на него от високо през цялото време следят трафика два щъркела и мъдро тракат с клюнове

земята наоколо е обработена и радва окото

в околните села, където се поразходихме, хората бяха също усмихнати и ведри; стари баби седяха пред домовете си и гледаха в нищото; много деца, някои боси тичаха по улиците, мегданите, поляните – щастливи; жени със забрадки говореха събрани на групички, а на други групички – мъже с покафенели от слънцето лица; в едно от селата имаше събор и страшно много хора – много живо, много истинско, пъстро, многолюдно, дишащо и красиво беше

в самия Велинград – Клептузата, която дълго бе занемарена сега е постегната, малко соц звучи, но все пак има вода и класическите водни колела и едър чичко по панталонки само обут ги отдава за 6 лева за 30 минути, а една баба зад него записва кой кога – гледка; в парка наоколо деца продават от тенджера царевица за по 80 стотинки варена (днес е говореше за детския труд), един дядо продава „цвъркалки“- самоделки за 1.50 и казва, че с всеки час цената им се вдига; колички и пейки отрупани с китайски боклуци и дървени дребни играчки правени на ръка от тези, дето не знам кой ги купува; но паркът – занемарен, а заведенията наоколо с надписи „народни цени“ – пълни

да, в ресторант Омар (на бул. Съединение 500) в менюто има нещо, което често не се среща, но е само при редварителна заявка – „жива плодова салата“ с цена 200 лв., което от снимката става ясно е гола девойка, полегнала по гръб на количка за сервиване, отрупана с плодове и сметана … уговорката в менюто е, че салатата се консумира без ръце!

ето такъв ни посрещна Велинград тези дни – пъстър, щастлив, пълен с музика, мирис на скара, минерални басейни и хора, както и не малко неща, навяващи тъга или да си го кажем – кич; и все пак картинката е позитивна!

в сряда вечер избягахме от жегите с вечеря в ресторанта на Тихия кът – познат от соц време много неща там не са мръднали от тогава, в т.ч. столовете, масите, келнерите, които изглеждат възпитани, салатата е с белени домати и като цяло яденето – вкусно

видяхме се с Мариана Мелнишка там – беше със „своя спътник в живота“, както тя сама го определи, неговата жена (българка) и съпруг (от Иемен) и двете им деца – прекрасни деца, говореха леко български

ние си тръгнахме към 9, после се чух с Мариана и разбрах за гнусната история, която последвала – бащата имал неблагоразумието да извика децата си на арабски и това отприщило долните страсти на присъстващите – музикантите (които преди това пяха Висоцки!), келнерите и част от гостите се нахръвлили върху „мръсния арабин“ и го били и пребили … умът ми не го побира! ето това са косвени последствия от цялата тази „либийско-медици“ истерия!

а все съм мислила, че българите сме / са толерантни хора!

добре че полицията се намесила овреме и адекватно … но ме е срам, срам ме е, че се е случило подобно нещо и то на такова място и с такива хора