в сряда вечер избягахме от жегите с вечеря в ресторанта на Тихия кът – познат от соц време много неща там не са мръднали от тогава, в т.ч. столовете, масите, келнерите, които изглеждат възпитани, салатата е с белени домати и като цяло яденето – вкусно
видяхме се с Мариана Мелнишка там – беше със „своя спътник в живота“, както тя сама го определи, неговата жена (българка) и съпруг (от Иемен) и двете им деца – прекрасни деца, говореха леко български
ние си тръгнахме към 9, после се чух с Мариана и разбрах за гнусната история, която последвала – бащата имал неблагоразумието да извика децата си на арабски и това отприщило долните страсти на присъстващите – музикантите (които преди това пяха Висоцки!), келнерите и част от гостите се нахръвлили върху „мръсния арабин“ и го били и пребили … умът ми не го побира! ето това са косвени последствия от цялата тази „либийско-медици“ истерия!
а все съм мислила, че българите сме / са толерантни хора!
добре че полицията се намесила овреме и адекватно … но ме е срам, срам ме е, че се е случило подобно нещо и то на такова място и с такива хора
Follow
Хубаво е да вярваш на приятелите си, ама аз някак не съм убеден, че точно така е станала работата. В София и по-големите градове у нас е пълно с араби и силно ме съмнява само арабската реч да отприщи подобна агресивност у всички присъстващи – че и музиканти, персонал, клиенти… Аз съм имал вземане-даване с араби и общо взето навсякъде, особено по заведенията, ги посрещат добре, защото са платежоспособни клиенти и консумират много.
Нещо неизказано остава от фактите в тая история, земи да се поинтересуваш какво наистина е станало.
Много сме „толерантни“, да – ама май само на думи…
Ужас. Това много го мразя – възприема се, че всички, които са араби са еднакви. Те половината, които ги имаме за араби не са араби де ама айде. Дори и да беше от Либия – защо ще го биеш – какво ти е виновен. Още повече, че болшинството от либийците, който са в чужбина, са против режима в Либия и работят против него.
като арменка всеки път като ходя в Турция ме предупреждават да не говоря на арменски по улиците да не си изкарам боя …
а на Мариана няма как да не вярвам, не ми се вярва да пропуска да ми каже нещо важно като детайл; по-скоро хората много се нагнетиха тук покрай цялата тази истерия и си им е излязло наяве; факт е, все пак, че не съм свидетел на случката; две неща са ясни – сбили са го човека (журналист по професия, жена му е българка, двамата са интелигентни хора) и то нашенци от заведението са го сбили едно и две – полицията е реагирала адекватно в този случай
Аз по-скоро съм съгласна с Лонганлон. В смисъл, във Варна в момента има много араби. Туристи основно. Градът щеше да прилича на бойно поле, ако всичко живо се юрнеше да бие араби. И просто ми звучи странно да извикаш на детето си, а цялото заведение да скочи на всеоружие…
да, сигурно е така, както казвате
но пък, независимо от повода не намирам боя / побоя като цивилизовано решение на какъвто и да е проблем