да доразкажа за вчера – съборът, а който без да щем се отзовахме беше в Дорково – няколко любопитни факта, които си припомням от снимките: там се провеждаше „Международен фестивал за автентичен фолклор“ – не съм специалист, но предполагам „неавтентичен фолклор“=чалга?! при всички случаи в Дорково и съседните села цареше голяма възбуда, имаше много хора, ама наистина много и бяха доволни; жените половината бяха с къси поли, предимно дъкнови, на токчета и добре направени, а другата половина – със забрадки – това не пречеше нито на едните, нито на другите

в Дорково в центъра има розова сграда, добре изглеждаща, на която пише „Кооп. Метоха“ – не знам какво значи, но ми звучи много любопитно

днес, на връщане минахме през Юндола където момичета на 10-14 години продаваха малини и боровинки, мед и сладко от горски плодове – също половината бяха със забрадки; продаваха и си седяха и си говореха; боровинките бяха на 8 лв/кг, колкото на пазарите в София, но пък поне парите отиват директно у тези, които са ги брали

малко преди Белмекен на едни хълмове и открити ливади отново се отзовахме във вихъра на купона – беше по обяд и имаше празник – хора, хора, предимно възрастни; имаше жива музика – музикантите бяха закътани под една шатра да не ги пече, а пред шатрата имаше няколко знамена – две червени, едно на ЕС и българското; както си му е редът при подобни мероприятия имаше сергии и яко скара; около пътя и по поляните бяха насядали хора, възрастни – държаха чадъри или вестници в ръце да се крият от слънцето; други играеха хоро право на пътя; попитахме за какво е празника и един дядо ни обясни „тук е убит навремето един партизанин от Костенец, за това се празнува“ … брей значи

на Белмекен на няколко места крави бяха намерили утеха от жегата нагазвайки до шия във водата; не малко семейства също бяха насядали около водата тук-там; по стария път надолу е неописуемо красиво

Follow