макар на уеб семинара леко да засегнахме темата за блоговете като маркетинг средство, като цяло темата бе неглижирана – такава беше аудиторията, все блогъри, на които не им е приятно да мислят, че блоговете им или блоговете по принцип могат да свършат работа на маркетолозите

ето един линк, който доказва, че блоговете служат идеално за маркетинг цели и няма нищо обидно в това: Marketing Sherpa дава 12 кампании, които могат да служат за пример и вдъхновение на нозина 🙂

случайно пак попаднах на нещо в cult.bg, което от много години се появява и на грешка 404 в hit.bg – един анонс на предаването, което водех в RFI 4 години, коледно предаване, в което двете с Богдана (Богдана Златева)

Богдана … може би в две или три поредни години един от стимулите ми да продължа да се занимавам с БГ Сайт бе именно тя, дори накрая не знам как стана, че се върза, но бе водеща на церемонията, която беше в Аулата на СУ, 2003-та година май. Беше водеща заедно с Жоро Крумов и колкото и да е странно церемонията мина супер в тази именно им комбинация, те се забавляваха добре и дори май Жоро беше хлътнал леко – то си е за хлътване.

днес, след лекция със студентите ми в М3 (доста изморително да говориш 5 часа) и още почти толкова часове говорене с Ленков (супер приятно!) идва ред за малко сърфиране и попаднах на текст от статия на моя приятел Дани (Даниел Смиловски) и надявам се да няма против да сложа този цитат:
„Очевидно нито въпросът “Кой си ти”, нито отговорът “Аз съм Хомолуденс” постигат някаква адекватност. Кой съм аз в Интернет? Както вече казахме, съществуването ми се базира на принципа “Пиша, следователно съм”. Текстът е единственият носител на моята идентичност; аз инвестирам виртуалния “себе си” изцяло и единствено в думите. В света извън “мрежата” понятията “вярно” и “невярно” се базират на отношенията между думите и физическата фактичност. Там съм принуден да се боря с реалното време и пространство за да съществувам, а също така да поддържам континуитета на моята личност и социалната адекватност на поведението си. Виртуалното пространство ми позволява да избягам от тези трудности, но ми отнема идентичността. В Интернет разговора, критерият за неистина е единствено в несъответствието между предишно и следващо изказване. Моят виртуален живот – това е моят текст; един текст затворен в себе си и следователно абсолютно самовластен. Кой съм аз, щом мога да бъда всеки, който пожелая? Абсолютната свобода в тази ситуация разрушава външните императиви, които ме поддържат цял. Виртуалното се оказва антисоциално в смисъла, който днес още влагаме в тази дума.“

Цялата статия – тук.