Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!
„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).
Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.
Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.
На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“
Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!
Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.
Пожелавам ни повече подобни места и хора!
Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София
и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение
Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:
Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни
По същия начин е и в Чехия. В белите държави хората имат усещане за общност. Докато в България важи с пълна сила шопският анекдот „Ще си запаля къщата за да изгори на Вуте плевнята“. И в добавка ще спомена банкера Буров, който казва „Само когато Българинът остави най-лошото си качество, да не се мине и да не си плати ще се превърне във велик народ“