Петер Волебен. Социалната мрежа в природата

IMG_3423

В седмицата, посветена на гората ви споделям за една книга за гората!

Докато търсих попаднах на това, че в България Седмицата на гората се е чествала още през 1939 година! Тогава излизат и доста материали по темата. Жалко, че по-късно във времето сме позабравили уважението си към гората / природата. Е, не всички, но голяма част от хората.

Има и Световен ден на горите. Историята на този ден започва 1972 г., когато страните членове на конференцията на  Организацията по прехрана и земеделие към ООН гласуват 21 март да бъде определен за Световен ден на горите („World Forestry Day“).

Благодаря на прекрасната Мая Дългичева, която ми каза за Петер Волебен наскоро. Потърсих и намерих една от книгите му на български език (издадена от Ера, 2018 г.; браво за корицата на Живко Петров). Чух в аудио формат други две негови книги и съм във възторг от лекотата и увлекателността, с която пише за природата, за малките детайли от живота на насекоми, животни, растения, за всичко живо на нашата планета. И голямото уважение към живота като цяло, което струи от всяко изречение в книгите му.

Социалната мрежа в природата е вдъхновяваща на толкова много нива! Лека, закачлива, с много плътност от малки истории от истинския живот, научен прочит, който не тежи, разбираемо и четимо написана. Великолепно четиво и за деца и за възрастни. Сложни и не много традиционни идеи са поднесени с елегантност и простота. С цитиране на научни изследвания и интересни заключения от тях. Широк и едновременно дълбок поглед към природата и живота като цяло в гората. Ще подскажа само с някои заглавия на главите от книгата – Вълци помагат на дърветата, Дъждовни червеи регулират популацията на глиганите, Мравки – тайните господари. Няма да издавам повече.

Силно препоръчвам да си подарите четене на тези истории от Социалната мрежа в природата на Петер Волебен.

Много ми се иска тази книга да стигне до училищата и да се чете там. Както и от повече хора.

Надявам се и другите книги на Петер Волебен да излязат и на български скоро и да намерят повече прием и читатели. Ако работите в библиотека или милеете за природата – дарете на библиотеката си тези книги, за да има шанс повече хора да прочетат.

 

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

и пак ви казвам – компостирайте

IMG_4597

 

Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

не купуването не само на buy nothing day

1236

вероятно за повечето хора това ще звучи претенциозно, излишно, скандално или просто чудато. но да, бих се радвала хората да сме поне малко по-малко консуматори, отколкото сме. защото мисля, ама наистина го мисля – прекаляваме. в искането си. в оплакрането си, когато нямаме. когато нямаме най-новия телефон, телевизор, кола, обувки или друго.

а денят, обявен по цял свят като ден, в който не се купува нищо или buy nothing day е само един. аз опитвам да ги направя много, поне за себе си.

twenty-percent

прочети също и нуждата да нямаш желание

и за buy nothing day 2012

зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

никъдето на родното земеделие. земя Българска.

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

най-яките детски анимационни филми на еко тема

movie-wall-e-movie-green-review-dvd-new-critic-matt-willey

решихме с децата да направим класация на най-добрите детски анимационни филмчета на еко тема в последните години. ето как я наредихме:

WALL-E е безспорен фаворит. тъжното е, че май наистина не сме далеч от всичко, показано във филмчето – от това да заринем планетата с боклук, до това да не вървим, а само да се търкаляме. тъй като на Земята вече няма място от боклуци хората са се изнесли да живеят в огромен космически кораб, където имат всичко, изкуствено. само роботчето Уоли е останало на земята и ежедневно съвестно продължава да балира боклука. но един ден открива поникнало стъбълце … децата обожават този филм и всичко, свързано с Уоли и Ива им е любимо. трейлър.

Лоракс е любим еко филм номер две в нашето семейство. хората са принудени да йупуват дори чист въздух, а всичко е направено от пластмаса – дори дърветата. отново имаме оцеляло само едно семенце от дърво, но в крайна сметка то не бива унищожено и успяваме да спасим природата. видео тук.

трето място от класическите детски филмчета не номинираме, но решихме, че ако леко кривнем от пътя трябва още два филма да се видят в тази класация

The Simpsons Movie въпреки нецензурния си речник е доста силен като послание – от дребни страсти, мързел и разхайтеност доведохме града си, държавата, планетата до пумийна яма, опасна за живота ни. сайт на филма тук.

Принцеса Мононоке е друг наш силно любим филм. може би доста плашещ за децата. но изключителен, като почти всичко на студио Гибли. природата е всемогъща и добра. трябва да я уважаваме и няма да ни нарани. трейлър.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

прекрасно зелено

един спокоен и красив филм, наистина леко наивен, но чуден за по Коледа – Прекрасно зелено е една приказка от бъдещето, която ни кара да се замислим върху много детайли от настоящето, които често подминаваме

краят на света е близо

24

да, близо е, защото

– все още вярваме повече в АЕЦ отколкото във ВЕИ;

– все още купуваме повече вещи, отколкото са ни нужни;

– все още да си консуматор е престижно, а ако си антиконсуматорски настроен си краен ексцентрик;

– все още преяждаме системно, докато все повече гладуват и системно страдат от недохранване;

– все още изсичаме повече дървета, отколкото садим;

– все още генерираме повече боклук, отколкото природата и бедната ни Земя може да понесе;

– все още разхищаваме, намирайки си евтини оправдания;

– все още мислим, че сме цивилизовани и разумни, а вършим глупости, една след друга.

да, краят на света е близо.