как виждаме работата си, града си, хората около нас – това зависи основно от нас, не от друго
София е красива в очите на едни и ужасна в очите на други
България е красива в очите на едни и немислимо недобро място за живеене в очите на други
някои откриват романтика и красота в дъждовния ден, други се депресират от него и изпадат в меланхолия, трети намират оправдание в дъжда, за да намразят още повече света и себе си
как виждаш света – зависи само от теб. имай куража да го разбереш и промениш нещо, ако не ти харесва. но не мрънкай. действай.
–
илюстрация: Али „Къщи с любов“
Една тема се появява и препоявява в последните години. Веднъж е защо нацията е нещастна. Защо терена за изява е ограден и за да реализираш амбиции трябва да прескочиш оградата…
Оградите винаги са в главата.
това което прави впечатление от гл.т на наблюдател е цикличността и крайностите в дискусията.
Защото тази дискусия няма алтернатива.
Няма алтернатива на младите предпиремачи, които днес грешат, за да почивам комфортно на старини
Няма алтернатива на грамотността в тийн периода
Няма алтернатива дали трябва здравеопазване
Цялата драма се пренася в емоционалното как се виждам под тия управници, като че от тях е видяно нещо добро в последните ННН брой години. Като че чудесата са привилегия на държавници
Защо българина не вярва в чудеса може би има проекция защо е трудно изобщо да повярваш в батковината..вкл, на най-близките си
Просто не мога да провярвам, че чак сега откривам сайта ти – невероятен е… Благодаря!
Благодаря, Кети! 🙂