24 книги, които всяка библиотека трябва да има

Library Location

По повод 24 май и Седмицата на библиотеките, на база всички мои срещи и разговори с библиотекари из цялата страна (прекрасни хора, силно отдадени на професията си) реших, че ще е полезно да съставя списък с книги, които смятам за стойностни, важни, маркери за съвремието ни, писани и издавани в последните години, които е добре (силно препоръчително) да присъстват за обществен достъп във всяка библиотека (или поне във възможно повече).

Списъкът включва само книги на чуждоезични автори. За българските автори и книги вероятно следва да се направи друг, макар (според скромното ми мнение) част от авторите ни и издателите им да правят доста усилия, за да са познати на четящи и библиотеките.

Списъкът е базиран на прочетено и споделено от видни четящи хора, както и от мен самата. Няма претенция за уникалност или изчерпателност. Включила съм основно автори от днешния ден, не познатите на всички класици, които и без това са достатъчно популярни. Списъкът не е класация, има препоръчителен характер.

Ако вие искате да дарите книга на библиотеката във вашия град или квартал, но не знаете какво точно да им купите – ето това са заглавия, които дори да имат в повече бройки няма да им навреди. Защото ако имат само 1-2 бройки тези книги не могат да се дават за домашно ползване, т.е. библиотеките имат нужда от няколко бройки, за да може повече хора да четат. Подарете им!

  1. Sapiens и/или Homo Deus на Ювал Харари – фундаментални, двете силно допълващи се, няма как да сложа една под друга, слагам в едно. Да, за разлика от останалите заглавия в списъка това не е художествена литература, но ми се струва достатъчно важна, за да присъства тук.
  2. Собствена стая на Вирджиния Улф
  3. Изкупление на Иън Макюън
  4. Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган
  5. Сол при солта на Рута Сепетис
  6. Живот след живот на Кейт Аткинсън
  7. Левиатан на Пол Остър
  8. Черните кучета на Иън Макюън
  9. Windows of the world на Фредерик Бегбеде
  10. Кафка на плажа на Харуки Мураками
  11. Човек на име Уве на Фредрик Бакман
  12. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон
  13. 1Q84 на Харуки Мураками
  14. Законът за детето на Иън Макюън
  15. Баща на мъртвите на Балаж Дьоре
  16. Има крокодили в морето на Фабио Джеда
  17. Ру на Тим Кхуи
  18. Асамтой на Етгар Керет
  19. Майсторът на фиде на Ма Дзиен
  20. Сияние на жена на Ромен Гари
  21. Атлас изправи рамене на Айн Ранд
  22. Името ми е Червен Орхан Памук
  23. Никога не ме оставяй на Кадзуо Ишигуро
  24. Американският любовник на Роуз Тримейн

Бих се радвала и други книжни блогъри да се ключат със свои подобни списъци.

Знам, че с тази публикация ще предизвикам много полемики и няколко поне приятеля автори, издатели, преводачи силно ще се засегнат, разсърдят или дори разгневят. Това е целта ми. Да има дебат. Да има говорене. Да има действие.

И да не забравите да дарите някоя от тези книги на библиотеката наоколо. Може и да попрочетете тези от списъка, които не сте чели. А библиотекарите – искайте да имате тези заглавия за отдаване в библиотеките си.

 

Книгите за тийн излизат от Зоната на Здрача

booksНа 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.“

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК „Между редовете“, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше „18% сиво“ на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка: „Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.

 

моят неизнесен #TEDxMladostWomen talk

tedxmladost

на 7 декември, ще се проведе вторият TEDxMladostWomen, a тази година темата е Invented Here.

и защото няма да съм лектор, а темата и събитието са вдъхновяващи – реших да се включа в това блог-предизвикателство.

ще ми се да говоря за детското четене, децата, книгите и библиотеките. в детските отдели на библиотеките в България работят предимно, да не кажа и само жени. тихи, усърдни. доколкото има все още четящи деца у нас – и на тях го дължим. и моят специален поздрав е за един невероятен човек – Спаска Тарандова от Столична библиотека, която прави всичко възможно в рамките и извън рамките на библиотеката хората да четат повече, да обичат книгите, децата да достигат по-лесно до тях

„израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра.“

пък Събина би говорила за обикновените-необикновени жени. а Динка – за чушкопека.

изпратете ни книжки за деца – на английски, немски, френски …

logo4_english2след като преди две седмици стартирахме кампанията дари книга, в която каним който иска да мине до Детски отдел на Столична библиотека и дари пари за закупуване нови детски книги за четящите деца на София

днес стартирахме допълнение на кампанията – дари книжки на чужди езици за децата на България!

да, тук нотото е:

– очакваме дарения не в пари, а в книги!

– очакваме дарители да не са хора от София, които да минат до касичката и пуснат 5-10 лева, а българите в чужбина, които да изпратят книги от там!

– книгите не са на български, а на чужди езици, защото днес децата отрано започват и искат да четат и на английски, немски, френски, испански, италиански, руски …

– да и това е важно – книгите не са само за Детски отдел на Столична библиотека, те са за всички големи регионални библиотеки – всички получени книги ще разпределим между 8 библиотеки, именно затова се надяваме да получим много книги!

За инициативата: Дари книга
Детски отдел на Столична библиотека
пл. Славейков 4a
София 1000
България

хайде, включете се. в случая ще приемаме и добре запазени книги за деца, които вече сте чели и не ви трябват.

още инфо има тук

библиотеките и хората. глобалните библиотеки

щеше ми се да разкажа малко за глобалните библиотеки. тук (в бг) са от 2009-та и от всички обикаляния по библиотеки из страната виждам, че именно глобални библиотеки изигварат живителна, сплотяваща роля за хората, които работят и тези, които ползват библиотеките. обучили са библиотекарите, в 960 обществени библиотеки са дарили компютри, обучили са хората да работят с тях, осигурили са им интернет безплатен и продължават делото си

глобални библиотеки дават ново самочувствие на библиотекарите и на цели села, градове, региони. глобални проектът среща библиотекарите от различни места, дава им знания и насоки как да се справят, на къде да продължат в този все по-дигитализиращ се свят. затова и основната им цел е електронното включване – повече хора да имат достъп до Интернет и всичко, което той носи като възможности

и тук ми се иска да подчертая един важен факт – макар официално проектът глобални библиотеки да е съвместна инициатива на Министерство на културата, Програмата на ООН за развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национално сдружение на общините в Република България и Българска библиотечно-информационна асоциация, инициативата се финансира чрез субсидия в размер на 15 милиона щ.д. от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“

вероятно това звучи много логично – богат спонсор, естествено. за мен звучи възторжено. но и тъжно. защото България с хилядолетна история и култура е зарязала библиотеките си в последните 20 години и като държава от третия свят приема помощи за тях и ограмотяването на населението си …

тъжно е също, че големи относително нови квартали на София (столица) са проектирани без въобще в тях да е мислено за културно средище или библиотека – ж.к. Дружба и ж.к. Овча Купел …

тъжно е, че малко повече от 100 години ни делят например от делото на Евлоги Георгиев „той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв)“ (цитат от Wikipedia)

за да завърша оптимистично все пак – благодарност на екипа на глобални библиотеки България за отдадеността и с радост, че този проект се осъществява с такъв размах вече 4-та година и със сигурност помага и на библиотеките и на хората

Силвина е разказала още за събитието на Глобални библиотеки наскоро, а писах още за това защо дарената книга е ценна, за акцията дари книга, за проблемите на библиотеките

усмивки от забавното лятно четене и проблеми на библиотеките

IMG_7285

забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво

през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември

навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца

навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух

ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)

искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги

библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни

с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите

в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите

изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …

ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.

писах след старта на кампанията 2012 тук

отдаденост и четене

накои, вероятно повечето каузи изглеждат априори като кауза пердута

да се занимаваш с детското четене в епохата на масова телевизия, повсеместен интернет звучи като да се бориш с мелници

но когато отдадени на каузата хора работят заедно за нея – няма как да не се получи. радвам се, че идеята за Забавното лятно четене стартира своя втори сезон и то с още по-голяма публична подкрепа. днес стартът бе даден в Детски отдел на Столична библиотека заедно с Вице президентът ни Маргарита Попова, Михаил Белчев – шеф на Столична библиотека, представители на МОН и на учителските синдикати, както и сладурите тазгодишни Посланици на четенето Маги Благоева, Ивайло Захариев и Стефка Янорова, посланиците на детското четене от миналата година Аглика Дамаскова и Марин Бодаков, много деца от 6-то училище и от най-четящото училище за миналата година – Увекинд

дадохме силен старт. другата седмица пътуваме за Плевен, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора

предстоят и семинари по творческо писане за деца, но това е още в проект, стискайте палци да се получи 🙂

снимки от днес и още инфо има тук на Az-jenata.bg и на Az-deteto.bg

Отворено писмо до МОН относно детското четене

14119

На вниманието на:

Сергей Игнатов

Министерство на образованието

Копие до:

Министерство на културата

Регионален инспекторат към образованието

гр. София

Копие до:

Национални медии

Отворено писмо

Уважаеми г-н Министър,

На 30 март в Столична библиотека се проведе национална кръгла маса за детското четене. На нея бяха приети настоящите препоръки относно насърчаване на четенето от деца в училищна възраст:

– Да залегне в учебните програми задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас.

– Актуализиране на списъците за лятно четене чрез допитване до ученици, родители, учители и библиотеки и по-голяма свобода на учителите в подбора на заглавията и насърчаване включването на произведения от съвременни детски автори.

– Модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна.

– По-голяма свобода на учителите при избора на текстове, които отразяват целите на учебните програми.

– Промотиране на различни форми на извънкласно четене, в които и учителите и родителите да са активно въвлечени.

– По-голяма финансова подкрепа на библиотеките за комплектуване на литература, включена в учебните програми.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за оптимизиране на взаимоотношенията между различните институции,свързани с детското четене, за възпитаване на по-висока култура и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

30.03.2012

София

колко четат децата ни

IMG_1382

няма какво да се лъжем – при наличието на телевизия и Интернет децата ни четат по-малко. но, нека сме реалисти – ние колко четем? или колко сме чели на тяхната възраст? ама всеки да си признае честно.

мисля, че понякога драматизираме повече. а от друга страна – не полагаме достатъчно усилия в посока да променим нещата. констатираме и точка.

хубавото е, че в последните година-две поне говорим повече за това. и има раздвижване. миналата година БНТ направиха „Голямото малко четене“, Az-deteto.bg и Столична библиотека имахме кампанията „Забавното лятно четене“, Аз чета тези дни извадиха интересни статистики за библиотеките, идния петък пък Az-deteto.bg и Столична библиотека организираме Национална кръгла маса за детското четене …

и тук ми се иска да направя няколко коментара към изнесените от Аз чета данни. едното е, че София чете най-малко. според проучването на Az-deteto.bg пък децата в София четат доста. разликата идва от това, че децата в София, според мен, посещават по-малко библиотеките, защото библиотеките, особено с детски отдели, са малко и придвижването е трудно. затова пък тук сме най-облагодетелствани откъм големи книжарници и книги се купуват. факт.

втори лек коментар е по отношение броя книги за деца по градове, специално изнесените за Варна 200 000 – колегите от Детски отдел на Регионална библиотека Варна са притеснени от цифрата и специално ми обясниха, че това са детски и юношески отдели взети заедно, а колегите от Столична библиотека казаха, че има официални статистики за броя книги и те са по-меродавни.

при всички случаи е ясно, че книгите в библиотеките са малко и хората като цяло забравиха библиотеките. ако ви се намира нова книга в дублаж, ако искате вместо кафе и минерална вода един път да направите добро – купете книга от книжарниците наблизо и минете до библиотеката да й дарите.

няма смисъл да спорим кокошката или яйцето. ясно е, че и библиотеките, и децата, и учителите, и родителите имаме доста да направим, за да променим ситуацията, вместо за пореден път да констатираме пасивно и виним държавата

писах още: културната ни политика, интересни цифри за родното книгоиздаване, време за книги и време за библиотеки

подари книга, спри ACTA

bookкато се замисля – библиотеките са основният извор на злото – от години разпространяват книги, не ги продават, но много хора ги четат. истинско нарушение и на авторското и на всички търговски права! пряко удрят по издателите. как е възможно?!

хора, много смислена акция – в знак на протест срещу безумието ACTA да дарим книги на библиотеките. книга в твоята лична библиотека ще я прочетеш ти, вероятно 1, 2, 3 приятели. книгата в библиотеката ще я прочетат десетки.

може да не взимаш книга от своята лична библиотека, отдели 10-12-15 лева – едно кафе, едно ходене на кино само и купи книгата, която си харесал най-много от четените напоследък. сложи й надпис – НЕ на ACTA и я остави в близката библиотека.

събота, 11, НДК

писах още: безумието ACTAвреме за книги, време за библиотеки, да върнем читателите в библиотеките