На 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.“

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК „Между редовете“, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше „18% сиво“ на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка: „Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.

 

след като преди две седмици стартирахме кампанията дари книга, в която каним който иска да мине до Детски отдел на Столична библиотека и дари пари за закупуване нови детски книги за четящите деца на София

днес стартирахме допълнение на кампанията – дари книжки на чужди езици за децата на България!

да, тук нотото е:

– очакваме дарения не в пари, а в книги!

– очакваме дарители да не са хора от София, които да минат до касичката и пуснат 5-10 лева, а българите в чужбина, които да изпратят книги от там!

– книгите не са на български, а на чужди езици, защото днес децата отрано започват и искат да четат и на английски, немски, френски, испански, италиански, руски …

– да и това е важно – книгите не са само за Детски отдел на Столична библиотека, те са за всички големи регионални библиотеки – всички получени книги ще разпределим между 8 библиотеки, именно затова се надяваме да получим много книги!

За инициативата: Дари книга
Детски отдел на Столична библиотека
пл. Славейков 4a
София 1000
България

хайде, включете се. в случая ще приемаме и добре запазени книги за деца, които вече сте чели и не ви трябват.

още инфо има тук

щеше ми се да разкажа малко за глобалните библиотеки. тук (в бг) са от 2009-та и от всички обикаляния по библиотеки из страната виждам, че именно глобални библиотеки изигварат живителна, сплотяваща роля за хората, които работят и тези, които ползват библиотеките. обучили са библиотекарите, в 960 обществени библиотеки са дарили компютри, обучили са хората да работят с тях, осигурили са им интернет безплатен и продължават делото си

глобални библиотеки дават ново самочувствие на библиотекарите и на цели села, градове, региони. глобални проектът среща библиотекарите от различни места, дава им знания и насоки как да се справят, на къде да продължат в този все по-дигитализиращ се свят. затова и основната им цел е електронното включване – повече хора да имат достъп до Интернет и всичко, което той носи като възможности

и тук ми се иска да подчертая един важен факт – макар официално проектът глобални библиотеки да е съвместна инициатива на Министерство на културата, Програмата на ООН за развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национално сдружение на общините в Република България и Българска библиотечно-информационна асоциация, инициативата се финансира чрез субсидия в размер на 15 милиона щ.д. от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“

вероятно това звучи много логично – богат спонсор, естествено. за мен звучи възторжено. но и тъжно. защото България с хилядолетна история и култура е зарязала библиотеките си в последните 20 години и като държава от третия свят приема помощи за тях и ограмотяването на населението си …

тъжно е също, че големи относително нови квартали на София (столица) са проектирани без въобще в тях да е мислено за културно средище или библиотека – ж.к. Дружба и ж.к. Овча Купел …

тъжно е, че малко повече от 100 години ни делят например от делото на Евлоги Георгиев „той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m² в центъра на София (на стойност 200 хил. лв)“ (цитат от Wikipedia)

за да завърша оптимистично все пак – благодарност на екипа на глобални библиотеки България за отдадеността и с радост, че този проект се осъществява с такъв размах вече 4-та година и със сигурност помага и на библиотеките и на хората

Силвина е разказала още за събитието на Глобални библиотеки наскоро, а писах още за това защо дарената книга е ценна, за акцията дари книга, за проблемите на библиотеките

забавното лятно четене е проект, който намислихме в един хладен мартенски ден при гостуването ни в Детски отдел на Столична библиотека Ирина, Спаска, Светла и аз. измислихме го с цел да върнем децата към книгите, колкото и амбициозно да звучи това, но и реално да знаем колко четат децата и какво

през 2011-та обиколихме по библиотеките в Севлиево, Габрово, Варна, Пловдив, а тази година продължихме с Русе, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас и Пазарджик и ще бъдем в Кюстендил в началото на септември

навсякъде срещаме усмихнати, умни и красиви деца, като тези на снимката. деца, които ходят в библиотеката и четат, но и играят, защото е ваканция и защото са деца

навсякъде срещаме отдадени на работата си за книгите и децата хора в библиотеките. библиотеки с различни възможности, по-често за жалост окаяни, но обслужвани вярно от хора с дух

ще ми се да спомена за библиотеката в Русе, която се помещава в прекрасна сграда, която за жалост се руши, а няма средства за възстановяването й (между 100 и 200 000 лв). библиотеката в Русе има и чуден салон, в който могат да се поставят пиеси, да се прожектира кино или да се изнасят концерти, за жалост също с нужда от средства за възстановяването му (около 80-100 000 лв)

искрено ме възхити инициативата на Фондация Децата на Русе, събрала пари с благотворителни концерти, продажба на детски рисунки и подобни и с тях закупила над 800 книги за Детски отдел на библиотека Русе и 3 електронни четци! твърдо мога да кажа, че от обиколените от нас библиотеки тези в Русе и Варна имат наистина завиден брой книги

библиотеката в Пазарджик също има разкошна, макар и в леко соц стил сграда. недостатък е, че е леко в периферията, но пък сградата си струва. отново самата сграда плаче за ремонт. струва ми се, че и още дарения от книги, специално за детски отдел няма да са излишни

с цялото ми възхищение към тях трябва да отбележа, че библиотекарите от детските отдели не получават специална квалификация или обучение за работа с деца, а се налага сами да „напипват“ правия път, да намислят интересни неща, с които да привличат и забавляват децата и да ги запознават с книгите

в същото време навсякъде библиотеките се ползват като безплатни летни занимални за децата, което е добре. наред с времето пред компютъра, който задължително е там по програма „Глобални библиотеки“, децата и четат или поне разглеждат книжки, играят си сред книгите

изключителна радост носят всички тези срещи в страната с децата – с искрени погледи, огромни усмивки, цял куп стихове и песни за изява пред микрофона, с техните родители и учители, окуражени за своите деца, с авторите за деца от всеки град – защото често те са малко познати там далеч в София, а работят за децата и обичат срещите си с тях, с хората в библиотеките, скромни и отдадени на професията си, с хората от общините, които биват насърчавани да се замислят, че все пак библиотеките са ценно място …

ще ми се проектът Забавното лятно четене да продължи и догодина. дано.

писах след старта на кампанията 2012 тук

На вниманието на:

Сергей Игнатов

Министерство на образованието

Копие до:

Министерство на културата

Регионален инспекторат към образованието

гр. София

Копие до:

Национални медии

Отворено писмо

Уважаеми г-н Министър,

На 30 март в Столична библиотека се проведе национална кръгла маса за детското четене. На нея бяха приети настоящите препоръки относно насърчаване на четенето от деца в училищна възраст:

– Да залегне в учебните програми задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас.

– Актуализиране на списъците за лятно четене чрез допитване до ученици, родители, учители и библиотеки и по-голяма свобода на учителите в подбора на заглавията и насърчаване включването на произведения от съвременни детски автори.

– Модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна.

– По-голяма свобода на учителите при избора на текстове, които отразяват целите на учебните програми.

– Промотиране на различни форми на извънкласно четене, в които и учителите и родителите да са активно въвлечени.

– По-голяма финансова подкрепа на библиотеките за комплектуване на литература, включена в учебните програми.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за оптимизиране на взаимоотношенията между различните институции,свързани с детското четене, за възпитаване на по-висока култура и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

30.03.2012

София

няма какво да се лъжем – при наличието на телевизия и Интернет децата ни четат по-малко. но, нека сме реалисти – ние колко четем? или колко сме чели на тяхната възраст? ама всеки да си признае честно.

мисля, че понякога драматизираме повече. а от друга страна – не полагаме достатъчно усилия в посока да променим нещата. констатираме и точка.

хубавото е, че в последните година-две поне говорим повече за това. и има раздвижване. миналата година БНТ направиха „Голямото малко четене“, Az-deteto.bg и Столична библиотека имахме кампанията „Забавното лятно четене“, Аз чета тези дни извадиха интересни статистики за библиотеките, идния петък пък Az-deteto.bg и Столична библиотека организираме Национална кръгла маса за детското четене …

и тук ми се иска да направя няколко коментара към изнесените от Аз чета данни. едното е, че София чете най-малко. според проучването на Az-deteto.bg пък децата в София четат доста. разликата идва от това, че децата в София, според мен, посещават по-малко библиотеките, защото библиотеките, особено с детски отдели, са малко и придвижването е трудно. затова пък тук сме най-облагодетелствани откъм големи книжарници и книги се купуват. факт.

втори лек коментар е по отношение броя книги за деца по градове, специално изнесените за Варна 200 000 – колегите от Детски отдел на Регионална библиотека Варна са притеснени от цифрата и специално ми обясниха, че това са детски и юношески отдели взети заедно, а колегите от Столична библиотека казаха, че има официални статистики за броя книги и те са по-меродавни.

при всички случаи е ясно, че книгите в библиотеките са малко и хората като цяло забравиха библиотеките. ако ви се намира нова книга в дублаж, ако искате вместо кафе и минерална вода един път да направите добро – купете книга от книжарниците наблизо и минете до библиотеката да й дарите.

няма смисъл да спорим кокошката или яйцето. ясно е, че и библиотеките, и децата, и учителите, и родителите имаме доста да направим, за да променим ситуацията, вместо за пореден път да констатираме пасивно и виним държавата

писах още: културната ни политика, интересни цифри за родното книгоиздаване, време за книги и време за библиотеки