една от тъжните истини за България, според мен, е че интелигенцията й винаги е правила компромиси, сервилничила е на различни режими и политики и почти без изключения се е съобразявала със силните на деня. в доказателство – дългият списък агенти и от хората на изкуството и от всички области интелигенция … много тъжно.
да, България няма своя Довлатов, който в думи прости описва без емоции и излишни драми малкия човек в ролята на интелектуалец. и да, въпреки многото текстове за близкото ни минало – лишен от политиканстване, но с голата истина, погледната в очите текст нямаме.
а за онова време има още много неизговорени истини. и героите му са актуални и днес. малки хора ще има винаги. но винаги ще има и големи, които да ги опишат. Довлатов е сред тях.
Follow