една от тъжните истини за България, според мен, е че интелигенцията й винаги е правила компромиси, сервилничила е на различни режими и политики и почти без изключения се е съобразявала със силните на деня. в доказателство – дългият списък агенти и от хората на изкуството и от всички области интелигенция … много тъжно.
да, България няма своя Довлатов, който в думи прости описва без емоции и излишни драми малкия човек в ролята на интелектуалец. и да, въпреки многото текстове за близкото ни минало – лишен от политиканстване, но с голата истина, погледната в очите текст нямаме.
а за онова време има още много неизговорени истини. и героите му са актуални и днес. малки хора ще има винаги. но винаги ще има и големи, които да ги опишат. Довлатов е сред тях.
Имахме сатира и я наричахме интелигентност-умението да се придържаш критично към реалността, балансирайки между лудост и нормалност.Когато Ралин се прехвърли оттатък-продължихме да си разправяме вицове. Фолклорът не иска активност, а преносител. За да преповториш нещо е достатъчно да си посредствен с достъп до компания, дето те търпи и не репликира