защото се възхищавам на Лидия и защото не съм писала отдавна – поемам хвърлената ръкавица и разказвам за успеха – моите разхвърляни мисли за него в този ден и час

не мисля, че за успеха има мерило, както и за щастието (точно днес взимах интервюта на моите студенти за нашия документален филм за щастливото детство) – какво е да си успял – задавали са ми няколко пъти въпроса в интервюта, мислила съм – не знам, мисля, че съм успяла, когато видя усмивка на лицата на децата си, макар че не това е, което искаш да чуеш

за един приятел да си успял беше да има снимката ти на корицата на Егоист, за друг успехът е да има хубава кола, още по-хубава жена (или в обратен ред) и достатъчно пари да се напива със скъпо питие всяка вечер

не мисля, че успех е да имаш пари, нито пък да си много популярен
като че за мен успех е когато моите родители имат повод да се гордеят с мен
за да успееш със сигурност трябва да искаш да успееш

Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
Класически отговор: 99% труд + 1% късмет; много бачкане, денонощно, винаги, навсякъде, по всяко време; няма почивка, няма работно време, последователност и време и работа, работа – това е 99%; и късмета да срещна готини и точни хора, които да харесат мен, идеите ми или да ми повярват, да ме подкрепят – това е също важният 1%.

Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Много са. На първо място аз съм си пречка, моите страхове (всеки го е страх, няма човек да не го е страх – от неуспеха, от несигурното утре – ще се справя ли, ще се справя ли и този път, не ми стигнат ли силите. Много хора по пътя, всеки ден, постоянно се опитват да ми кажат – не, това не става така, това няма да стане, това не е възможно, защо го правиш, не го прави.
не мисля, че успелите хора са мошенници, далавераджии – познавам много успели хора, които са честни, бачкат до дупка, испяват да напипат пулса на времето, ниша, късмет или както и да го кажем

познавам и много неуспели хора, но това като че ли идва от тяхната житейска философия; тръгваш с идеята, че няма да успееш и естествено – не успяваш

трябва да знаеш на къде вървиш, за да стигнеш до там – трябва да знаеш, че ще успееш, да правиш всичко, за да успееш и ще успееш

толкова за сега, че си купих на Пелевин Шлемът на ужаса и ме чака